Професия “блогър”, вече и у нас. Малоумие или отчайваща некомпетентност?
Днес с нарастващо удивление в NewBusiness.bg прочетох новина относно следната колосална простотия:
Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове, извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване. Това съобщава изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов в писмо с изходящ номер Изх. № 24-34-35 от 06.04.2009 г., което е достъпно на сайта на НАП в системата „Въпроси и отговори“
Малко по-надолу четем:
1. Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай, разходите, както…
Като изключим бъкащите правописни грешки в официалното становище, подобно тълкувание от НАП е повече от нелогично, некомпетентно, т.е. показващо непознаване както на дейността, така и общо на сферата на “блогърите”. Щом блогър е стопанска дейност, да се готвят:
- Хората, които публично изразяват идеи. Те също (за свой риск, и то какъв) упражняват тежката трудова дейност, наричаща се “да имаш мнение”.
- Хората, които мислят. Мисловната дейност, както знаем, също може да се квалифицира като трудова, защото при нея се изразходват калории (т.е. имаме разход).
- Хората, които спят. Сънят без съмнение е данъчно-облагателно събитие, защото освен че е свързано с разход на калории (виж по-горе), е възможно да сънуваш нещо, което да даде нова идея за мислене (виж още по-горе).
- И не на последно място, хората които акат. Седейки в тоалетната, освен че извършваш разход на калории (колкото по-нередовен стомах, толкова повече разход), отделяш и отпадък. Отделянето на отпадък спокойно може да доведе в по-късен етап до начисляване на такса-смет. Всеки уважаващ се бизнес си плаща таксата смет, поради това серящият новоизлюпен бизнесмен в никакъв случай не трябва да бъде пропускан от данъчно-събирателния орган.
Мога още доста да продължавам, но май схванахте идеята. Един човек – една осигуровка. Един некомпетентен глупак от една партия. Просто като фасул.
Чудя се как (и дали) може да се противодейства на този вид простотия?
Връзки по темата: