Category: Daily

My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

За София и данъчните глупости

За София и данъчните глупости

Преди дни, че да не кажа и седмици, се развихриха много страсти покрай революционното предложение на г-н Кмета Борисов за задължителна регистрация на живеещите в София. Кой ли не писа. Колкото хора, толкова мнения. Достатъчно беше само да хвърлите око на форумите под съответните новини. И аз тогава започнах да пиша това, но отлежа добре в Writer-а ми. Днес обаче реших да го довърша.

В самото начало на истерията мислех да не пиша нищо по въпроса, мълчейки си тихичко като поредния приходящ "софиянец". И надявайки се никой да не погледне в издайническата ми "постоянна регистрация" в Пловдив.

Преди време обаче в "Туристическа спалня" на Анна прочетох (и) това:

Какво става със София, по дяволите!?! Град без правила. Туристическа спалня! Град, в който можеш да дойдеш да живееш без да се регистрираш никъде, без да платиш и един лев данъци в него – нито смет, нито сгради, нито за кола…Плюеш по улиците му и превръщаш покрайнините му в гета, а после ходиш да гласуваш за кмет в Чепърлянци. Но не е луд този, който…Не е луд! Ние сме си виновни! И за безхаберието, и за малоумните кметове, и за това, че плащаме високите данъци и хрантутим "безплатните туристи на града". Ние не създадохме правила!

Ако човек прочете целия материал ще разбере, че момичето е било огорчено и нагрубено, преди да избухне в тези объркани мисли. Но тя едва ли щеше да кривне "по лесното", ако не беше напушена от бълвоча по темата, генериран напоследък от политици и журналисти.

Ето ви кратки извадки:

Кметът Борисов, на официална пресконференция (zaGrada.bg – Борисов си прави устата за софийско жителство):

"София спешно се нуждае от Закон за ограничаване на инвестициите, защото прииждат все повече хора, а тя има определен капацитет", е казал днес кметът по време на откриването на новите мощности на "Стилмет" за производство на алуминиеви профили. Агенция "Фокус", която цитира думите му, уточнява, че Борисов се е пошегувал.

След това, вече много по-резонно, същия кмет обяснява (zaGrada.bg – Бойко Борисов: Не искам "софийско жителство", а ред и сигурност в София. Кой е против?):

Първо, какво искам. Трябва да се промени законът за етажната собственост. Щом искаш някъде да живееш, трябва да си легален. Регистрираш се в общината, в полицията и пред данъчните, казваш на съседите си: Аз съм Иван Петков, това жилище си го купих или го взех под наем, нося си отговорността като ваш съжител. Ако се ослушваш, председателят на етажната собственост те пита кой си и какво търсиш тука. А като не искаш да му отговориш, вика районния инспектор и той те пита защо не спазваш закона. Така хората носят взаимна отговорност едни пред други, знаят се и, естествено, по-добре живеят.
Ако е така, ще могат ли 300 роми да се регистрират на един адрес? Няма да могат не защото

И бисерът на всичко, невероятният и "запознат" с европейските практики депутат-побойник Павел Чернев (zaGrada.bg, Депутатът Павел Чернев иска референдум за софийско жителство):

Да се проведе местен референдум в столицата за въвеждане на софийско жителство и задължителна адресна регистрация поиска по "Сеизмограф" на Би Ти Ви независимият депутат и бивша дясна ръка на Волен Сидеров Павел Чернев. Според Чернев ограниченията на жителството е съвсем нормална европейска практика и това се налага заради пренаселения вече град

Ще спра дотук, че вече сигурно съм ви отегчил. Значи, основно се лансират няколко идеи:

Идея 1: Софийско жителство

Идеята е толкова абсурдна, че се чудя кой наивник какво е изпитал, че мозъкът му да се е промил дотолкова, че да вярва в приложимостта на такава идея, или във законността ѝ. Не знам колко от тези хора са чували и чели едни такъв дребен, явно никому непознат, но пък (случайно) от юридическо значение документ, наречен Конституцията на Република България. Та има един член (не, не чеп, а член!) в него, чл. 35, който в една своя алинея (още една сложна думичка за хората като г-н Чернев) казва:

Чл. 35.
(1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Дотук с глупостите за софийско жителство. Дотук с демагогията на ограничени популисти като г-на атакист, който явно не е запознат с основополагащия закон в републиката, която иначе умира да показва колко защитава.

