След 5 страхотни дни на [Walt Disney World Resort][1], най-накрая дойде време да се прибираме. Изкарахме супер, но все пак, вкъщи си е най-добре, особено ако любимите ти хора не са до теб.

В денят на прибирането, още от сутринта се чуха новини за отменени полети вследствие ураганите, които междувременно удариха Източното крайбрежие на Щатите. Флорида беше едно от местата, което трябваше най-много да си изпати, но засега успявахме да удържим сравнително добре (бяхме загубили само един следобед вследствие лошо време).

Моят полет беше определен да излети за Вашингтон в 13:50 местно време. Поради това още в 11:20 бях на летището. Получих си мястото, наредих се на опашката за проверка. Три човека пред мен се случи нещо, което наблюдавах с интерес (а след това – с отегчение). Както си работеха проверяващите, изведнъж се чу “код Браво, код Браво” и двама от всеки екип (един екип е трима човека) изхвърчаха с максимална скорост нанякъде. Естествено, проверката моментално беше преустановена и дойде ред на първото чакане. Беше впечатляващо да наблюдаваш до каква степен беше тренирано това изтегляне. Екипите бяха повече от 15 (което прави 30 човека), които без проблем за по-малко от 15 секунди минаха през площ, широка един метър (това всъщност е входът към совалката за зоната за заминаване).

Зачакахме! След някъде към 30 минути всички се върнаха и работата беше възобновена. Аз имах много време за полета и въобще не бях притеснен, но докато чакахме някои хора доста се изнервиха.

След като минах проверката, се запътих към изхода за моят самолет. И на изхода ме чакаше поредната изненада.

Изходите в Орландо са интересно построени. Има една огромна зала, която сигурно може да побере повече от 600 човека. Лъчи, стърчащи от тази зала, служат за отвеждане на хората до техния самолет.

Е, залата беше почти препълнена. С труд си намерих место, където да седна. И след малко ни уведомиха: “Уважаеми пътници, знаем че сега трябваше да започне бодринга за полет UA 1622, но поради лошото време (навън падаха гръмотевици) самолетът ви беше отклонен и в момента каца на летище Тампа. Ще знаем повече до 30 минути, моля да запазите търпение”. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Ние имахме цял час и половина чакане за полетът ни от Вашингтон, но датчаните (явно още им държеше влага от предишния полет) моментално заформиха една опашчица пред лелята, която пък се видя в чудо, че трябва да обясни още 48 пъти едно и също нещо. Затова след като обслужи 2-3 човека и видя, че въпросът явно е един и същ, вдигна микрофона и сподели: “Известно ни е, че всички хора с връзка във Вашингтон имате притеснения, но към момента не можем да кажем нищо повече. Следим Вашите връзки в компютъра, искам да Ви уведомя че на този полет имаме 108 човека, които са с връзка във Вашингтон. Ще Ви дадем информация веднага, след като я получим, предполагаме след около 20 минути ще знаем с точност. Ако бурята продължи, полетът ще бъде забавен. Броим секундите след всяка гръмотевица, и в моментът, в който имаме 10 минути без гръмотевица, летището ще възобнови работа”.

Датчаните с мърморене седнаха обратно и лелята обслужи 2-3-ма местни, които явно и те питаха нещо “кратичко” или очевидно ясно, защото и те се върнаха на местата си своевременно.

След 20 минути лелята взе микрофонът: “Уважаеми пътници, Вашият самолет в момента излита от Тампа. Очакваме го да кацне тук след 30 минути. Следим Вашите връзки и предполагаме, че следните <...><...><...> пътници ще изпуснат тяхната връзка и ще бъдат пренасочени към други полети”. Копенхаген липсвахме в списъка на тези, изпускащи връзката, затова и датчаните останаха спокойни.

Самолетът вярно кацна след 30 минути и хората се изсипаха от него. Малко притеснени (все пак, 2 кацания в лошо време не си е работа), пък и сигурно си мислят “абе какво е това време, ние на почивка идваме тук!”.

Бордингът ни започна след още 10 минути. Трябва да се уважи скоростта, с която бяха почистили Еърбъс за 200 човека. Настанихме се, обнадеждени, че ще успеем за полета. Самолетът се отдели от ръкава, тръгна към пистата и след 5 минути спря. След още 5 минути капитанът сподели: “Уважаеми пътници, няма да повярвате! Самолетът преди нас е ударил птица (патка, помислих си аз) на пистата и докато не почистят пистата не можем да излетим.” След още 5 минути: “Уважаеми пътници, посоката на летището беше обърната. Ще рулираме до писта, която е на другия край на летището. Извиняваме се за неудобството.”

