Страшната действителност
Имаше навремето един такъв “бисер” в кандидат-студентско съчинение за Хр. Смирненски:
… Смирненски е с единия крак в миналото, с другия – в бъдещето, а между краката му е страшната действителност…
Това ми хрумна сега, когато започнах да търся име за този постинг, от любимите ми бисери е!
Само че това, което искам да споделя тук, не е смешно. Страшно е. Единственото хубаво е, че човешки живот не е загубен, макар много нерви да са изпотрошени и много отрицателни емоции да са изстрадани.
Вижте сами материалът. Накратко: писан е от емигрант, който има едновременно:
* Нещастието да му откраднат колата, и той след това да докладва в полицията;
* Щастието след това той да си я намери пред блока, само реко изръчкана отвсякъде;
* Нещастието да иде пак в полицията, където да съобщи, че я е намерил, и да я изгуби отново;
* Нещастието да трябва да излезе от българската граница (рано или късно);
* Нещастието да срещне глупави, необразовани (да, различни неща са), мързеливи и нехайни митничари;
* Нещастието да го върнат три (май толкова беше) пъти от границата;
* Щастието въпреки всичко това да свърши добре (в смисъл, без затвор или друг наказателен акт срещу него).
Звучи ли ви абсурдно? Прочетете материалът!
Познавайки българската действителност от преди 6 месеца смея да твърдя, че това е абсолютно възможно да се случи в България. Ни най-малко не е преувеличено, и изглежда човекът знае какво прави и какво пише.
Много се вързах на тази история. Заболя ме отвътре, и пак ме обзе чувство на обреченост. Обречеността да съм вечно емигрант… 🙁

Този материал не е от ежедневните ми, а е малко е по-особен :).
