Category: Daily

My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Блого-промени

Блого-промени

Галерии

Вчера си инталирах NextGEN Gallery. Намерих я по случайност, но ме впечатли с възможности, а и отдавна търсех лесна за употреба галерия. Удобна, има възможност за качване на цели галерии накуп, лесна работа и перфектна интеграция с WordPress.

Пренасяне поне на част от нашата галерия в блога е нещо, което планирам отдавна. Coppermine Галерия, който движи старата ми галерия, не се развива с темповете, които бих искал. А и ми омръзна, и продължава да има онзи проблем с лицензирането, който ми е забит като проблем отдавна. Може би в един момент просто ще реша да пренеса всички албуми тук, макар че е колосална работа. Поне повечето от снимките вече са качени и класифицирани, с изключение на тези, които Веси е качвала директно през интерфейса на галерията. Но все пак, 1600+ снимки… няма да е лесно.

Връзка към всичките ми албуми в блога има горе в лентата. Там ще си организирам нова блого-галерия, засега смятам всичко, което качвам в pics, да качвам и тук, да видим дали ще успея да го правя.

Лиценз

От онзи ден неофициално, а от днес официално, лицензът на този блог е Криейтив Комънс Признание-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран Лиценз. Некомерсиалната клауза отпада, дотолкова доколкото разбира се са спазени другите две (особено “споделяне на споделеното” изисква много внимателна комерсиална употреба). Мислех си само за “by”, по пример на хора които уважавам, но реших че засега още ми е рано :). За public domain пък съвсе ми е рано :).

Нови албуми

Нови албуми

Тази вечер Веси ме затисна в ъгъла с доводът, че си е играла сума ти време да подготвя албуми, а аз вече втора седмица не съм ги качил. Нямаше какво да кажа, затова позарязах плановете за Wow-вечер и качих следните три нови албума (в хронологичен ред):

BonBonLand BonBon Land, Септември 2007
20080127_1245_0001 Мальовица, 27 януари 2008
20080303_1242_0034 Берковица, пещера “Леденика”, връх Ком, Клисурски манастир и Археологическия музей в Берковица, март 2008

Enjoy 🙂

И пак ъпгрейд

И пак ъпгрейд

Някой пак ще изпищи, че само за това пиша, ама какво да се прави, като трябва да имам хронология 🙂 ?

Днес използвах няколко часа, за да свърша следните полезни дейности:

* Да кача блога до последната стабилна версия на WordPress
* Да сложа друга тема, че тази нещо много се изтърка

Остава ми да си преработя банера от старата тема, защото без банер не ми изглежда много читаво. И май това е… освен ако нещо не съм забравил, за което разчитам и на вас. Граватар е включен, но нещо граватари не се появяват, лоша работа, много ми харесват и ще трябва да ги прибавям ръчно, някой ден.

Откраднат автомобил на приятел

Откраднат автомобил на приятел

Снощи някоя мизерна, гнусна твар, незаслужаваща дори и днешното рехаво майско слънце, е откраднала кола на приятел! Цитирам Ясен:

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.

Ако някой може да му помогне, ако случайно види червения Нисан някъде, да се обади!

Забраван

Забраван

Мразим! Много мразим да си забравяме GSM-а вкъщи. Още повече, че то не е само GSM, ами е всичко. Календар, поща, контакти, пароли, абе всичко. И като го забравя, все едно съм без ръце.

Тази сутрин Ангел беше неочаквано ранобуден. Както в добрите, стари времена той се събуди и дошляпа при нас, за да се мушне между мен и майка му. Не че особено се събираме 3.5 човека на 1.40 легло, но за малко няма проблем. Малко след това и моят "часовник" (пак въпросния GSM) звънна и трябваше да се оправям.

Дали защото Ангел беше изпълнителен и в не-много-мрънкащо настроение, дали защото стана по-рано, успяхме навреме да се оправим и да отпрашим за детската градина. Аз вече си мислех как, поради по-ранния час от нормалното, ще съкратя чакането в опашки от коли тази сутрин, когато в детската градина ръката ми напипа празния калъф на телефона. Еййййй 🙁 🙁 🙁 . Бива ли така!

И дума не можеше да става да оставя телефона в къщи. Както споменах вече, много ми е важен и макар да не планирах излизания през деня, дотолкова съм се изкривил, че не мога да си представя как ще съм на работа (или къде да е още) без него.

