doncho.net

Перфектни: ТМФ ЕООД и ЕЛ България

Posted on 7/29/2009 by Doncho

Понеже повечето пъти мрънкам за качеството на тази или онази услуга, днес искам да споделя отличните ми впечатления от работата на две фирми, едната партньор на другата. Не ми се случва често, когато отида с проблем при търговец да бъда обслужен толкова бързо, с внимание и учтиво.

Преди повече от година си купихме италиански лампион АURA AU 3092/18/YX. Това е едно такова красиво нещо, направено от лъскав бял метал и блестящо с 16 халогенни лапмички по 10W всяка. С Веси много го харесахме и въпреки малко по-високата цена (беше към 400+ лв) решихме да си го вземем за хола.

Всичко беше идеално допреди няколко месеца, когато лампите започнаха да “бледнеят”, прекъсвайки много неприятно за много кратки интервали от време. Това непрекъснато мигване може буквално да те изкара извън нерви, особено когато в продължение на известно време светлината започна съвсем да намалява. Просто всички лампички заедно светят по-слабо, “мержеллейки” непрекъснато.

Средното ми образование е от Техникумът по електротехника и електроника в Пловдив. Сега се нарича “Професионална гимназия по електротехника и електроника”. Срамно е, че връзката не е към официалния ѝ сайт, а към някакъв референтен лист на училища. По мое време не беше така, компютрите бяха желана цел и ние реално създавахме софтуер. Не мога да повярвам, че няма сайт… но за това друг път.

Та значи имайки Vти разряд ел.техник диагностицирах проблемът в трансформатора. Полюлеят има понижаващ трансформатор, за да може да захрани 16те лампи. Очевидно някоя от намотките (вероятно вторичната) беше започнала да прекъсва, или да окъсява, макар шум да не се чуваше, или просто некачествена спойка предизвикваше това “браждене”.

След като го диагностицирах, не ми оставаше нищо освен да демонтирам трансформатора и да го приготвя за Пловдив. Понеже бяхме загубили и касови бележки и другга документация се опасявах, че може тотално да бъдем “отсвирени” от търговеца, не искащ да има проблеми с нашия проблем.

Бях много приятно изненадан от отношението на момчетата от фирма “Ел-България”. Магазинът им е точно до “Mr.Bricolage” в Пловдив, бул. “6-ти септември” 223. Голяма изложбена площ, продават всякакви ел.осветителни тела, както и разни “екстри” от типа на “ручейчетата”, които се виждат тук-таме из заведенията. Сайтът им има доста обширен каталог на AURA, както и на останалото, което предлагат. Нашият полюлей обаче го няма там.

Момчетата ни посрещнаха с усмивка, внимателно ни изслушаха проблема, извадиха каталог, намериха полюлея и със съжаление ни казаха, че трябва да оставим трансформатора, защото вносителят бил в София, а те нямат такъв трансфотматор в момента. Чувайки, че складът е в София, ние си признахме че живеем там и те, чувайки това веднага ни дадоха координатите на доставчика.

Доставчикът на полюлеят е “ТМФ” ЕООД с адрес “Околовръстнен път” №193, малко в основата на надлез “Симеоново”. Не успях да им намеря сайт, единственото место, където видях да се споменава фирмата е в Need.bg, раздел “Електротехника”. Жалко, че толкова добро обслужване няма е-присъствие.

Аз, от своя страна, проваляйки се в опитите ми да намеря фирмата електронно, съвсем се настроих песимистично относно предполагаема коректност. Но каквото – такова, надеждата беше поне да ми дадат да си купя нов трансформатор.

Обадих се по телефона (02/4001 460). Там веднага ме прехвърлиха към компетентен човек, който с две приказки ме разбра и ме покани да донеса трансформатора при тях. По-късно следобеда вече бях в магазина, вече леко обнадежден от доброто отношение. Носех частта, на която е закрепен трансформатора, заедно с опитната си постановка, с която се наблюдава проблема. Самият полюлей го оставих вкъщи, понеже е нежен и се опасявах да не го счупя.

Човекът въобще не си игра да пробва трансформатора. Отнесе се с доверие към мен, веднага извади замяна. Понеже го замени с малко по-мощен трансформатор (и по-голям) се зачудих дали ще стане. Той ме успокои, че е почти сигурен, че всичко ще е наред, но и да не е, проблем няма да има – идвам и търсим друго решение.