И тогава вече датчаните усетиха, че са прецакани! Нямаше на кой да се оплачат вече, а __очевидно__ щяхме да изпуснем полета. Не се отделихме от летището и през следващите 30 минути (бая сериозна опашка от излитащи самолети се беше заформила). Излетяхме, летяхме в много лошо време.

Във Вашингтон кацането беше “интересно”, но пилотът беше перфектен. Вятърът ни подхвърляше до последния момент и аз лично се бях попритеснил. Не че нещо зависи от мен, ама някакси не е приятно да се размажеш някъде пред/зад/около пистата за кацане. Но пилотът направи нещо, което не бях виждал до тогава. Както самолетът летеше надолу, в последния момент преди пистата той рязко “отпусна” (в този момент 10-тина метра рязко пропадане си ги “усетихме” всички, усещане като от гигантско пропадащо виенско колело), след това изравни крилата, зае позиция за кацане (всичко това в последните 5 метра височина) и опря земята толкова меко, колкото не ми се е случвало и при ясно време в други случаи (още помня капитан Мохамед, a.k.a. Шумахер, с който летяхме на отиване в Анталия). Вън бушуваше вятър от 40 км/час, но това при най-важния, последен етап от кацането въобще не го усетихме.

Слязохме с обречен вид от самолета. Изход за нашия полет въобще не беше обявен преди кацането, т.е. на всички ни беше ясно какво ще последва.

Като казвам “беше ни ясно” следва да допълня, че въобще не ми идваше наум какво точно ще се случи. Оказа се, че от летище Вашингтон до края на деня няма полет, който да може да ни помогне. Всички пътници за Копенхаген бяхме пренасочени. Късметлиите взеха место за утрешния полет по същото време, не-толкова-късметлиите взехме места за утрешния полет до Франкфурт, с 5-часово прекачване за Копенхаген.

Накратко: вместо да пристигна вкъщи в 09:00 сутринта в събота, щях да пристигна вкъщи в 19:00 часа в неделя. Само 34 часа закъснение.

Като за капак, United отказа да ни обезщети с нищо. “Вината” била на лошото време. Ако питат мен, вината беше на глупавия паток, който се е оставил да го размажат на летището, но мен за тия работи никой не ме пита.

Така до болка познатата (от последния път) сюрия от 48 колеги се насочихме дружно към хотел “Hyatt”, където срещу $80 всеки си взе стая. Засега информацията е, че парите ще ни ги възстанови фирмата. Ако не стане така обаче, все едно сме се почерпили с един хотел ;).

Настаних се в хотела, взех си вечеря в стаята ($40, но вече от нищо не ми пукаше, или ще връщат парите във фирмата, или в този момент можех да удуша този, който ще ми каже че няма да ми върне парите точно за тази вечеря) и след малко бях в леглото. Можех да се обадя на [Владо][2] и да се чуем пак, но освен физическата и емоционална умора от всичко бях и в ужасно настроение и не исках той да се окаже проводник на него. Надявам се да не ми се сърди (ето затова блога е удобен, той със сигурност ще прочете това 🙂 ).

Сутринта някой ми звънна по телефона. Някой, който като ме чу, реши че не си струва да говори с мен и просто затвори. И така 2 пъти. Или някой си играе, или от твърде много смотани индийци (хотелът беше препълнен с тях) са се намерили няколко, които не знаят как се работи с телефон дори.

Тъй или иначе, измъкнах се от леглото, проклинайки звънящия и се дооправих. Багаж нямах, чекираният ми багаж не ми го дадоха на летището (добре, че си сложих дънките във Флорида, че както мислех да съм с късите панталонки…), а с мен си нося само електрониката. 11:30 бях вече излязъл от хотела, а в 12:00 бях на опашката за место за полета. Макар че полетът е в 18:00, така или иначе няма какво да правя в хотела (освен да кисна във фоайето, което при толкова много индийци не е приятно преживяване). Затова влязох в зона пътници и седнах да опиша преживяванията (от двата полета).

Казват, че блогът помагал да се разтовариш психически. Има нещо вярно, като споделям това някакси ми олеква. Не че това ще направи нещата по-добре и ще ми върне изпотрошеното време, през което вместо с :Веси: да излезем някъде аз се мотам по летища и хотели. Но все пак като че ли помага.

Накрая искам да споделя колко съм доволен от услугата на [T-Mobile][3]. Срещу $10 имам 24 часов интернет навсякъде, където имат Hot-spot. В стаята на хотела имаше (вчера си купих времето), на летището също има. Наличието на Интернет ще направи далеч по-поносими 5-те часа чакане, още повече като имаме впредвид и факта, че намерих контакт!

Сега завършвам 1-вата част от това завръщане. Горещо се надявам да няма втора, а в неделя в 19:00 съм си вкъщи и хич да не им е до бложене. Дано полетът ми да пристигне навреме. Не съм особено очарован от Луфтханза, но сега е моментът да ме опровергаят, __не__ изненадвайки ме с нищо лошо на летище Франкфурт.

