Коледните емоции започнаха. Днес беше пътуването за Германия. Понеже това е първото ни пътуване с EasyJet, още от миналата седмица минах през офисът им на летище Каструп (това е летището на Копенхаген) и се уверих, че всичко е ОК с билетите ни. Човек като плати толкова дребна сума за самолетни билети, някакси до края не му се вярва че всичко ще е наред с пътуването. Цената до Берлин и обратно (ЕУР 250 за тримата) на фонът на цената до София и обратно (средна цена ЕУР 750 за тримата при покупка поне 2 месеца по-рано) е направо невероятно ниска – затова исках да съм сигурен, че всичко е както трябва.

Е, естествено беше както трябва, и с :Веси: направихме още във вторник разписанието си за предвижването до Каструп. И този план изпълнихме днес.

Тръгнах си от работа около 14:30 (естествено след предварителна уговорка), минах през банката, за да оправя няколко превода точно преди Коледа, и след това ходих да довършвам предколедните покупки: една бутилка за Германия; каска за малкия (че след НГ няма да работи вело-магазина, а :Ангел: задължително трябва да е с каска когато някой от нас го вози на колелото); както и моята месечна карта за транспорт (пак поради факта, че си мислех, че на 2 Януари няма да работи гишето за карти).

Да знаете, че и тук транспортът си коригира цените (в смисъл – нагоре). Само че за разлика от България, където това може да стане по всяко време, тук това се прави ежегодно – когато се променя и разписанието на влаковете. И като казвам променя – то наистина се променя: махат се влакове и рейсове, слагат се нови, променят се времеви таблици и т.н. Ще трябва пак отначало да си правя разчетите за пътуването. Още не съм видял какво става с моят автобус – дано не се наложи да търся алтернативен транспорт.

Да си дойда обратно на думата – за пътуването. След като се прибрах вкъщи с Веси стегнахме остатъкът от багажа. Трябваше да си намеря и какво да правя в оставащия час – това беше аварийния резерв от време, но поради липса на аварии не ми се наложи да го използвам. Същия ден си бях свалил версия 14 на софтуера за моят SX1, и реших да опитам да го сложа на телефона. Разправят, че тази версия прибавяла поне ден към издръжливостта на батерията, и че била с доста пооправени проблеми. Архивирах си всичко в телефона, заредих го на приемливо ниво, и опитах да му сложа новия софтуер. Да, ама не! Не ще! Софтуерния ъпдейт не успя въобще да открие, че има включен телефон. И сега не знам защо – друг кабел ли иска, нещо аз ли не правя както трябва – умът ми не го побира. Когато не е в режим софтуерен ъпдейт – всичко работи както трябва, телефонът си комуникира с компютъра, всичко е ОК. Но когато пусна телефона в режим на ъпдейт, и когато пусна ъпдейт софтуера – нищо! Програмата, която трябва да надгради софтуера твърди, че нямало телефон на другия край на кабела. Явно или аз не правя нещо както трябва, или ми трябва друг кабел (макар че това е стандартен USB кабел – не знам какво повече от това). Явно ще пада ровене по форуми, но това по-нататък – когато дойде читав Интернет.

Разочарован от неуспеха изчаках да стане време, досъбрах си електронния багаж (телефон, компютър и т.н.) и тръгнахме към летището.

За тази част от деня може да се напише цяла сага. Слава Богу – пристигнахме навреме, навреме минахме check-in и security check. Ангел доста ни поизкъса нервите, но той беше вече уморен на тръгване, и какво може да очакваме от него от 4 уморителни часа в шматкане, чакане, пътуване и т.н. – детето просто беше на ръба на силите си.

Пристигнахме по разписание в Берлин, чакаха ни – всичко беше като по график.

Вечерта мина много приятно, в разговори, в лигавене на детето (което горкото съвсем пощуря) – въобще стандартната вечер с най-близките роднини. Липсваха ни. И ние на тях, което всъщност се очакваше.
Легнахме си късно. Утре е Бъдни вечер, която всъщност тук е голямата вечер на Коледа.

Днес ще обобщя резултатът от вчерашния експеримент.

Като за начало – боли ме шията :). Не знам дали от спане накриво тази вечер, или може би от лека настинка. Каквото и да е – ще го преборя бързо – възнамерявам до обед вече да е минало!

Сега за вчерашният експеримент. Като всеки експеримент, той си беше първо – неизвестно, и второ – изпитание. Неизвестно защото не знаех какво ще стане, а изпитание – заради кишата, която започна да вали следобед и не престана до вечерта. Вчера от обядът наблюдавах снега, който сериозно и с умиление валеше в/у седалката на колелото. Мисля, че най-силния снеговалеж, който съм виждал засега тук ;). Към вечерта, вече с леко притеснение гледах как снегът стана на киша. Противно на логиката, вместо вечерта да стане още по-студено, то взе че се постопли и снега премина в нещо средно между сняг и киша. Като за капак излезе и малко вятър.