Идея 2: Задължителна регистрация

Тази идея я обсъждах с приятели. Понеже (донякъде) е осъществима, има вероятност да се въведе, поне като правила, които никой разбира се няма да спазва. Това, което не разбирам, е как ще осъществяват контрола за това кой се регистрира и кой – не. Ако не построят КПП-та и не започнат да проверяват всеки минаващ и да му бият печати в/у личната карта (или в/у задните части, че там има повече място), начин за контрол просто няма. Да, могат да задължат всички с трудов договор към софийски офис, но без постоянна регистрация в София, да се регистрират, но имате ли си на представа че има един такъв контингент, на който хем договорът му е в София, хем офисът – в Пловдив например? С тях какво ще правим? Ще променим Трудовия кодекс и ще преподпишем трудовите договори в цяла България само заради тази идея ли?

Идея 3: Други

Лъжа ви. Няма трета идея. На това място обаче влизат всички други пиянски и не дотолкова изстъпления на темата "софиянци" и "софийенци". Че онзи правел това, другия – онова. Че трети карал така, пък четвърти – онака. Че нямало место, защото разбийш ли, "селяните" сме дошли в София и сме се навъдили много, и нашите деца изместили по-децата на истинските софиянци. И т.н. и т.н. дивотии, породени от гледане на твърде много Мюзик Айдъл или "Гордост и красота", и самодефиниране като местни благородници. Идеи неосъществими, но звучащи сочно. Причини нелогични, но даващи фалшиви обяснения за лесни решения на наболели проблеми. Малко в стил "ще се оправим за 800 дни".

Причините нямат значение

Кой колко кадърно или не управлявал София – това наистина вече няма значение. Има значение единствено това, че самите софиянци са си ги избирали всичките. Не са били назначавани отгоре. Това е демокрацията – иска да поемеш отговорност. И ако някой им е виновен на хората, които вече не можели да живеят в този град, то този виновник сте си самите вие. Не Софиянски, не Борисов, даже не и един мижав червен кмет, чието име не помня (а не ми се търси).

Ще плащаме ли повече данък?

Ами не! Няма да плащаме. Ще плащаме точно толкова, ако си останем "селяни", регистрирани в Долно Нанагорнище например. Всички тия дивотии за това, че регистрираните щели да плащат повече данък… това са кьорфишеци. Стига човек да си погледне фиша и ще види, че на него регионален данък просто няма. Има ДОД, има осигуровки… всичките национални данъци, които отиват в бюджета. Къде съм регистриран няма никакво, ама абсолютно никакво значение.

Чудя се как никой до сега не се е сетил да повдигне въпроса. Популисти като Борисов лъжат за пореден път и всички като един подемат техния вопъл. И се ражда поредния мит. Намерен е "врагът" (нерегистрираните в случая), дръжте го. Не кмета е виновен, че няма детски градини. Виновни сме ние, дето не сме се регистрирали, пък разбираш ли децата ни ходели на детска градина.

Чудя се защо интелигентни хора (виж по-горе приказките на Анна) се хващат на такива глупости. Ама наистина се чудя. Регионалните данъци и такси се плащат на база притежание на имот, а не на база адресна регистрация. В този смисъл всеки "селянин", дошъл в София, плаща директно (ако притежава жилище в София), или индиректно (ако плаща наем на собственик на жилище в София) всички местни данъци и такси. Не си мислете, че данъкът на апартамента, в който "селянинът" живее, не е включен в наема му. Както и таксата смет. Разбира се, наемодателят не иска директно плащане на данъка от своя намеател (защото няма право, не защото не му се ще), но със сигурност калкулира и този разход, когато си прави сметка за каква сума да даде имота си под наем.

