“По стъпките на българските ханове”

“По стъпките на българските ханове”

Днес получих покана от Сдружение “Бъдеще” за едно много интересно събитие. Става въпрос за авто-рейд “ПО СТЪПКИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ” 2007 Париж – София – Пекин.

Впечатлен съм от мащабността на тази идея. Мисля си колко много би ми било интересно да участвам в такова начинание. Определено рисковано и определено сериозно изпитание, но спомените за него биха останали за цял живот.

Аз обичам да пътувам, особено с автомобил. Но от много време нямам този шанс – просто нямам подходящ автомобил, а и желание може би. Преди време Владо беше писал за едно дългичко ваканционно пътуване, но това начинение е близо 3 пъти по-дълго, и през 10 пъти по-диви и опасни места. Особено в края, когато се минава през непозната поне за мен част на Русия и Китай. Особено Китай.

Ще говоря с :Веси: за това. Най-вероятно тя ще си помисли, че съм се побъркал. Но дори и да и хареса идеята, не знам дали ще мога да си го позволя. Засега не виждам какви са изискванията за автомобилите, които ще участват. Не мога да открия регламента, а ми е интересно да знам. С моят 14-годишен казан за боклук такова нещо не може да се направи, а по-добро нямам и не желая да си позволявам засега.

Ще хвърля този материал на организаторите, дано опреснят данните на сайта с повечко информация. Наистина ми се ще да участвам в нещо такова. Звучи велико.

Притча за Любовта

Притча за Любовта

> Получих тази притча през Orcut. Понеже ми хареса, реших да я споделя с вас. Ако някой я е чувал, или може да ми посочи източник, ще съм благодарен.

Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се – Любовта. Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта.

Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент.

Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ.

Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”.

Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма место за теб”.

Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!”

“Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна.”

Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта.

“Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме”

Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.

Изведнъв Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейния спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”

“Това беше Време”, отговорило Познанието.

“Време? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.

Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Време знае каква е цената на любовта”.

Някой е успял да открие в тази притча тези неща:

1. Никога не чакайте нещата просто да се случат – борете се за това. Не очаквайте нещо да ви се даде наготово, създавайте го, търсете го, бъдете активни.

2. Ако капка вода падне в езерото, губи идентичността си и изчезва. Но ако тя падне върху лист от лотос, тя ще блести като перла. Винаги има начин и вие да заблестите.

3. Когато паднеш, все още не си победен. Истински победен си тогава, когато откажеш да станеш и да пробваш отново.

4. Закотвен в пристанището, корабът е на най-сигурното възможно место… но неговото предназначение не е той да стои там.

5. Когато имате успех, имате много доброжелатели. Когато обаче го загубите, тогава наистина разбирате кои са вашите доброжелателите.

6. Иска се много доверие, за да споделиш недостатъците си с приятел. Иска се обаче много повече, за да споделиш неговите.

Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубиил диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.

Аз лично не успях да ги открия. Аз само я преведох.

Блогомързел

Блогомързел

> …Аз чета само 2 блога. И твоя, ама ти вече не пишеш

> …Ами не се обаждаш по ICQ, а и в блога не пишеш, та затова…

> …Няма ли вече да напишеш нещо в блога?

Три отделни цитата. От три различни човека. Еднакви само в едно – това, че изключително много държа на мнението им и че то е важно за него.

Криво е, но те са прави. Наистина напоследък нямам вдъхновение за писане. Не че имам някакви проблеми. Работата си е като всяка престижна работа – товари те сериозно, но носи пък удовлетворение, когато пребориш проблемите. Вкъщи си е ежедневната, датска скука (ако мога така да цитирам Веси :)). Т.е. нещата са си “в реда на нещата”, няма никакво музо-убийствено настроение или причина. Но въпреки това не ми се пише.

