Category: Български

Скоро сме Муември!

Скоро сме Муември!

“Remember, remember, the MOnth of MOvember!”. С тази тема преди около седмица и повече дойде една служебна е-поща.

Прочитайки всичко около нея, идеята толкова ми хареса, че реших не само да се присъединя, ами и да ви обясня за какво иде реч, току-виж някой се навил да ме последва. Но няма много време, така че… решавайте бързо. Съжалявам, че чак сега го правя (в последния момент), но не успях по-рано.

Какво е MOvember (мисля, че най-близкия български подходящ превод е “муември”)?

MOvember/муември е благотворително събитие, чиято цел е събирането на пари, предназначени за изследвания за борба с рака. Друга цел на събитието е да даде максимално гласност за проблема, свързан с рака на простатата.

Името “MOvember”(муември) идва от комбинацията от на английските думи moustache (мустак) и November (ноември), а българското име взаимства идеята изцяло.

Събитието е годишно и продължава цял месец. Целта е (мъжете, моля ви!) да си пуснат мустак през муември. За пръв път събитието се е случило през 1999, инициатори са група австралийски мъже от Аделаида.

От 2004, MOvember Foundation започва да организира масови MOvember събития в Австралия, за да покаже истинското лице на проблема, както и за да събере максимално средства за проблемите, свързани с мъжкото здраве, като рака на простатата и депресията. От 2007, организацията на тези събития започва в Ирландия, Канада, Испания, Великобритания, Израел и САЩ.

Аз научих за събитието от мои колеги в Дания, където също има клон на MOvember Foundaiton.

Днес държавите са много повече, но България не е официално представена в момента.

Фактите (за Дания)

Въпреки, че данните са за Дания, за България не вярвам положението да е по-розово. По-скоро, поради по-слабата профилактика и другите проблеми, с които се сблъскваме, най-вероятно сме много по-зле.

  • В Дания средно един човек умира на всеки 8 часа от рак на простатата
  • Ракът на простата е най-разпространения рак сред мъжката част на датското население
  • В Дания около 20,100 мъже живеят с рак на простатата
  • Годишно в Дания 3,700 мъже се диагностицират с рак на простатата. Това е повече от 10 на ден.
  • Годишно в Дания 1,200 мъже умират от рак на простатата
  • Дания е малко по-малка от България. Т.е. с голяма вероятност цифрите са подобни и за нас

Правилата

  1. На Shadowe’en (31 октомври), цялата област на мустака, включително горната устна, трябва да бъдат изцяло обръснати
  2. През целия Муември (01 муември – 30 муември включително), не трябва да се пуска брада, месецът е на мустаците, нали така? Кози брадички и др. не са разрешени 🙂
  3. Мустакът не трябва да се съединява (дясната и лявата част трябва да са самостоятелни и независими). “Катинарче” е брада, не е мустак.

Видове мустаци

Само за Ваша информация. Не са задължителни, но помагат, ако сте начинаещ (като мен):

Още информация

  1. Отидете на http://dk.movember.com/en
  2. Създайте профил на MO-Bro (мъж) или MO-Sista (жена) (Да пази Бог, MO-Sista-та не е жена с мустаци, а жена, обичаща някой MO-Bro и подкрепяща каузата!)
  3. Не знам дали ще е ОК да се присъедините към Milestone Systems MOvember team, но ако решите, не вярвам някой да ви изхвърли! Но не е под мой контрол :).
  4. Разправете на приятели и познати. Не само за мустакът ви, а защо го отглеждате през муември. И защо това е важно.
  5. Всички дарения, събрани от отбора, отиват за проекти, свързани с изследвания на рака.

Успех!

OpenSpam :(

OpenSpam :(

Искам предварително да се извиня на всички приятели, които ще засегна с този материал. Надявам се да ме разберете, като се опитате да се поставите на мое място.

Опитах да бъда по-спокоен и умишлено изчаках няколко часа, преди да седна да го пиша.
Но според мен нещата НЕ СЕ правят така. И ако OpenFest ще остане каквото е, това не трябва да се повтаря! И затова реших да пиша.

Днес получих следното писмо от подател, който беше подписан г-жа Габриела Петрова от “Експерта” ООД.

В тази е-поща най-учтиво и настоятелно бях поканен да се явя на презентацията на “Експерта”, която те щели да правят на OpenFest тази година. На някаква супер-дупер open source система, която можело да ми помогне да си оправя бизнеса, и тъй-като съм имал интерес в уеб технологиите, щяло да ми е супер интересно.

