Daily – Page 29 – doncho.net

Category: Daily
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Mobilus in Mobili

Posted on 12/16/201012/16/2010 by Doncho

“Подвижен в подвижното”. Любим девиз, прочетен за пръв път в “Капитан Немо”.

Избрах го за заглавие на един доста личен материал. Много подобен на “Двете седмици…” на Йовко. Само че аз ще го започна отзад-напред.

На 23.12.2010 ще предам обратно едно парче пластмаса, на което има моята снимка, оградена от синя рамка с бял надпис “Employee”. По-надолу на парчето пише “Microsoft”. Това парче пластмаса ме идентифицираше като един от 90,000 служителя на най-голямата софтуена компания в света.

Пътуването започна на 01.10.2004. За да свърши в края на този месец и тази година. Беше вълнуващо пътуване, свързано с милиони реда прегледан (или просто прелистен, според случая) код, стотици хиляди пропътувани километри, хиляди нови хора, стотици събития, десетки презентации, две компании, собственост на една марка. Майкрософт. Ако преди 2004-а ми бяха казали, че ще работя повече от 6 години в системата на Майкрософт, едва ли щях да му повярвам. Нямаше да повярвам, ако някой беше казал, че ще видя Office 2007, Vista, Office 2010, Windows 7 и още десетки други продукти дълго преди хакерите от останалия свят да ги видят.

Точно Йовко беше един от първите приятели, които разбраха за сериозните ми намерения да работя в Майкрософт. Имах нужда от съвет тогава, за една доста деликатна ситуация. Никога няма да забравя емоцията и усещането, което остави у мен тогавашния ни разговор. Беше в Пловдив, в едно заведение в “Ивицата "Газа” (така на галено наричахме кафенетата срещу ВСИ, в които можеше да се видят повече студенти с по-тъмна кожа, отколкото български такива).

Точно три години и след този разговор имах един друг. С Ивайло, моят бивш (и първи) шеф от Майкрософт България. Човекът, който повярва че от мен ще стане консултант по разработката и ще има бизнес за човек като мен. Беше ми даден шанс да се върна в България и да остана в най-голямата софтуерна компания в света.

И нови три години след това пътят ми в Майкрософт завършва. Дали окончателно или не – това само Бог знае. Доста са хората (по света), върнали се в компанията. Но аз си тръгвам с усещането, че като че ли е завинаги. Защото така е някак по-лесно. И защото така трябва да се тръгва към чисто новите предизвикателства, които са пред мен.

За последните години взех от Майкрософт много. Взех знания, взех важни познанства и безценни приятелства. Надявам се да ги запазя вечно, поне според мащабите на смъртния човек. Дадох много, но взех много повече. За човек като мен възможността да работи с най-новите технологии на най-популярната компания беше нещо изключително. Да познавам хора като Браян Хари, като Йеспър Фалкебо, като Марк Русинович и да знам, че напиша ли им писмо, ще имам отговорът им в кутията ми на следващия ден. Да показвам тези яки технологии пред затихнала аудитория, след което да дискутираме (понякога – доста горещо) проблемите и бъдещето. Да ровя за решението на поредния технически проблем из 500,000 страници документация и дискусии. Да знам, че ако даден проблем не се реши, Стив (Балмър) ще се обади лично на колегата ми, който отговаря за клиента, за да по търси сметка (за съжаление и радост – истински случай)! Да имам възможността да повлияя с мнението си на развитието на гигант като Windows.

Има още хиляди “Да…”, “Като…” и т.н. Ще ги запазя за себе си, че взех да ставам досаден. Важното в случая е едно – това беше и си остава една яка технологична компания и със сигурност времето, прекарано в нея е солидна инвестиция.

Е, имаше естествено и проблеми. Защото сме много хора, с много мнения и стереотипи. Защото компания като Майкрософт не може без “корпоративни политики”, а и те се пишат от хора. И се спазват (или не) от такива. Но не искам да говоря за проблемите, на първо място защото няма(ше) непреодолим проблем, а и защото искам да останат само хубавите неща. Както и ще стане.