Иначе и аз ще се регистрирам

Писна ми от административни неуредици, за които трябва да си вземам отпуска, за да се оправя. Факт е, че живея в София, и че ми е по-удобно да си върша работата по местоживеене там, където всъщност живея, а не където ходя за уикенда. Не ми се ще да се регистрирам точно сега, когато предстои смяна на документи, но ако потрябва, ще отида и ще взема прословутия жълт лист.

Докато го направя обаче, не ща да слушам глупосит как щял съм да плащам повече данъци, ако съм регистриран в София. Не се връзвайте на лъжите на борците, които управляват София.

Португалско

Португалско

Тези дни бях до Лисабон. По работа, разбира се.

Като всички работни пътувания и това остави едва една вечер за разходка из Лисабон. Всъщност, за разходка по най-"ресторантската" уличка, както местните се изразиха. Малко "уличле" на самия речен кей. Да, река е, макар "голямата вода" да е на някакви си километри, кейчето много се гордее, че е точно на реката, а не на морето.

Разходката не беше много приятна, понеже така и не спря да вали всичките два дни, които бях в Лисабон. Но успях да поснимам малко. Като намеря време, ще ги кача в галерията. Сигурно ще е скоро, защото и колегата Чандру ме притиска – иска си снимките човека :).

След разходката поседнахме в ресторантче и хапнахме като за последно с колегите от португалския офис, с които работихме тези дни. Работата вървеше, настроението съответно беше приповдигнато. По някое време обаче ми се прищя вече да съм си в къщи.

Замислих се какво ще взема от Португалия. Какво да казвам, когато ме питат "как е там". Какво да напиша в блога, и да пиша ли въобще.

Португалия, като цяло, ми се видя доста контрастна. От една страна имаш нелоша инфраструктура. Сравнение със София не може да има, но също така не може да има и сравнение с Копенхаген. Някак по средата като уреденост.

От друга страна идва прослойката, която все още живее с ниски доходи. Тук не слагам колегите, а по-скоро шофьорите на таксита, заедно с техните коли. В Копенхаген например тези хора са изтупани, някои с костюми, имат самочувствие и те гледат като равен. В Португалия бакшишите ми се видяха доста, доста зле. Нещо като нашите бакшиши, но без престъпния елемент, който нашите така добре притежават и показват. Португалските са едни такива смачкани, мизерни. И колите им не им отстъпват – масата са 15-20 годишни мерцедеси, от които един не беше читав като движение. На кой заден лагер вие така, все едно задно дясно ей-сега ще се откърши и ще ни изпреваари, на кой при всеки завой или дупка се чувстваш като в Walt Disney World парк, защото амортисьорите отдавна са заминали и колата е "лодка".

Това на бакшишите не им пречи обаче да развиват умопомрачителни скорости по (много добре поддържаната в сравнение с нашата) пътна инфраструктура на Лисабон. Когато могат, хич не се шегуват. 140 км е обичайна скорост на места, на които категорично виси "80" в червено кръгче. Не се шегуват бакшишите и като трябва да им оставиш бакшиш. Апарата може да показва 6.60, но той ще ти даде бележчица за 7.50, няма да се излагаме сега 🙂 . Като цяло – черна точка за такситата!

Иначе такситата бяха евтини. Както и хотелите. В Mariot една вечер струваше едва €100. Сравнение като качество с хотела в Любляна няма – португалския беше и по-поддържан, и по-голям. Но комфортът ми беше сериозно нарушен от това, че ден интернет ми струва €20. Да си гледат работата мошениците! В Любляна можеше да е мизерно, но имаше wireless Internet безплатно. Черна точка и за хотела.

