Андроид 4, все още с “гореща” батерия

Андроид 4, все още с “гореща” батерия

Гледам, по телевизията (май НОВА беше), върви някаква реклама на Google Galaxy Nexus. Няма асоцииран телеком към нея, което ми е още по-интересно! Да не би самите Гугъл да си рекламират телефона?

Иначе Galaxy Nexus е нелош телефон! Ползвам го от няколко седмици. За съжаление обаче, същите проблеми с Galaxy II се виждат и тук. Явно някое от приложенията, които използвам, е доста гладно за батерия. Но тъй-като не искам да се разделям с никое от текущите ми приложения, ми остава само едно: да си нося редовно зареждащото в чантата, а и да използвам зареждащи, когато около мен има такива.

Преди да се примиря със ситуацията, опитах да намеря “лакомото приложение”. Не успях. Системата показва консумация на батерия, но от системен процес, “Android System”. А както казах вече, всички приложения които ползвам са ми важни. Чудя се има ли начин да разбера “по-надълбоко нещата”.

Въпросът стои отворен сега, ако някога успея, ще пиша. А ако някой има добър практически съвет (различен от “купи си ХХХ или YYY”), може да пише!

Марти и ските

Марти и ските

Мартин на ски
Мартин на ски

Планът за изминалите няколко дни включваше каране на ски. Също така включваше и качване на Мартин на ски за първи път.

Маги успя да уреди мънички ски и обувки. Защото в Пампорово не предлагат оборудване за такива мъници. Лошото е, че не само оборудване не предлагат: нито детската градина го поиска (бил твърде малък), нито учител се нави да го обучава. Аз бях доста против Мартин да е с нас на ски, но Веси ми заяви още тогава, че тя ще се грижи за добичето, и съответно ми уми ръцете по този начин.

Та така, Марти въоръжен със ски и с много амбиция, потегли с Веси на ски още втория ден, в който бяхме в Пампорово. Поради неработещ влек, Веси го дръпна направо на зелената писта на “Снежанка”. Допълнително “утежняващо обстоятелство” беше, че целия ден валеше зверски сняг (бяха го обещали), но това никак не помагаше нито на пистата, нито на Мартин, на който много бързо му омръзна цялата работа.

Когато ги застигнах на пистата, Мартин беше едно премръзнало, размекнато, олигавено и ревящо създание, което никак вече не искаше да чуе за ски. Веси обаче успяваше да го задържи “на линия”, някак винаги успява да го манипулира. И така с триста зора, стигнахме до “Silver Lake”, където пихме чай, почивахме, Марти изяде няколко захарчета и обяви, че не иска вече ски и я по-добре да се прибираме в хотела и да ходим на басейн. Отне време да го убедим, че всъщност няма как от средата на пистата да стигнем до хотела, ако той не се стегне и не се качи обратно на ските. И така малко по-късно един по-стоплен и все още доста обезкуражен Мартин потегли надолу, пак на ръцете на майка си. Много сериозен довод, който го спечели, беше това че Веси му обеща да му даде да играе на телефона и, когато стигнат долу. Той яко се е зарибил по клонинга на едновремешния “Pipe Mania”, сега известен като Flush за Windows Phone 7. Та мераците за телефона на майка му го държаха на крака до самия ресторант.

Втория ден (вчера), нещата вървяха значително по-добре. Нямаше драми, но и времето беше много по-приемливо. Е, малко е мрънкал (аз вчера се занимавах с големите деца, та не видях Веси и Марти на пистите), но всичко е минало успешно!

Днес нещата бяха още по-приемливи, което си личи и от тук:

В това видео Мария помага на Веси. След това се шегувах, че Веси може три дни да го е влачила по пистите, но Марти има видео с Мими, а не с нея. Нещо шегата не хвана дикиш обаче, що ли…? 🙂

Изводът от тези три дни според мен е: ще стане, ще го бъде! Но е много малък още за сериозно обучение. Може би догодина (когато е на 4.5 години), ще е по-силен откъм усещане и стоене върху ските. И може би ще се намери учител, който да се навие да обучава такова мъниче (или поне ще го вземат в ски детската градина).