Излъгах :). По-горе излъгах, и веднага се сетих, че ако оставя нещата току-така, веднага някой ще ме “сграбчи за гушата” в коментарната секция. Музо-убиецът се нарича MMORPG. Както го наричаме с Ата, “пуцането” отнема сериозна част от сладкия пай, наречен “свободно време”. Както вече посъветвах Вени, с Втория живот трябва да се внимава, защото понякога става трети, и така съвсем ни завлича настрани от реалния такъв и яде повече времеви ресурс.

За да бложа, от техническа гледна точка, към момента трябва да се случат някои от тези събития:

* Да нямам интернет, но да имам компютър
* Да играя в режим, който позволява писане, гледайки небрежно в прозорчето на “втория живот” (както е в момента, между другото)
* Да съм на работа, където е __абсурд__ да си позволя влизането в който и да е от реалните ми светове. Не че понякога и на работа нямам свободно време, но предвид образователния ресурс, с който разполагам в корпоративната мрежа, предпочитам да ровя поредната нова, интересна технология, отколкото да се занимавам с второто или третото ми “аз” :). А и е много нежелателно, откъм гледната точна на позицията която заемам, точно мен да виждат застанал пред “игра”.

Скоро ще станат три години, откакто за пръв път написах тема. Е добре де, не толкова скоро, след 4 месеца поне. За това време до сега имам (максимум) 483 теми, което дава честота на писане около две-три теми на седмица. Учудващо е колко голяма е тази честота, особено имайки впредвид колко пиша напоследък.

Нерядко ми хрумват идеи за материали. Идеи, които след това забравям. Май трябва да започна да си отварям по една темичка всеки път, когато дойде нова идея, пък да пиша когато наистина имам време. Така поне теми няма да липсват.
Или пък може би трябва да започна да пиша, въпреки че няма конкретно за какво? Така обаче рискувам да стана (още по-)скучен, затова не ми се ще да го правя. Гледайки обаче продуктивността на блози, които харесвам, обичам и/или уважавам (както по отношение на количество), чак понякога завиждам :).

Започнах този материал с идеята да обясня колко много време може да ви отнеме “второто аз”. Да съществуваш паралелно в един виртуален свят, населен от себеподобни съзнания, е нещо неописуемо. Ако човек не го е пробвал, няма как да му го опишеш. При всички положения за непознаващият това удоволствие описанието ще звучи наивно, детски, като нищо и глупаво, а на някои медици може и като клиничен случай да им прозвучи. Когато обаче успееш да създадеш второто си Аз на правилното място, когато успееш да намериш приятели в това виртуално пространство, тогава… вече си загубен. Второто и Аз ще те преследва, вероятно дълго време, като нищо може би завинаги. Ако по някаква причина го загубиш след време, ще чувстваш че губиш част от идентичността си. Защото наистина реално погледнато ще е така. Поне от твоята гледна точка. Виртуалната ти идентичност в случая е действително част от теб, дори и да не вземем впредвид чисто техническата инвестиция на време и пари. В този случай във виртуалната вселена ще има хора (истински, живи хора като теб и мен), на които ще липсваш и които ще тъгуват за теб. На които ще си нужен по време на битка например. Защото във виртуалните вселени винаги има някакъв конфликт, точно както в реалния свят. Но щетата от това да разцепиш на някой главата виртуално, или да му запалиш шортите с ефектна огнена магия е… ами виртуална. След посещение при лекар главата се оправя без последствия, а шортите можеш да възстановиш при местния шивач, например. Умишлено променям точните виртуални действия (да не скочи някой WoW фен например), точността на примерите тук няма значение.