Отначало си рекох: чиста проба спам, нещо филтъра на Gmail се е сбозявил и го е пуснал. Писмото не беше маркирано като “това може да е непоискано съобщение” дори, абе класика в спам-жанра!

След това не повярвах на очите си. Е-пощата беше изпратена до моя личен адрес, на който получавам сравнително малко спам. И се казваше, че презентацията била в рамките на OpenFest 2012. Това вече преля чашата, оставих писмото настрани и реших да си почина (и да изкарам една изтощителна репетиция и дълга баня), преди да пиша тук. Надявах се да ми мине. Но не ми мина.

Г-жата е представител на един от спонсорите на OpenFest. За мен пoлучаването на тази е-поща означава, че личните ми данни са очевидно изтекли от организаторите към спонсорите. И спонсорите очевидно не знаят какво да правят с тях, след като си позволяват да изпращат unsolicited e-mail (още известен като spam) към бивши участници в събитието. Подчертавам бивши тук, защото тази година все още никъде не съм посочвал, че ще ходя (всъщност, тъй-като ще пътувам събота вечер, надявам се да имам време да мина, за да се видя с приятели там).

Надявам се хора като Христина, Мариян и Силвина (част от вечното ядро на феста) да не са наясно с тази много неприятна практика на техния спонсор. Надявам се също, че ще вземат мерки. Въпреки факта, че компанията-спамер спонсорира OpenFest (смея да добавя “с тяхното име в спама”). Защото, ако си спомням нещо от първоначалните идеи на феста, тогава когато Йовко го създаде и организира за първи път, то доверието и коректността бяха едни от изначалните идеали, благодарение на които събитието се роди като такова.

А днес и доверието, и коректността бяха предадени.

Има други хиляди начини посланието да стигне до хората, за които то е предназначено. Фейсбук страницата на събитието (има вече над 300 заявили, че ще ходят), Twitter (@openfestbg го следват доста хора!), самата програма. Изпращането на спам е такава колосална излагация обаче, която показва и немалка доза невежество относно съвременния е-маркетинг. Защото спамът е много 1980-а, г-да и дами спонсори!

Позволявам си да искам отговор на следните въпроси:

  1. Кой е дал моят е-пощенски адрес на фирмата-спонсор и с каква цел? Аз не съм бил, знам това, защото този адрес не минава никога през публични регистри или маркетингови списъци! За там използвам друг.
    И още нещо: много съм внимателен и грижливо отмятам всякакви “чавки” от типа на “искате ли да получавате повече информация от нас”. Но дори да съм пропуснал, адресът нямаше да е този.
    Къде отиде доверието, че с данните, които оставям, няма да се злоупотребява?
    От моят груб анализ, адресът може да е стигнал до тях или през Facebook, или ако наистина OpenFest им е подарил списъка с всички участници – настоящи и някогашни (там най-вероятно съм използвал този адрес, защото имам доверие на организаторите!)
  2. Кое дава право на един спонсор да изпраща спам на бивши участници в събитието? Къде отиде елементарната коректност в случая?
    Ако искате да напълните залата, направете интересна презентация. Например: кажете нещо пиперливо за Майкрософт: от опит мога да ви кажа, хората се радват! Но не пращайте спам.
    В моя случай: ако бях видял презентацията ви в програмата, може би щях да мина да я видя. Защото наистина управлявам бизнес и щеше да ми е интересно какво повече ще предложите от Sharepoint например. Но след този спам – никога! Не купувам нищо, рекламирано чрез спам!
  3. И най-важното: подкрепят ли организаторите на феста тази политика? (оставянето на този сигнал без последствия за мен ще означава мълчалива подкрепа)
    Отговорът на този въпрос ще определи бъдещото ми доверие, и ще покаже коректността на организаторите. В която и в момента не се съмнявам.
Моля, не ме разбирайте грешно! Знам колко е трудно привличането на спонсори и партньори (чувал съм, а и едно време имах вземане-даване, макар и малко, с организация на събития). Но “спонсори на всяка цена” е лошо. А спонсори, които не знаят докъде стига коректността, според мен повече вредят. Едва ли има толкова пари, които да оправдаят очевидното, което засега ми прилича на класическа злоупотреба с данни!