Иначе градът изглежда много добре. Поне местата, през които минах. Красиво, средиземноморско едно такова, с всичките палмички наоколо. Жалко, че не можах да го видя на слънце, сигурно е още по-добре. Улиците изглеждаха чисти, нещата – сравнително уредени. Португалия беше сред най-бедните EU държави, преди ние и съседите румунещи да се присъединим. Отсега виждам как Варна след 20 години прилича на Лисабон. Не София, на София и 150 години няма да ѝ помогнат. В най-добрия случай София ще наподобява клоаката Париж с неговите размазани кучешки лайна по всеки тротоар. Само че типично по нашенски София ще е още по-голяма клоака, и до лайната ще се намират изхвърлените торбички с боклук от живеещите на Витошка например. Или от минаващите по Виторшка – няма голямо значение.

Точно докато бях в Лисабон имаше серия от финали на УЕФА. Полу, четвърт – не помня, а и не ми пука. Втория ми ден в Лисабон обаче беше денят, в който Порто срещна някакъв английски отбор (тук специалистите по футбол могат да ме оплюят, но не му помня нито името на този отбор, но ми пука за него). Резултатът от срещата беше 0:2, т.е. Порто загуби мощно, което още повече ни приближава до португалците. И нашите отбори обикновено правят точно такива работи :). След 22:00 можеше да видиш доста овесени носове от местните (и тук всяка кръчма има своите телевизори, португалците са бесни на тема футбол).

Този трагичен португалски футболен катаклизъм ме сблъска с купчина запалянковци на другия ден, докато чаках на летището. Няма такова отвратително нещо като вонящ на пиене, червендалест английски футболен фен. Не знам нашите ракийопиячи как са, но англичаните изглждаха направо отвратително. Може да съм се сблъскал с "лоу-кост" англичаните, но това честно казано нямаше голямо значение за мен. Изводите, които си направих, са че ако повечето "истински" фенове са като тия нещастници, по-добре футболът да се играе пред публика, която си го гледа по кочините, а не се разнася из цяла Европа, говорейки превъзбудено и ръсейки "fuck" или "shit" през 2 думи (това май беше единственото, което им се разбираше на тия свине).

Португалия и Лисабон като цяло ми харесаха. Бих се върнал, в Лисабон – за да му обърна подобаващо туристическо внимание, а в Португалия – за да си изкарам една средиземноморска почивка (със сигурност имат прекрасни курорти тия, няма начин да нямат). Дори в Лисабон цените ми се видяха сравнително ОК, разбира се по-високи от софийските, но не по-високи от нашенските по прехвалитените ни, бетонни курорти.

Мъжко ще е!

Мъжко ще е!

Това е положението. След 6 месеца чакане разбрахме, че и този път няма да имаме мома. Каквото – такова, важното е да е живо и здраво.

Имаме си и снимка на "оборудването", което категорично потвърждава това твърдение. Макар че понякога и в това стават грешки, засега се готвим и свикваме с идеята за двама сина.

Ангел го прие най-философски:

Е, поне няма да купуваме кукли!

Той като че ли започва със стандартните "грижи" с другия пол: вчера някакво момиченце го дръннало в детската градина и нашия човек ревнал. Анализът показал, че момичето е виновно (не че съм очаквал друго, Ангел засега е доста кротък), та накрая той си останал ревящ, а момата – наказана.

Интересното сега е, че бяхме готови с варианти за имена за женско. А сега трябва да мислим почти отначало :). Но, разбира се, това далеч не е най-важното. Най-важното е да се роди живо и здраво и майка му също да е жива и здрава след това.

Иначе вървим големи, очакванията са за 4+ кила бебе. Да видим!

Microsoft Dynamics CRM Certified

Microsoft Dynamics CRM Certified

Най-накрая! След дълга сага, досадно четене на книги, развъртане, оправяне, чегъртане и т.н. из виртуални машини и след 2 пъти отлагане на датата за изпит, успях да си взема сертификацията за Microsoft CRM 3.0 Applications.

Малко ми е странно, че първата сертификация не е свързана с програмиране. Винаги съм си мислел, че ще стана MCP именно с такъв изпит. Но май най-накрая попаднах на човек (в случая – мениджър 🙂 ), който сложи яко вилата на врата ми и успя да ме накара да преборя мързела в себе си и да взема първия сертификат.