[1]: http://disneyworld.disney.go.com/wdw/index?bhcp=1 “Walt Disney World Resort”
[2]: http://www.georgievi.com/blog/ “Блогът на Владо”
[3]: http://hotspot.t-mobile.com/ “T-Mobile Hot-spot site”

_ДО “Клиентско обслужване”, КАПИТАЛ
КОПИЕ: doncho.net
==_

Уважаеми Капитал!

Днес реших най-накрая и аз да се абонирам за Capital.bg. 40 лв [1] не са много пари, особено за човек, който живее в чужбина.

Избрах Regsoft и прочетох инструкциите ви [3]. Малко сложно, рекох си, но ще се оправя (дългогодишен ИТ експерт съм, все пак).

Бях обаче потресен да видя, че вместо обявените 40 лв, през Regsoft вие събирате $30 такса.

Искам да Ви попитам __ЗАЩО__?

Това, на което ми прилича всичко, мога да определя само като “циганска”‘ работа. Някакси съм свикнал подобни номера да ги въртят мургавите ни съграждани от Столипиново или Факултето, когато по някаква причина правим сделка с тях.

$30 в никакъв случай не са 40 лв.Както и да го погледнем, това са около 120% от обявената Ви цена на година.

Не смятам, че КАПИТАЛ може да си позволи подобно отношение към клиенти. Независимо какви са те. Още повече, че обявявате една цена, а реално вземате друга. БЕЗ предварително да уведомите Вашия клиент. Напротив, Вашия клиент предварително е избрал поле, в което пише “40 лв”.

Не ме интересува дали имате технически проблеми с реализацията на плащане от 40 лв. Не ме интересува също така дали Regsoft ви слагат допълнителни такси (ако не можете да си ги позволите – не ги ползвайте).

Много обаче ме интересува защо не сте сложили едно-две изречения повече на местото, където гордо обявявате че Regsoft били сигурна и т.н. система? Защо там не казахте “да, но ако ползвате Regsoft, ще платите около 48 лв. Това е защото това и това и това и т.н.”

Това, което сте направили сега може да се опише така:

* Аз избирам стока в магазин, на чийто етикет пише 30 лв.
* Отивайки да си платя стоката на касата обаче на касата “светват” 48 лв. И ако аз плащам с карта и ако въобще не погледна, като нищо мога да платя сума, за която въобще не съм наясно.

Не мога да Ви позволя подобно поведение, което ме подтикна и към това писмо. Поради факта, че се явявате един от малкото морални корективи на нашето общесто, Вие трябва да сте перфектни!

Твърдо смятам, че с подобно поведение отблъсквате читатели като мен. Днес щяхте да ме имате за Ваш клиент, а сега дори не съм сигурен дали искам въобще да си направя абонамент. Още по-лошо е, че не съм сигурен дали в КАПИТАЛ работят хора, които имат сериозно отношение към работата си!

Това писмо е публикувано и на адрес:

На вниманието на “КАПИТАЛ”

[1]: Прикрепено изображение, от което е видна цена от 40 лв.
[2]: Прикрепено изображение, от което е видна цената при използване на Regsoft
[3]: Прикрепено изображение на инструкциите на Капитал. Не се указва друга цена.

Надявам се на бърз и изчерпателен отговор.
\-\-
Дончо
https://doncho.net
\-\-
Ако не отговарям на писмата Ви – погледнете тук: http://6lyokavitza.org/mail

Неделя вечер. С :Веси: точно изгледахме “Джурасик парк” по NRK1. НСБОП толкова ме уплаши, че и в Дания спрях торрент клиента си вече. Затова гледам легално. Стари, но златни!

Изгледахме го филма и реших да погледна какво ново в блогосферата. Я, Григор е писал нещо. Я да видим? Какво? __КАКВО?!?!?!__

Знаех си аз, че не трябваше да чета! По-добре да си бях легнал, а блогове трябваше да чета утре сутринта. След новините по :ДАРИК радио: (които така или иначе ще ми скапят настроението), по щеше да се трае!

За какво иде реч:

Откакто знам за случая (пак от блога на Григор), тихо се възхищавам на героизма на хора като Виктор от bezmonitor. Той, с цената на много усилия, успява да поддържа сайта, който със сигурност е home page за много от незрящите българи. Ако отидете на този сайт, ще намерите книги от български автори, специално пригодени и сортирани за удобство на незрящите компютърни потребители. Наистина златни книги, които човек е трудно да не обича.
_(( Тук отварям една скоба и със срам си признавам, че на моята съвест месеци наред тежеше факта, че с цената на малко повече мързел от моя страна бях отрязал хора като Виктор от възможността да коментират в моя блог (спомняте си валидационното изображение, нали?). Сега съм доволен, че това го няма вече. Затварям скобата ))_

А сега следва причината за този материал – грозното, българско изчекване!

Виктор, значи, получил тия дни писмо. В крак с анти-пиратската мода и за да отчетат дейност, другарите и другарките от ИК “Труд” решили да го сплашат и са извадили тежката артилерия, облечена с делови костюм. Датата не е случайна може би – 9 Май, денят на Победата срещу всичкото зло (включително и пиратското). А и Шефа ще види, че работим и по празници. И така:

> от: Viki – viktoria< на>trud< точка>bg
> До: Victor – bezmonitor< на>gmail< точка>com
> Дата: Вторник, 9 май, 2006
>
> Тема: ot trud
> Издателска къща “Труд”
> Изх. No 9021/09.05.2006
>
> До bezmonitor.com
>
> Уважаеми, господин Виктор Любенов,
>
> Книгоиздателска къща “Труд” ООД е изключителен собственик на правата за електронно разпространение на творчеството на Елин Пелин. На вашия сайт са качени “Ян Бибиян на Луната”, “Страшен вълк” и “Цар Шишко”.
>
> Правата върху “Приказките” на Ангел Каралийчев също са откупени от издателство “Труд”.
>
> КК “Труд” притежава още правата върху преводите на следните произведения, качени на вашия сайт:
>
> a.. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от Ярослав Хашек, превод Светомир Иванчев
>
> b.. Баскервилското куче от Артър Конан Дойл, превод Тодор Вълчев
>
> c.. Приключенията на Хъкълбери Фин от Марк Твен, превод Невяна Розева
>
> d.. Повести и разкази от Антон Павлович Чехов, притежаваме правата върху 13 (тринайсет) от публикуваните от вас разкази
>
> e.. Винету от Карл Май, превод Веселин Радков
>
> f.. Пътешествията на Гъливър от Джоната Суифт, превод Теодора и Боян Атанасови
>
> Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство.
>
> Приемаме, че тяхното публикуване на вашия сайт е грешка. Все пак, за да уредим отношенията си, ви предлагаме да свалите от вашата страница веднага всичко от тези автори.
>
> С уважение:
>
> /Никола Кицевски/
>
> ====================
>
> TRUD Publishing House
> Viktoria Dimitrova
> Project Coordinator
> tel./fax: +359 2 987 29 24
> www.trud.cc
> www.znam.bg
>
> —– 8< ----- Откакто прочетох това, не съм на себе си от ярост. Ето ги и причините: 1. Безсилен съм срещу подобно нещо. Отначало ми се прищя да имам възможност за физическа разправа с подобна простотия. Простотия от подобен род просто трябва да се изчиства от Земята с всякакви подръчни средства (БОВ, напалм, ДДТ, паста за зъби - абе каквото ви дойде на ум). А аз съм безсилен да го направя, защото съм далече, а и защото ми дожалява в последния момент. 2. Единственото, което мога да направя е и аз като Григор да заявя категорично, че ИК “Труд” има тържественото ми обещание, че:

1. Ще се старая да разпространя максимално безсърдечието и студеното чиновничество, което служителите и показват. Докъдето имам достъп, където мога да ги изложа – могат да разчитат на мен.

2. Ще бойкотирам лично всякакви издания, които тези безчувствени, безскрупулни плашила пускат на нашия пазар. Не че купувам много български книги напоследък, но ИК “Труд” вече ми е в черния списък.

3. Ще се включа с голямо, непремерено удоволствие в акцията, за която Григор загатва. Григоре – ако мога да помогна с нещо – разчитай на мен.

4. Ще препубликувам всичко, което излезе по въпроса.

5. Ще се опитам да издиря и влезна в контакт с истинските притежатели на правата поне на чуждите произведения. И ще ги запитам: наистина ли ИК “Труд” защитава техния интерес, отнасяйки се така просташки и варварски към _човешките права_ (не авторските, човешките!) на незрящите потребители.

3. Въпреки горните ми намерения, не се чувствам удовлетворен. Затова ще си позволя да поразсъждавам малко над подобни жалки представления.

