Тези дни, в свободното си време (което никак не е малко напоседък :-() се занимавам с това да опознавам как се разработва софтуер с Microsoft.NET Framework. Засега мога само да кажа “Хммм!”. Ето защо:
1. По принцип “основите” ги знаех и от преди. Вярно – повече теоретично – не бях писал нищо “истинско” на практика.
2. Представях си го значително по-зле. Мога да кажа, че точно толкова теоретично познавам и Java, но писането на .NET (Managed C++) ми е значително по-лесно. И значително по-приятно.
3. За работата си използвам една многофункционална библиотека, която прави живота ми с пъти по-лесен. Браво, Афанасчо, браво на теб и на всичките около теб, които дават труда си за нея. Много, много добра работа. Нещата стават много бързо, лесно и приятно. Засега :-).

Като цяло съм много доволен и от себе си – явно не съм загубил остротата на мисленето си, когато опре до конкретен професионален проблем. Напоследък като че ли бях повече мениджър, отколкото програмист, което никак, ама *никак* не ми харесваше. Сега пиша с кеф! С голям кеф.

Замислям се – дали *нормалните* хора могат да разберат кефът от писане на красив и функционален код. Може би това е достъпно само за нас – изпушилите програмисти, с изкривено мислене и говорене :-)? Тези, дето можем да седнем и да изпием по 4л бира на човек, говорейки си на такъв език, който може да изгони всички не-нам-подобни от масата (че и от заведението, ако е малко)? Опитвал съм се да обясня на Веси какъв е тоя кеф – ами не мога :-(. Веси ме разбира само до частта, свързана с изпиването на бирата. За другата част и аз не мога да намеря думи да и я опиша. Вие можете ли?