Готов съм да се извиня тук и в друг материал, ако някой успее да ме опровергае. И ще го направя с удоволствие, защото това ще значи, че грешката е моя, а не че е било компроментирано доверието ми.

Жалко. Много жалко. Дано е недоразумение или грешка. Ама надали!

П.П. В случая се радвам, че съм бивш служител на Майкрософт. Ако работех там, автоцензурата ми щеше да натисне обидата, докато тя бъде преглътната. Но сега няма нужда от това!

П.П.П. Окончателната развръзка на случката е тук. Накратко: организаторите нямат никаква вина.

Радио “Jango”

Радио “Jango”

Събота, рано сутрин. Е, рано за събота, иначе чак 8. Седнал съм в хола и гледам сливите отвън. Останалите от семейството спят, всъщност една от причините да съм буден сега е точно Мартин, който като по часовник дошляпа в 6:50 и се мушна при нас. И така и не можах да заспя след това. Но какво да се прави, всичките сме били такива. Малки егоистчета с въртящ се свят около тях. Да са живи и здрави… някои остават/-ме/ такива и до края.

Навън си личи, че е ноември. Въпреки топлите прогнози на синоптиците, листата са жълти и капят. Всяка сутрин колата ми е зарита с листа от ореха над нея, изглежда той губи много по-лесно листа, а и е по-чувствителен към студа. Сливите не са толкова жълти все още, или поне така ми се струва. Но си личи, че е есен, и не само от това, че климатиците вече работят. Сутрините автомобилите показват около нулата вече, разни снежинки по таблата, и т.н. Скоро ще е време за зимните гуми.

Иначе, за това, което щях да ви казвам:

Снощи, по препоръка на Мария, опитах Jango. Естествено, “навъртях” първо Andrew Lloyd Webber, и от тогава слушам станцията. Препоръчвам ви го, особено ако ви е писнало от Дриско, Мряфко и други недоносчета.

Е, децата вече станаха, скоро лудницата ще е пълна. Уикенда се очертава динамичен и пълен със задачи… да видим!

Очертава се приятен уикенд!

Очертава се приятен уикенд!

Дано всичко да е наред! Уикенда изглежда толкова приятен от днес погледнато, че чак ме гони суеверен страх, че “нещо може да се обърка”!

Утре вечер ще скочим до Пловдив, за “Нощ на музеите”. Със сигурност ще бъде интересно, дано да не е много мокро, защото това би могло да ме разколебае, поне мен. И да отседна в клуб “Приятели” например… и след това ясно :).

Събота планираме малко “плажен” волейбол с приятели. Ако не ме домързи, или ако не се провали ставането по-раничко, за да мога 10 да съм на събитието. Ако ли пък ме домързи, остава варианта за скуош малко по-късно.

В неделята: рожден ден на (много) близко дете. След това – към Лозен.

Абе както ви казах: чакам с нетърпение. Дано децата само да останат здрави 🙂

…и 02.10. идва! Танците започват! На връх рожденния ден на Веси…

Homeplug Power-line Internet, или как да прекарате жици, без да прекарвате жици

Homeplug Power-line Internet, или как да прекарате жици, без да прекарвате жици

Преди време се сблъсках със сериозен проблем: в хола, където се намира телевизора и мултимедийния четец (плейър? изигравяч? тутурутка? комплексно-музикално-интернет-устройство-с-DVD? Да се сещате за нещо по-добро от “четец”?) нямам добър wireless. Нормално е да е така, при положение, че антената на wireless router-а е 10 см, а той се намира на повече от 30м директно от там и между тях има стени. Като капак, “четецът” и телевизорът са долу, близо до пода, та съвсем става трудна работата.

Та, както казах, нямам добра връзка до четеца. И съответно и youtube, и всичко интернет-зависимо крета едва-едва. Има връзка (хвалил ли съм се от моя рутер? Благодарение на Мишинев си реших рутер-проблемите веднъж-завинаги!), но крета едва-едва. И затова се поразтърсих за устройства, които да предоставят услугата “power line internet” и по-специално HomePlug спецификацията и.