След като монтира новия трансфотматор на мястото му, аз попитах колко им дължа. Все пак нямах нито касова бележка, нито гаранционна карта. Човекът обаче ми каза простичко “нищо, това е дефект на моята стока”, след което ченето ми тотално увисна. Честно, не очаквах. Толкова бях слисан, че ми отне малко време да ми стане ясно, че работата ми е свършена, и е време да им благодаря за помощта. Благодарих им и (все още чудейки се) си тръгнах.

Още вечерта оправих нещата. Полюлеят и в момента свети перфектно. Надявам се с по-мощният трансформатор да няма проблеми и за в бъдеще. Но и да има, аз ще знам че инвестицията определено си струваше, защото ако имам проблем, знам къде да отида. И знам, че ще ми помогнат и ще ме обслужат човешки.

Ако търсите красиво осветително тяло, придружено с човешко отношение и обслужване, горещо ви препоръчвам този магазин и този човек. Надявам се да е собственик или поне управител, за да се задържи дълго време там. Защото се надявам с примерът си да показва и на другите какво е истинско обслужване.

Търси се: Планински маршрут

Posted on 7/28/20097/28/2009 by Doncho

Живеем в динамично време. Нещата днес са едни, утре може да са съвсем други. Случват се какви ли не промени, някои радостни – други не съвсем.

И при нас така… Веси чакаше с нетърпение лятната планинарска екскурзия. Да, но понякога става така, че или човек (аз) разбира, че някои неща не са за него, или обстоятелствата му “помагат”, макар и не по най-приятния начин.

Така или иначе екскурзията, която бяхме планирали с компанията, пропадна. Най-близките ни хора от компанията не могат да се явят, за жалост поради болест. Съответно при мен сметките ми съвсем спряха да излизат и реших, че не е за мен тази работа, не и в този ѝ формат.

Като резултат, след като се разнесе димът от семейния взрив (Веси, както казах, не споделя моето мнение) се оказа, че трябва да търсим друг маршрут. Да, ама търсенето на маршрут, който да отговаря на моите критерии не е съвсем лесна работа. Маршрутът трябва да отговаря на следните критерии:

Всеки от дневните преходи да е максиум 4.5 часа
Да се спи на хижа, а не на палатки

Като добавим и фактът, че Веси предпочита Пирин става ясно, че първо – нямаме много избор и второ – няма да е лесна работа :).

Маршрутът все още не е готов. Но поне за мое бъдещо улеснение си записвам тук връзките към спомагателните сайтове. Не се знае няма ли да ми потрябват и други години 🙂 .

Bulgarian Mountains е справочник с много (повечето?) хижи из българските планини. Има удобна връзка с референции като Google Maps, както и (непроверени и без гаранция) GPS координати на повечето от местата. Май това ще е основният ресурс, който ще използваме, за да си планираме маршрута.

Хижите в България са друг подобен справочник. Не толкова итерактивен като първия, но пък със списък със 100-те национални туристически обекта. А ние се надяваме и да вземем поне един-два печата.

Пирин.Старт.БГ е класическата справочна страничка, която Старт.БГ предлага за нещата, за които редакторите на сайта смятат, че са важни. Много линкове, но не успях да намеря нещо по-полезно от вече изброеното.

Сайтът на БТС, който намерих впоследствие се оказа нелош, но с отчайващо крива навигация. Единственият начин да търся дадено нещо беше наистина да го “търся” през Search кутията, като на всичко отгоре резултатите излизаха на маймуница. Но е добре, че го има, дано и информацията в него да е вярна и точна.

Хубавото е, че като че ли намерихме компромисният вариант, а и имаме някакъв примерен маршрут. А аз започвам да подготвям спасителното оборудване (GPS, карти и т.н.), защото май няма да успеем да си намерим компания. А двама в планината е малко по-особено. Но пък Пирин е малка и гола планина, в сравнение с едни Родопи например.

Any-Service Login Now Available

Posted on 7/27/20097/27/2009 by Doncho

От днес този блог поддържа вход (оторизация) през най-популярните услуги. Простичко и накратко това ще рече, че може да използвате регистрацията си в Windows Live, Фейсбук, Яху, MyOpenID или Гугъл, за да влезете и тук и да имате възможност да оставяте неанонимни коментари.