След като оставих Ангел, отпраших обратно до нас, за да си прибера необходимата вещ. Мрън! Отиде ми цялото резервно време, че и малко от буферното такова (от фонд "задръстване"). Поне на Семинарията задръстването не беше от най-тежкия тип "шок и ужас".

Не знам хората без джобни телефонопютри как се справят. Толкова ли съм се сдухал? Мда, а толкова скоро беше времето, когато купувахме фонокарти.

Главобол и пролетна умора

Главобол и пролетна умора

Тая седмица нещо не продължава добре. От понеделник ме е замъчил някакъв главобол. Дали от многото работа, която се струпа? Дали от пролетната умора? Не знам, но искам това да се махне.

Чудя се с каква модерна химия да се снабдя, че да се преборя по-лесно с пролетната умора. Редовно ям свежи салати, но като че ли има нужда от химийка, за да се преодолее? Не знам дали да отдам главоболието точно на тази умора, или на факта че спя средно между 5 и 6 часа на денонощие… но ще пробвам първо с химиите. Ако някой има какво да препоръча, да казва. Цената не е толкова от значение, стига химията да е качествена.

И само да не вземете да ми обяснявате сега колко естествени били изкуствените витамини :).

За София и данъчните глупости

За София и данъчните глупости

Преди дни, че да не кажа и седмици, се развихриха много страсти покрай революционното предложение на г-н Кмета Борисов за задължителна регистрация на живеещите в София. Кой ли не писа. Колкото хора, толкова мнения. Достатъчно беше само да хвърлите око на форумите под съответните новини. И аз тогава започнах да пиша това, но отлежа добре в Writer-а ми. Днес обаче реших да го довърша.

В самото начало на истерията мислех да не пиша нищо по въпроса, мълчейки си тихичко като поредния приходящ "софиянец". И надявайки се никой да не погледне в издайническата ми "постоянна регистрация" в Пловдив.

Преди време обаче в "Туристическа спалня" на Анна прочетох (и) това:

Какво става със София, по дяволите!?! Град без правила. Туристическа спалня! Град, в който можеш да дойдеш да живееш без да се регистрираш никъде, без да платиш и един лев данъци в него – нито смет, нито сгради, нито за кола…Плюеш по улиците му и превръщаш покрайнините му в гета, а после ходиш да гласуваш за кмет в Чепърлянци. Но не е луд този, който…Не е луд! Ние сме си виновни! И за безхаберието, и за малоумните кметове, и за това, че плащаме високите данъци и хрантутим "безплатните туристи на града". Ние не създадохме правила!

Ако човек прочете целия материал ще разбере, че момичето е било огорчено и нагрубено, преди да избухне в тези объркани мисли. Но тя едва ли щеше да кривне "по лесното", ако не беше напушена от бълвоча по темата, генериран напоследък от политици и журналисти.

Ето ви кратки извадки:

Кметът Борисов, на официална пресконференция (zaGrada.bg – Борисов си прави устата за софийско жителство):

"София спешно се нуждае от Закон за ограничаване на инвестициите, защото прииждат все повече хора, а тя има определен капацитет", е казал днес кметът по време на откриването на новите мощности на "Стилмет" за производство на алуминиеви профили. Агенция "Фокус", която цитира думите му, уточнява, че Борисов се е пошегувал.

След това, вече много по-резонно, същия кмет обяснява (zaGrada.bg – Бойко Борисов: Не искам "софийско жителство", а ред и сигурност в София. Кой е против?):

Първо, какво искам. Трябва да се промени законът за етажната собственост. Щом искаш някъде да живееш, трябва да си легален. Регистрираш се в общината, в полицията и пред данъчните, казваш на съседите си: Аз съм Иван Петков, това жилище си го купих или го взех под наем, нося си отговорността като ваш съжител. Ако се ослушваш, председателят на етажната собственост те пита кой си и какво търсиш тука. А като не искаш да му отговориш, вика районния инспектор и той те пита защо не спазваш закона. Така хората носят взаимна отговорност едни пред други, знаят се и, естествено, по-добре живеят.
Ако е така, ще могат ли 300 роми да се регистрират на един адрес? Няма да могат не защото

И бисерът на всичко, невероятният и "запознат" с европейските практики депутат-побойник Павел Чернев (zaGrada.bg, Депутатът Павел Чернев иска референдум за софийско жителство):