Още тогава писах, че след известно търсене се спрях на D-Link DHP-307AV (всъщност, беше листнат друг, но този явно му е някакъв тип аналог). Един от критериите, разбира се, беше да го има на нашенския пазар (и да не е съвсем куча-марка устройство), така че отне време да се търси, тъй-като това не е много евтино и често търсено изделие за БГ пазара. Тогава го взех от от Pro-BG, сега сигурно щях да се насоча към сайта на JMT, на който има доста устройства, реализиращи PowerLine спецификация. Помня, че цената беше около стотина лева, нещо като цената на Linksys PLSK400-EU, Powerline AV 4-Port Network Adapter Kit днес. Разбира се, днес цените са паднали (мисля, че го взех преди 6 месеца някъде този D-Link), защото това устройство е с малко повече възможности от моето (4 портов “изход”).

Якото е, че този тип технология е класически Plug-and-Play (и малко Prey, че много зависи от качеството на ел.мрежата, от това какви са работещите в момента консуматори и т.н.). При мен тръгна от раз, къщата е един общ монофазен токов кръг, така че всяко устройство вижда всяко. За съжаление, качеството не е идеално, т.е. от време на време свети “червено”, но връзка си има. Youtube работи обикновено без проблеми, дори HD потоци. Vimeo обаче доста “пуйчи”, явно компресията му е по-лоша (може би заради по-високото качество).

Като мерих качеството на връзката през компа, си спомням нещо от рода на 20-40Mbit/sec и ping между 100 и 200 милисекунди. Разбира се, отварям огромна скоба тук: всички тези параметри зависят основно (но не само) от следните фактори:

  • Разстоянието от контакт до контакт
  • През колко свръзки минава сигнала. И дали свръзките са добре изпълнени с метална клема, или са завъртени от пишман-майстор жици една за друга и обвити с изолирбанд “да не стане някоя белА”
  • Какви уреди работят в домакинството, че и покрай него. Например, ако съседът е купил печка за 10 лв от Илиенци, тази печка вероятно внася сериозни смущения общата мрежа, което ще доведе до лоша комуникация между устройствата. Вкъщи забелязах, че най-много като че ли тормозят връзката малките вентилаторчета, които са в тоалетните: когато работят и двете от тях, най-високото качество на Vimeo казва безапелационно “довиждане” и отива и то да ака!
  • …и като цяло, общият ви късмет 🙂

При мен, както казах, се получава следното:

  • MP3 streaming: без никакъв, ама никакъв проблем
  • Full throttle download: не повече от 1-2MB/sec (около 5-10Mbit), което е далеч от максималния теоретичен капацитет, но това е положението (при мен). Като смятам, би следвало без проблем да мога да гледам 1GB филм от 100 минути, но практически не се получава. Затова си ползвам USB входа (а използването на USB входа има и друго преимущество: има субтитри, които иначе през Media Streaming интерфейсите не се предават).
  • Youtube/Vimeo: най-високото качество пуйчи, останалото се стриймва като хората. Youtube като капак е доста бъгав за тази платформа, та ми забива, та го мразя.
  • Другите приложения нямат проблеми, ъпдейти и т.н. си ги сваля безгрижно.

Най-лошото е, че не може да кажете дали за вас това решение ще върши работа, преди да го изпробвате. А за да го изпробвате, трябва да го закупите. Не открих в София компания, която да ми даде да изпробвам и след това да върна техниката, ако не ми върши работа. Въпреки ЗЗП. И въпреки правилата за интернет пазаруването. Така че носите риск да дадете едни 80-120 лв и да се окаже, че не вършат работа. Но… нямам съвет за тук. Освен за близките ми хора: за мен не е проблем да демонтирам моите и да изпробваме как се държат у вас… разбира се срещу справедливо количество бира и сладки приказки, докато трае експеримента :).

Снимки: лични

Самоуправството и “жертвите” на съдебната система

Самоуправството и “жертвите” на съдебната система

От няколко дни в социалните ми кръгове (най-вече онлайн) тече бесен спор за това виновен ли е Йордан Опиц за престъплението, което е извършил.

Давах мнението си къде ли не, спорих с приятел и преди да ми писне, реших да нахвърлям моето мнение по въпроса.

Според мен г-н Опиц е виновен. Дори присъдата му ми се струва ниска за деянието, което е извършил. Предполагам съдът е решил да му даде такава присъда най-вече с оглед на възрастта му. Ако човек не в такава почтена възраст извърши такова престъпление, съдът най-вероятно би му дал значително по-висока присъда (а именно, повече от 10 години).