Ежедневно: Първи януари и някои други предизвикателства

Ежедневно: Първи януари и някои други предизвикателства

Пампорово скиНе успях да напиша супер-модерен, елитарен “какво (не)свърших през 2011 г.” материал. Опитах, но комбинацията от време и мерак се оказа недостатъчна.

За сметка на това се замислих какво да направя за този блог през 2012-а. Покрай заплахата един друг любим мой блог да замине в небитието си мисля, че 01.01.2012 е добро време за поставяне на цел. Една цел, че да не стане като 365 Project, който така и не успях да превърна в ежедневие. Онзи ден екипът им ми прати съобщение, че по-добре да ги оставя да ми изтрият сметката там, защото така или иначе не съм бил активен. Е, не ги оставих да изтрият сметката, може би някой ден ще се завърна…

Та да се върнем на 2012-а. И на блога. Тъй като маите са предрекли, че 2012-а ще е последната година на блога, мисля да опитам да го посъживя. Не знам дали ще успея, може да стане като 365 Project. Но със сигурност няма да успея, ако не пробвам.

Затова мисля да започна колосална промяна: да опитам всеки ден да публикувам материал “Ежедневно:”. Един познат преди време ми каза, че няма такова нещо като “нямам теми за блогване”. Има само мързел и липса на желание. Е, едва ли всички теми ще са перфектни, супер-интересни за всеки и съдържателни, но дори телеграфни, темите са си теми и някой може да намери нещо интересно за себе си.

Та затова започвам серията “Ежедневно:”.

Едно от сериозните блог-предизвикателства ще е да оставя “онзи блог” жив. Имам късмет да съм негов администратор, така че ще-не ще, блогът ще преживее, пък ако ще и само една година. Пак според маите, всяко подновяване на домейн за повече от една година може да се окаже класическо набутване, така че ще го подновим за една година, а ако за тази година не се появи нито един материал, ще го смятам официално за мъртъв. И ще е много жалко, и тъжно. И ще ми липсва. Но може и да не ми липсва (да припомяням ли пак за маите?).

Иначе годината започна супер. Ски, сняг, яка компания, много глупости (и смях, като пряк резултат). И понеже трудно можеш да събереш 500+ човека в хотел и да няма хора с просташки манталитет, естествено има и простаци, чиято простащина обаче успяхме да превърнем в допълнителни поводи за смях. Няма да започвам темата с пушенето, не и сега, сигурно ще пиша доста по въпроса по-нататък. Но темата неизменно присъства винаги, когато се съчетаят думите “ресторант”, “купон” и “простак”. Няма начин. Безволевия, овчи мениджмънт от страна на ресторантьорите, помага темата да е винаги актуална и да има какво да се добави. Но край, стига толкова! По-нататък, с повече и по-реални методи за борба с този вид простащина.

Утре е краят на безкрайно-кратката  новогодишна ски-ваканция в хотел “Перелик”. Малко съжалявам, че не успяхме да си вземем пет дни, вместо трите, но станалото-станало. Със сигурност обаче българските ски-курорти (или поне Пампорово, като за начало) започват да си връщат имиджа на добра услуга, поне в моите очи. Естествено, далече са от Австрия или Италия, но и самите Австрия и Италия са бая далече, чисто географски. А Памророво е на четвърт резервоар, при това се минава през най-прекрасния град :)! Със сигурност ще се върнем, може би не в този формат. Със сигурност трябва да опитаме и Банско, и Боровец! Срам ме е, но не съм карал там ски, а съм българин, или поне така е написано в личната ми карта.

Стига толкова засега обаче. Утре – повече!

