Category: DailyMy personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )
Нов банер
След като сложих новата тема, крайно време беше да сменя банерът, който :Йовко: беше сложил към нея с нещо мое.
Е, може далеч да не е толкова красиво и естетично, но донякъде отговаря на “мотото” на блога – Късчета живот.
С времето смятам да го променям. Този банер е версия 1.0, така да се каже. Съвсем в съвременен дух, скоро ще пусна SP1. Надявам се да съм реализирал преливане от една снимка в друга, както и може би по-удачна подредба на снимките, или може би други такива. Идеята обаче ще я запазя.
Даже си мисля да сложа няколко (мога да направя много) различни банери. И всяко презареждане да се избира един от тях.
С две думи – идеи не липсват. Само време и желание да се намерят.
П.П. Google Adsense смърди! Смърди, защото ми върти само някакви социални реклами. Както RaynerApe отбелязва, нещо положението с тази услуга куца, особено когато става въпрос за български сайтове. Дано скоро да се оправи – ще видим! Но ми писна да гледам “дарете на този, дарете на онзи” 🙁 ! Толкова ли няма какво друго да покаже?
Нова тема
И пак нова тема!
От няколко месеца гледам :Йовко: и неговите теми. Гледам и си мисля, че моят блог има нужда от нова тема. Проблемите със старата:
1. Не върви добре под IE – особено коментарите. Очевидно този, който я е писал, не е бил много загрижен какво ще става с коментарното поле, стига кодът да е по стандартите. Не мога да го обвинявам – борбата с IE не е лесна :).
2. Скучна e, oмръзна ми!
Разглеждайки Йовковата Blue Moonlight 2 Rebirth, реших че най-нагло ще си я сложа и на моя блог, а след това ако имам време и желание ще донатъкмявам горния банер, за да не изглежда съвсем като блогът на :Йовко:. Още повече, че Синята Светлина:
1. Работи под IE. Особено след последните Йовкови борби. И то работи добре!
2. Има ценна възможност – preview на коментарът. Човек може да гледа какво ще излезне, докато си пише.
3. Красива е, има много естетика в нея. Направо не я заслужавам, предвид моите възможности в тази област.
4. Все пак, на Йовко не му е за пръв път да му крада темите. Т.е. – има опит човекът, и днес ще натрупаме още повече такъв.
Речено – сторено. Размахах се здраво, взех темата, кърпих, оправях… Преподредих sidebar-а, сложих моите плъгинчета, всичко изглежда работи нормално. След това си оправих грешките… и готово!
Сега не знам какво да правя с пустия header :(. Ще трябва да си измисля мой такъв… с тази “гугутка” прилича твърде много на Йовковия блог, а аз съм далеч от неговия стил и класа. Утре ще помисля какво да сложа – имам някои идеи, но искат пуст дизайнерски опит и стил, а това при мене не само че липсва, ами е и отрицателно – ако седна с някой дизайнер, почвам да му отнемам от аурата :(. Ще видим, има време. Засега ще стои гугутката!
Вече е 01:15. Време е да лягам, защото утре работа ме чака.
Мързел!
Цяла седмица не съм писал. Няма муза, няма време, а очевидно и желание липсваше.
Обикновено всичко си идваше на место през уикенда, но този уикенд беше изключение. Виновният за изключението е Wing Commander – Privateer Remake – една open source игра, авторите на която твърдят, че са (пре)написали оригиналният Wing Commander Privateer. Тъй че този уикенд бях зает да хвърча из разни вселени, да спасявам и да пренасям разни (понякога контрабандни) боклуци, и т.н. И като резултат:
* Датският не получи обещаното му внимание. Ще трябва да положа допълнителни усилия, за да не се появя още първия ден без домашна;
* Търпението на :Веси: за пореден път беше подложено на изпитание, но тя се справи блестящо. Намеци имаше, но бой нямаше, което е крачка в правилната посока;
* Неделя сутрин бях с главоболие.
Играта не е зле! Вярно, графиките и усещането са като от игра за 386-ца (каквато оригиналната игра всъщност е), но пък сюжетът е увлекателен за такъв като мене, а и играта е налична за Windows, Linux и Mac OS.
Струва си да я опитате, ако си падате по такъв тип игри :). Инсталационния файл е 185МБ, без сорсът (който още не мога да открия къде – пише, че е с отворен сорс, но не мога да намеря откъде да го сваля?). Има 90 страници ръководство (като PDF), така че е лесно да започнете.
Приятен полет :)…
Празничен делник
Днес беше първия ден след българската пауза. В България днес празнуваме денят на нашите букви, които май все повече забравяме.
Макар че бях 100% в час с настоящите задачи, все пак имаше и някои не особено приятни изненади. Достатъчни за един пълен 9 часов работен ден, който се изниза почти неусетно.
Все пак, всичко на работа беше успешно, Веси вече започва да харесва новата камерка – днес я наблюдавах по едно време каква физиономия може да измисли за сравнително кратко време. Справи се повече от задоволително :).
Вечерта се сетих, че още не съм прехвърлил всичко на новият си, надежден РАИД масив! Започнах с това да си поразархивирам малко пиратски филми, които накопах от България. Предимно Lost и някои класики, като “Черна котка, бял котарак”. Та разархивирайки ги се натъкнах на много грозен проблем, който все още изследвам. Оказа се, че хубавите ми архиви са леко поскапани – в много от файловете 7Zip рапортува CRC грешки, а такова нещо не бях виждал от много време насам.
Обзе ме черно съмнение, и започнах експерименти. Имах три варианта пред себе си:
1. Архивите са скапани, при създаването, прехвърлянето или пренасянето им на 300ГБ-овия Maxtor OneTouch II.
2. Архивите са скапани при прехвърлянето от Maxtor_ът в паметта на комп-а (т.е. – от така или иначе гадното USB или странни драйвери)
3. Архивите са скапани при записването им на чисто новичкият, надежден RAID масив (т.е. – проблем в контролера или неговите драйвери).
Вариант (1) отпадна веднага, защото Maxtor-ът беше вече във фирмата, а за мен беше изключително елементарно да вляза от вкъщи във фирмения комп и да пусна един тест на файловете (които по една случайност още са там – да не забравя утре да ги изтрия). Файловете се изтестваха прекрасно, всичко с тях е наред. “Въжето” започна леко да ми стяга!
Вариант (2) нямаше как да пробвам – диска го няма тук, а и на чакалото ми му омръзна от чакане – 12 ГБ през USB1 хич не е шега работа, добре че имах цялата нощ вчера.
Оставаше да пробвам вариант 3 – т.е. дали RAIDът няма проблеми при четене/записване на голям обем информация. За целта пак помогна Cygwin-ът. :Ангел: беше на компютъра и цъкаше, а на мен не ми се щеше да повеждам война с него. Затова тихо и кротко си влязох по ssh в моят cygwin акаунт, и пуснах с tar (без компресия) създаване на огромен файл (като за начало реших да експериментирам с 5ГБ-ов такъв). Планът беше:
* създавам файлът
* правя му МД5 сума
* откопирам го
* молитва към РАИД-боговете, евентуално и ритуално жертвоприношение, ако успея да открия коза
* МД5 сума на копието
* сравнение с разтреперано сърце и поглед на 256-битовите суми
Тестът мина успешно, слава Богу. МД5 сумите на 5.7ГБ-овия файл съвпаднаха. Сега правя пореден тест с 9.8ГБ-ов такъв, и мисля да направя още един – с около 20ГБ-ов. Ако и те съвпаднат, ще допусна вариант (2) и ще се доверя на РАИД контролера (но ще си имам едно наум още известно време).
Докато пиша това тестът тепърва тече. Стискайте палци (явно и тази нощ няма да се ляга рано)…
Пътуване обратно
Днес беше тежък и дълъг ден. Тежък защото беше пълен с раздяла (макар и за кратко – раздялата си тежи), и дълъг защото беше 25 часа, 7 от които пътуване по летища и самолети.
Станахме рано сутрин. Хвърчане насам-натам, покупки (малко българска храна за в Дания), последни приготовления и в 12:00 – благополучно до летище София.
Носейки доста [нова] електроника със себе си, имах едно леко такова чувство под лъжичката – да не би някой БГ митничар да реши че му е ужасно скучно. БГ митничарите принципно не би следвало да имат отношение към изнасяната от България електроника, но все пак – човек никога не знае. Те са изобретателни хора и аз мога да очаквам всичко от тях :).
Напразни ми бяха всички притеснения – никакъв проблем с никакви формалности по пътя.
За сметка на това обаче, Ангел понесе доста трудно пътуването. В самолетът до Будапеща направо ни скри шапките, не спря да се върти, да ръчка, да мрънка – въобще пълна програма. В трансферната зона, докато чакахме, майка му се побърка да го удържа, ходихме с него да се разхождаме напред-назад, абе като цяло – много зле. На детето вече много му се спеше, и като нямаше условия си го изкарваше на най-близките до него.
В самолетът към Копенхаген Ангел заспа още при излитането. Самолетът не беше набрал височина още, а той спеше, завързан с коланът за седалката. След това помолихме за одеалце и възглавница и той поспа поне час, докато ние с майка му си казахме наздраве с по една бира.
При пристигането – никакви изненади. Всичко си беше по редът, на датските митничари въобще не им пукаше за моите два диска или за каквото и да е друго. Минахме си по зеления коридор, и след около час (невероятен късмет с връзката с автобусът за вкъщи) си бяхме в апартамента. И там изненади нямаше, отворихме малко трудно вратата от купчината поща зад нея, но иначе всичко си беше както трябва.
Проветрихме, аз подкарах компютърът с новите неща, Веси изкъпа малкия, след това и нея си, и то стана време за лягане.
В България Владо ме попита защо не съм писал в блога. Мисля, че тези които четат тук имат право да знаят. Причините са няколко:
1. Имах много ангажименти. Едва се спирах, времето не стигна, за да обърна внимание на всички които ми липсват. Съжалявам, че не успях – дано не ми се сърдят тези, с които не успяхме да се видим.
2. Още първият ми пост щеше да е негативен. А не исках да започвам с такъв. Не исках да плюя действителността, в която живеят най-близките ми хора, които зверски ми липсваха последните осем месеца. Затова предпочетох да си затворя очите и устата, и да се наслаждавам на компанията на близките ни (кръвно и духовно) хора, отколкото да отпушвам грозни страсти.
3. Като минаха 4-5 дни без постинги, реших да продължа така. Тези дни ми бяха толкова пълни с разнообразие, живот и приятни емоции, че по-добре да ги оставя така, само в паметта ми, без да създавам тяхна сянка тук.
Две невероятно мили и приятни сватби, толкова радост в очите на приятелите и роднините, толкова българска реч наоколо. Мизерията, дупките, грозотата, мутрите и “клиентът е враг” нищо не струват и не могат да помрачат светлината от другото! От това, което човек нарича “родина”.
Затова не писах. И сигурно и Август няма да пиша, когато отново ще съм в България – този път в отпуска. Сигурен съм, че скоро :Веси: ще брои дните ;).
Ново фото бижу?
Преди няколко дни попаднах на ревюто на новият Canon EOS 350D. Гледах, млясках лакомо, цъках и се чудих.
Точно тези дни имах възможност да направя 10-тина снимки с един пластмасов апарат, който не би ми хванал погледа иначе – Canon PowerShot A75. Уж по-слаб от моя Пентакс, определено изглеждаш доста по-“дървено”, с пластмасов корпус… абе неугледен! Но заби в земята горкото ми апаратче. Значително по-голямият обектив си казва думата. Изключително бързо снима и записва снимката. Много по-читава компресия. Абе с две думи – Канон!
Определено следващият ми апарат ще е Canon. Разбира се, ако не се окаже че докато дойде време да си го купя Canon вече не прави апарати, а нещо друго :).
Този EOS 350D е точно това, което искам. Но много скъп. Към момента ЕУР 900 са просто твърде много пари, за да мога ей-така да ги дам. По-нататък ще видим. Така или иначе обаче – имам си нов фаворит. Засега, докато george не ми е обяснил някои работи. Той и Йовко за мен са изключителни авторитети в областта. Момчета, моля ви, не ме разочаровайте много от новото ми откритие ;).