Искам също да благодаря. На много хора. На някои вече го сторих, на други ще го сторя по е-поща. На трети – като пийнем за довиждане. На четвърти вероятно ще забравя… Важното е да се знае обаче, че за тези 75 месеца в компанията не срещнах нито един човек, на който да не му пука за работата си. Всеки искаше и се опитваше да свърши нещата по най-добрия според него начин. Всеки един – професионалист в това, което прави. И 90% от тях – готови да помогнат веднага. Предполагам, че останалите 10% са били твърде заети, когато съм ги молил. Аз също направих всичко възможно да го сторя.

“Mobiilus in Mobili”. Подвижен в подвижното. Доста точно описание за това, което бяха последните години.

Благодаря още веднъж на всички. “Ние сме Майкрософт”, “Героите са тук”, …. Компанията остава дълбоко в сърцето и душата ми. И ще ми държи влага доста време.

Какво следва? От 01.01.2011 ще ръководя българския офис на чисто нова софтуерна фирма, филиал на високотехнологична датска софтуерна компания, която запълва много специфична софтуерна ниша. Подробностите не са тайна, но тук не им е мястото. За тях – друг път.

За Сани

Posted on 12/14/201012/14/2010 by Doncho

Рядко участвам в подобни кампании чрез блога си. Ежемесечно давам по някой лев за Save-Darina.Org, но този случай е доста по-различен.

Аз помогнах. Ако можете, помогнете и вие. През Ден:

Нямам време да се опитвам да бъда оригинална, защото, както по-рано обясних на колегите си, губя време. А това време дори не е мое. Губя времето на моя съученичка.

Казва се Сандра и е страшно слънчева и умна. Знае три езика, учи право. И е много болна.

В момента тя лежи в болница в Израел и чака да се случи чудо и парите, необходими за трансплантация на стволови клетки, да бъдат събрани.

Обаче родителите на Сандра вече нямат какво да продадат. за да съберат пари. Биха продали живота си, сигурна съм, но това не се купува. В техния случай – НЕ.

В нейния – ДА.

ТОВА Е НЕЙНАТА ИСТОРИЯ

А това са номерата на банковите сметки. Използвайте ги!

Сандра Валентинова Младенова

ЕГН: 8611297052

Сметка в ЛЕВА:
Банка ДСК АД
IBAN: BG10STSA93000018907829
BIC: STSABGSF

Сметка в EURO:
Банка ДСК АД
IBAN: BG56STSA93000018907874
BIC: STSABGSF

Сметка в USD:
Банка ДСК АД
IBAN: BG62STSA93000018907863
BIC: STSABGSF

Моля ви. Нека и подарим живот!

През ноември е открита и DMS линия за SMS-и, но там положението е страшно. От DMS казват, че към 14.12. има по-малко от 3000 изпратени смс-а от началото на кампанията, от които се удържа несамо ДДС, но и такси за телекомите. Дори и да не се удържат такива суми, всичко събрано ще отиде при Сандра след месец, ако не и повече, защото се изчаква всички да си изплатят сметките и да се съберат всички взменания.

Все пак можете да изпращате текст DMS SANDRA на 17 777. Няма да откажем.

ВКЛЮЧЕТЕ СЕ В КОЛЕДНАТА БЛОГ КАУЗА!

ПУБЛИКУВАЙТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НА БЛОГА СИ.

Ако ви е по-лесно, сте напълно добре дошли да copy-paste-вате.

Благодаря ви предварително!

Копи-пейст, 3 минути (и 2 за превода). 100 човека по 5 минути – доста пари. И много други хора, до които ще стигне посланието.

Благодаря! И Весела Коледа, ако не се чуем до тогава!

Три седмици със Samsung Galaxy Tab

Posted on 12/13/201012/12/2010 by Doncho

Вдъхновен от таблените размишления на Йовко, реших да споделя тук моят опит за последните четири седмици с него.

Преди три седмици си купих от Public Samsung Galaxy Tab. Бях му хвърлил око от много време, защото ме блазнеше идеята да имам мобилно интернет устройство, което да е навсякъде с мен, с достатъчно голям екран не само за преглеждане на неща, но и за поработване на това/онова, когато няма или е неудобно да се извади ноутбука.