Да се проведе местен референдум в столицата за въвеждане на софийско жителство и задължителна адресна регистрация поиска по "Сеизмограф" на Би Ти Ви независимият депутат и бивша дясна ръка на Волен Сидеров Павел Чернев. Според Чернев ограниченията на жителството е съвсем нормална европейска практика и това се налага заради пренаселения вече град

Ще спра дотук, че вече сигурно съм ви отегчил. Значи, основно се лансират няколко идеи:

Идея 1: Софийско жителство

Идеята е толкова абсурдна, че се чудя кой наивник какво е изпитал, че мозъкът му да се е промил дотолкова, че да вярва в приложимостта на такава идея, или във законността ѝ. Не знам колко от тези хора са чували и чели едни такъв дребен, явно никому непознат, но пък (случайно) от юридическо значение документ, наречен Конституцията на Република България. Та има един член (не, не чеп, а член!) в него, чл. 35, който в една своя алинея (още една сложна думичка за хората като г-н Чернев) казва:

Чл. 35.
(1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Дотук с глупостите за софийско жителство. Дотук с демагогията на ограничени популисти като г-на атакист, който явно не е запознат с основополагащия закон в републиката, която иначе умира да показва колко защитава.

Идея 2: Задължителна регистрация

Тази идея я обсъждах с приятели. Понеже (донякъде) е осъществима, има вероятност да се въведе, поне като правила, които никой разбира се няма да спазва. Това, което не разбирам, е как ще осъществяват контрола за това кой се регистрира и кой – не. Ако не построят КПП-та и не започнат да проверяват всеки минаващ и да му бият печати в/у личната карта (или в/у задните части, че там има повече място), начин за контрол просто няма. Да, могат да задължат всички с трудов договор към софийски офис, но без постоянна регистрация в София, да се регистрират, но имате ли си на представа че има един такъв контингент, на който хем договорът му е в София, хем офисът – в Пловдив например? С тях какво ще правим? Ще променим Трудовия кодекс и ще преподпишем трудовите договори в цяла България само заради тази идея ли?

Идея 3: Други

Лъжа ви. Няма трета идея. На това място обаче влизат всички други пиянски и не дотолкова изстъпления на темата "софиянци" и "софийенци". Че онзи правел това, другия – онова. Че трети карал така, пък четвърти – онака. Че нямало место, защото разбийш ли, "селяните" сме дошли в София и сме се навъдили много, и нашите деца изместили по-децата на истинските софиянци. И т.н. и т.н. дивотии, породени от гледане на твърде много Мюзик Айдъл или "Гордост и красота", и самодефиниране като местни благородници. Идеи неосъществими, но звучащи сочно. Причини нелогични, но даващи фалшиви обяснения за лесни решения на наболели проблеми. Малко в стил "ще се оправим за 800 дни".

Причините нямат значение

Кой колко кадърно или не управлявал София – това наистина вече няма значение. Има значение единствено това, че самите софиянци са си ги избирали всичките. Не са били назначавани отгоре. Това е демокрацията – иска да поемеш отговорност. И ако някой им е виновен на хората, които вече не можели да живеят в този град, то този виновник сте си самите вие. Не Софиянски, не Борисов, даже не и един мижав червен кмет, чието име не помня (а не ми се търси).

Ще плащаме ли повече данък?

Ами не! Няма да плащаме. Ще плащаме точно толкова, ако си останем "селяни", регистрирани в Долно Нанагорнище например. Всички тия дивотии за това, че регистрираните щели да плащат повече данък… това са кьорфишеци. Стига човек да си погледне фиша и ще види, че на него регионален данък просто няма. Има ДОД, има осигуровки… всичките национални данъци, които отиват в бюджета. Къде съм регистриран няма никакво, ама абсолютно никакво значение.

Чудя се как никой до сега не се е сетил да повдигне въпроса. Популисти като Борисов лъжат за пореден път и всички като един подемат техния вопъл. И се ражда поредния мит. Намерен е "врагът" (нерегистрираните в случая), дръжте го. Не кмета е виновен, че няма детски градини. Виновни сме ние, дето не сме се регистрирали, пък разбираш ли децата ни ходели на детска градина.