Значи, хората от ИК “Труд смятат че авторските им права са сериозно накърнени. Чисто дедуктивно, тук имаме два варианта:

1. Дамите и Истинските Джентълмени (като подписания г-н Никола Кицевски) са абсолютно прави – Законът защитава “техните” права върху нечии други произведения. Ако допуснем, че това е вярно, следват пак чисто дедуктивно два извода:

1. В ИК “Труд” работят хора, които нямат сърца. Техните сърца отдавна за изтръгнати и заместени от изящни, маркови швейцарски часовници. И тези часовничета са отчели, че (динг, динг!) “__имаме нарушение на Нашите Права__”, следователно нарушението трябва да се поправи. Всякакви преговори за излишни, така че “г-н Викторе”, моля Ви изтрийте Нашите Произведения от вашия сървър

2. Швейцарските часовници обаче грешат в едно: в този случай, дори да има нарушени права, няма ощетен финансов интерес. Незрящите хора така или иначе не четат Вашите публикации, уважаеми Истински Господа и Дами от ИК “Труд”. Не ги четат защото по някакво неприятно стечение на обстоятелствата тяхното зрение не им позволява да го сторят. Защо не съм чул или видял едно произведение от гореупоменатите, издадено от Вас, Истинските Дами и Господа трудоваци, с браилово писмо? Или греша? И вие сте ги издали, за да може Виктор така да ги “изпиратства” от вас?

3. Швейцарските часовници всъщност не са никакви швейцарски часовници, ами просто топка кравешки тор, която прави това, което може – смърди. И те са се разсмърдяли. Друго от тор не може да очаквате – колкото е по-естествена, толкова повече смърди.

4. Торта от ИК “Труд” е изключително естествена.

2. Вторият вариант е далеч по-грозен. В този вариант се оказва, че ИК “Труд” всъщност няма никакви права, а поощрен от светлия пример на “експертите” от НСБОП АД е решил да докаже, че и те са по-експерти и от тях. В този втори вариант липсват всякакви човешки чувства и емоции. Единственото, което има значение при него е да се натегнем на някой и да покажем как юнашки сме се преборили с пиратството. Това, че в този частен случай става въпрос за сайт за незрящи (именно bezmonitor.com) няма никакво, ама абсолютно никакво значение в очите на Шефа. В този втори вариант консистенцията, избълвана от писмото по-горе е толкова смрадлива, че торта от първия вариант е като приятния и лек аромант на най-новия “Долче&Габана”. В този втори вариант ми идва само да хвана за ушите тези Истински Дами и Господа и да ми кресна с все сила в лицето:
“Мрете, гадове! Дано се удавите в собствената си тор, като преди това сте се нагълтали донасита с нея”. И след това да приложа прочистването от първия вариант.

Доколкото до Виктор, мога да кажа че той определено е най-симпатичния, честен и почтен “пират”. Защото се опитва и успява от нищо (това, което държавата дава на незрящите) да направи нещо. И както всяко добро нещо, веднага се намират Истински Защитници на “истински” интереси, които да сринат в прахта доброто дело. Какво да се чудим, нали това е България?

Сега сериозно! Григоре, ако можем да направим нещо – трябва да го сторим! Утре ще се опитам да се обадя в любимото ми радио (имам така по някой и друг контакт от тях в моето ICQ) и ще им поднеса случая. Ще им дам основно твоя блог, че тук май стана малко емоционално. Сигурен съм, че ДАРИК ще проявят интерес, защото досега поне са се показали като почтена медия.

Колко всъщност струва правото на публикация на произведенията в такъв сайт? Дали не може да съберем пари и да го откупим? Събрахме (събрах__те__, да бъда точен 🙁 ) пари за депутатските мерцедеси, та за това ли няма да успеем? ИК “Труд” и не подозира колко богати можем да бъдем понякога…

_Редакция: Сега чета, че и на Йовко му е причерняло. И има за какво!_

Казвам си аз – няма да четеш новини рано сутрин! Не чета. Но за беля – слушам радио. И попаднах на тази новина (или тук).

Накратко – тъпанар с Фолксваген влиза в двор на училище, прави опит да паркира и блъска 11 годишно дете. Детето е в болница със счупен крак и натъртвания, но слава Богу без опасност за живота.

Какво да коментирам повече (или да попръцквам, както :Пейо: обича да се изразява)?

Дали да коментирам това как на пешеходните пътеки в Дания училищата организират всека сутрин дежурства на деца, които спират преминаващите коли, когато други деца трябва да пресичат? Това виждате ли го да стане в България? И колко ще са жертвите тогава?

Дали да коментирам колко разрешено е да влезе превозно средство в двора на учебно заведение? Особено в “пиков час”, когато децата са навън?
Дали да коментирам това как по същото време министерството на Румен Петков правило някаква пресконференция как трябвало да се обучават децата в правилата на движението. Поводът: черната статистика за 2005-а, а именно 45 убити деца и 1365 ранени.

На какво да ги обучаваме, г-н Петков? На това да не са деца ли? На това как да спазват правилата на движението в училищните дворове ли? Докато ВАШИТЕ (“вашите”, защото са освидетелствани правоспособни водачи от ВАС) шофьори се чудят как и на коя пешеходна пътека да ги затиснат? МВР за пореден път грозно бяха от отговорност.
Дали да коментирам тоталната липса на култура у повечето българи? Независимо дали култура като шофьори или култура като хора, купили си апартамент на 1-я етаж (за това по-късно, че още ми е напушено).