Photo (cc-by)  leeds Sackboy

Windows Home Server драма

Windows Home Server драма

It’s official: моят домашен сървър е болен. Не знам точно какво му е, но на всеки 8-10 часа спира да приема заявки (нито http, нито samba, жив е само ping до него), практически е безполезен. След рестарт (от копчето, никакъв друг не е възможен в този момент) се оправя, до следващото забиване. Явно нещо в хардуера е загазил, засега съм “наплюл” три възможни проблема:

  • Твърдия диск: за съжление, анализ от вчера показа лоши сектори, някои от тях върху системни библиотеки: MMC в момента дава красив .NET exception, че му липсва някаква картинка :(. С голяма вероятност операционната система е заминала и ще трябва преинсталация (и нов диск, разбира се)
  • Ако това не оправи нещата, паметта е следващия в списъка. Преди около два месеца я смених с повечко. Няма го обаче типичното поведение, ако имаш скапана памет: най-често си получаваш син екран и всичко спира, дори ping-а.
  • Има вероятност и някой бъгав драйвер да предизвиква цялата мизерия (не знам що този WD SmartWare ми е все черен в очите), но това мисля да не го ровя, ако така или иначе ще се преинсталира операционната система.

Най-вероятно ще купя един малък, 200GB диск, който ще е само за ОС-а и нищо друго. Сегашния системен 700GB диск е разделен на две, като втория дял така и за нищо не го използвам. Данните са на останалите три диска. Затова един малък, но надежден диск (нещо като този Seagate, ако имате препоръки давайте!) би свършил работа за системен.

Хич не ми харесва, че точно тази седмица ще трябва да се боря точно с този проблем! Но като дойде “радост”, не пита. Така или иначе този диск си беше пътник, още от времето на предишната инсталация. Най-много ме гложди мисълта обаче, че като нищо може да не е от диска…

Датско

Датско

Тази седмица беше паметна с това, че за пръв път от четири години насам, с Веси се озовахме заедно в Копенхаген. Търсен ефект, разбира се, Веси отдавна се “прицелваше” в някоя от следващите ми командировки, за да може да се види с приятелки, а и да направи и тя един бърз тигел по Strøget. И когато разбра за тази декемврийска командировка, веднага се ангажираха сили, за да се изстиска някак три дни отпуск (при нея отпускът е редовно в голямо “нямане”, такава е политиката на фирмата им).

Този път не ми се поемаха никакви рискове откъм билети и авиокомпании. При положение, че Cimber Sterling не летят в момента, а и няма други директни полети, направо се огледаха сериозните превозвачи и в крайна сметка се спряхме на Austrian. Малко по-скъпо, но за сметка на това стандартното Austrian качество. А и Виена продължава да е едно от малкото летища с безплатен wireless интернет.

В събота оставихме моите хора да гледат добитъка и отбръмчахме за Виена. Понеже имахме 2-3 часа между полетите, нямаше как да не отразим кафенце с нещо по-виенско така. Аз лично отразих и един сандвич там, понеже бях странно гладен (по никое време)!

Сашо, голямо благодаря за гостоприемството! Бяхте прекрасни с Катя: нахранихте ни, приютихте ни… за нас беше голямо удоволствие да бъдем с вас тези няколко дни! Надявам се да можем някак да се реваншираме, и извинявайте, ако има нещо! Изкарахме си страхотно, надявам се и за вас е било приятно и не сме ви били в голяма тежест (все пак, още 2 гърла, едно от които – вечно жадно).

В неделята се отбихме до Йеспър и Дани, на новогодишен гльог. Йеспър беше направил невероятен гльог, все пак си личи, че ги умее нещата. Веси още се опитва да постигне такъв добър резултат, но все още има какво да се желае :). С Йеспър и Дани не се бяхме виждали семейно от сватбата им миналата година, така че това гости ни дойде много добре!

На връщане от тях си говорихме с Веси, че ако ни се наложи да живеем в Дания, Kokkedal и регионът хич не са за пренебрегване. Сигурен съм, че цените там са над средните, но мястото е страхотно: спокойно, просторно, зелено!