Прочетох внимателно решението на съда. Няколко пъти. Ето какво ми направи впечатление (като всичко в този блог, и това е мое мнение и тълкувание и никой не задължавам с него):

  • Преди да извърши деянието, осъденият се е въоръжил с незаконно притежавано оръжие. Оръжието е било законно, докато не му е провъртяна цевта на струг (за да не е вече газово, а огнестрелно) и не е сложен в него стоп-патрон със сачма.
  • Престъплението е извършено на обществено място, а не в частна собственост или в опит за защита на такава.
  • Нямаме неизбежна отбрана. В България състоянието на “неизбежна отбрана” е изключително тънка дефиниция, а жертвата дори не е нападнала осъдения, а се е опитвала да избяга.
  • Осъденият по никакъв начин не е знаел с кой си има работа (т.е., това отсреща можеше да е уплашен любовник на някоя кака от входа). Постфактум става ясно, че жертвата е многократно задържан крадец-рецидивист. Разбира се, дори и да е знаел, това в никакъв случай не оправдава убийство.
  • Интересна подробност (не в хода на делото) е, че няма ни следа от разкаяние от свършеното. “Патриот” в стил “ВМРО”.
  • Единствените свидетелства, че жертвата е била крадец, идват от показанията на сина на подсъдимия, който бил говорил на стълбището с него и жертвата му казала, че идвала да краде. Да не дава Бог, но и на мен да съдят баща ми, и аз ще дам подобни показания (макар и под клетва) в съда: това все пак е въпрос на живот и смърт за семейството ми. Но някак не вярвам да се е провел следния разговор:
    “- Абе, какво търсиш тук?”
    “- Ами нищо, тука дойдохме във вашия вход с едно аверче да пооткраднем това-онова!”
    (само Дриско ги прави тоя вид кражби, и то в мол или по ьТВ)

Криво ми е иначе, че така се е завъртяло колелото. Хората са така озверели от липсата на адекватни закони и полиция, че са готови да оправдаят подобна нечовешка екзекуция, само и само защото не виждат кой иначе би ги защитил от дребните кокошкарски кражби. Екзекуцията, между другото, не е наказание срещу кокошкарите, нали всички сме съгласни с това? Т.е., дори да е имало кражба, крадецът нямаше да е осъден на смърт. И не би следвало да е така – наказанието трябва да отговаря на престъплението.

Криво ми е също така, защото г-н Опиц изглежда като да е живял достоен живот. Е, бил е ловец, но в този свят има и по-тежки грехове от това. Може би, ако не е бил ловец, нямаше да завърши кариерата си с един Последен Лов… не знам. Кофти е обаче да видиш някой достолепен човек да говори така за края си. Кофти е и най-вече, защото не виждаш разкаяние за делото си, а само съжаление, че животът му няма да е вече този, който е бил. Неговият живот.

Криво ми е също така, че към сегашния момент анкетата на “Дневник” показва, че българинът все повече и повече се надява самоуправството да го “оправи”. А не е това начинът. Някой ден ще пиша дълго за това как заради разбитата вяра в институциите сме спрели да се оплакваме официално. А в нормалните държави това е национален спорт…

Разчитаме на екзекуциите. Обичаш момиче и то не ти откликва: значи 5 куршума. Не ти излизат сметките за разделянето на имота с роднините – брадвата “решава” нещата! Онзи ден двама се удариха (лека, ламаирнена катастрофа) и без обяснения започнаха да се ломят на шосето. Ако погледнете и във форума на новината за присъдата на Опиц, хората са готови за саморазправа. Дано да е като всички форумни кьорфишеци, но гледайки случващото се… надали!

Иначе смешни Фейсбук групи за каквото се сетиш. Включително и за помилването на Опиц. Надявам се Президентът да не е толкова глупав и толкова популист, че да го помилва. Защото ще даде много, много лошо послание към хората с горните нагласи!

Photo (cc-by) Klearchos Kapoutsis 

Уикенд на “Катарино”

Уикенд на “Катарино”

И пак малко “Катарино Спа”.

Веси изкопа отнякъде ваучери (то ние все с ваучери ходим там май) и този уикенд го посветихме на това, което всеки от нас обича да прави на “Катарино”. Разбирайте: Веси, Мартин и Ангел цопат из басейни, сауни и др. спа чудесии, докато аз обикалям виртуалните дебри.

Първия път, когато бях на “Катарино” не бях супер-очарован. След това обаче няколко други посещения ме накараха да си променя мнението. Не че хотелът стана много по-добър от тогава, дори напротив – малко позападна. Аз обаче осъзнах, че след като на Веси и харесва (проклета липса на “ударено и” на маковската клавиатура 🙁 ), то и аз ще имам приятни мигове за мен си, докато тя се радва на хотела.