Като го попитали точно за този инцидент, Петков казал че шофьорът на колата бил задържан. Има си хас да не е задържан, когато се опитал да избяга след произшествието!

Горещо се надявам да му вземат книжката поне за 2 години на простака-шофьор. Заради безотговорни свини като него хората се чудят ще видят ли децата си живи, когато закъснеят с 10-20 минути повече след училище. Даже се радвам, че идиота е бил достатъчно празноглав, за да избяга от произшествието – така, дай Боже, влезе и в затвора (да, това криминализира деянието).

Срам!

Искам да започна този материал с 2 уточнения (от декларативен тип 😉 ) :

* Не съм против бази на САЩ (НАТО) в България! Мисля, че това само ще помогне на страната ни и с нищо няма да попречи. Митовете за руски ракети, насочени към България, ни най-малко не ме вълнуват, защото ако се стигне до голямата лудост “ракетен удар”, то тогава всички сме обречени, независимо дали ударят в големите градове (Истанбул, Солун, София и т.н.) или една мъничка такава тресне и в Граф Игнатиев. Просто всичко ще свърши по-бързо, което в тази хипотетична ситуация вероятно е за предпочитане. Бази трябва и ще има, но въпросът тук е друг – доколко сме готови да си сваляме гащите?

* Съзнавам, че този материал може да се квалифицира като “попръкцване”.

Значи, слушам си аз по ДАРИК днес за това как трябва да се намали ДДС за туризма. Няма как да не подкрепя подобни намерения. Вярно е, че намалението на цените в бранша няма да е точно с толкова, но ако ДДС за туризма стане 5%, това ще остави повече пари в бизнеса, а бизнеса е много по-добър управленец от който и е да държавен чиновник.

Да, но… оказва се че това било голям проблем за комунистическото ни правителство. Истина е, че държавата ще загуби някаква част от планирания бюджет, но твърдо не вярвам в глупавите апокалиптични прогнози на финансовия ни министър и неговите клакьори! Факт е, че ще в такъв случай паднат приходите от ДДС, но пък __вече__ е факт преизпълнение на приходите от акцизи и мита от началото на годината, дори ако щете само и заради по-високата цена на петрола. И вместо правителството да се чуди този декември как да похарчи (да бъдем по-точни: да “гушне”) примерно 900 млн. лв. бюджетен излишък, както стана миналата, по-миналата и други години, то правителството може да остави част от тези пари в туристическия бранш, като им даде възможност да се развиват още по-добре.

Със сигурност вече се чудите къде е връзката с американските бази? Общото е ДДС-то: в тази новина прочетох, че вносът на части и такъми за въпросните бази щял да е освободен от данъци. WTF бе? Защо и от какъв зор? Какво ще стане с приходите, а? Как ще вържете бюджетеца?

“Освободен от данъци” в този случай е доста миризливо понятие, защото при внос се дължи един данък (един, не “данъци”!), акциз и мито. За акциз и мито нищо не казват, но като нищо гъзолизците са не само със свалени гащи (т.е. без ДДС при внос), ами и са се намазали обилно с лубрикант където трябва (т.е., свалили са и акциза и митото и са го завоалирали под мъглявото “доставките ще са освободени от данъци”).

Къде е логиката в решенията? Няма логика! Ако е да се подмажем на Големия Брат, втори като нас няма. Ако е да копаем на собствената си нива, няма по-добър от нас в измислянето на оправдания защо не трябва да се копае в нивата. Отврат!

След като взех украинската виза, вече можеше да пътувам. И неминуемо денят дойде.

Интересно е да се отбележи, че какви ли не обстоятелства се опитаха да попречат на това пътуване. Първо бяха общата несигурност за пътуването, след това визовите проблеми. За капак беше една бърза, но ефикасна настинка, която успя в понеделник да ми качи температурата на 38.7°, правейки почти невъзможно пътуването ми в това състояние.

Аз обаче взех всички мерки, включително и яки парацетамолни химии, за да успея да сваля температурата. И вторник сутринта бях почти на крака, а до обяд съвсем бях се ококорил. Самолетът заминаваше следобед, така че пътуването стана възможно.

Ако си мислите, че има директен полет Копенхаген-Киев, значи сериозно се лъжете. Поне не и в дните, които ме интересуваха. Но имайки в предвид положението, до което украинците са докарали страната си, това някак е нормално. Полетът до Киев щеше да мине за 6 часа и щеше да включва едно прекачване във Виена.