Остатъка от седмицата за мен си беше “работна”, но Веси си беше в отпуск. Докато аз се занимавах със служебните задължения, тя обиколи плануваните места, понакупи това-онова (по някакво щастливо стечение на обстоятелствата беше забравила да вземе по-голям куфар 🙂 ), и се видя с който успя. За съжаление, не успяхме да се видим с много други близки хора. Много ми се искаше да видим Нора и Цецо и/или поне Поли и Микел. С Дони също не успяхме… Може би, ако имахме повече от три вечери, щяхме да можем.

Моята работа в Дания мина повече от добре. Нещата се развиват в посоката, в която се очакваше и (засега) тежката криза в ЕС не се усеща с пълната си сила. Версия 1.0 вече е на пазара, отзивите са отлични. Е, разбира се, че има какво още да се желае, но и затова много интересни неща се задават непосредствено, така че едва ли ще скучаем.

Дания иначе си е все така прекрасна, както си беше и преди. Вижда се колко много неща са се променили. Повечето – към добро. Датчаните непрекъснато се чудят как да подобряват нещата. Чух за предстоящи тригодишни ремонти на централния транспортен възел на градския транспорт в Копенхаген: Nørreport. Единственото място, на което се пресичат четирите вида обществен транспорт: влак, S-влак, метро и автобуси. А сега се чува, че три години ще е затруднено използването му, а две от тях станцията ще е изцяло затворена. Сигурно ще измислят някакво заместване, но няма да е лесно. Дано не забравя следващия път, че станцията може да е затворена, за да не разчитам на нея 🙂 . Но съм сигурен, че като свърши ремонта, ще е нещо фантастично!

На връщане нещата бяха доста “набързо”, като изключим това, че бях малко по-рано на летището. За сметка на това във Виена търчах (беше излишно, ама страх лозе пази). Видях се с колежка от Майкрософт. Споменавал ли съм, че доста пътуване има в Майкрософт 🙂 ? Кацането беше леко “блъскащо”, може би защото бях на предпоследния ред. Но нейсе, всичко си беше наред, и в 12 бях в леглото.

Командировката свърши, ред е на Коледата! И снегът също, да не се излага, че имам prepaid карта за ски в Пампорово по Нова Година!

Диета на бира и сладолед

Диета на бира и сладолед

Източник: “Beer and Ice Cream Diet” чрез Афанасчо
Комплимент към Григор за материала му за псевдонауката

Както знаем, необходима е 1 калория, за да се затопли един грам вода с един градус. Преведено на човешки език, това ще рече, че ако изядете много студен десерт (който съдържа основно вода), естествения процес по затоплянето на консумирания десерт до телесна температура буквално ще изсмуче калории от единственото място, от което тялото може да ги вземе: вашата телесна мазнина!

Да вземем за пример десерт, сервиран и изяден на температура, близка до нулата. Тялото, за сравнително кратко време, трябва да покачи температурата от нула до около 37 градуса. Както посочихме по-горе, за всеки грам от десерта, този процес ще отнеме около 37 калории. Вземайки един средно-статистически голям десерт (около 170 грама), по силата на закона за термодинамиката ще са необходими 6120 калории (1 х 170 х 37). Тези калории ще бъдат взети от телесната мазнина. Ако допуснем, че десертът ще е около 1200 калории, нетната калорийна загуба за организма ще бъде около 5000 калории.

Очевидно е, че колкото по-студен десерт ядете, толкова по-големи шансове имате да губите тегло бързо. Горния процес може да се приложи еднакво добре и към студени питиета, които се пият в ледена чаша. За всяка голяма, ледено-студена бира, вашето тяло ще трябва да отдели 12500 калории, за да затопли бирата от 12 до 37 градуса, което е както и да го погледне човек сериозна калорийна загуба.

