Този материал е политически. И е следизборен. И има известна доза пикантност. Вие си решавайте дали да го четете, аз искам да споделя някои мои невчесани мисли тук, за да си имам “едно наум” другия път, когато се доверявам.

Доскоро имах за “приятел” във Facebook г-жа Калина Андролова. Прибавих я, защото друг мои приятел (Александър Стайков), ми беше посочвал нейни материали преди време.

В течение на времето, което бяхме “приятели”, ми направи впечатление, че нейните статии не са това, което аз споделям. В смисъл, намирах ги повърхностни (въпреки възхваляващите коментари на някои, малко в стил “БСП за бой се стяга”), твърде леви и някак твърде… “интелигентни”. Интелигентни в смисъла на “ентелегентни” (тия, които ме познават, знаят какво имам предвид).

Естествено, като резултат неведнъж съм се дразнил и коментирал, като обикновено съм се старал да бъда внимателен. Дали съм получавал също така внимателна и ответна реакция, това би следвало вие да решите, четейки по-долу.

Днес обаче неизбежното се случи. Следизборно. Г-жа Андролова сподели радостта си, че “деинсталирането” на Бойко Борисов вървяло успешно:

Естествено, бидейки от нормалните хора и виждайки какво ще се “инсталира” след “деинсталирането”, не можах да се стърпя.

Коментарите вляво представляват доста сериозна екранна снимка. Връзката към Facebook е тази, но за мен тя вече не е видима. Най-вероятно няма да е видима и за повечето от Вас, защото е достъпна само до приятелския кръг на г-жата. А защо е достъпна само за приятелския кръг, това е личен избор на всеки.

Все пак, от тези коментари аз поне се убедих в няколко неща.

Като за начало, кратка хронология (тълкуванията са мои, всеки е свободен да си ги тълкува както си иска):

1. Г-жа Андролова е убедена в това, че ни чака по-добро време, след като “деинсталираме” Бойко Борисов (дали той не е вече “деинсталиран” е друг въпрос).
2. Дали след сегашното управление няма да стане по-страшно, това не може да бъде обяснено.
3. След поставянето на някои по-неудобни въпроси от моя страна, очевидно се мина в настъпление. Удивителните и въпросителните на края на изреченията се умножиха, умножиха се също така и думи като “потресително”, “избирай си простотията” и т.н.
4. Ако можех, бих запитал г-жата какво си избра сега (говоря за предстоящото да бъде сформирано Народно Събрание), но уви, това не е възможно вече.
5. След като зададох във въпрос статията на г-н Сугарев “Новия преход, който ни очаква”, отношенията ни приключиха бързо: “абе я се разкарай” и “да не си ми от първа необходимост”. Съответно блокировка на профила във Facebook. И моята невъзможност да продължа там, а от там и моето тълкувание на нещата тук.

В едно г-жа Андролова е абсолютно права: аз не съм ѝ от първа необходимост. Както и тя не ми е на мен. Качествената журналистика безспорно е от първа необходимост за цялата държава, но за съжаление поведението, демонстрирано тук, не говори за възможност за творчество на качествена журналистика.

Според мен, Качественият Журналист би следвало да бъде докрай верен поне на следните принципи:

1. Свобода на словото. Цензурата, която г-жа Андролова ми наложи, на мен говори само едно: тя не е способна да приеме моето свободно мнение. Неспособността да го приеме доведе до унищожаването му и до скриването му от цялата аудитория (така работи Facebook). Т.е., за г-жа Андролова изглежда важно всички мнения и коментари да следват и да бъдат подчинени на линията, която тя е споделила, т.е. на невероятното добро, което в момента се извършва (“деинсталацията”). Критици са желани, но ако може да не са много логични, защото логичните са опасни (те карат хората да се замислят, и поставят в опасност правотата на “идеята”). Логичните критици трябва да бъдат блокирани.
2. Коректност към противоположните тези. Това въобще няма да го коментирам защо е важно. Ако толерантността към разлиното не съществува, журналистът се превръща в “журналист от ьТВ”. Оставям на Вас да прецените за кой тип журналист говорим в тук посочения пример.
3. Търсене на истината. Докрай. Категорично. Безпрекословно. И според мен тотално несъвместимо с демонстрираното поведение тук.

Много от вас със сигурност ще се запитат “Абе тоя защо си прави труда въобще да се занимава?”.

Ще ви отговоря: защото ми омръзна от този тип журналистика. Едностранчиво. Удобно. Нетърпящо критика. Нетърпящо инакомислие.

Също така и се обидих и на факта, че бях изхвърлен от спора. Вероятно защото въпросите ми започнаха да стават твърде неудобни и да помрачават червеникавата радост, която избиваше.

И не на последно място: защото мразя да ми натискат копчето “Mute”. И като се случи, използвам моята си трибуна.

Най-интересното всъщност е, че аз все още не мога да си обясня дивното щастие от новото положение. Защото, ако се съди по материала “Протестираш? Значи си комунист”, г-жа Андролова е подкрепяла протестите. А реалността в момента е всичко друго, но не и реализация на тези протести (и слава Богу, че е така, че някои от идеите на протестиращите бяха изключително безумни и изглеждаха като сковани набързо лозунги на “Позитано” 20 или “Врабча” 1).

Та така… в интересни времена живеем. И май по-интересни ще стават. “Големи журналисти” като г-н Чобанов и г-жа Андролова сипят “демократични материали”, но като опре до демократично отношение към инакомислещите, заиграва балтията (и всъщност прозира начинът на мислене). Няма лошо, само дето се надявам все по-малко хора да се излъжат и да им повярват.

Защото в днешни времена всичко се купува с пари. А това, което не се купува с пари, се купува с много пари.