Случи се. От много време се чудех какво чакат Майкрософт, а не сложат една wiki система, свързана с поне част от MSDN-ът. И ето го отговора: MSDN Wiki.

Накратко, това е WIKI система, свързана към текущата документация на Visual Studio 2005 и .NET Framework 2.0. Общността има възможност да анотира/прибавя съдържание към всяко “листо” от документационното дърво.

Проектът е отскоро, естествено е обвързан с лицензи, които позволяват свободно използване на съдържанието от страна на Майкрософт и други. За да пишете, трябва да приемете лицензионните споразумения:

* Вашият текст ще е под Creative Commons Attribution-NonCommercial 2.5 License
* Вашият код ще е под Microsoft Permissive License. За този лиценз мога да кажа, че ми прилича на нещо от рода на BSD лицензите.

Мое предвиждане е, че този проект ще промени MSDN. Ще го промени към много по-добро. Дано намери бързо своята подкрепа. Както се казва – имаше нужда!

# Ferora Core 5 Virtual PC installation

Today was an “installation day”. Fedora Core 5 DVD ISO was waiting this day for more than two months. Today was about a time for this ISO to become part of my virtual OS collection. However, this list got thinner for the last months, mainly because I did not use most of the stuff in it, and partially because of the recent preinstallation of my main machine.

My intentions to install Fedora were mostly because of the endless issues, which I am still having during the UTF-8 migration of this site. It seemed that I’m missing something and I was hoping that offline experiments may help more than experimenting on a “live” blog.

So be it! I installed my Virtual PC 2004 SP1, which I kept in its box after the preinstallation of my main machine. And after this installation the hell unleashed:

* First of all, I observed the sad fact that VPC 2004 does not support ISO images bigger than the “magic” number 2.2GB. Either someone forgot to add “unsigned” before “int” in the VPC’s source code, either VPC product managers were living in 1993 instead 2003 when they were making the main feature map of VPC 2004. Whatever the reason is: the sad story was that I cannot connect and use the already downloaded ISO.
* I burned the ISO (I wanted to do that anyway, no matter that I will keep it on my hard drive too, because my µTorrent seeds constantly that image). I also hoped that when it’s in a real DVD drive, Virtual PC would recognise and use it without a problem. How sad! The DVD image obviously “did not get smaller” when being in a real DVD drive: VPC still refused to mount the real drive, and my nerve started to get thinner and thinner.
* I downloaded and tried VMWare Player. This player, for my even worse madness, didn’t show any issue, but it didn’t allow me to do any configuration modifications either. It’s clear that this player was released only to show the VMWare technology, but not the people to have any use of it. I even had to restart my machine during the installation process, because it could not avoid it. Obviously VMWare is working in the direction of making the product better, rather than making it to avoid as many reboots as possible!

I was almost ready to give up and rent a whole virtual server somewhere on the net (recently I was looking at a message, which was saying there are servers available for EUR 25/month), when a memory came into my mind. The memory was about the people from Virtual PC team, which were bragging around the fact that their newest Virtual Server 2005 R2 now supports Linux too. I also remembered the fact that е this Virtual Server is free (as beer) and decided to give it a chance. Who knows, it could recognize this poor DVD ISO?

The download was short, the size of the product is only 23MB. The installation took a bit longer, since I had to install also the IIS, which is coming as part of Windows XP. Miracle or not, all went smooth and at the end it surprisingly opened my Firefox with the new Virtual Server 2005 administration page. Firefox, however, disliked the idea of running an ActiveX control inside, so I had to copy/paste some URLs in my IE, but at the end all was nice and shine (and the most important – all worked). In just no time I had one new virtual machine, prepared for FC5 installation. The following was also smooth:

* Virtual machine boot, it recognized FC5 DVD ISO, it booted directly from the ISO
* DVD Media check OK (hurrah!), packet selection (I chosed the default packages)
* Installation (40 min). During this process my virtual hard drive grown with about 3GB.
* Post-installation settings
* Virtual machine reboot. The X server was broken (the obvious problem with 24 bit color under the virtual S3 video). Text console, root login, colors changed to 16. Restart of the X server
* Login as root (I didn’t make any other account, after all this is just a virtual PC). No network?!
* Cursing self. I forgotten to setup the virtual network. Going to virtual machine management, setting up virtual network. “/etc/init.d/network restart”, “ping www.dir.bg” (the only good use for this site), all works!
* Setting up the keyboard (I needed BG phonetic), starting OOo to check up how the keyboard works. Nice! OOo came with full Bulgarian support. Another (thumbs up) here.
* Additionally installing some forgotten packages:
* When will Fedora team understand that “mc-*” should be installed by default?
* PHP, MySQL
* Some other minor stuff
* Full update of the installation. Another 500MB to download and another one hour waiting. Who said that Linux overkilled Windows when speaking for updates? He was so right about that!