“Второто аз” обаче, заемащо сериозна част от свободното ви време, ще ви вкара в конфликти с близките ви хора, които иначе са свикнали малко или много да разполагат поне с части от същото това време. Тези конфликти отначало ще са лекички, но постепенно ще стават все по-сериозни. Ако не полагате ежедневни усилия за запазването на баланса “нервност на близките хора” <=> “виртуално присъствие” рискувате конфликтите да стават все по-жестоки и хората все по-нервни. От собствен опит знам, че понякога наистина трябва да се прави компромис.
Проблемът е, че когато пък направите компромис с “виртуалното си Аз”, този компромис ще се види в очите на другите като нещо, което им се полага по право. Т.е. има опасност те въобще да не разберат компромиса. Затова трябва да им се помага. Кавгата или спорът е последното нещо, което ще помогне за оправянето на този тип аргументация. Най-малкото защото човекът, с който ще спорите, освен че ви е много близък и знае как да ви нарани, не разбира вашата позиция относно второто ви Аз. Както вече казах, това “второ Аз” на него вероятно му изглежда като глупава приумица, прищявка, правене на инат едва ли не. Затова направете възможното той да разбере защо за вас всичко това е важно.

Леле, какво нещо се получи. Дано на някой горното да помогне, защото на мен като че ли само ще ми навреди (свалям си картите, един вид, пред най-важния човек, с който имам честички спорове точно по горния въпрос). Факт е обаче, че второто Аз може да съществува паралелно с първото, но за това трябват допълнителни усилия. И се надявам гореописаното да помогне с нещо.

А за истинските ми, любими игри и нечисти виртуални страсти 🙂 ще пиша в друг(и) материал(и). Той ще бъде е със зарибяваща цел, донякъде :). Защото практиката до сега ми е показала, че виртуалните познати са нещо хубаво, но като че ли много по-хубаво е ако реален приятел го има до теб и във виртуалната реалност, където може да си помагате и да споделяте живот (и смърт). Защото, слава Богу, смъртта във виртуалната реалност е обратима.

А сега да ида да си прибера рудата…

Пълни RSS емисии

Пълни RSS емисии

Винаги ме е дразнил фактът, че много хора предоставят частични RSS емисии от новото съдържание в техните блози. И винаги съм си мислел, че при мен са пълни.

Днес прочетох и подкрепих инициативата на Kaladan за пълни RSS емисии. Еленко и Пейо ме насочиха към тази инициатива. Прочетете и вие, и променете най-накрая тази настройка във вашия блог!

Ако не знаете как – питайте! Ще ви се обясни :).

Неделно

Неделно

> Нямам конкретен повод за писане.

Това оправдание използвам, когато хората ме питат “Защо не пишеш?”. Използвам го, защото донякъде отговаря на истината. И защото е просто, лесно и хората му се връзват.

Който няма блог, той не знае. И обикновео също така трудно би разбрал по-сложните обяснения относно “защо не пишеш в блога?”. И заради това няма да се опитвам да обяснявам, а ще нахвърлям набързичко по-интересните неща днес.

### Изборите
Тези две седмици поднесоха много изненади. Вчера, например, гласувахме. Не че това беше кой-знае каква изненада, за мен лично изненадата беше резултатът след това. Най-голямата изненада беше колко спокойно в себе си приех всичко. Дали приятната компания на Нора и Цецо, дали стандартната нагласа “невероятно е нещата да тръгнат на добро” относно повечето събития в Родината.
Факт: ще имаме президент-комунист още 5 години. На печелившите – честито.

### Ny Carlsberg Glyptotek
Това е името на един доста голям музей в супер-центъра на Копенхаген. Нора и Цецо ни предложиха да го посетим в неделя.
:Веси: имаше възможността да поснима с апарата, приготвяйки се за по-дългото и общуване с него през предстоящото и пътуване до Берлин. Аз имах възможността да поскучая качествено сред експонати на изкуството и реликви на няколко хиляди години. Ангел получи безценната възможност да досажда на Цецо и Нора, както и да опита удобни ли са за спане студените, мраморни пейки. Както и да се запознае с охраната на музея и да размени впечатления (майка му така и не ми преведе за какво са си говорили). На останалите им хареса, което значи че като цяло посещението си струваше.
След това се прибрахме вкъщи, починахме си и отидохме у Цецо и Нора, за да довършим деня у тях.