Това по никакъв начин не означава, че аз или който и да е ще има достъп до Вашата регистрация в съответната услуга, която сте използвали. Просто тези услуги предоставят екстрата допълнително да “доказват” и пред този блог, че това сте вие. По този начин отпада необходимостта от допълнителна регистрация и тук и така само благодарение на една парола и сметка вие може да не сте повече анонимен коментатор.

Разбира се, използването на това допълнение е основно за ваше (и донякъде – за мое) удобство. Засега оставям възможни и анонимните коментари. Но ще ми е много по-приятно, ако коментирате не-анонимно, за да имам и аз по-добра обратна връзка към вас. Засега не смятам (макар да ми се струва привлекателно) да забранявам анонимните коментатори.

Повече информация има в английския текст, но в общи линии, това е най-важното.

Starting now, this blog will try its best to support RPX Logins. In short: RPX Login is plugin, provided by RPXNow.com, which allows seamless login with your favorite authentication provider.

Whoops! Sorry for the tech talk in the very beginning. I hope I did not lose you forever 🙂 .

In short, for non-techies: the blog will allow you to authenticate with your favorite Windows Live, Facebook, Yahoo, MyOpenID or Google account. This does not mean that you will be asked to enter your external password in the blog! This means that using sophisticated methods you will be redirected internally to your favorite service provider (see above), and there you will say “please authenticate me for doncho.net also”.

What are the benefits, you’ll ask? The benefits are a lot: you can easily become registered in doncho.net, follow up on your own comments (or so I hope), without remembering another password pair especially for doncho.net. I’d like to stress that by no mean I or anyone else will be able to breach in your accounts – the security of this process is guaranteed by your favorite service provider.

Another benefit (this time – for me!) is that I will have a bit different login page, which I hope will reduce the false registrations/login to this site. And maybe, at some points, I will disable anonymous comments, who knows? Since anyone can easily authenticate via tons of other providers, why I should allow commenting anonymously? Hmm, you know, that seems like very nice idea right now 🙂 . Alas, I will leave the anonymous comments for a while, let’s see what the future will show.

For the other blog owners: I will keep you posted on how my relationship with RPXNow.Com goes. So far all seemed seamless and fast and I hope it will stay like that for the future.

I will be really thankful, if you authenticate yourself before posting. That will help me check if all seems fine. I tried with my login, it worked (even it worked to pair my OpenID to my admin account, which is great).

Let’s see!

Професия “блогър”, вече и у нас. Малоумие или отчайваща некомпетентност?

Posted on 7/20/20097/20/2009 by Doncho

Днес с нарастващо удивление в NewBusiness.bg прочетох новина относно следната колосална простотия:

Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове, извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване. Това съобщава изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов в писмо с изходящ номер Изх. № 24-34-35 от 06.04.2009 г., което е достъпно на сайта на НАП в системата „Въпроси и отговори“

Малко по-надолу четем:

1. Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай, разходите, както…

Като изключим бъкащите правописни грешки в официалното становище, подобно тълкувание от НАП е повече от нелогично, некомпетентно, т.е. показващо непознаване както на дейността, така и общо на сферата на “блогърите”. Щом блогър е стопанска дейност, да се готвят:

Хората, които публично изразяват идеи. Те също (за свой риск, и то какъв) упражняват тежката трудова дейност, наричаща се “да имаш мнение”.
Хората, които мислят. Мисловната дейност, както знаем, също може да се квалифицира като трудова, защото при нея се изразходват калории (т.е. имаме разход).
Хората, които спят. Сънят без съмнение е данъчно-облагателно събитие, защото освен че е свързано с разход на калории (виж по-горе), е възможно да сънуваш нещо, което да даде нова идея за мислене (виж още по-горе).
И не на последно място, хората които акат. Седейки в тоалетната, освен че извършваш разход на калории (колкото по-нередовен стомах, толкова повече разход), отделяш и отпадък. Отделянето на отпадък спокойно може да доведе в по-късен етап до начисляване на такса-смет. Всеки уважаващ се бизнес си плаща таксата смет, поради това серящият новоизлюпен бизнесмен в никакъв случай не трябва да бъде пропускан от данъчно-събирателния орган.