Ергенлък
Вчера изпратих :Веси: и :Ангел: за България. И вече един цял ден съм ерген.
Не мога да кажа, че ми харесва! Скучно и тихо е. Добре, че този път е само за 4 дни.
Как ще карам целия Юли – тепърва ще му мисля…
“Вятърничавата” Дания
Въпреки малко провокативното заглавие, този постинг ни най-малко не е негативен :). Преди известно време се заговорихме със Здравко за това колко струва електричеството тук и дали е скъпо или не. Резултатът от този разговор не е важен, по-важното е това което открих по време на разговорът ни.
Тогава споменах на Здравко, че в Дания има много ветро-централи. Навсякъде ги гледах, и ми правеше впечатление че са много. Но това, което намерих тук, направо ме сащиса.
По принцип в Дания се подкрепят всякакви екологични технологии. Вятърната електроенергия е най-чистата за добив електроенергия. Оказва се, че датчаните са лидери в производството на този тип електричество. Не просто имат много, те имат наистина много вятърни турбини.
Впечатляващо е, когато минеш покрай някоя турбина, ама много отблизо. Виждаш бетонен постамент, широк колкото по-малките трафопостове в България. От него нагоре се изстрелва огромна метална “тръба” – тялото на турбината. После – на около 30-50 метра горе, се намира самата турбина, а към нея са прикрепени огромните перки. Някои от перките достигат до 25 метра дължина (на по-високите турбини, разбира се).
Като видиш това чудо в действие, и като си представиш каква е ъгловата скорост в края на всяка една от перките, направо ти се завива свят.
Много от датчаните си купуват домашни турбини, стига да имат условия за това. Естествено в натъпкания град такова нещо е недопустимо. Другояче стоят обаче нещата в полето, ако имаш земя и ферма.
Пет хиляди и петстотин турбини, 20% от енергията. Впечатляващо.
Интересно ми е останалата енергия откъде идва. Не видях директни статистики за това – може би ги е срам 🙂 ?
NVidia Driver Problem Resolved
About a week ago I downloaded and installed one Racing game demo, because I wanted to see how my son will do with it (if he’s going to like it or not).
Unfortunately after installing the demo, it started to throw nice BSODs on my machine. Something was wrong. A quick check revealed the reason – my NVidia driver was way too old and obviously needed upgrade.
I downloaded and installed the latest NVidia driver, version 2.11.15.0. Everything worked with a charm. Angel really liked the game, and it shortly become his favorite. I will have to buy it now, but this is for another post ;).
However, today I observed very nasty behavior of my machine. It seems something was really bugging its performance. Each minute the machine was freezing for about 30 seconds! Everything seemed to stop, including its network adapter (it stopped accepting ping requests too).
After these 30 seconds the machine was resuming its normal operation, till the next freeze (which was occuring in maximum of 5 minutes).
I was pissed off! I was suspecting the newest hardware/driver change, and that obviously was the NVidia driver installation. I was even more pissed when I found proof of my suspicion in my System Event Log. Each time when a new hang occurs, my SCM (Service Control Manager) was issuing the following message:
> Timeout (30000 milliseconds) waiting for a transaction response from the NVSvc service.
For those of you who do not know, NVSvc happens to be the NVIDIA Driver Helper Service, part of the latest driver update I made.
Now I had two oportunities:
* Either I remove the NVidia driver, and BSOD returns, making the game unplayable and disappointing a lot my little son;
* Either I look for a solution.
Google didn’t help at all. It seems people had similar problems, but no good solution was provided whatsoever..
So I decided to try the last resort. I disabled the NVidia service, and restarted the machine, expecting the worst, i.e. – unability to boot except in Safe Mode (where the NVidia driver would not be used).
Fortunately, so far I had no problems at all. The system rebooted normally, and I was able to login and work with no side effects (again – so far).
No more nasty hangs, no more event log messages. This disgusting service has gone away, making my system usable again.
It seems this is the solution. If I have any problem because of this solution, I will update this article.
Short quote here: if you experience problems connected with nvsvc.exe, please be sure you will check first this article about W32/Agobot-EL troyan, which represents itself as nvsvc.exe service! Although my problem was not connected with this, it’s quite possible you to have this troyan running there!
Have fun!