Дълго време се колебах дали да чакам за някакъв таблет с Windows 7 или да отида на Google Android за това устройство. Много производители се пънат да обявяват таблет след таблет с Windows 7, но аз читав (като съотношение цена/производителност) не съм видял все още, а и пъргавия, капацитивен екран на Таб-а определено ме привлече много.

Разни радикализирани течения из приятелския ми кръг се опитаха да ме убедят колко як бил iPad-а, но аз не се дадох. Вярно, че цената му е почти колкото цената на куция модел айПад, но пък по-малкия размер и най-вече по-отворената и либерална позиция на Гугъл в сравнение с земеделската компания въобще бяха най-важните причини, поради които и дума не можеше да става за айПад. Разбирам, че епъл-талибаните ще скочат с 230 други причини, но просто епъл не е фирмата, на която за момента бих дал пари, а пък и дума не може да става да разчепкам нещо като разработчик. Веси има скъпата платформа, с която може да се пише за айСтоките, но пък и Objective-C… хайде моля ви се :).

Та везните яко наклониха към Galaxy Tab. И на 18.11., на връщане от Sinergija 2010 в Белград се отбих до магазина на Public в The Mall и се обзаведох с устройството, що-годе читав (единствения модел!) калъф за него и (пак единствения модел) screen protector. Добре все пак, че ги имаше тези аксесоари, аз честно казано не вярвах, че ще ги има въобще. Те са просто задължителни, ако държите на устройството!

Таблетът не е пълноценен без мобилен интернет, така че първата ми работа беше да извадя картата си за данни от Huawei wireless access point-а ми и да я сложа на таба. Той си захапа настройките напълно автоматично, така че нямах никакви драми в това отношение. Разбира се, пуснах му и безжичната мрежа, за да не си хабя излишно трафика (нали МТел са щедри, та не дават повече от 2.5Г гювеч с висока скорост месечно).

До сега сигурно съм му инсталирал 100-на различни приложения (от тях 40-50 вече съм ги махнал).

Батерията на устройството издържа около 4-6 часа “моя” работа. В смисъл цъкане, смяна на приложения (много често работа с повече от едно приложение). Видео рядко гледам, макар че има прекрасна поддръжка на всичко, което до сега ми е трябвало. Не мога да гледам филми от сървъра ми, все още не съм открил защо, но в интерес на истината не съм и търсил сериозно. Филми мога да гледам с който и да е ноутбук, или директно на телефона. Ако оставя само за четене, предполагам че поне 8 часа работа ще ми е гарантирана, но до сега съм нямал шанса да го пробвам само и единствено като четец за един цял цикъл на батерията.

В първите няколко дни успях да забия устройството два пъти. Бях се примирил, че ще е така, но от тогава не се случи вече, та или се е ъпдейтнал тихомълком (което не ми се вярва, доста е подробен в ъпдейтите), или просто съм отстранил приложението, което е побърквало системата. Но в едно се уверих от самото начало: трябва да внимаваш какво инсталираш, защото с бъгав софтуер можеш да го скапеш.

От тогава таблетчето е любимо устройство почти за всичко. Онлайн присъствие (социалки и др.), разглеждане на съдържание, четене на книги (умората от активния екран може да се компенсира донякъде с намалена яркост на шрифтовете и тъмен фон) и за каквото друго се сетите. Даже материал в блога писах преди две седмици, седейки в самолета. За това обаче имам малко драма с приложението, което ползвам за писане. Нещо интерфейса му е с крив дизайн и трудно се вмъкват автоматично препратки, форматиране и т.н. Но без проблем става за самото писане (което е най-трудната част така или иначе), а форматирането и други глезотии може да оставите за устройство с клавиатура и мишка.

Въпреки че съм с таблета от почти месец, вече съм безнадеждно пристрастен към него. Ползвам и нетбука, който си взех преди години (верен ЕЕЕ 1000HA), но основно таблетът е устройството, с което се “мотая” из къщи. Почти съм сигурен, че някой ден ще сменя нетбука с таблет с Windows, който ще има докинг станция. Кръгът тогава ще се затвори…

Засега съм си поръчал допълнително един калъф с поставка за него, като вече го чакам с нетърпение. Калъфчето от Public определено не става за по-интензивна употреба. Докато този изглежда многообещаващо, а поставката ще ме улесни доста, докато устройството стои на бюрото.