### WoW
Нищо по-специално не успях да свърша там. Дългото ми отсъствие определено си каза думата, сега наваксвам. Ако не мине котка път и отново да изчезна в командировка, нещата ще се нормализират до седмица-две.

До Ieper и назад

До Ieper и назад

### Събота, 14.10, около 12
Лежа си на диванчето, преглеждам небрежно блоговете и новините. Пия от кафето, което :Веси: ми е донесла преди малко и чакам да стане два часа, защото тогава имам райд в WoW. Идилия, която е нарушена от примигване на Office Communicator-а. Кой е? Я, Джон (шефът ми отвъд океана). За да е буден по това време (Сиатъл е на -9 часа от нас, т.е. по негово време трябва да е някъде около 3 сутринта), значи нещата не са особено добре.
“Doncho, how’s that cold of yours going?” (предишните 2 дни останах вкъщи – бях болен и никак не ми се мърдаше навън).
“I’m fine, John, I think it’s getting all better” (наистина, вече бях много по-добре)
“That’s great. Could you take a minute and look at the #####’s case? I think they need your help for a while” (нищо ненормално, така сме в поддръжката)

“Вземайки минутка”, за да помогна по случая, в един момент осъзнах, че вече е неделя сутрин, 02:00, а аз имам вече билет за Брюксел за сутринта в 09:15 и е добре да си лягам, че иначе няма лягане въобще. Случаят е тежък, за последните 14 часа ми се бяха събрали:

* около 3 часа телефонни разговори (предимно – конферентни зад океана и с Белгия)
* brain-storming на идеи за оправяне на проблемите
* изпуснат WoW-райд 🙁

В основата на проблемът, както в повечето случаи, се оказа най-вече лоша вътрешна комуникация. Всеки си копа в неговата дупка, без да има синхронизация на екипите. Затова и в един момент казах на Джон “човече, заминавам за Брюксел, това така не може да продължава”. И след това той спокоен си легна, след почти 28 часа без сън.

Е, в 02:00 и на мен ми беше ред за спане, а и оставаха само 4 часа за тази цел, така че побързах да си легна.

### Неделя, 08:00 сутринта
Ужасен check-in. Въпреки електронния ми билет, оказа се че не мога да ползвам машинките за check-in, и поради това трябва да чакам на опашка. Едно, че не бях подготвен за това (пристигнах само час и половина преди полета), друго че всички датчани бяха решили, че тази неделя сутрин им се пътува. Пред мен се оказаха поне 300 човека на опашка, дълга около 80 метра.
Докато стигна до чек-ин гишето, вече оставаха само 15 минути до времето за излитане. Жената ми каза, че полетът бил затворен за чек-ин вече, но можела да ми даде бордна карта “на шанс” – ако успея. Естествено, че приех офертата, след което със страшна сила и скорост (маса*ускорение, нали се сещате, а масата ми вече е над 85 кг) се понесох към точките за проверка. Помолих опашката там да мина, без да чакам, минах, и като хукнах! Пак са мой късмет изходът беше B2, което ще рече че имах само 200 м до него. Ако беше B60, най-вероятно нямаше да успея. Ако имах паспортна проверка, най-вероятно пак нямаше да успея (да живей Шенген, в този случай само :)). Обаче в случаят успях и хванах самолета така, както се хваща влак.
В такива моменти се обажда мега-песимистът в мен, нашепвайки тихо “Ах, каква ирония би било, такова бързане за тоя полет и да вземе да падне. Няма ли да е жалко, а?”. Да, ама той не падна и благополучно в 10:45 бях в Брюксел.

Първото ми впечатление беше “какво голямо летище!”. Може би заради многото забързани хора си създадох тази тотално грешна представа. Но тогава ми се стори голямо. На изхода ме чакаше шофьорът, който веднага забърза към Ieper.