Все пак трябваше да се прибирам, така че загърнат в якето си яхнах мокрото колело и тръгнах към къщи. Веднага се наложиха два извода:
* Лошо е да ти вали снегът в очите. Въпреки липсата на вятър, от скоростта той така или иначе си влиза в очите
* Вечерта фенерчето на колелото, макар и светейки напред, дразни очите ми ако няма друга околна светлина.

По втория въпрос мога и да поработя (с друго осветление), но по първия нищо не може да се направи.

Стигнах до вкъщи за около 45 минути, сериозно измокрен и изстуден, но доволен! Отново: не беше толкова зле, колкото очаквах. Но за жалост – мисля че трудно ще издържа това всеки ден през зимата.

Т.е. – генералният извод засега е: оставям колелото само за краткия (5-10 мин) маршрут в Шарлотенлунд – от вкъщи до спирката на автобуса и обратно. Определил съм си ориентировъчна дата първата половина на Март за повторение на експеримента, но по друг маршрут. Този, покрай S-bahn-ът е доста дълъг, просто няма смисъл да правя 4 км повече на ден. Подозирам, че през гората има по-кратък, но през зимата е невъзможно поради мокрия терен и липсата на осветление по алеите в гората.

И да знаете, че не съм се отказал – само като че ли поотлагам :). Зимата ще е трудно (то се знаеше) – да видим дали ще стигне воля и желание за през пролет-есен сезоните.

Имах крива сутрин. Снежна, студена и неприятна. Ако беше само снежното и студеното – щях да го преживея. Но неприятното дойде от леко (с около 2 минути) разсинхронизиране на транспорта, който използвам. Неприятното обаче обикновено води нещо полезно, както ще видите след малко :).

Вчера си купих колело :). Няма да казвам колко струва, защото това не е чак толкова важно. По-важното е, че колелото е хубаво, и че вече можем да се придвижваме като типично датско велосипедно семейство :). Защото и двамата с Веси си имаме велосипеди, а Ангел си има специална детска седалка – максимално обезопасена и отговаряща на местните правила за безопасност.

Поради покупката се наложи да оставя колелото на Веси да пренощува на гарата. Защото няма как да карам две колела едновременно, а много ме мързеше снощи да се връщам за него.

Е, тази сутрин си платих за това :(. Като изключим бързането към гарата, влакът закъсня с някакви си мизерни 3 минути. Но това закъснение от своя страна доведе до изпускането на връзката, с която пътувам до офиса. А връзката, за разлика от S-ът, не е на всеки 10 минути, а е веднъж на половин час. Айде… отнесох 25 минути чакане на спирката. Поне се поразходих да огледам условията за велосипедистите и с удивление забелязах, че за разлика от леката снежна покривка на пътя, велосипедните алеи са сухи. Което ме наведе до гениалната мисъл, че мога да си ползвам колелото да ходя до офиса. Подобни 25 минутни чакания определено те подтикват към креативност, и аз реших да продължа с изследванията. Открих удобната велосипедна алея, която върви паралелно на ЖП линията и стига досами офиса ни. Опитах се да направя някаква груба сметка, и като че сметката излезе:
* сега пътувам около 35-40 минути, като вземем впредвид че имам 10 мин с колелото до спирката на автобуса, след това автобуса и след това още 10 минути пеша до офиса (тази сутрин беше едно от изключенията – обикновено не ползвам влак защото прави такива номера като тазсутрешните)
* с колелото стигам за около 6-7 мин до спирката, на която днес тъпках 25 минути. А от тази спирка, покрай линията офисът няма да е на повече от 15, максимум 20 минути “езда”

Излиза, че дори през зимата (защото тук като падне 3 см сняг и датчаните излизат да чистят с тежките машини – без майтап) ще мога да ходя до офиса. Понеже влакът (и алеята съответно) минават през гората – няма да има и вятър. Въобще – очертава се едно приятно преживяване – въпреки студа. Човек като поживее 2-3 месеца тук и започва да свиква с това да му е леко студено.

Утре може би ще експериментирам този метод. Ако не се лъжа в преценките си, това хем ще спечели повече движение за мен, хем ще имам колело през деня в офиса (ако реша да отскоча до банката – сега пак завися от гадния рейс на всеки половин час) – т.е. ще съм по-независим откъм транспорт.

И преди да ме помислите за напълно побъркан от студа тази сутрин, ще ви кажа че поне 50-тина колеги пътуват с велосипед от Копенхаген, а това са около 15 км в едната посока :). Аз съм на по-малко от половината път, така че за мен е още по-нормално :).

Краката ми почти се стоплиха. Време е за Publish…