До излитането от Виена всичко си беше нормално. След излитането вече имах усещането, че ме заобикаля нашенска обстановка:

* Намръщени украински стюардески
* Лоша храна. Интересно преживяване беше да ти подхвърлят (буквално) една тарелка със сандвич, завит в целофан, но БЕЗ салфетка, прибори или каквото и да е друго. Просто сандвич в целофан и тарелка.
* Мръсен самолет, стари, засечени седалки. Някои от седалките изглеждаха така засечени с мръсотия от многото задници, които са ги търкали, че имах чувството че съм в стар “Чавдар” от тези, които движеха по линия 24 навремето. Да, ама “Чавдар”-а не лети на 10,000 м височина, и затова може да му позволим да изглежда раздрънкан.

Нейсе, след 2 часа се свърши с този полет. Кацнахме все едно на летище “София”.

* Същия автобус, същия манталитет (автобуса – студен, висяхме 10 минути с отворени врати, докато всички се качат), същите хора (зле изглеждащи, ядосани, нервни, намръщени).
* Същата митница, красива митническа служителка, но намръщена и гледаща така, все едно ти ей-сега ще изнесеш Украйна, а тя ей-сега ще те застреля!
* Същите преджобващи чейнджове
* Същите таксиджии, чакащи да дерат по много кожи от неподозиращите чужденци

И в Украйна, както и при нас, управляващите са си построили хубав път до града. Пет платна в едната посока, пет в другата (само, разбира се, между Киев и летището). Същите разкрибуцани спирки на градския транспорт. Същите грозни, неосветени подлези.

Самият Киев не беше нищо особено. Същите разбити улици, същите клошари, същите лъскави сгради (като тази на SAS Radisson), построени между порутени, обезличени и изоставени постройки (като тези в центъра на София, зад Халите например).

Центъра на Киев (както и центъра на София) е оправен. Площадът на Революцията (така май му викат, там дето вееха оранжевите знамена преди година-две) светеше. Единственото красиво, впечатляващо место. Жалко, че не успях да стигна до него – нямах време, а и желание да го правя.

Последваха 2 стандартни дни: хотел – работа – хотел – вечеря (поръчах си вечеря в стаята, 150 пъти съжалих!) – работа – летище. Полетът наобратно – същата работа като на идване, неприятните емоции свършиха със слизането в “ръкава” на летище Виена.

Едно нещо, което със сигурност е по-зле от България: Интернет връзката. SAS Radisson просто ужасно се изложи, макар и гордо рекламиран, “безплатен” (при цена на стая ?220/вечер) wireless навсякъде, скоростта му беше не повече от 10К/сек, а времето до WoW European Servers беше не по-малко от 1500 ms (на моменти стигна до 3000 ms). Кошмар, просто играта беше невъзможна.

Накратко: радвам се, че видях че има и по-зле от България! Не че Украйна някога ми е била критерий и цел, но очаквах страна с богати ресурси вече да е излязла от калта, в която я набута безкрайното сателитстване около Големия Руски Мужик. Явно обаче и там ще отнеме поколения време, преди нещата да се оправят.

Още по-накратко: радвам се, че беше едно много кратко пътуване, което свърши. Ще гледам да не ходя вече там, или ако ходя – да е колкото се може по-рядко. Украйна е като България, с тази разлика че ги няма нещата, които ме привличат в България: близките и приятелите, хората които обичам.

Само преди няколко седмици писах за болката си относно кончината на едно от малкото останали любими места по нашето Черноморие. Тогава снимков материал нямах, но преди няколко дни BGMamma ми изпрати снимките, които е правила съвсем скоро там.

На тези снимки вие няма да намерите радост. Ще намерите само тъгата, която е била в сърцето на БГ-Мама, когато ги е правила. Аз лично с всяка една снимка усещах тази тъга, може би защото и аз я споделях. Моите 2 почивки на Иракли не могат да се сравнят с тези на Мамма, която е прекарала десетки месеци на любимото место, което сега вижда сринато със земята.

* Това беше единствената кръчма в региона. Хранеха ни, когато нашата храна свършеше. Хората от близките палатки идваха да си купуват ежедневните неща.
* Това е останало от гостоприемната тераса, където сутринта можеше да си пиеш кафето (или джентата) и да се радваш на морето.
* Тук беше бунгалото, където последните 2 години прекарахме 17 прекрасни вечери
* Тук се виждат труповете на детските играчки, на които Ангел ходеше за да опъва нервите ни, опитвайки да се люлее в тези “лодки” на неговата крехка тогава възраст.

А морето там си е същото. Само е малко по-сърдито може би, но то е от времето. На морето не му пука от човешката алчност, която продаде и която ще унищожи този оазис от настъпващото море от бетон, шумотевица и суета.

Да дойдат багерите! Сбогом, Иракли!