### Ипър, от неделя до четвъртък
Ипър (WP), още познат като Ypres представлява малко градче (50К човека) на около 200 км от Брюксел. Известен е с това, че доста англичани са си оставили костите около него през Първата световна война. Също така и с това, че първата употреба на бойно отровно вещество, от германците точно през тази война, се е случило в околностите му. От там идва и името на употребения газ – иприт. Затрил е около 200 хил. човека за едно денонощие. Предимно войници. Командирите им, като видели “странната мъгла”, решили че германците се опитват да атакуват, прикрити вътре в мъглата, затова заповядали на своите войници да влязат всички в мъглата, за да не се промъкне германско поделение през нея. Останалото е статистика.

Дните в Ипър бяха забързани и много работни. Средно по 14 часа в офиса, след това в хотела, след това пак в офиса. Работа имаше да се върши. Хубавото е, че имаше смисъл от цялото ходене. Лошото е, че не успях да свърша сам каквото трябваше, та се наложи колега да поема от мен, за да мога да се прибера аз. Но нали затова сме екип…

Докато бях там, в 2-те вечери в ресторанта, пих Lefe. Страхотна бира. Жалко, че не я виждам наоколо. Белгийците определено ги “разбират тия работи” за бирата. Също така опитах и бира, чието лого както ми го преведоха е “Мъжете знаят защо”. В този смисъл бирата се яви идеен братовчед на нашата “Загорка” (и явно собственост на една и съща компания :)).

Като изключим бирата и красивият град, останалото беше яко бачкане. Жалко, че не успях да направя така исканите снимки – просто единственото време, когато видях Ипър, беше по тъмно, а нямам читав статив. Една от малкото снимки ще сложа скоро тук (а и на фликъра ми). Сега няма как да го направя :).

### Прибиране
Четвъртък в 16:00 ме чакаше нелошо ново Ауди А8, което ме закара до Брюксел, за да си хвана самолетът на обратно. Пътуването с това нещо е удоволствие. Аз от коли нямам претенции да разбирам, но по мое мнение А8-цата возеше с пъти по-добре от Ягуара на шефа на ИТ отдела. Явно са за различни неща правени тези коли, защото ми е трудно да си обясня как по-евтиното А8 ще се справя по-добре от скъпия Ягуар.

Този път се убедих колко съм грешал за размерите на летището на Брюксел. Една голяма зала, напречно с дълги коридори – това е цялата му философия. Два-три ресторанта, десетина магазина. И толкоз. Ако човек не си е купил предварително нещата, може много лошо да се изненада от фактът, че има толкова малко (и малки) магазини.

Взех набързо нещо дребно на Веси и Ангел, натоварих се на самолета и благополучно в 21:45 кацнах в Копенхаген. След това такси и вкъщи – най-накрая!

Тук е местото да отбележа, че съм приятно изненадан от самолетите на MD-xx (не видях номера, за което ме е яд). Чисто новички и с __много__ безшумни двигатели. Удоволствие е да се лети с тях, най-вече поради ниското ниво на шума. Досега този самолет заема първото място по комфортно летене, надявам се скоро всички да започнат да ги правят такива. Високочестотното виене на турбините може да е cool през първите минути на полета, но след това може да докара яко главоболие, поне на мен.

### Петък
Казах на шефа, че петък няма да ходя на работа. Имах нужда да си почина, а и детската градина на Ангел не работеше този петък, а Веси имаше важна презентация. Останах си вкъщи, следобед ходихме тримата до офиса, за да посвърша една бърза, но кратка работа. Имах нужда.

Как да гласуваме за президент в 20 лесни стъпки

Как да гласуваме за президент в 20 лесни стъпки

Вчера [Вера][] ме попита в MSN как ще гласуваме в Дания. Написах и, тя се смя, след това ме посъветва да го публикувам и в блога. Тази сутрин, чудейки се какво да правя преди :Веси: да се събуди, реших да го сторя. То и без това напоследък бивам обвиняван от няколко източника (които едва ли грешат), че от [WoW][] не блогвам персонално, а само в ‘hacking’. И понеже не си пускам “звяра” преди Веси да е будна (вентилаторите му вдигат доста шум и тя почва жално да мрънка), [WoW][] не беше алтернатива, така че времето се оказа подходящо за блогване.