Друго също е странно :). Този декември излезе Microsoft Dynamics CRM 4.0. А аз вземам изпит за 3.0. Да се надяваме, че upgrade изпит ще има, и че той ще е по-скоро.

Ако някой се интересува повече от Microsoft Dynamics сертификация, тук има индивидуални learning и certification планове за повечето продукти от линията на Microsoft Dynamics.

По-RSS

По-RSS

Както си обещах при ъпгрейда, от днес съм пуснал още един плъгин, Better Feed. Той прибавя следното към всяка статия от моята RSS хранилка:

  • Лицензът на статията (в моя блог той е by-nc-nd 2.0)
  • Броят коментари към момента (като текст), в който е поискан RSS потока

Притеснява ме само едно. Нека някой, по-запознат от мен с RSS, си каже мнението: Какво ще стане, ако към момент Т даден четец поиска потока и той му върне (“5 коментара”). След това в момент Т+<някакво време> същия четец иска пак потока, и той връща този път същата статия, ама с “6 коментара”. Как ще постъпи четецът? Дали ще покаже статията като нова, или ще си премълчи?

Ако покаже статията като нова, това се явява мега-досада. Аз ще го изпробвам при мен (ползвам  Google Reader). Бих искал да помоля всеки, който използва четец, който да рапортува “нова статия” само заради различния брой коментари, да ми остави тук съобщение, за да мога да взема мерки. Ако стане наистина така и статии започнат да “избиват на повърхността” заради променените коментари, ще трябва да модифицирам плъгина. Имам нещо наум, дано не се наложи.

И пак ъпгрейд(и)

И пак ъпгрейд(и)

Днес беше ден за ъпгрейд.

Най-накрая минах към последната версия на WordPress (в момента 2.3.2). Възползвайки се от нововъведението, което проверява версиите и на плъгините, сложих последните версии на всичкото плъгин, що ползвам.

Очаквайте падащи виртуални тухни. Много ви моля, ако забележите каквато и да е нередност или несъответствие с предишната (освен тези по-долу), да ми кажете. Ако всичко е наред, тия дни ще мина и към Better Feed плъгина, който видях от Кенанови. Ако някой има печален опит с него, сега е момента да сподели и да ме предпази :).

Реших да махна плъгинът, който ми съобщаваше времето вдясно. Просто вече няма смисъл от тази информация – всеки може да си я има или на sidebar-а, или с някоя друга програма, която ползва (ако не ползва Vista). Така че липсата на времето не е нов проблем, а е нещо желано.

Ъпгрейдвайки, успях да си омажа много качествено категориите. Но с малко хакване тук и там успях да ги възстановя (Пейо, затова те търсих в 07:50, и друг път да си изключваш там квото чат ползваш 🙂 ).

6-ти: Заминаване

6-ти: Заминаване

Отново. Отново таксито пристига в 04:00. Отново не спя цялата нощ от страх, че лягайки си късно няма да чуя часовника. Не, не се оплаквам. Не само защото вече свиквам. Просто и вече ми се струва, че такава ще е съдбата ми. Татко и той много пътува. Мащабите са малко по-различни, но нали уж децата трябвало да са по-напред… Поне с моето е така.

Пристигам на летището. С кеф констатирам (пак!), че не ме е срам вече от него. Симпатична служителка на Lufthansa ми казва, че не може да чекира багажа ми да Сиатъл. Защото последния полет “не излиза”. Приемам философски – и без това на Вашингтон ще трябва да си го вземам, за да минавам митница. Няма проблеми, ще стоя 3 часа там. А летището на столицата на САЩ съвсем не е приятно.

Въпреки неизвестността за 3-я полет, за смайване на сладураната от Луфтханза багажът се оказва чекиран до… Сиатъл! Тук на мен ми става радостно и се ухилвам. Но усмивката ми бива разтълкувана погрешно и на момичето като че ли не му става приятно… Убеждава ме, че трябва да си взема обаче третата бордна карта от Сиатъл. Докато машината не изплюва и три бордни карти… Идеално! Ухилвам се пак… Някой май е пропуснал обучението!