Чудя се защо интелигентни хора (виж по-горе приказките на Анна) се хващат на такива глупости. Ама наистина се чудя. Регионалните данъци и такси се плащат на база притежание на имот, а не на база адресна регистрация. В този смисъл всеки "селянин", дошъл в София, плаща директно (ако притежава жилище в София), или индиректно (ако плаща наем на собственик на жилище в София) всички местни данъци и такси. Не си мислете, че данъкът на апартамента, в който "селянинът" живее, не е включен в наема му. Както и таксата смет. Разбира се, наемодателят не иска директно плащане на данъка от своя намеател (защото няма право, не защото не му се ще), но със сигурност калкулира и този разход, когато си прави сметка за каква сума да даде имота си под наем.

Иначе и аз ще се регистрирам

Писна ми от административни неуредици, за които трябва да си вземам отпуска, за да се оправя. Факт е, че живея в София, и че ми е по-удобно да си върша работата по местоживеене там, където всъщност живея, а не където ходя за уикенда. Не ми се ще да се регистрирам точно сега, когато предстои смяна на документи, но ако потрябва, ще отида и ще взема прословутия жълт лист.

Докато го направя обаче, не ща да слушам глупосит как щял съм да плащам повече данъци, ако съм регистриран в София. Не се връзвайте на лъжите на борците, които управляват София.

Португалско

Португалско

Тези дни бях до Лисабон. По работа, разбира се.

Като всички работни пътувания и това остави едва една вечер за разходка из Лисабон. Всъщност, за разходка по най-"ресторантската" уличка, както местните се изразиха. Малко "уличле" на самия речен кей. Да, река е, макар "голямата вода" да е на някакви си километри, кейчето много се гордее, че е точно на реката, а не на морето.

Разходката не беше много приятна, понеже така и не спря да вали всичките два дни, които бях в Лисабон. Но успях да поснимам малко. Като намеря време, ще ги кача в галерията. Сигурно ще е скоро, защото и колегата Чандру ме притиска – иска си снимките човека :).

След разходката поседнахме в ресторантче и хапнахме като за последно с колегите от португалския офис, с които работихме тези дни. Работата вървеше, настроението съответно беше приповдигнато. По някое време обаче ми се прищя вече да съм си в къщи.

Замислих се какво ще взема от Португалия. Какво да казвам, когато ме питат "как е там". Какво да напиша в блога, и да пиша ли въобще.

Португалия, като цяло, ми се видя доста контрастна. От една страна имаш нелоша инфраструктура. Сравнение със София не може да има, но също така не може да има и сравнение с Копенхаген. Някак по средата като уреденост.

От друга страна идва прослойката, която все още живее с ниски доходи. Тук не слагам колегите, а по-скоро шофьорите на таксита, заедно с техните коли. В Копенхаген например тези хора са изтупани, някои с костюми, имат самочувствие и те гледат като равен. В Португалия бакшишите ми се видяха доста, доста зле. Нещо като нашите бакшиши, но без престъпния елемент, който нашите така добре притежават и показват. Португалските са едни такива смачкани, мизерни. И колите им не им отстъпват – масата са 15-20 годишни мерцедеси, от които един не беше читав като движение. На кой заден лагер вие така, все едно задно дясно ей-сега ще се откърши и ще ни изпреваари, на кой при всеки завой или дупка се чувстваш като в Walt Disney World парк, защото амортисьорите отдавна са заминали и колата е "лодка".

Това на бакшишите не им пречи обаче да развиват умопомрачителни скорости по (много добре поддържаната в сравнение с нашата) пътна инфраструктура на Лисабон. Когато могат, хич не се шегуват. 140 км е обичайна скорост на места, на които категорично виси "80" в червено кръгче. Не се шегуват бакшишите и като трябва да им оставиш бакшиш. Апарата може да показва 6.60, но той ще ти даде бележчица за 7.50, няма да се излагаме сега 🙂 . Като цяло – черна точка за такситата!

Иначе такситата бяха евтини. Както и хотелите. В Mariot една вечер струваше едва €100. Сравнение като качество с хотела в Любляна няма – португалския беше и по-поддържан, и по-голям. Но комфортът ми беше сериозно нарушен от това, че ден интернет ми струва €20. Да си гледат работата мошениците! В Любляна можеше да е мизерно, но имаше wireless Internet безплатно. Черна точка и за хотела.