В България нещата не вървят на добре. Казвал съм го преди, казвам го и сега и няма да спра да го повтарям, докато получавам новини като тази, която ще коментирам днес.

Преди 2 дни в пощата ми попадна писмо от СБС “Бъдеще”, в което беше изложена позицията на сдружението относно недопустимите (и може би – противоконституционните) поправки на избирателния закон, внесени наскоро в Народното събрание. В писмото също така имаше и връзка към създадената подписка против тези срамни предложения, в която подписка аз побързах да се включа.

Понеже дадената връзка не съдържаше съдържанието на законопроекта, тук давам частта на промените, от които можем съвсем искрено да се срамуваме:

> §7 В заключителните разпоредби се добавя нов § 4 със следното съдържание:
>
> §4.В Закона за избор на народни представители се правят следните изменения:
>
> В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
>
> > В ал.1 след думите „изборния ден включително” се добавя „през последната една година са пребивавали в Република България не по-малко от шест месеца и декларират, че нямат друго гражданство”
>
> Създават се нови ал.2 и 3:
>
> > /2/ Право да гласуват в дипломатическите и консулските представителства на република България имат българските граждани, които могат да удостоверят, че през последната една година са пребивавали в Р България не по-малко от шест месеца и собственоръчно са съставили декларация на български език със свободен текст, че нямат друго гражданство.
> >
> > /3/ горната разпоредба не се прилага за лица с двойно гражданство, които имат трудови или служебни правоотношения с българската държава.

Ясно е какво следва, ако подобно нещо бъде прието от Народното събрание и признато като конституционен акт от Президента и Конституционния съд.

Към момента България има около 800,000 (осемстотин хиляди) граждани, които не пребивават постоянно в страната си, а поради една или друга прчина работят или живеят в чужбина. Всички тези хора ще бъдат лишени от конституционното си право на глас. Над 80% от тези хора са с избирателни права в момента. България ще отрече правото на тези си граждани да участват в “иначе демократичното” упрвление, но България няма да забрави да им събере здравните вноски, например.

Да си представим картинката за малко. Кой би избирал следващото, “европейското” Народно събрание? Накратко:

* Пенсионерите
* Твърдия партиен електорат
* Гласуващи хора, които все още пребивават в България. Погледнато реално, според мен тяхната бройка е по-малка от сумарното на горните две

Което ме довежда до друг въпрос: дали гласуващите в чужбина хора оказват влияние на изборните резултати? Ако се вярва на вбесените от турските екскурзианти политици – твърдо да. Даже нейде из дискусиите мернах твърдението, че законопроекта е внесен точно с цел да се попречи на тези “екскурзианти”. Но все едно какви са намеренията – по мое мнение те са противоконситуционни и срамни.

Как лично вие си представяте човекът, сподобен да застане зад подобни поправки, демонстрирайки незачитане на демократичните принципи, средновековен морал и непознаване на истинските реалности? Може би такъв човек би изглеждал като някой от комунистическите диктатори – възрастен, тъгуващ за времената от 1944-а, когато с пищов в ръка заедно с “отговорните другари” е кръстосвал шумите? Аз лично отначало си представях някакъв сприхав дядка, толкова способен да разбере демокрацията колкото днешните пенсионери разбират и намират духовното в текстовете на съвременния рап.

Уви, случаят е срамен. Срамни е и защото тези поправки идват от партията, за която и аз замалко да дам своя глас на миналите избори. Партията, която има “демокрация” в името си и която има претенциите да е демократичен стожер в обществото ни. Партията, която се води в момента от човека, за койно гласувах на миналите президентски избори. И чиято президентска кандидатура защитавах по форуми и паланки.

Законопроектът е внесен от Яне Янев, депутат и заместник-председател на ПГ на ОДС. Не бъркайте Яне с Яни Янев, който е член на Правната комисия и е депутат от НДСВ. Яне, този млад и очевидно амбициозен човек, може би в бързината си да отчете дейност пред някого всъщност прави ужасна услуга на собствената си политическа партия. Защото много от българите в чужбина подкрепиха точно ОДС на последните избори. Много от тях повече няма да го сторят, а със сигурност много от тях сега ги е срам, че са ги подкрепили. Не питайте защо, ако попитате значи не сте чели нищо до тук.

Но знаете ли нещо друго? Ако приемат тези промени, нашите депутати ще ме улеснят неимоверно. Защото приемането на подобен закон ще ми облекчи съвестта в отчаяните си опити да намери достойна партия, за която да дам гласа си. Определено тази задача с гласуването става все по-сложна, след като вече и ОДС не е в моят списък на “истинските” партии.

А има и друго нещо: ако България няма нужда от моя глас, значи тя няма нужда и от мен, нали така?