Мога още доста да продължавам, но май схванахте идеята. Един човек – една осигуровка. Един некомпетентен глупак от една партия. Просто като фасул.

Чудя се как (и дали) може да се противодейства на този вид простотия?

Връзки по темата:

Кеф

Posted on 7/18/2009 by Doncho

Дървена беседка. От беседката се вижда стръмнина, по която се вие пътека, отрупана с камъчетата, които са се откъртили през зимата.

Бира. Студена. Стои на дървената маса, влагата по нея почти е изсъхнала. Има прекрасното качество и привилегия да бъде втората бира за деня. Поради това хем не върви така бързо, хем кефът е още по-голям.

EEE. Заредено.С прясно инсталиран ОС. Толкова пресен, че даже съм забравил да настроя Windows Live Writer, та се налага да пиша това в SQL Management Studio-то (все пак, има инсталиран Microsoft Web Platform).

Синове. Единият е с баба и дядо, най-вероятно в някой басейн във Велинград. Другият най-накрая кротко е заспал в количката. След много мрънкане, оглеждане на странно наклонения терен, и понякога нескопосано търкаляне, с крайно нежелание. Мама го наглежда, местейки се ту на одеалото, проснато на полянката, ту на сянка. Когато слънцето напече, жегата става непоносима. За мама днес няма бира, тя ще ни връща обратно с колата.

Змей. Кротко се разхожда, понякога поляга на одеалото, понякога примлясква над неговата си бира. В момента стои обаче на чешмата и се провиква нагоре, че искал 2 кебапчета и пържени картофи. Гладен змей. Не е добре. Хубаво е, че е отдавна опитомен. Любопитен змей, преди малко намина да ме види какво правя, а аз го натирих. Не обичам, като пиша нещо, да ме гледат. Интимно ми е.

Беба. Много беба все още, не като нашето дангалаче. Суче, вглъбена по някакви важни нейни въпроси, и изпълнява порядъчно трите си бебешки задължения. Майка ѝ и баща ѝ са винаги около нея, а тя е спокойна. Мисли…

Интернет. Няма. Няма и да има до довечера. Въпреки това нещата са под контрол.

Природа. Приятели. И ние. Приятна и спокойна събота на "Чудните мостове".

Топ 3 нецензурни домейна

Posted on 7/15/2009 by Doncho

Оправдание: Тази статия не е за деца под 18 години, или за деца на хора без чувство на хумор. Ако не сте такъв, моля веднага спрете да четете.

Споделяйки опитът си със странни домейн имена, колегите ме насочиха към идеята да спретна една кратичка класация на нецензурните домейни. Резултатите от всичко, което ми беше посочено, или което сам открих следват тук:

На трето място по нецензурност слагам домейна “Дейба.Орг” (http://theiiba.org/). Всяка прилика (и разлика) с нашият език е случайна и неволна :). Използваната картинка е fair cite от техния сайт.

На второ място, без съмнение се нарежда Maxim Sokhatsky с неговия Еба.ли? Максим сигурно е супер пич, но (най-вече за негово добро) се надявам да не е с български произход :). Явно личен сайт, подобен на сайта на Веси http://vesi.li (нищо нецензурно, поне на български език).

Според моята преценка, безспорният победител е ИТ е-бизнес сайтът “Ебиго.де”. Ако беше в България, със сигурност щяхме да знаем какъв тип ебизнес правят тези хора 🙂 . Но понеже е на немски, явно там не работят хора, които поназнайват български, или просто не им пука (както и би трябвало да е).

Знаете ли някой друг подобен? А някой български, който със сигурност звучи “интересно” на друг език 🙂 ?

Ще забогатявам (пак)

Posted on 7/14/2009 by Doncho

Само за инфо на четящите през feeds: скоро 2-та ми потока (основния и коментарния) ще се редиректнат през FeedBurner. Това би следвало да стане автоматично и да не иска никаква намеса от вас, но ако все пак някоя виртуална тухла ви цапне по главата – оплачете се.