Иначе градът изглежда много добре. Поне местата, през които минах. Красиво, средиземноморско едно такова, с всичките палмички наоколо. Жалко, че не можах да го видя на слънце, сигурно е още по-добре. Улиците изглеждаха чисти, нещата – сравнително уредени. Португалия беше сред най-бедните EU държави, преди ние и съседите румунещи да се присъединим. Отсега виждам как Варна след 20 години прилича на Лисабон. Не София, на София и 150 години няма да ѝ помогнат. В най-добрия случай София ще наподобява клоаката Париж с неговите размазани кучешки лайна по всеки тротоар. Само че типично по нашенски София ще е още по-голяма клоака, и до лайната ще се намират изхвърлените торбички с боклук от живеещите на Витошка например. Или от минаващите по Виторшка – няма голямо значение.

Точно докато бях в Лисабон имаше серия от финали на УЕФА. Полу, четвърт – не помня, а и не ми пука. Втория ми ден в Лисабон обаче беше денят, в който Порто срещна някакъв английски отбор (тук специалистите по футбол могат да ме оплюят, но не му помня нито името на този отбор, но ми пука за него). Резултатът от срещата беше 0:2, т.е. Порто загуби мощно, което още повече ни приближава до португалците. И нашите отбори обикновено правят точно такива работи :). След 22:00 можеше да видиш доста овесени носове от местните (и тук всяка кръчма има своите телевизори, португалците са бесни на тема футбол).

Този трагичен португалски футболен катаклизъм ме сблъска с купчина запалянковци на другия ден, докато чаках на летището. Няма такова отвратително нещо като вонящ на пиене, червендалест английски футболен фен. Не знам нашите ракийопиячи как са, но англичаните изглждаха направо отвратително. Може да съм се сблъскал с "лоу-кост" англичаните, но това честно казано нямаше голямо значение за мен. Изводите, които си направих, са че ако повечето "истински" фенове са като тия нещастници, по-добре футболът да се играе пред публика, която си го гледа по кочините, а не се разнася из цяла Европа, говорейки превъзбудено и ръсейки "fuck" или "shit" през 2 думи (това май беше единственото, което им се разбираше на тия свине).

Португалия и Лисабон като цяло ми харесаха. Бих се върнал, в Лисабон – за да му обърна подобаващо туристическо внимание, а в Португалия – за да си изкарам една средиземноморска почивка (със сигурност имат прекрасни курорти тия, няма начин да нямат). Дори в Лисабон цените ми се видяха сравнително ОК, разбира се по-високи от софийските, но не по-високи от нашенските по прехвалитените ни, бетонни курорти.

Мъжко ще е!

Мъжко ще е!

Това е положението. След 6 месеца чакане разбрахме, че и този път няма да имаме мома. Каквото – такова, важното е да е живо и здраво.

Имаме си и снимка на "оборудването", което категорично потвърждава това твърдение. Макар че понякога и в това стават грешки, засега се готвим и свикваме с идеята за двама сина.

Ангел го прие най-философски:

Е, поне няма да купуваме кукли!

Той като че ли започва със стандартните "грижи" с другия пол: вчера някакво момиченце го дръннало в детската градина и нашия човек ревнал. Анализът показал, че момичето е виновно (не че съм очаквал друго, Ангел засега е доста кротък), та накрая той си останал ревящ, а момата – наказана.

Интересното сега е, че бяхме готови с варианти за имена за женско. А сега трябва да мислим почти отначало :). Но, разбира се, това далеч не е най-важното. Най-важното е да се роди живо и здраво и майка му също да е жива и здрава след това.

Иначе вървим големи, очакванията са за 4+ кила бебе. Да видим!

Microsoft Dynamics CRM Certified

Microsoft Dynamics CRM Certified

Най-накрая! След дълга сага, досадно четене на книги, развъртане, оправяне, чегъртане и т.н. из виртуални машини и след 2 пъти отлагане на датата за изпит, успях да си взема сертификацията за Microsoft CRM 3.0 Applications.

Малко ми е странно, че първата сертификация не е свързана с програмиране. Винаги съм си мислел, че ще стана MCP именно с такъв изпит. Но май най-накрая попаднах на човек (в случая – мениджър 🙂 ), който сложи яко вилата на врата ми и успя да ме накара да преборя мързела в себе си и да взема първия сертификат.

Друго също е странно :). Този декември излезе Microsoft Dynamics CRM 4.0. А аз вземам изпит за 3.0. Да се надяваме, че upgrade изпит ще има, и че той ще е по-скоро.

Ако някой се интересува повече от Microsoft Dynamics сертификация, тук има индивидуални learning и certification планове за повечето продукти от линията на Microsoft Dynamics.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text