Коледните емоции започнаха. Днес беше пътуването за Германия. Понеже това е първото ни пътуване с EasyJet, още от миналата седмица минах през офисът им на летище Каструп (това е летището на Копенхаген) и се уверих, че всичко е ОК с билетите ни. Човек като плати толкова дребна сума за самолетни билети, някакси до края не му се вярва че всичко ще е наред с пътуването. Цената до Берлин и обратно (ЕУР 250 за тримата) на фонът на цената до София и обратно (средна цена ЕУР 750 за тримата при покупка поне 2 месеца по-рано) е направо невероятно ниска – затова исках да съм сигурен, че всичко е както трябва.
Е, естествено беше както трябва, и с :Веси: направихме още във вторник разписанието си за предвижването до Каструп. И този план изпълнихме днес.
Тръгнах си от работа около 14:30 (естествено след предварителна уговорка), минах през банката, за да оправя няколко превода точно преди Коледа, и след това ходих да довършвам предколедните покупки: една бутилка за Германия; каска за малкия (че след НГ няма да работи вело-магазина, а :Ангел: задължително трябва да е с каска когато някой от нас го вози на колелото); както и моята месечна карта за транспорт (пак поради факта, че си мислех, че на 2 Януари няма да работи гишето за карти).
Да знаете, че и тук транспортът си коригира цените (в смисъл – нагоре). Само че за разлика от България, където това може да стане по всяко време, тук това се прави ежегодно – когато се променя и разписанието на влаковете. И като казвам променя – то наистина се променя: махат се влакове и рейсове, слагат се нови, променят се времеви таблици и т.н. Ще трябва пак отначало да си правя разчетите за пътуването. Още не съм видял какво става с моят автобус – дано не се наложи да търся алтернативен транспорт.
Да си дойда обратно на думата – за пътуването. След като се прибрах вкъщи с Веси стегнахме остатъкът от багажа. Трябваше да си намеря и какво да правя в оставащия час – това беше аварийния резерв от време, но поради липса на аварии не ми се наложи да го използвам. Същия ден си бях свалил версия 14 на софтуера за моят SX1, и реших да опитам да го сложа на телефона. Разправят, че тази версия прибавяла поне ден към издръжливостта на батерията, и че била с доста пооправени проблеми. Архивирах си всичко в телефона, заредих го на приемливо ниво, и опитах да му сложа новия софтуер. Да, ама не! Не ще! Софтуерния ъпдейт не успя въобще да открие, че има включен телефон. И сега не знам защо – друг кабел ли иска, нещо аз ли не правя както трябва – умът ми не го побира. Когато не е в режим софтуерен ъпдейт – всичко работи както трябва, телефонът си комуникира с компютъра, всичко е ОК. Но когато пусна телефона в режим на ъпдейт, и когато пусна ъпдейт софтуера – нищо! Програмата, която трябва да надгради софтуера твърди, че нямало телефон на другия край на кабела. Явно или аз не правя нещо както трябва, или ми трябва друг кабел (макар че това е стандартен USB кабел – не знам какво повече от това). Явно ще пада ровене по форуми, но това по-нататък – когато дойде читав Интернет.
Разочарован от неуспеха изчаках да стане време, досъбрах си електронния багаж (телефон, компютър и т.н.) и тръгнахме към летището.
За тази част от деня може да се напише цяла сага. Слава Богу – пристигнахме навреме, навреме минахме check-in и security check. Ангел доста ни поизкъса нервите, но той беше вече уморен на тръгване, и какво може да очакваме от него от 4 уморителни часа в шматкане, чакане, пътуване и т.н. – детето просто беше на ръба на силите си.
Пристигнахме по разписание в Берлин, чакаха ни – всичко беше като по график.
Вечерта мина много приятно, в разговори, в лигавене на детето (което горкото съвсем пощуря) – въобще стандартната вечер с най-близките роднини. Липсваха ни. И ние на тях, което всъщност се очакваше.
Легнахме си късно. Утре е Бъдни вечер, която всъщност тук е голямата вечер на Коледа.