Ще ви държа в течение дали има някакъв ефект или не 🙂

Пренасочването през feedburner, освен малко рекламки (ама малко, честна дума) ще ми даде и по-добра визия кой (въобще, дали?) ме чете. Надявам се няма да има обратния ефект (т.е. Unsubscribe from doncho.net)…

ТРУП ме прозря: аз съм един мързелив блогър

Posted on 7/14/20097/14/2009 by Doncho

Днес Ивайло ми посочи, че чел терзанията ми в Дневен ТРУП. Аз отначало се ядосах, че трябва да си купувам този парцал, за да видя дали са спазили лиценза, но след това се сетих че на нашата рецепция редовно има брой от него, та отидох да проверя.

За мое удоволствие, копиращият беше спазил лиценза. Моят блог (макар да не е видно директно, ще трябва да го сложа!) е под CC-BY лиценз. Човекът беше посъкратил текста, за който беше писал, че “блогърът doncho.net” споделил:

Интересната част е, че копиращият статията малко я е чел като дяволът-евангелието (или по-скоро като всеки ТРУП-ен “журналист”). Съкращавайки тук-таме (за да се навре в колонката, която са му отделили да запълни), човекът си е извадил изводът, че статията в моя блог е очевадно доказателство, че лаптопът е №1 в списъка на мързеливите.

Може би, според логиката на поставилият заглавието, работлив човек не се занимава с блогове и компютри. Работлив човек или “работи” в ТРУП (копирайки статийки оттук-оттам, креативно отрязвайки неинтересните според него пасажи), или ходи с мотиката на фъстъците / царевицата / тиквите / марулите / лозето / [сложи коя да е селскостопанска култура тук].

Може би, пак според логиката на поставилия заглавието, наличието на лаптоп и интернет са гаранция за мързел? Защото в моята статия няма много цитиран мързел, даже напротив (“…мога да запълня всяка свободна минута…”)? Какво ли се чудя, нормално ТРУПокачество 🙂 !

Опитвайки да продължа логиката на измислилия заглавието, в категорията на мързеливците автоматично влизат:

Уеб дизайнерите (без хлебарите в Перник)
Програмистите (за тях по-добре да не почвам, че ще стане страшно)
Администраторите (половината от тях и без това “работят” във фирми, предлагащи Интернет, а той според ТРУП е допингът на мързеливците като мен)
Новинарите (без тези от ТРУП разбира се, които са очевидно работливи, защото използват пищеща машина, хартия, оловни преси и онези симпатични буквички, които са така любими на словослагателите)
… и въобще хората, работещи ИТ (да, цялата тази пасмина, която разполага с компютри и е свързана с Мрежата)

Лоша работа. Надявам се шефовете ми не четат ТРУП. Защото и те използват Интернет и (основно) работят с лаптоп, и току-виж се почувствали засегнати.

Не, честно, няма такава некадърна работа, като ТРУПешката. Истинско забавление и нищо общо с журналистика. Мен също би ме било срам да се подпиша под такава работа. 🙂 🙂 🙂

Умишлено скрих снимката, защото не искам да я препубликувам. Надявам се Мarfieta и Антония нямат нищо против.

Шестте неща

Posted on 7/11/20097/9/2009 by Doncho

Обикновено не участвам в такива верижни истории. Но в случая бях прилъган от Вера и Съни, така че нямаше мърдане. Нещо трябва да се пише, да видим сега дали мога да измисля 6 неща, без които се чувствам дискомфортно.

Да уточня, че нещата ще са само материални, откъм нематериалните на първо и последно място е семейството, и тук свършват всякакви сравнения и аналогии. Без тях съм като 1/3 човек и нищо не ми върви. Не ме питайте как се справям при по-дълга командировка, това почти е обречена кауза.

Та след това важно уточнение, да се хващаме за работа.

На първо място от материалния свят слагам електронния ми приятел, ноутбука. Може и нетбука, но той тепърва има да се доказва 🙂 . Независмо къде се намирам, не оставям без верния е-другар с помощта на който мога да запълня почти всяка свободна минута време. Дори без Мрежата (виж №2) пак намирам какво да свърша и с какво да се занимавам.

Второто място се отрежда на Мрежата, по-точно на достъпа до нея. Достъпът до световната мрежа, в комбинацията с номер 1 гонят всяка скука и разтушават душата. Хотел без интернет не е хотел, на почивка без интернет не мога да се отпусна като хората. Никой не казва, че трябва непрекъснато да се чопли, но ако битовете не влизат и не излизат ежедневно от битието ми, нещата бързо престават да са розови. Даже си мисля, че думата БИТие неслучайно започва с “бит” 🙂 .