Като цяло съм сигурен, че ще ми трябва поне още един зареждащ USB кабел за него, но него още не съм го поръчал. Гледах и bluetooth клавиатури за него, но малко ме съмнява поддръжката на кирилица там, така че засега ще отложа такава покупка.

Абе джаджи да иска човек. От две седмици съм и с нов служебен телефон, Samsung Omnia 7, но за него по-късно и най-вероятно с повече думи. Windows 7 Phone определено е ОС, на която си струва да се отделят доста внимание и думи!

Photo: 3 Sverige

Austrian Airlines – the Best Service Ever!

Posted on 12/12/201012/12/2010 by Doncho

I wrote this few weeks ago. I still want to publish it: first because it’s the first post, entirely typed with my Galaxy Tab, and second: because I really want to tell how satisfied I am with Austrian airlines service!

“You may now use your electronic devices”. I heard the phrase and I immediately pulled out the tablet, because I just needed to share my recent experience!

I’m on my way to Copenhagen, got some private stuff to handle. Since the direct flight is not that usefil for my case, I’m flying Austrian. Logically – via Vienna.

Unfortunately, these days Vienna got some snow. Lots of it, judging from what I saw on the airport. Because of that, my inbond Vienna flight delayed about 40 minutes. That wouldn’t be an issue, if I did not had exactly 40 minutes to transfer myself from gate B35 to gate C37 – a distance, which required at leasr 25 minutes on foot. I was quite worried, because I really needed 2 days in CPH and it seemed I will definitely miss my connecting flight…

So far I have at least 200 flights in my career, with more than 20 different airlines. Maybe some day I should try to make the list precise. I thought I already knew what to expect: a lot of nerves while waiting in the buss, then running, then shortcut through the security lines (if people allow me), then again running and at the end – mosy probably excuses on the service deck and different flight, most probably tomorrow. There was no way to catch a plane, which leaves the airport at 20:00, because my plane opened its doors on bus gate at 19:45.

However, OS made it happen. I was quite surprised to hear just before leaving the plane that all passengers to FRA, CPH and * must contact the ground crew outside the aircraft. Hmmm, this sounded like a new jope for the good.

We were total of 5 people to these 3 critical destinations. We had a dedicated mini bus and person, who took us through all necessary procedures (passport check and security) as quick as possible, without wasting a single minute. Then she drove us directly at the service entrances of each gate (mine was 2nd, since FRA guys were delaying even more) and we went directly in the waiting aircraft.

I almost gave up that flight, but thanks to the great service, I succeeded to catch it and to go normally through the rest of my CPH tasks.

From now on, when considering any flght optons, I’ll check Austrian first!

OpenFest 2010 и Open Microsoft

Posted on 11/21/201011/21/2010 by Doncho

Вчера говорих на OpenFest 2010. Презентацията ми беше на тема "Open Microsoft". Целта ми беше да покажа на opensource обществото какво и как прави Майкрософт, за да става все по-активен участник в същото това общество. Както и да дикутираме темата обективно и face to face, а не по форуми и флеймове.

Според колеги, приятели и някои от участниците презентацията мина добре. Не успях да покажа всичко, което бях предвидил за сметка на дикусията, която се получи. Умишлено дадох шанс на хората, които искат да питат, да го направят на момента, прекъсвайки ме. Хората бяха смели, питаха, отговарях, говорихме. От 45 минути презентация имаше поне 25 мин. дискусия, но (и) за мен слайдовете не бяха толкова важни, колкото живият контакт с публиката.

Единственото, което доста ме разочарова се случи постфактум. Организаторите публикуваха това видео. Аз им благодаря за това, така или иначе, цялата презентация се записваше, така че не би бил проблем което и да е от нея да се публикува.