Така и беше – последните няколко пъти винаги си изкарвахме добре. Защото тя е толерантна към моята пристрастеност към виртуалните светове, а аз понасям високите цени в ресторанта за сметка на останалите приятни емоции. И интернет връзката не е “ужасно зле”, особено предвид факта, че “Бисквитката” на Макс Телеком свети в жълто. Разбирай: много читаво покритие на определени места, което значи бърз и непрекъсваем интернет! Е, лоби-бар интернета е по-добре, но когато го има. А него често го няма, защото като се качат 100 маймуни на клона, той се чупи.

И така: два дни приятни емоции, доволни Веси и Дончо и като цяло – търпими деца. Не че Мартин не пробва да си счупи главата на мокрия басейн. И не че Ангел не показва вече (все още – рядко) близостта си с тийнейджърските години. Но като цяло беше приятно.

Иначе лудницата в хотела беше пълна. От въпросните ваучери се бяха продали над 3800. И въпреки няколкото свободни уикенда, нямаше как да не е пълно, защото 3800 ваучера не се оползотворяват лесно, а и “Катарино” е стандартна цел за македонци и сърби (доста такива автомобили имаше). И като за капак: последен уикенд на детски голф-лагер, което значи доста мами и татьовци, дошли за един уикенд, а и да си приберат отрочетата (ние с Веси сме го правили, когато Ангел беше по хотели за разни лагери).

Имахме първоначални планове с Кирчо и Ина да “качваме Вихрен” в събота. Разбирай: ние с Кирчо (и Марти, от немай-къде) да си пием биричката в кръчмата на завоя, а Ина, Ангел и Веси да бъхтят цял ден до Вихрен и назад. За наше съжаление, на тях им изникна спешна работа и трябваше да пропуснем. И като отпадна този план, Веси реши и тя да мързелува съботата. И като цяло не мръднахме от хотела. И беше супер 🙂 .

И сега, пишейки това от терасата на хотелчето (и едновременно с това пренасяйки ценни виртуални стоки от една виртуална планетна система в друга, на път за най-големия пазар в Eve Online, а и май във виртуалните светове въобще), се радвам на последните спокойни часове от неделята. След малко ще яхнем пак колата на път за Лозен. На идване минахме през Юндола… не е истина колко е разбито, добре правят, че го ремонтират, но докато свърши проекта, ще мине време. Аз съм доволен, че колата (и гумите) оцеляха.

Довечера ми се върти една муха в главата, да ходим с Веси да гледаме “Brave” (“Храбро сърце”, по нашенски). Приятелка го е гледала, останала е доволна. И ние като нея ще подходим без особени претенции към филма, дано да ни хареса :). А и дано да стане, че го има риска, като се приберем, да не ни се мърда от село. От възрастта ли е вече, от спокойствието в Лозен ли е… малко трудно започваме да се навиваме на излизане към “центъра” (разбирай, където и да е в София).

Толкоз засега. В “опашката” имам да пиша за двете не особено ефективни почивки тази година и за липсата ни на късмет при избора на хотел/условия, за зъбите на Мартин… абе битовизми.

Цената на спасения живот

Цената на спасения живот

От днес пред офиса имаме нова придобивка. Прекрасна, избабунена пешеходна пътека, по модел на тази, която е около километър-два по-надолу по “Г.М.Димитров”. Там, където преди четири месеца удариха 8-годишно момиченце.

Преди около два месеца на  нашата (тогава – нормална и плоска) пешеходна пътека удариха жена. Пресичайки от блока към офис сградата, колата в първата лента спря, но във втората лента “тарикатски” измъкващ се автомобил помете минаващата жена.

Ще питате откъде знам? Ами по едно стечение на обстоятелствата имам видеозапис от случилото се. Като фирма, занимаваща се с IP видеософтуер имаме доста тестови камери, насочени към булеварда. Една от нашите камери без проблеми засне целия ужасяващ инцидент в детайли (които ми се ще да не бях виждал)!