Третото място е отредено за третия е-помощник. PocketPC Phone Edition ако може. В момента “длъжността” се изпълнява от HTC 4350. Не замества пълноценно нещата 1+2, но може за известно време да свърши работа. В Много Краен Случай само.

Фотоапаратът, верен Canon EOS 350D, заедно с екипировката от стъкла и кабели, е четвъртото нещо, обуславящо комфортните дни и часове. Да го забравя някъде значи със сигурност много да се ядосвам от пропуснатите кадри и моменти. Ако е с мен може и да не напусне удобната си раничка, но ако го няма изпитвам неприятен дискомфорт. Разбира се, говорим основно за липсата му при по-дълги пътувания, но понякога и за разходка из Главната си трябва!

На пето място идва транспортното средство. Важно е да е лично и е важно да е винаги на разположение. В момента ролята успешно се изпълнява от Шкода Октавия, любезно предоставена от моя работодател за служебно и лично ползване. Надявам се да сме все така щастливи заедно, но и да се разделим, ще се намери друго подобно транспортно средство, което да запълни празнината. Може би не толкова добре и ефективно, но… човек знае и 2, и 200. Обмислям и мотор, но това е една друга, далечна тема.

Шесто място е за книгите, по-точно за е-книгата и е-библиотеката ми. Макар, че четенето е ежедневна, непрекъсната и носеща много радост работа, тук говоря за устройството, което подпомага осъществвяването на тази дейност. Преди повече от година си купих LBook V3 и от тогава не съм чел книга на хартия, ако мога да я намеря в е-вариант. Веси също чете (само) от него напоследък, та ми е по-трудно да се доредя, но ще решим някак тази работа. Хрумват ми някои варианти за подарък.

Уф, трудна работа. Няма спор, че нещата по-горе са единствено и само материални, но нали това беше целта? Чета, Вера написала за twitter и Facebook. Ами те са в №1. Съни споменала кафето… честно казано без кафе мога, но без Мрежа… В №1 влизат още няколкото е-игри, в които съм редовен участник, но да пиша за всяка една няма нужда, нали?

А сега е моят ред да посоча следващи. Но аз ще предпочета да съм като Дзверта и веригата да свърши тук 🙂 .

Политиканстване’09

Posted on 7/10/20097/10/2009 by Doncho

Резултатите от изборите няма да коментирам повече. Кой щеше да спечели – това беше ясно още в началото. По-важното е, че който трябва загуби. И загуби с много, надявам се. И завинаги!

Опитвайки се обаче да мисля за следващите парламентарни избори, усещам че освен че ми се иска те да са след 4 години, още повече ми се ще на тях да гласувам за ГЕРБ. Не защото ГЕРБ ще са ми купили гласът (или, да не дава Бог, защото по закон ще трябва да гласувам за тях), а защото ГЕРБ ще са изпълнили един минимум от обещания, които сега тъй щедро раздават.

Прочетох следното в ДНЕВНИК: ГЕРБ: Ще довършим три магистрали в рамките на мандата. От там си вадя ето този цитат:

Магистралите "Тракия", "Люлин" и "Марица" ще бъдат завършени в рамките на този мандат, заяви пред Би Ти Ви експертът на ГЕРБ в областта на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Това ще стане с ясни структури и приоритети, много труд и с помощта на еврофондовете, допълни той.

За следващите избори си оставям тук следната бележка/декларация: Ако ГЕРБ изпълнят само долните 2 точки:

Да не сринат икономически България, т.е. 2013-а България да е поне със сегашния БВП, ако не и с повече
Да изпълнят горните три обещания за магистралите

…то те ще имат моя глас 2013-а година.

Вижте колко малко искам от тях? Не споменавам тук големите им приказки за борба им с корупцията, не споменавам и обширните обещания, дадени в програмата им.

ГЕРБ, само 4 неща: България не по-зле от сега, и трите магистрали. Бас слагам, че ако го направите, много хора ще мислят като мен. E, поне тези, които мислят преди да гласуват, ясно е че БСП ще има пак 17-(умрелите пенсионери) процента, а ДПС: 17+(новопълнолетните турци) процента.

Ха да видим сега пука ли ви за моя глас 🙂