Къде полушеговито, къде сериозно, ето един вариант на нашето гласуване в Дания:

1. Ставаме, кафета и т.н. По стар български обичай да набиваме детето и жената.
2. Обличаме се, оправяме се. Слагаме празничния анцуг и празничните гуминетки.
3. Запътваме се към [българското посолство][]. За някой – два часа с влак, за нас – [3 минути пеша](http://www.krak.dk/Firma/Kort.aspx?Query=&Area=Gamlehave+Alle+7%2c+2920&AddressX=72360988&AddressY=618518322&Knr=3003605&BackLink=QXJlYT1HYW1sZWhhdmUrQWxsZSs3JTJjKzI5MjAmU29ydD1Nb3N0SW5mb3JtYXRpb24= “Карта на българското посолство в Копенхаген”).
4. Казваме “здрасти”, къде на български, къде на датски на хората там.
5. Даваме си паспорта. Гледат го (ни) съмнително. Дават ни плик.
6. Влизаме в стаичката.
7. Вземаме бюлетината на [Беронов][].
8. Пъхаме я в плика.
9. Залепяме плика, за да им е гадно на преброяващите.
10. Излизаме от стаичката.
11. Пускаме плика.
12. Казваме “чао” на познатите лица от посолството.
13. Излизаме от посолството, запътваме се към къщи.
14. С ругатни се връщаме и си вземаме забравения паспорт.
15. Излизаме от посолството, запътваме се към къщи.
16. Прибираме се в къщи, преди това са възможни девиации, в зависимост от това дали, кой и къде срещнем.
17. Чакаме да свърши денят. Възможен е [WoW] или част от точка (1).
18. С опулени очи слушаме по [ДАРИК][] как Първанов е спечелил още един мандат
19. Заричаме се за пореден път да не стъпим повече там, където необразован и готовански народ избира за пореден път президент-комунист, неразбирайки разликата между свобода и свободия и между кебапчета и демокрация. Яд ни е до безумие на интелигентните хора, които не са проумели че __от тях зависи__ какво ще е лицето на България през следващите 5 години.
20. Чакаме с нетърпение 22.12 (или 28.11, според човека), щото нали тогава летим за БГ

Отсега ми се ще някои стъпки да не се случат точно така, както са написани.

Веси вече стана, време е да включа “звяра”!

[Беронов]: http://beronov.info/wordpress/ “Блогът на Беронов”
[Вера]: http://ladyvera.wordpress.com “Вера”
[WoW]: http://www.wow-europe.com “World of Warcraft – Europe”
[ДАРИК]: http://darik.net/ “Радио ДАРИК”
[българското посолство]: http://www.krak.dk/Firma/Profil.aspx?Knr=3003605&Area=Gamlehave%20Alle%207,%202920&Sort=MostInformation&BackLink=QXJlYT1HYW1sZWhhdmUrQWxsZSs3JTJjKzI5MjAmU29ydD1Nb3N0SW5mb3JtYXRpb24= “Българското посолство в Дания”

“Защо комерсиалният OSS софтуер е толкова скъп?”

“Защо комерсиалният OSS софтуер е толкова скъп?”

