### Събота, 14.10, около 12
Лежа си на диванчето, преглеждам небрежно блоговете и новините. Пия от кафето, което :Веси: ми е донесла преди малко и чакам да стане два часа, защото тогава имам райд в WoW. Идилия, която е нарушена от примигване на Office Communicator-а. Кой е? Я, Джон (шефът ми отвъд океана). За да е буден по това време (Сиатъл е на -9 часа от нас, т.е. по негово време трябва да е някъде около 3 сутринта), значи нещата не са особено добре.
“Doncho, how’s that cold of yours going?” (предишните 2 дни останах вкъщи – бях болен и никак не ми се мърдаше навън).
“I’m fine, John, I think it’s getting all better” (наистина, вече бях много по-добре)
“That’s great. Could you take a minute and look at the #####’s case? I think they need your help for a while” (нищо ненормално, така сме в поддръжката)
“Вземайки минутка”, за да помогна по случая, в един момент осъзнах, че вече е неделя сутрин, 02:00, а аз имам вече билет за Брюксел за сутринта в 09:15 и е добре да си лягам, че иначе няма лягане въобще. Случаят е тежък, за последните 14 часа ми се бяха събрали:
* около 3 часа телефонни разговори (предимно – конферентни зад океана и с Белгия)
* brain-storming на идеи за оправяне на проблемите
* изпуснат WoW-райд 🙁
В основата на проблемът, както в повечето случаи, се оказа най-вече лоша вътрешна комуникация. Всеки си копа в неговата дупка, без да има синхронизация на екипите. Затова и в един момент казах на Джон “човече, заминавам за Брюксел, това така не може да продължава”. И след това той спокоен си легна, след почти 28 часа без сън.
Е, в 02:00 и на мен ми беше ред за спане, а и оставаха само 4 часа за тази цел, така че побързах да си легна.
### Неделя, 08:00 сутринта
Ужасен check-in. Въпреки електронния ми билет, оказа се че не мога да ползвам машинките за check-in, и поради това трябва да чакам на опашка. Едно, че не бях подготвен за това (пристигнах само час и половина преди полета), друго че всички датчани бяха решили, че тази неделя сутрин им се пътува. Пред мен се оказаха поне 300 човека на опашка, дълга около 80 метра.
Докато стигна до чек-ин гишето, вече оставаха само 15 минути до времето за излитане. Жената ми каза, че полетът бил затворен за чек-ин вече, но можела да ми даде бордна карта “на шанс” – ако успея. Естествено, че приех офертата, след което със страшна сила и скорост (маса*ускорение, нали се сещате, а масата ми вече е над 85 кг) се понесох към точките за проверка. Помолих опашката там да мина, без да чакам, минах, и като хукнах! Пак са мой късмет изходът беше B2, което ще рече че имах само 200 м до него. Ако беше B60, най-вероятно нямаше да успея. Ако имах паспортна проверка, най-вероятно пак нямаше да успея (да живей Шенген, в този случай само :)). Обаче в случаят успях и хванах самолета така, както се хваща влак.
В такива моменти се обажда мега-песимистът в мен, нашепвайки тихо “Ах, каква ирония би било, такова бързане за тоя полет и да вземе да падне. Няма ли да е жалко, а?”. Да, ама той не падна и благополучно в 10:45 бях в Брюксел.
Първото ми впечатление беше “какво голямо летище!”. Може би заради многото забързани хора си създадох тази тотално грешна представа. Но тогава ми се стори голямо. На изхода ме чакаше шофьорът, който веднага забърза към Ieper.
### Ипър, от неделя до четвъртък
Ипър (WP), още познат като Ypres представлява малко градче (50К човека) на около 200 км от Брюксел. Известен е с това, че доста англичани са си оставили костите около него през Първата световна война. Също така и с това, че първата употреба на бойно отровно вещество, от германците точно през тази война, се е случило в околностите му. От там идва и името на употребения газ – иприт. Затрил е около 200 хил. човека за едно денонощие. Предимно войници. Командирите им, като видели “странната мъгла”, решили че германците се опитват да атакуват, прикрити вътре в мъглата, затова заповядали на своите войници да влязат всички в мъглата, за да не се промъкне германско поделение през нея. Останалото е статистика.
Дните в Ипър бяха забързани и много работни. Средно по 14 часа в офиса, след това в хотела, след това пак в офиса. Работа имаше да се върши. Хубавото е, че имаше смисъл от цялото ходене. Лошото е, че не успях да свърша сам каквото трябваше, та се наложи колега да поема от мен, за да мога да се прибера аз. Но нали затова сме екип…
Докато бях там, в 2-те вечери в ресторанта, пих Lefe. Страхотна бира. Жалко, че не я виждам наоколо. Белгийците определено ги “разбират тия работи” за бирата. Също така опитах и бира, чието лого както ми го преведоха е “Мъжете знаят защо”. В този смисъл бирата се яви идеен братовчед на нашата “Загорка” (и явно собственост на една и съща компания :)).
Като изключим бирата и красивият град, останалото беше яко бачкане. Жалко, че не успях да направя така исканите снимки – просто единственото време, когато видях Ипър, беше по тъмно, а нямам читав статив. Една от малкото снимки ще сложа скоро тук (а и на фликъра ми). Сега няма как да го направя :).
### Прибиране
Четвъртък в 16:00 ме чакаше нелошо ново Ауди А8, което ме закара до Брюксел, за да си хвана самолетът на обратно. Пътуването с това нещо е удоволствие. Аз от коли нямам претенции да разбирам, но по мое мнение А8-цата возеше с пъти по-добре от Ягуара на шефа на ИТ отдела. Явно са за различни неща правени тези коли, защото ми е трудно да си обясня как по-евтиното А8 ще се справя по-добре от скъпия Ягуар.
Този път се убедих колко съм грешал за размерите на летището на Брюксел. Една голяма зала, напречно с дълги коридори – това е цялата му философия. Два-три ресторанта, десетина магазина. И толкоз. Ако човек не си е купил предварително нещата, може много лошо да се изненада от фактът, че има толкова малко (и малки) магазини.
Взех набързо нещо дребно на Веси и Ангел, натоварих се на самолета и благополучно в 21:45 кацнах в Копенхаген. След това такси и вкъщи – най-накрая!
Тук е местото да отбележа, че съм приятно изненадан от самолетите на MD-xx (не видях номера, за което ме е яд). Чисто новички и с __много__ безшумни двигатели. Удоволствие е да се лети с тях, най-вече поради ниското ниво на шума. Досега този самолет заема първото място по комфортно летене, надявам се скоро всички да започнат да ги правят такива. Високочестотното виене на турбините може да е cool през първите минути на полета, но след това може да докара яко главоболие, поне на мен.
### Петък
Казах на шефа, че петък няма да ходя на работа. Имах нужда да си почина, а и детската градина на Ангел не работеше този петък, а Веси имаше важна презентация. Останах си вкъщи, следобед ходихме тримата до офиса, за да посвърша една бърза, но кратка работа. Имах нужда.