А инцидентът беше наистина кошмарен. На мен, гледайки записа, не ми стана ясно как може човек да оцелее при такъв удар. На записа се вижда как вследствие удара жената направи кълбо във въздуха, удряйки си главата в междинната ограда и купето на автомобила и падайки между оградата и вече отминалия автомобил. Доколкото знам, госпожата е оцеляла, но тогава беше жестоко ударена в главата. Докато чакаха “Бърза помощ”, от съседната болница веднага извадиха физиологичен разтвор и започнаха да вливат. Естествено събраха се много хора, дойде и мъжът на пострадалата, който само дето не насмота малоумника, който я удари. Успяха да ги разтърват (колкото и неадекватни да бяха полицаите – тези хора не ги ли обучават специално за такива случаи?)

Пред тази пътека има ограничителен знак В26 за ограничение от 40 км/ч. От двете посоки на булеварда. Този знак служи не за “нахранване на ченгетата”, а за да накара шофьорите да намалят и да осигурят предимство на пешеходната пътека. Но кой ти гледа такива дребни неща като предимство на “зебра”? Нали е важното от колелото на 4ти км до светофара да “вдигнем” поне 60-70 км/ч? Без значение, че светофара най-вероятно ще свети червено: мъжете знаят защо трябва да се кара бързо!

Сега обаче ще ме прощават. С нетърпение чакам да видя излитащите автомобили, неспазили В26 и невидяли в манията си знакът за бабуна. Засега няма още документирани полети 🙂 . Но и не съм гледал. Засега само се разбира, че има бабуна “по слух”. В смисъл, че преди на всеки час се чуваше зверско свирене на гуми (поредния състезател, видял пешеходците в последния момент). Сега това свирене (защо ли?) го няма вече!

Излиза, че ламарините, шарнирите и др. карантии на колите ни са по-важни от живота на пешеходците. И заради това единственото решение за добитък като нас е остена. В случая – остен във вида на стандартна повдигната пешеходна пътека, съобразена за скорост 40 км/ч.

За вас не знам, аз не мога да се нарадвам още на пътеката. Единственото, което се чудя е защо не го направиха преди много време?

Президента на РБ: “Нешънъл Стретъджи Интеграте Мангали”

Президента на РБ: “Нешънъл Стретъджи Интеграте Мангали”

http://president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf

Може да ви се стори странно, но към дата 19.07.2012, и час 11:30, файлът NationalStrategyIntegrateMangali.pdf си стои на официалния сайт на Президента на РБ и всеки може да кликне на него и да види стратегията.

Назряват няколко въпроса:

  1. Толкова ли е некомпетентна администрацията на Президента на РБ, че да няма кой да сложи правилното английско име на файла?
  2. Ще постигне ли успех лафът “Първанов е виновен”, ако това добие достатъчно гласност, преди да се усетят от администрацията и да махнат този позор? П.П. Около 11:45 вече даваше 404, отлична реакция на администратора на сайта!
  3. И не на последно място, така ли ще “интегрираме мангалите”? Или “мангал” вече е официално в България, поне докато трае “Ерата на физкултурниците” 🙂 ?

П.П.П. С голяма доза смях мога да кажа, че файлът е преименуван на http://www.president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateRoms.pdf. РОМС 🙂 ! Г-н Президент, да Ви предложа някой от учителите по английски тук, може да успеят да помогнат на Вашия екип 🙂 ?

П.П.П.П. Много П-та, много нещо, но няма как да пропусна това, което им прави чест. Публикували са официално извинение:

Недопустим и изключително неприятен е начинът, по който е публикувана Стратегията за интеграция на ромите на сайта на Администрацията на Президента. Веднага след подадения сигнал, за което изказваме благодарност, е направена промяна в наименованието на файла. Разпоредена е проверка за причините, довели до некоректната подмяна на името на документа и ще бъдат наложени наказания на виновните лица.

От началото на мандата политиката на държавния глава е насочена към осигуряване на пълна прозрачност, откритост и достъп до информация и до всички становища и документи, които са свързани с работата на Съветите към президента. Това очевидно носи своите рискове и негативи.

Администрацията на президента поднася извинения за случилото се и поема ангажимент изключително стрикно да следи каква информация и по какъв начин се публикува на сайта на президентската институция.

Да видим дали ще има наказани за безобразието.

Loreena Mckennit – The Gates of Istanbul

Loreena Mckennit – The Gates of Istanbul

Благодарение на “интернет пиратството” (а май и на Йовко), Лорена ми е любима от години!

Сега видях, че @stoyneff е пуснал тази връзка към нещо (май) ново, та си правя отметка да го проверя:
http://ping.fm/noiTF

Жалко, че мадамата няма да дойде да рови в хладилника.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text