Това е част от закъснялото описание на нашето прибиране от Женева, което се състоя в цялото си великолепие на 17 Юли. Мислех да бутна такава дата на този пост, ама се опасявах, че по този начин може да пропуснете този поучителен разказ.
Значи, на 17.07. летяхме обратно. Полетът беше разделен на 2 части – Женева-Будапеща и Будапеща-София.

В Женева всичко беше ОК. Швейцарци – това им е национално изкривяване. Там повечето неща винаги са наред.
При слизането в Будапеща обаче веднага бяхме закарани на скенер за оръжие, все едно не пристигахме от самолет, а от военна база, където се предполага че сме били въоръжени до зъби.

Въпросният скенер (логично) беше в “граничната зона” на летище Будапеща, и имам чувството, че беше само един, защото на него имаше огромна тълпа от нетърпеливи хора (всичките – трансферни пътници като нас). Малоумието на охраната стигна до там, че на входа на оръжейния скенер нямаше човек, и се тълпяха доста хора.

Е, тук започна и моята одисея. Сложих си аз ноутбука на лентата, и след него телефончето. Минах през човешкия скенер и зачаках моята си стока. Да, ама излезе само ноутбука. Развиках се аз като каруцар, който е установил че липсват 2 от колелата на каруцата, и ги накарах да спрат и лентата, и потока. След това търсихме, дупихме се, спряхме рентгена, гледахме вътре в мръсното крадливо устройство на ГСМ-и. Резултата беше едно голямо НИЩО. Нямаше го. Изпарил се беше. Моят добър, стар и отруден [Siemens S45](http://www.mobile-review.com/phonemodels/siemens/siemens-s45-en.shtml) го нямаше! И понеже аз в духове не вярвам, и до сега се чудя кой майстор успя да го отмъкне толкова бързо и сигурно, и как успя да мине на свой ред с него през скенерите? Нямам отговор за това. Факт е, че аз влязох в трансферната зона с един телефон по-малко, и с много емоции в повече!

От там – ясно. Обадих се на жената, за да блокират картата, потъгувах още около 2-3 дни, и след това си взех това, което се канех да си купувам още преди време – [Siemens SX1](http://www.siemens-mobile.com/cds/frontdoor/0,2241,hq_en_0_15803_rArNrNrNrN,00.html). И засега съм много доволен.
Да се върнем на поуката от тази история:

1. В Унгария се краде по-добре и от вкъщи
2. Не разчитайте МАЛЕВ да ви съдейства. Това на лентата не били техни служители, а охрана, и били на друг щат.
3. Базирано на Вторият извод: в Унгария тъпотата и безхаберието са **точно** както и в България. Просто парите им са повече, и явно по-лесно печелят доверието на чужденците-инвеститори. При нас, разбира се, си имаме и мутри, но това е една друга тема. Факт е, че унгарците са точно толкова учтиви към хората, колкото и средностатистическият БГ чиновник, което не говори добре за тях.
4. **ГОЛЯМ (и bold) извод** – ако можете, избягвайте МАЛЕВ и летище Будапеща. Така, както Будапеща е красива и привлекателна, така тия двете са *отблъскващи*!