Интересен въпрос. Преводът е мой, въпросът е от [Slashdot][]:

> Стартиращият ни бизнес искаше да използва OSS продукти. Не искахме да прахосваме време за оправяне на бъгове и поради това основно наше изискване беше “официален съпорт за всички OSS продукти”. Мислехме, че сме готови да платим цената за OSS продуктите, но получихме истински ценови шок.
>
> Сега внимавайте: QT струва $3300 за всяко место (компютър, на който разработчик работи). Зарязахме разработката и пренаписахме всичко на C# (MSVS 2005 струва $700).
>
> Embedded Linux от уважаван RT производител е $25,000 на година за 5 места. Ние се нуждаехме само от 3 места, но трябваше така или иначе да купим 5. Поддръжката беше лоша. Ще използваме VxWorks или WinCE за нашият следващ продукт. RedHat Linux струва $299. ОЕМ версия на Windows е ~$140. Комерсиален лиценз за Cygwin би струвал десетки хиляди долари и съществува само за големи предприятия. Ние се нуждаехме от 5 места. Windows Unix Services са безплатни.
>
> Накрая, ние решихме че оцеляването на нашия бизнес е по-добро от всички идеи “да правим добро”. Освен този embedded Linux (за който казахме, че ще бъде заменен от WinCE или VxWorks), ние вече не сме OSS бизнес.

Честно казано, не ми прилича на FUD. Поне [Slashdot][] не биха публикували FUD току-така. Цените са реални, разходите са правилно планирани. Ако наистина не искаш да поддържаш експертни специалисти на место, това ще струва много пари. И е някакси нормално. На пазарът има много малко фирми, специализиращи в OSS съпорт. Докато алтернативата има изградена мрежа от партньори и съпорт (което съответно увеличава конкуренцията за съпорт и намаля цените).

Прочетете и коментарите. Интересни неща може да се видят :).

И моля ви, да не започваме коментарна война. Ако има с какво да допринесете по темата – заповядайте. Ако ще се плюем – няма да стане.

[Slashdot]: http://slashdot.org “/.”

Nintendo DS

Nintendo DS

Седмицата започна с щастливия факт, че най-накрая взех в ръцете си моичко Nintendo DS. Исках да имам такава конзолка от много време, но датските цени (около EUR250 само за играта) хич не ми изнасяха. И понеже това не е регионално кодирана игра, помолих един от щатските колеги да ми вземе една игрица и да ми я донесе. Което те и направиха. Донесоха ми играта в комплект с аксесоари за нея. И ми струваше около EUR140. Ако трябва да купя същото тук, ще мина EUR300, ако ще и само поради факта, че един от аксесоарите е играта [New Super Mario Bros][].

:Ангел: беше възхитен. Но нещо [New Super Mario Bros][] не му се понрави. Играеше, но си личеше, че или му е трудно да схване връзката между “скочи-премести се”, или просто не го кефи толкова играта. Не е така положението при мен, но на мен ми се щеше и детето да си има любима игра. Защото аз взех конзолката най-вече да си начеша крастата, то е ясно кой ще се възползва основно от нея.

През седмицата, освен че си купих още 2 игри за нея от Ebay (да видим кога и дали ще дойдат), намерих и [играта, която евентуално би се харесала на Ангел][Mario Kart]. В [Mario Kart][] героите от [New Super Mario Bros][] се състезават по 30 писти. Още по-любопитното е възможността да играеш с други притежатели на Nintendo, връзвайки се с тях с помощта на WiFi мрежата вкъщи. :Ангел: още не е пробвал това, но режимът “един играч” засега сериозно го зариби. Може да се каже, че вчера буквално стопи батериите (изстиска ги до край, с мъка се раздели, за да може играта “да се нахрани”). Днес страстта е значително по-малка, но пак навъртя поне час-два засега. Мисля, че това ще му стане една от любимите игри. Въобще положението е: има ли коли, шансът да я хареса е сериозен. Погледът ми попадна на нещо, наречено [Cars DS][], това май и то ще е “must have” в колекцията на Ангел.

Ще видим – времето ще покаже. Засега не съжалявам, но кой-знае :)? Зависи от степента на вманячаването, предполагам.