Багажът заминава, изпратен от пълният ми с надежда поглед “дано се видим пак”. Аз отивам да ме съблича секюритито. И след това да изпия едно лате при “Джими”.

Пиейки латето, пиша тези редове. На прясно ъпгрейднатия ми до Windows Mobile 6 Pocket PC (благодаря, Сашо). И на хардуерната ми клавиатура, която вече има и QWERTY кирилица (благодаря, Сашо). Мисля сега да пробвам и да го блогна оттук!

Дано не е единствения материал от тази командировка :).

Финландия, за пет дни

Финландия, за пет дни

Опитвам се да събера мислите си, докато светлините на Хелзинки отплуват под мен в далечината. Пилотът току-що е изключил "затегнете коланите". Аз бързам да извадя компютъра, чака ме работа, а и този материал също.

Откакто съм в България не съм имал "нормална", планирана командировка. Освен може би предстоящата "специализация" в Сиатъл. Всичко останало е става от днес за утре. Някъде избухва пожар и аз се навивам да скоча в огъня. Другия път като ме попитат какво работя, ще им кажа "пожарникар". Ако ме попитат – до тогава има опасност да си ми личи :).

И тази командировка не направи изключение. В четвъртък стана въпрос, в петък вече имах билет за Pikkala. Две прекачвания. Десет часа пътуване, от тях шест в полет. Не знам дали знаете, но това, което най-много "мори" съвременната авиация е точно излитането и кацането. Защото тогава самолетът лети бавно, харчи много, а на всичкото отгоре е и най-уязвим (белите стават точно тогава, като изключим бомбаджиите). Ако имате три полета в един ден, гарантирам ви поне 2.5 часа удължение само заради трите цикъла излитане/кацане. Защото тогава машината лети бавно.

След като си направих моите три комплекта излитания и кацания, летище Пиркала ме посрещна благополучно. Финландия, подобно на останалите скандинавски страни е с много висок стандарт, всичко е изключително уредено. Но пък подобно на малките страни, които са имали вземане-даване с Русия са останали понякога тарикатчета. За пръв път точно във Финландия (сравнявам със сканднавието, да не си помислите че с нашенско) ми се случи таксиджия да не говори английски, да ме излъже в сметката и да откаже да ми обясни какво става (удобно е да не говориш английски, нали?). Въпреки че апаратът му показваше €8.60, той си написа като пич €14. На въпросите ми отговаряше с ръкомахания и нечленоразделни (за мен) звуци. И аз реших да съм примерния турист, т.е. да му мине номера. Може би трябваше да се разправям. Предпочетох обаче да не се разправям, а да запиша една черна точка на страната. Да, защото туристите точно така правим – като ни излъжат, записваме черни точки на цялата страна, а не на говедото, което ни е излъгало.

Но това, което най-вече ще отнеса вкъщи от Финландия, ще са залезите. Аз бях там, където по това време "светлата" част на деня продължава само 2 часа и половина. Още 150 км на север вече светла част от деня няма. Компенсират през лятото, разбира се, но някак е депресиращо да живееш месеци в сумрак.

Този сумрак обаче има най-страхотните залези и изгреви, които съм виждал. Много, много ме е яд, че не успях да снимам нито един от тях. Апаратът си беше с мен този път, просто времето и ангажиментите ми не го позволиха. Може би клиентът нямаше да има нищо против да загубя 1/2 час (който той плаща) за снимане, но аз не намерих очи да си го "взема". Защото изгревът беше в 12:00, а залезът – в 14:30. Дълги, дълги и красиви.

Понеже до клиента се пътуваше 300км в едната посока, на връщане имах възможност да се насладя точно на такъв залез. В продължение на три часа пътуваш към него, а той се мени непрекъснато, но все си остава красив. Ако обичате залезите, Финландия през зимата е вашата страна. Само внимавайте да не отидете твърде много на север :).