Това хубаво, но публикуваното видео съдржаше един доста провокативен въпрос към мен и… само това! Тогава аз естествено отговорих на човека, но моят отговор очевидно не е бил важен. Или е бил твърде глупав, или твърде… не знам какъв. Може би твърде неудобен. Няма да разбера, предполагам.

Лошото е, че подобна постъпка според мен противоречи на идеалът, който това общество проповядва. Цензурата е нещо лошо, особено когато е налагана от този, който развява иначе флагът на Свободата с главно "С". Лесно е да обвиниш Майкрософт в нещо, но когато питаш толкова провокативно, може би трябва да имаш кураж да посрещнеш отговора?

Ще се възползвам от факта, че имам блог. Сега ще се опитам да импровизирам отново моя отговор, само и единствено с цел пълнота на дискусията.

Въпросът, дословно цитиран от видеото е "Защо беше нужно да сертифицирате грешка в Офис примерно 2.0, който смята дата от 1900-ата година за понеделник, като тя неделя? Разбирате ли, ние се притесняваме от такива неща, аз се притеснявам от нещо, че вие стандартизирате нещо, а за нас е по-добре да имаме отворено нещо, което да работи. Въпросът е, че вие се опитвате да промените хода на човешката история, защото просто можете да ***” (шумът ми пречи да чуя точно от видеото).

Моят отговор (или поне по-съдържателната според мен част) беше нещо от рода на:

– Майкрософт вече промени веднъж света. Майкрософт започна с визията за "Компютър на всяко бюро". За 30 години история ние променихме света.

Не гарантирам, че съм 100% точен с това, което казах тогава. Но беше нещо от рода. Така или иначе, не помня точно какво беше. А и пред такава публика човек импровизира, а така е трудно да помниш точно как и какво си казал. Със сигурност споменах също, че не съм запознат с проблема, за който ме питат, но дали беше преди или след отговора ми, това тук не мога да си спомня.

Както един мой познат, който си вади хляба с психология коментира:

Най-очертаващият се извод е, че самото задаване на въпроса е било по-важно от който и да било негов отговор.
Сиреч бива самоцелно, а не като стъпка в търсене на познание.
Викат му още "заяждане". 🙂
Хич да не ти пука, ама ти и без това си наясно… 🙂

Щеше ми се да не е прав.

А ако наистина ви пука за същината на проблема, Stilgar, моят любим Facebook troll (да взаимствам тук един израз от Йовко) изкопа този линк http://joelonsoftware.com/items/2006/06/16.html. Tam Joel обяснява като че ли точно за този проблем.

Ако ви интересува моята презентация в PDF, може да я свалите по-долу. Тя няма нищо общо с казаното по-горе, освен че всичко се случи заради нея :

Windows Phone 7 Development за Абсолютно Начинаещи

Posted on 11/13/201011/13/2010 by Doncho

Оригиналната публикация е на блога на DPE екипа на Майкрософт България

От днес на Channel 9 са налични за безплатно гледане и сваляне комплект уроци, предназначени за абсолютно начинащи в разработката за Windows Phone 7.

Ако имате интерес към тази чисто нова платформа, на горната връзка ще намерите кратко 5 минутно видео, представящо ви серията от уроци, както и връзка към самите уроци. Няколко часа тренинг, показващ ви от къде да свалите безплатните инструменти, как да напишете първата си програма, най-важните концепции и хватки при създаването на приложенията и много други.

Приятно гледане!

Ако желаете да коментирате новината, моля посетете оригиналната публикация

Рийдър нот фаунд

Posted on 8/24/2010 by Doncho

Докато чакам да измият колата, реших да открадна малко време за себе си. Нищо, че (вече) е работно време, при нас терминът “работно време” е малко по-особен, не само защото сме worldwide екип и компания, а и защото като има работа, тя може да се свърши отвсякъде, стига да имаш интернет, време и желание. От близо 20 години работя все такава работа, и комай това остава най-важното изискване (заедно с remuneration пакета, разбира се ) към работодателя ми…

Поглеждам в blogroll-а и виждам потресаващ брой блогове, които чакат да им обърна внимание. Малко ме е яд да го гледам обаче! Google Reader е страхотен четец, но все пак е на компания, която от години избягвам. Не само защото са бесни конкуренти във всичко, в което човек може да се сети. А и защото ми е интересно може ли съвременен потребител на Мрежата да работи пълноценно без тях. (Засега) може. Пощата ми от много време се хоства на Windows Live, търся с Bing (и винаги намирам, за злите езици, четящи този блог ). От едно нещо обаче не мога да се оттърва и това е точно Google Reader. Няма, просто няма такава друга услуга в Мрежата. Всякакъв тип оффлайн четец съм пробвал. Е, не става! Недостатъците им са с тонове пред предимствата. Всъщност, така и не намерих предимство на никой от тях.