As a general outline I can say that my problems ended after I “crossed the Rubicon” named Virtual PC 2004. It’s so pity that this commercial package does not work as good as its free (as beer) sibling Virtual Server. I am waiting anctiously for the following Virtual PC SP2, because I hope with it I might be able to use this virtual machine locally too. However, Virtual Server has one unique benefit: the virtual machine is alive anywhere anytime – I do not need to be logged on the machine in order to use that virtual machine. Which means that while Angel is playing his rally, I will be able to use the virtual machine too. During this whole process I also applied for the beta version of Virtual Machine Additions for Linux, which is available at the moment via Microsoft Connect – Microsoft’s beta programs place. I hope to have the confirmation soon so I would be able to try these additions (but I will definitely enable the Undo discs while trying them ;)).

Now I can continue with my experiments! I’m glad!

Днес ми беше ден за инсталации. Дълго седящата в папката със свалени торрент благини Fedora Core 5 трябваше да заеме полагащото и се място в списъка от виртуални машини. Този списък напоследък пооредя покрай преинсталацията на основния ми компютър, а и поради факта, че не използвах нищо от вече инсталираното.

Днес обаче реших да се “въоръжа” с една Федора, най-вече покрай нескончаемите проблеми с миграцията на този сайт към UTF-8 кодировка. Изглежда нещо ми липсва при опитите ми да извърша тази миграция, та затова реших да инсталирам истински Линукс. А и ми се пописва на РНР, пък не искам да експериментирам директно върху жив блог.

Речено-почнато! Инсталирах си Virtual PC 2004 SP1, което след преинсталацията така и стоеше непипнато в кутията си. И проблемите започнаха:

* Оказа се, че VPC 2004 не поддържа работа с ISO изображения, по-големи от “магическото” число 2.2GB. Или някой е забравил да пише “unsigned” пред “int” в сорс кода на VPC, или продуктовите мениджъри на VPC са живели не в 2003-а, а в 1993-а, когато са правили дизайна на тази част от продукта. Така или иначе обаче, тъжният факт беше налице: не можех да свържа сваленото ISO към виртуалното ми CD устройство.
* Опекох изображението на подложка (така или иначе исках да си го имам и на носител, макар че на диска ми си стои така или иначе, понеже µTorrent го сийдва непрекъснато), а и се надявах че ако е в истинско устройство, Virtual PC ще го разпознае и използва. Мъка! Като е в истинско DVD, да не би да е станало случайно по-малко? Пак не тръгна, а моите нерви започнаха вече да не издържат.
* Свалих и изпробвах VMWare Player. Той, за мой още по-голям бяс, не показа никакви проблеми, но пък категорично отказа да ми даде възможност да пипна каквото и да е по-така. Личи си, че е правен само за да демонстрира (по-)добрата технология на VMWare. Язък само дето рестартирах машината, защото той не успя да се инсталира без рестарт! Явно VMWare работят в правилната посока: да работи добре емулатора, отколкото да се инсталира задължително без да ти рестартира системата!

Почти бях готов да вдигна ръце и да си наема витруален сървър някъде из мрежата (преди дни гледах една обява за такъв за EUR 25/месец), когато се сетих за боят по гърдите от страна на Virtual PC екипа, че в новия Virtual Server 2005 R2 вече поддържали и Линукс. Присетих се също така, че въпросния Virtual Server е безплатен и реших, че ще му дам шанс. Току-виж разпознал и горкото DVD.

Свалянето не отне никакво време, продукта се оказа само 23MB. Инсталацията беше малко по-дълга, защото трябваше първо да си инсталирам IIS, който идва с Windows XP. След това обаче всичко стана като по чудо и докато се усетя, той ми пусна един Firefox (браузър по подразбиране :)), за да си менажирам виртуалния сървър. Да, ама не, явно на Firefox хич не му хареса идеята на административната конзола да си пусне ActiveX контролче вътре в него, затова се наложи да правя copy/paste на URL-и и да пускам IE. Е, с IE всичко вече беше ОК и скоро бях горд собственик на чистак нова виртуална машина, подготвена за инсталация на FC5. По-нататък всичко потече по вода:

* Старт на виртуалната машина, разпознаване на DVD ISO-то на FC5, първоначално зареждане
* Проверка на носителя, ОК е (ура!), избор на пакети (по подразбиране както си беше)
* Инсталация (40 мин). За това време виртуалния диск набъбна с около 3GB
* Настройки след инсталацията
* Рестартиране на виртуалната машина. Виждане, че X сървъра се е омазал (познатия проблем на 24-битовия цвят във виртуалното S3, което Virtual PC емулира). Корекция на цвета на 16 бита в текстовата конзола. Рестарт на X сървъра.
* Влизане като root (така и не направих друг потребител). Няма мрежа?!
* Ругатни по мой адрес, че съм забравил мрежовите настройки на виртуалното PC. Оправяне на мрежовите настройки, “/etc/init.d/network restart”, “ping www.dir.bg” (единственото добро приложение на този сайт!), работи!
* Настройка на клавиатурата (трябва още BG phonetic), стартиране на ООо да видя как работи, оказва се че работи много добре! ООо идва с пълна поддръжка на кирилица и на български език, още един (+) за FC5.
* Доинсталиране на някои пакети:
* няма ли федорците най-накрая да сложат mc да се инсталира по подразбиране?
* PHP, MySQL
* Нещо друго за цвят
* Пълен ъпдейт на инсталираното до сега. Към 500MB ъпдейти за сваляне (айде още 30 мин!). Кой беше казал, че по ъпдейтване Линукса отдавна минал Windows? Прав е бил!

Като цяло може да се каже, че проблемите свършиха след като преминах “рубиконът” Virtual PC 2004. Жалко е, че този платен продукт не се справя и наполовина толкова добре, колкото безплатния Virtual Server. Чакам с нетърпение SP2 на Virtual PC и храня надежди, че чрез него ще мога да използвам току-що създадената виртуална машина и локално, а не само през сървъра. Но пък Virtual Server има едно безумно предимство – виртуалната машина е “жива” достъпна по мрежата от всякъде и по всяко време, не се изисква да съм логнат в моя екран – мога да я използвам от всеки друг компютър вкъщи, което значи че докато Ангел си играе ралито, аз ще мога да работя. Също така заявих и участие в бетата на Virtual Machine Additions for Linux, които са достъпни в момента чрез Microsoft Connect – порталът за бета програми на фирмата. Надявам се скоро да дойде ОК и да пробвам тези допълнения (но задължително ще си включа Undo disc, докато трае пробата :)).

Вече мога да продължа с експериментирането. Доволен съм!

Междувременно пък видях и пуснах за сваляне Knoppix 5.0.1 DVD ISO. Да видим какви ги е пакетирал бачо ни Клаус Кноппера… Пък и да дадем повод за размисъл и следене на датските разследващи служби, които ще засегат 5 GB входящ и най-малко 15GB изходящ торрент трафик от вкъщи. Да видим дали ще дойдат да проверяват ;). Той изходящия трафик всъщност си е постоянна величина: Fedora, Knoppix и някой други свободни неща като Elephants\_Dream\_1024.avi.

Преди седмица-две Гугъл пуснаха поредната си бета-услуга, наречена “гугъл-тетрадка” (Google Notebook). Тривиалната на пръв поглед идея за лични, но централизирани а-ла post-it листчета, доразвита с някои прекрасни хрумвания като:

* Пълна интеграция чрез плъгини в най-популярните браузъри (IE/Firefox), която дава следните допълнителни възможности:
* бързо да намирате тетрадката си. Във Firefox става с едно натискане на мишката, в IE става чрез стандартен toolbar (доколкото успях да запомня, имам го инсталиран в IE само на ноутбука на Веси)
* бързо да прибавяте анотация от дадена уеб страничка. Представете си следния сценарий, докато разглеждате Мрежата: Виждате нещо интересно, на което желаете да обърнете внимание, или което искате да “изрежете” и запомните за по-късно. С Гугъл тетрадката това, което трябва да направите е да селектирате частта, която искате да си запазите, да кликнете десния бутон и да кажете “прибави в тетрадката”. Тогава автоматично ще се направи новичка бележчица във вашата тетрадка, която бележчица ще съдържа избраното HTML съдържание (и евентуалните картинки), както и връзката, от която това съдържание е дошло. Мегаудобно и мегафункционално.
* да редактирате бележките си както от самия плъгин. Разбира се, може и да отидете направо в уеб страницата, където да правите “истинската” редакция
* Възможност за публични тетрадки. Всеки потребител може да има повече от 1 тетрадка и да прехвърля бележките от едната в другата. Някои тетрадки може да са публични, като например тази моя публична тетрадка.
* Публичната тетрадка даже може да изпълнява функциите и на блог, и на линк-блог и на каквото още се сетите
* Стандартен, гугъл стил на редактиране, богат AJAX/DHTML, който прави удоволствие на техно-сбърканите като мен. На останалите просто им е безобразно удобно, без да осъзнават всъщност защо.

Моята гореща препоръка е: използвайте тетрадката. Невероятно удобна е, веднъж свикне ли човек започва да си мисли “абе какво ще правим, когато Гугъл станат платени в тази си част от услугите”? Но засега ще се радваме на безплатното.

Да, и днес видях Гугъл Java AJAX Framework API. Интересно. Но за това друг път, ако остане време или мерак.