Като изключим таксиджията-мошеник и залезита, всичко на финландците си им е "нормално". Нормално по датските, не по нашите стандарти. По нашите всичко си им е направо върхът. Направи ми впечатление, че по-трудно се говори с тях, по-рядко се усмихват от датчаните, по-малко говорят английски като цяло. Въобще личи им, че са по-назад като развитие от Дания. Но пак са си 40-тина години пред нас, така че да не се отплесвам много, гледайки във финландските чинии. Да си погледнем нашите. Във Финландия поне не пребиват интернет доставчици, нали?

Хотелите във Финландия са хубави :). И скъпи. Първата и последната си вечер прекарах в "Scandic" в центъра на града. Поне 4*, макар че "Scandic" доколкото знам не си брои звездите.

Двете вечери при клиента обаче бяха в хотел, който изглеждаше като къщичка от приказките. PowerPark.fi беше мястото, където спахме. И съответно хотелът към него е в някакъв ултра-мега луксозен стил, но в същото време странно кичозен. Имаха си всичко – от самия "стил" на хотела да изглежда все едно е построен от дървени трупи, през красивите тавани, на които има нарисувано синьо небе, та до странните фигури в носии от странно подбрани краища на света.

На недоумяващия ни въпрос "какъв е стилът на хотела" отговориха, че лично собственика (който е едноличен собственик и на увеселителния парк) си го "аранжирал". В смисъл, хотелът имал вътрешен архитектурен проект, но собственикът имал навика като види нещо в чужбина, което му харесва, да си го "донесе" в хотела. Разбирайте, да поръча да му го направят и на него така. И в продължение на годините хотелчето е заприличало на това, което е сега. Много удобен, светещ, красив, луксозен, но със своята странна кичозност.

Увеселителния парк не работеше, но той и през зимата няма как да работи. За 2 часа ден няма какво толкова да се "увеселяваш".

Направи ми впечатление, че нямаше грам сняг. Като пристигнах беше студено (около-под нулата), но "снегът" представляваше наслоена, замръзнала роса. Понеже денят е кратък, земята няма време да се стопли от слънцето и да си стопи росата, и заради това ако е под нулата, росата остава, за да се наслои следващата и така. Всичко е бяло, но сняг няма. Последния ден се стопли, температурите се качиха на 5 градуса и белотата мигновено изчезна.

Толкова за Финландия. Хубаво е, че поне и това успях да видя. Доволен съм, надявам се и хората да са доволни (е, това последното ще се чуе). Сега летя към Мюнхен. Вече съм с час закъснение и едно такова странно чувство ме е обзело, че ще си изпусна полета за София. Да се надяваме, че няма да имам още поводи за писане и няма да псувам поляците, които не ни дадоха навреме слот из тяхното небе.

"За" или "Против" Snapshots

"За" или "Против" Snapshots

Прочетох при EminBei кратко, но интересно и обосновано "есе" против Snapshots. Аз използвам тази услуга от доста време, но не чак толкова, че да съм неразривно свързан с него.

Понеже малко или много се съгласих с есето и коментарите под него, бих искал да чуя мнението на всички четящи тук. Харесва ли ви или не Snapshots?  Да го запазя ли или не?

Ще съм благодарен, ако изразите мнението си в коментарите, понеже плъгин за гласуване нямам. На базата на мнението на четящите ще реша какво да правя.

Храна

Храна

Днес от една колежка получих следващите изображения на любопитно аранжирана храна. Отначало си помислих, че е Фотошоп, но май са истински.

clip_image001 clip_image0017 clip_image00111 clip_image00113 clip_image00115 clip_image00117 clip_image00125 clip_image00119 clip_image00121 clip_image00123 clip_image00139 clip_image00129 clip_image00131 clip_image00133 clip_image00135 clip_image00137 clip_image00141 clip_image00143 clip_image00147 clip_image00145 clip_image00149 clip_image00151 clip_image00155 clip_image00153 clip_image00157

Права: неизвестни. Ако някой има и докаже претенции, готов съм да променя или сваля статията, за да изпълня лиценза!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text