Един много ми хареса (може би беше най-доброто, което намерих), но го оставих като видях, че с моите абонирани потоци беше взел 1.3GB RAM в работещо състояние. Не че нямам RAM, но за четец… хайде моля! Един друг пък беше близо до одобрение, ако не беше потресаващо бавен.

Чудя се, толкова ли много се иска, за да се напише свестен RSS четец, който да може да бъде поне слаб конкурент на Google Reader? Или на никой не му пука, “щото нали вече има Reader”? Уффф… мразя екзистенциални въпроси толкова рано сутрин!

…измиха колата… време е да се включваме в Матрицата!

Документално

Posted on 7/25/20107/25/2010 by Doncho

Седя в стаята на най-мизерния “четиризвезден” хотел, който може да има, и се опитвам да пиша тук. Докато чакаме мама да се “найоги”, Мартин се чуди каква дивотия да измисли, включително някак успя да ме одере по крака с бисквита! Още само 20 минути (поглеждам с копнеж към часовника).

Тук се оказахме, защото Ели намери някаква оферта за “йога-нещо-си”, по 35 лв/ден/човек в този хотел. Хотелът “Финландия” в Пампорово е доста мизерен. Може в добрите, стари времена да е бил четири звезди, но сега две от звездите безславно са залезли, съдейки по вехтата стая, липсата на каквато и да е козметика в стаята (вкл. шампоан за коса) и останалото, общо западнало състояние. Но за толкова пари – толкова (трябва да кажем, че тези 35 лв за FB цена с вегетарианско ядене). Ще изтраем, и на по-лоши места сме били (и предстои да бъдем)!

Иначе последната седмица, освен на боледуване, беше посветена и на оправяне на личните документи. Вече съм официално софиянец. Постоянният ми адрес е на ул.”Проф. Христо Вакарелски”, защото не ми се занимаваше да се местя директно в Лозен. Веднага, след като отокът на окото ми спадна, подадох документи за нова карта, че старата изтичаше на 24.07. Т.е., гратисния период на старата изтичаше, тя самата изтече още на 24.01.

Ще ви спестя три часа висене на опашки, както и разправията с едно момче, което се мислеше за голяма работа, щото са го сложили да сваля биометрията на хората. Важното е, че сега имам нова лична карта.

Още по-важното обаче е, че имам един месец да си сменя и свидетелството за правоуправление (книжката). Още като подавах документи за лична карта ме накараха да декларирам с три реда на гърба на заявлението, че съм уведомен за този факт. Явно смятат и там глоби да събират. По закон се оказва, че след получаването на новата карта, новоизлюпените в съответното селище трябва да си преиздадат и книжката, вече чрез КАТ на съответния град, в моя случай – КАТ-София.

За да е още по-интересно, всичко това става на два пъти:

Подавате молба на гише 15, в която се молите аман-заман да ви дадат досието в новия КАТ. Явно за всичко в тази държава трябва да се молиш. С тази молба ченгесарите отиват в стария ви КАТ, вземат ви шофьорското досие (каквото и да представлява тази завоалирана фраза с полъх от VIто управление) и ви го носят в новия КАТ, в моя случай – София. За тази мега-сложна процедура вие великодушно трябва да им отпуснете един месец време.
След като изтече този месец, пак се явявате в КАТ и този път чакате на мега-опашката за подаване на документи. До сега съм ходил два пъти там, по-малко от 20-30 човека не съм виждал. Носят се слухове, че в началото на деня опашката стигала до след вратата на оградата на КАТ, което си е баси постижението!
Естествено, ред няма. Ако си мислите, че ще си изтеглите номерче и ще си чакате чинно на пейка някъде или ще си свършите работа, откажете се. Висите като сополи, защото я се махнете, я вашият ред е заминал. Явно някой е откраднал парите за тази последна електронна опашка – останалите гишета си имат електронните опашки и си чакат човешки, седнали някъде.
След като подадете документите на гишето-на-което-се-чака-много-прав, се носят слухове че тогава може да си изтеглите билетче за съответната “биометрия”, плащате и току-виж сте успели да подадете.
Изминава времето, което сте отпуснали на КАТ за издаване на вашите документи
След това се нареждате на последната-опашка-на-която-се-чака-прав, т.е. тази за получаване на документите. Пак следва ХХ време чакане, и току-виж си получите чисто-новата книжка.
Не знам какво става с талона, зли езици говорят, че май и него ще го сменяте, чакайки на други опашки, но като стигне ред, ще споделя ако не ме мързи

Отчайващата статистика е: поне три дни загубени в безкрайно чакане и нерви.

Нека след това да дойдат да ми говорят разни правителствени мишоци колко европейско ставало обслужването в България. Нека да дойдат да ми кажат, как гражданите бързо (и качествено!) се обслужвали. Това може и да е така, но в едно друго измерение, в което в София няма псета, няма дупки, няма мръсотия и средностатистическия дегенерат не си изхвърля фаса през прозореца на колата, докато чака на кръстовището.

Както и да е. Тръгнали сме по този път, надявам се след месец-два да имам нова книжка. На Веси тепърва ѝ предстои всичко отначало.

Photo (cc) ExecGifts

Принципно рядко лягам болен

Posted on 7/21/20107/21/2010 by Doncho

Трета седмица! Трета седмица все ми има нещо. Започна се преди 2 седмици с едно перфектно вирусче, което Марти ми тръшна директно в носа. Измъчи ме. Температура ли не вдигах, из леглата ли не се мотах. Не беше истина направо. Издържах обаче без лекар и лекарства.

А принципно рядко лягам болен!

Тъкмо ми мина вируса, миналата седмица още от неделя едното око реши, че твърде много са му намигали, и взе че се възпали зверски. Станах с 1 1/2 очи, вместо с 2. А и визията беше си видяла зайката направо. Колежките не спираха да ми се “радват”. Ща-неща на третия ден подуване (вторник?) отидох на лекар. Лекарката и тя ми се зарадва, изписа ми капки за очи за 50 лв и ме прати да си ходя и да си ги ръгам в очите 8 пъти на ден. Преди да ме пусне обаче ме накара да мина и през УНГ-то, а там предрекоха, че се виждал някакъв фарингит, та най-вероятно щял да съм се върна следващата седмица (?!). И тя една врачка излезна, за мое нещастие.

А принципно рядко лягам болен!

Уикенда го бяхме планирали да ходим да вземаме Ангел (и Борко) от лагера в Лозенец. Бях уговорил една караванка от колегата Цецо, та смятахме да си изкарваме добре. Пътьом взехме и Мартин от село, че иначе щеше да ни е твърде хубаво и отцепихме. Още по пътя ме втресе. Като стигнахме до караванката вече си ми беше сериозно зле (а беше още петък). Петък вечер, събота вечер, неделя вечер – почти една и съща картинка – температура + спане отрано. И пазене на леглото, почти от ранния следобед.

А принципно рядко лягам болен!

Този понеделник обаче нямаше начин – пак на УНГ, антибиотици, оставане вкъщи. Страшно съм доволен, че във фирмата така са ни устроени нещата, че практически няма значение дали си в офиса, за да можеш да си вършиш изцяло работата. Единствено ако е необходима среща наживо, тогава разбира се трябва да ходиш в офиса, но за късмет нямах такива срещи тия три дни.

Та дадоха ми значи антибиотика, като го погледнах ми стана ясно, че скоро нищо живо и естествено няма да има в мен. Ще съм една купчина от силиций и метал, нещо като Робокоп, но с шкембе и цици. Така се и оказа, де. Сега сме сряда, гадините почти са изтребени, полезните заедно с вредните. Важното е обаче, че съм много по-добре, няма температури и др. глупости и утре съм на работа в офиса.