Замразените десерти (напр. сладолед), носят още по-голяма полза, тъй-като отнемат 83 кал/гр, за да се разтопят (т.е., за да стигне температурата им до 0 градуса), и допълнително още 36 кал/гр, за да стигне телесна температура, за едни наистина впечатляващи резултати.

За съжаление, за тези които смятат да ядат пица, докато пият бира, трябва да отбележим че пицата (заредена с много калории и сервирана с телесна температура) предизвиква обратния ефект. Наблюдателният читател обаче сигурно е забелязал, че очевидното решение в този случай е да се изпие много бира, докато се изяде пицата, както и веднага след това да се изяде огромно количество сладолед.

Всички щяхме да сме слабички и в изключителна форма, ако вземахме тази диета от пица, бира и сладолед насериозно!

Image (cc-by) Steve & Jemma Copley
Среща на потребителските групи 2011, Банско

Среща на потребителските групи 2011, Банско

imageТози уикенд се състоя срещата на българските потребителските групи на Майкрософт. Едно събитие, началото на което беше поставено миналата година, когато съвсем от нищото с Тишо и Маги решихме “абе защо да не направим оффсайт среща на потребителските групи?” Тогава срещта беше страхотен успех (по мое скромно мнение). И поради това колегите от Майкрософт решиха да повторят тази година.

Миналата година бяхме на Катарино Спа. Тази година – в хотел “Св.Иван Рилски” в Банско. Не че в Катарино ни беше зле миналата година, просто организаторите явно решиха да заложат и на разнообразието.

Много неща се промениха от миналата година. Нито аз, нито Маги вече сме в Майкрософт, но ентусиазмът за това събитие остана. Аз чаках с нетърпение потвърждението на моята регистрация, сигурен съм че и всички, които са заявили регистрация също са тръпнали дали ще бъдат одобрени. Тъй като събитието е безплатно, винаги има много желаещи, а бюджетът за съжаление е ограничен.

И поради това много се ядосах, когато колегите споделиха, че от 140 места минимум 15 човека не са се появили на събитието. Т.е., регистрирали са се, имали са късметът да бъдат потвърдени, и след това просто не са дошли. Не са се обадили предварително (за да може някой друг да заеме тяхното място), не им е пукало никак… нали не са плащали, те кво губят?

Затова и си говорихме, че за в бъдеще може би това събитие трябва да стане платено. Символично, но да има такса, която например да покрива нощувката и част от кетъринга. Примерно – 50-80 лв на човек. И така селекцията ще стане от само себе си, защото който пръв е платил, той получава гарантирано място. И когато платиш, тогава сто пъти ще се замислиш дали да се отнасяш така лекомислено към твоите собствени парички! А 50-80 лв е повече от нормален разход за такова събитие, който ще отсее и хората, които дойдоха, но дойдоха, за да си направят кефа в басейна, а не да участват в семинарната част. Тези хора вероятно не биха дошли, ако трябва да извадят парички. Но на безплатна софра, що не?

Въобще много мога да пиша, но ще спра до тук, че започнах да се паля! Надявам се само догодина да не се получава така, точно благодарение на нови регулационни механизми. Хубавото е, че и колегите малко или много са съгласни.

Иначе, тази година съдържанието надмина миналогодишното. Windows 8 Developer Preview беше това, на което аз обърнах специално внимание. И останах много доволен. Всички презентации, които гледах, бяха перфектни. Е, имаше малко технически затруднения при едната, но това са рисковете на живото предаване.

Емо ни показа най-важното от //Build. Стана страхотна дискусия.

Бранко продължи с по-дълбоко представяне на новото в METRO приложенията.

Марти накрая ни довърши с благините, които Visual Studio подготвя за нас в следващите си версии.

Казах ли колко много съм доволен? Получи се точно така, както очаквах: “жива” презентация, с дискусия и обмен на мнения. Със спор там, където се яви нужда, и с шеги там, където е още рано да се каже как ще стоят нещата след година, когато Windows 8 вече ще бъде между нас.