[New Super Mario Bros]: http://mario.nintendo.com/ “Официалния сайт на Super Mario”
[Mario Kart]: http://mariokart.com/ “Официалния сайт на Mario Kart”
[Cars DS]: http://www.gamespot.com/ds/driving/cars/index.html “Ревю на Cars for Nintendo DS”

QWERTY, ЯВЕРТЪ & ЧШЕРТЪ

QWERTY, ЯВЕРТЪ & ЧШЕРТЪ

For the English text, see the button after the Bulgarian text.

По време на първия ми сблъсък с Windows VISTA RC1 забелязах, че официалната българска Phonetic подредба, предоставяна с VISTA всъщност е “стандартната”, но едва ли използвана от някой “ЧШЕРТЪ” подредба, създадена от купчина университетски ентусиасти и някак преминала през утвърждаването на БДС.

Също така RC1 версията на VISTA има и инсталационни проблеми с външни клавиатурни подредби, създадени чрез Microsoft Keyboard Layout creator. Александър помогна с това, отбелязвайки че единствено User Accounts Control има някакъв проблем с инсталатора на подредбите, генериран от MKLC. Ако забраните UAC (единствено за инсталацията), може да си инсталирате каквато и да е външна подредба.

Досега аз бях използвал фонетичната ЯВЕРТЪ подредба, предоставена от Станимир Стаменков. Попитах Станимир за изходния код на подредбата и след това прибавих някои мои комбинации на AltGr+клавиш, накоито бях свикнал преди.

Прибавих:

* Знакът за евро (AltGr+е)
* [] и {} (AltGr+[] и съответно AltGr+Shift+[])
* „ и “ (AltGr+ и AltGr+.)
* § и № (AltGr+’-‘ и AltGr+Shift+’-‘)
* и-ударено (AltGr+и)
* Ы и ы, (AltGr+ь/Ь)

Да, разбирам че създавайки още една подредба просто внасям още повече хаос в наличните български клавиатурни подредби. Но на мен тези клавиши са ми нужни и затова предпочетох този път:

* Свикнал съм с тези клавиши и предпочитам да си ги имам
* Вече имам и изходния код на подредбата и ако ми потрябва нещо за в бъдеще, просто ще го добавя.

Ако харесате нещото, изпозлвайте го. Може да го свалите от тук и да го използвате според словията на CC-Public Domain лиценз. Отбележете, че този лиценз е доста по-свободен от лиценза на този блог. Ще ми е приятно да чуя коментари, предложения или препоръки.

During my first encounter with Windows VISTA RC1 (in Bulgarian) I noticed that the official Phonetic layout, provided with VISTA, is actually the “standard”, but barely used by anyone “ЧШЕРТЪ” layout, created by a bunch of university enthousiasts (in Bulgarian) and somehow passed the validation of the Bulgarian Standards Institute.

Also, RC1 build of VISTA had some issues with custom keyboard layouts, created by Microsoft Keyboard Layout creator. Alexander helped with that, stating that only the User Accounts Control has an issue with the installer, generated from MKLC. If you disable UAC (for the installation only), you can install any keyboard without any problem.

So far I was using the Bulgarian phonetic ЯВЕРТЪ keyboard layout, supplied by Stanimir Stamenkov. I asked Stanimir to provide me with the layout’s source code and then I added few more AltGr+keys, to which I was used before.

I added:

* EUR sign (AltGr+E)
* [] and {} keys (AltGr+[] and AltGr+Shift+[] respectively)
* „ and “ (AltGr+, and AltGr+.)
* § and № (AltGr+’-‘ and AltGr+Shift+’-‘)
* ѝ key (AltGr+I)
* ы/Ы keys (AltGr+x/X)

Yup, I do realize I create even more mess with just another keyboard layout out there. But this layout suits me pretty well, mostly because of two reasons:

* I’m used to these keys and I need them
* I have the source and if I need another key, I just should add it.

If you like that thing, feel free to use it. You can get it from here and use it in accordance with the CC-Public Domain license. Please note that this license is different than the license of this blog (It’s much more relaxed actually). I will appreciate a comment here, if you’re using, modifying or having ideas or suggestions about this layout.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text