Дано с това да се свърши с тая трагедия, че след 10-на дни ме чака поход из Родопите. Не знам докъде компанията я е докарала с маршрута, дано са се съобразили с размерите и (не)възможностите ми. Имаше някои добри идеи, които аз прегърнах страстно тогава, но дали мързеливата част от компанията е победила, тепърва предстои да разберем.

Ще е адски гадно обаче, ако се разболея преди, и особено по време на похода. Дано да няма, но след последните три седмици нещо не съм много сигурен. Тия гадове се оказаха доста устойчиви.

А принципно рядко лягам болен!

Photo (cc) Fillmore Photography

Маршруткис!*

Posted on 7/15/20107/15/2010 by Doncho

* маршруткис – множествено число на маршрутки, употребявано от класически шлокавичар, по подобир на “кукис”, “донътсис” и т.н.

Откакто живеем в къщата на село, Веси непрекъснато ми премрънква от време на време, че излизането из града е проблем. А то е проблем, защото и двамата сме с (различни!) коли на работа, т.е. ако излезем веднага след работа, и двамата не можем да пием, а и двамата след това се прибираме отделно.

Днес например Веси ще ходи някъде с колегите. Вчера тя успя да ме убеди да я закарам на работа с моята кола, но пък тази сутрин, по непонятни за мен причини, внезапно се отказа и реши да си ходи пак с колата. Т.е., виж по-горе .

Затова днес аз запретнах ръкави, за да намеря ефективно средство за прибиране с градския транспорт. На около 600м от нас спира маршрутка №37, както и автобус №5. И двете изглеждат редовни (поне аз задминавам минимум едно по пътя си на отиване и прибиране), може би с тях би работило прибиране от време на време. За най-досадните варианти, разбира се, има таксита, но средната цена от центъра до Лозен е около 15 лв.

Първата ми цел беше да намеря карта с маршрута на маршрутка №37. Е, няма такова животно. Намерих какво ли не, но навсякъде имаше маршрутът, описан като улици, през които минава таксито. Никъде нямаше услуга, която да ми покаже картата, с една насложена линия откъде минават убийци №37. Още по-гадно беше, че СофСправка например линква сайт, в който маршрутът на №37 е стар, според този сайт в Лозен ходи маршрутка №42, която… ами която вече месеци наред не съм мяркал въобще, т.е. смея да твърдя, че такава маршрутка няма.

Пълна бъркотия. Опитах всички познати ми търсещи машини, опитах и познатите услуги на БГМапс например, но нищо. Нищо не намерих и стигнах до заключението, че такава услуга няма. Трудно ми е да си представя защо няма, но е факт. Добра пазарна ниша за фирма, която специализира в това (например, tix.bg ). Накрая ще взема една карта и ще наплякам върху нея маршрута на №37. Или ще го сложа във Wikimapia. Но сега ме мързи, крайно време е някой, на който му се правят пари от тая работа, да направи една услуга и за маршрутките.

С автобуса беше далеч по-лесно. Намерих два варианта: tix.bg и услугата на СКГТ.

tix.bg предлага яка услуга, в която имаш търсене на маршрут, комбинации и т.н. Това, което много ми липсва там, е възможността да видя на една карта пълния маршрут (или поне спирките) на даден автобус. Със сигурност имат данните, просто не са си направили труда да направят тази проста услуга. Направили са по-сложната (търсене на маршрут с градския транспорт от точка до точка), но тази не ми върши работа, ако искам да видя аз всички спирки на №5 и да си правя някаква си моя сметка. tix.bg биха имали повече потребители, ако включат и тази услуга.

По-добра работа ми свърши обаче услугата на центъра за градска мобилност на СКГТ. Там виждаш парче от картата на съответната спирка (свързано директно с BGMaps) и така с малко кликане насам-натам услях да намеря, че най-близката връзка на №5 с метрото е ул.”Йерусалим”. Т.е., ако някога се ползва този вид транспорт, добре е да се има впредвид.