Дочу се слух (той витае от доста време), че се подготвя Market поддръжка и за България… дано! Предвид факта, че Apple отвориха iTunes за България, Майкрософт е длъжен да направи нещо. Или… алтернативите няма да ми харесат.

След семинарната част имаше т.нар. chalk talk, на който аз лично наблегнах на биричка и на сладки приказки с бившите колеги (но все още истински приятели). Поговорихме си за “живота от нещата”. Радвам се, че този път повечето новини бяха добри.

Вечерта се завихри див купон. Чак да не повярваш develpers какви неща могат да покажат на дансинга. Аз, естествено, бях себе си, но поне поиграх доволно много хоро. Аз също така пазих и поведение, защото все пак на другия ден трябваше да съм читав. Легнах си в 01:00, доколкото се чу, купонът е свръшил към 05:00. Няма да ви казвам как гледаха на сутринта някои от участниците Smile .

На другия ден всички поживо-поздраво си казахме “довиждане” и така до следващата година.

Аз лично много се надявам тов да се превръне в традиция, подобна на “Дни на Майкрософт”. Сигурен съм, че за истинските участници, за които събитието не беше само безплатна софра, също е било много полезно. Както презентациите, така и възможността да обменят мнения и контакти с колегите.

Благодаря много на Майкрософт за дадената възможност и за тези два дни. И до догодина!

Продава се комплект за хол на старо

Продава се комплект за хол на старо

Разделяме се с мебели, които “наследихме” при покупката на къщата. Тези дни си купихме нов диван, така че стария заедно с “партньорите” си от оборудването, се продава.

Мебелите са използвани. Даже добре използвани. Имат своето износване и дефекти, затова и цената им е символична. За чисто новия ви хол едва ли са подходящи, но ако имате вила или къща, в която се отбивате рядко, са идеални!

Принципно, продавам мебелите на цена по договаряне, но реших да си спретна един мини-търг. Началната цена е 50 лв за целия комплект от: диван, два фотьойла, две табуретки и холна масичка. Ако ги искате, пишете в коментарите. Ако някой вече ги е поискал преди вас, може да предложите по-висока цена и това ще ви направи предпочитан пред него. За да следите кой какво е предложил след вас, може да се абонирате за коментарите.

Понеже тази страница ще се реферира и от други места, само цената ще определи кой ще вземе мебелите. Ако никой не ги иска, ще пробвам друг подход или ще ги изхвърля.

Точно след една седмица, в 18:30 на 04.10.2011, този с най-високата цена ще вземе мебелите. Единственият начин да ги вземете веднага, е да дадете buy-out цена от 180 лв, с която те веднага ще станат ваши.

Транспорта е за ваша сметка! Мебелите се намират в с. Лозен, около 8 км от ж.к. Младост! Аз не мога да ви съдействам с транспорта.

Ето галерията с мебелите:

Успех!

Обявата в Продавалник

Windows 8 DP Bug: Overwriting Credentials when in HomeGroup

Windows 8 DP Bug: Overwriting Credentials when in HomeGroup

Well, it’s been almost a week with Windows 8 Developer Preview. I installed it on a brand new, purchased just for this purpose, Dell Inspiron Duo netbook. As expected, installation was quick and easy. Network setup came up and then I made a call, which revealed this very interesting bug in the Developer Preview version.

Then I decided to join my machine in my HomeGroup. My HomeGroup consists of few workstations and my Windows Home Server 2011. WHS, of course, has most of the data.

Immediately after joining, I wanted to see the shares on my network. Obviously, that could not be done with my current, Windows 8 credentials, since they were with my Windows Passport (WHS does not recognize Windows Passport). I had to enter an additional credentials, but I could not see how, initially. In Win7, if a login fails, I was presented with a dialog, where I could put different credentials. For some reason (maybe even by design), Windows 8 did not show me such dialog, it directly popped “Access Denied” kind of message.

I asked in the Windows Developer Preview forums. And I got my answer there: the Credentials Manager seemed to be the key to my success. In the Credentials Manager I’d be able to put credentials on per-server base, which credentials later on will be used to access the specified server.

I put my correct credentials there, and retried. Nope. Does not work.

Then I dug a bit more. Tried other different things (verified once again that I do have access from Win7 machine). Still nothing. Finally it enlightened me. I restarted my explorer and somehow automagically the credentials worked and I was presented with the contents of the share. At that point the Credentials Manager looked like this:

Correct Credentials

I was glad. Then I restarted and… the problem came back. “Access Denied” kind of message, yuck!

I started the Credentials Manager and I was quite surprised to see this:

Credential after Login

As you can see, my previous credentials were replaced by the default HomeGroupUser$ system-wide share, which of course did not had access to that private share, available only for my user and not for my whole Home Group.

I fixed the credentials again, it worked. Then I logged out, logged in and… it again replaced the credentials.

So here is the bug title

When joined in Home Group, Windows 8 Developer Preview incorrectly replaces any custom credentials with the default, HomeGroupUser$ credentials.

Steps to repro

  • Windows Home Server 2011 might be a prerequisite, can’t confirm that at the moment, but the problem was found in a setup with Windows Home Server 2011.
  • Create share on the Home Server and set special permissions to that share. Disable access to anyone, but a custom Windows Home Server user.
  • On Windows Developer Preview, login using Windows Live based login
  • Using the Credentials Manager, set custom access privileges for that server/share combination.
  • Verify that the credentials are working
  • Log off, log on with the previous credentials
  • Try to access the same share. Access fails with “Access Denied” error message.
  • Open the Credentials Manager and verify what are the access credentials for the specified server/share. The access credentials are reset.

Workaround

    If the machine is disjoined from the Home Group, the bug cannot be reproduced.

    Conclusion

    The workaround is good for me at this point. I disjoined the machine from the Home Group and I’m cool. But if this bug confirms, it’s a must-fix. So far I’ll do the only thing I could: will report it. And then we’ll see.

    Prior publishing this, I tried to locate the official feedback page, so I can post the link there too. It seems there’s no such page right now, but I keep searching. If you know it, I’ll appreciate telling me.

Защо изпускам WordCamp 2011

Защо изпускам WordCamp 2011

imageОт доста време се знае за WordCamp 2011. Анонс тези дни излезе и в официалния блог на WordPress България. Ще бъде едно изключително интересно събитие, с гост Matt Mullenweg, основателят на проекта WordPress и основател на Automattic, компанията зад WordPress.com. Лектори освен това ще бъдат дзвера Весо, Еленко, Лонги, Методи от СуперХостинг.БГ и др.

На мен лично много ми се искаше да присъствам. Бях си го обещал миналата година, когато пак пропуснах. Още повече, че тази година и Мат щеше да е там, а срещата с емблематични хора винаги действа вдъхновяващо.

Но… пропуснах. Основната причина за това е, че събитието е определено да се случи през “дълъг уикенд”. Сигурен съм, че много други хора ще пропуснат поради същата причина, т.е. ако срещата беше в някой от “стандартните” уикенди, много повече хора щяха да присъстват. Организаторите може би си струва да помислият за това догодина…

Проблемът с дългите уикенди (този е четири дни) е, че в много случаи хората планират неща, които вършат вън от София. Знаете за какво става въпрос, най-вече го знаете от задръстванията на изходите на града.

И аз така, този дълъг уикенд няма да бъда в София. Лични причини, какво да правиш, но провалят иначе шанс за среща с уникален човек. И за слушане на интересни лекции от други интересни хора.

Ако вие можете обаче, ако сте блогър или просто имате интерес към платформата WordPress, горещо препоръчвам събитието! Ще е яко!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text