Category: Грозни

Професия “блогър”, вече и у нас. Малоумие или отчайваща некомпетентност?

Професия “блогър”, вече и у нас. Малоумие или отчайваща некомпетентност?

Днес с нарастващо удивление в NewBusiness.bg прочетох новина относно следната колосална простотия:

Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове, извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване. Това съобщава изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов в писмо с изходящ номер Изх. № 24-34-35 от 06.04.2009 г., което е достъпно на сайта на НАП в системата „Въпроси и отговори“

Малко по-надолу четем:

1. Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай, разходите, както…

Като изключим бъкащите правописни грешки в официалното становище, подобно тълкувание от НАП е повече от нелогично, некомпетентно, т.е. показващо непознаване както на дейността, така и общо на сферата на “блогърите”. Щом блогър е стопанска дейност, да се готвят:

  • Хората, които публично изразяват идеи. Те също (за свой риск, и то какъв) упражняват тежката трудова дейност, наричаща се “да имаш мнение”.
  • Хората, които мислят. Мисловната дейност, както знаем, също може да се квалифицира като трудова, защото при нея се изразходват калории (т.е. имаме разход).
  • Хората, които спят. Сънят без съмнение е данъчно-облагателно събитие, защото освен че е свързано с разход на калории (виж по-горе), е възможно да сънуваш нещо, което да даде нова идея за мислене (виж още по-горе).
  • И не на последно място, хората които акат. Седейки в тоалетната, освен че извършваш разход на калории (колкото по-нередовен стомах, толкова повече разход), отделяш и отпадък. Отделянето на отпадък спокойно може да доведе в по-късен етап до начисляване на такса-смет. Всеки уважаващ се бизнес си плаща таксата смет, поради това серящият новоизлюпен бизнесмен в никакъв случай не трябва да бъде пропускан от данъчно-събирателния орган.

Мога още доста да продължавам, но май схванахте идеята. Един човек – една осигуровка. Един некомпетентен глупак от една партия. Просто като фасул.

Чудя се как (и дали) може да се противодейства на този вид простотия?

Връзки по темата:

ТРУП ме прозря: аз съм един мързелив блогър

ТРУП ме прозря: аз съм един мързелив блогър

Днес Ивайло ми посочи, че чел терзанията ми в Дневен ТРУП. Аз отначало се ядосах, че трябва да си купувам този парцал, за да видя дали са спазили лиценза, но след това се сетих че на нашата рецепция редовно има брой от него, та отидох да проверя.

За мое удоволствие, копиращият беше спазил лиценза. Моят блог (макар да не е видно директно, ще трябва да го сложа!) е под CC-BY лиценз. Човекът беше посъкратил текста, за който беше писал, че “блогърът doncho.net” споделил:

Цитираната ми статия в ТРУП

Интересната част е, че копиращият статията малко я е чел като дяволът-евангелието (или по-скоро като всеки ТРУП-ен “журналист”). Съкращавайки тук-таме (за да се навре в колонката, която са му отделили да запълни), човекът си е извадил изводът, че статията в моя блог е очевадно доказателство, че лаптопът е №1 в списъка на мързеливите.

Може би, според логиката на поставилият заглавието, работлив човек не се занимава с блогове и компютри. Работлив човек или “работи” в ТРУП (копирайки статийки оттук-оттам, креативно отрязвайки неинтересните според него пасажи), или ходи с мотиката на фъстъците / царевицата / тиквите / марулите / лозето / [сложи коя да е селскостопанска култура тук].

Може би, пак според логиката на поставилия заглавието, наличието на лаптоп и интернет са гаранция за мързел? Защото в моята статия няма много цитиран мързел, даже напротив (“…мога да запълня всяка свободна минута…”)? Какво ли се чудя, нормално ТРУПокачество 🙂 !

Опитвайки да продължа логиката на измислилия заглавието, в категорията на мързеливците автоматично влизат:

  • Уеб дизайнерите (без хлебарите в Перник)
  • Програмистите (за тях по-добре да не почвам, че ще стане страшно)
  • Администраторите (половината от тях и без това “работят” във фирми, предлагащи Интернет, а той според ТРУП е допингът на мързеливците като мен)
  • Новинарите (без тези от ТРУП разбира се, които са очевидно работливи, защото използват пищеща машина, хартия, оловни преси и онези симпатични буквички, които са така любими на словослагателите)
  • … и въобще хората, работещи ИТ (да, цялата тази пасмина, която разполага с компютри и е свързана с Мрежата)

Лоша работа. Надявам се шефовете ми не четат ТРУП. Защото и те използват Интернет и (основно) работят с лаптоп, и току-виж се почувствали засегнати.

Не, честно, няма такава некадърна работа, като ТРУПешката. Истинско забавление и нищо общо с журналистика. Мен също би ме било срам да се подпиша под такава работа. 🙂 🙂 🙂

Умишлено скрих снимката, защото не искам да я препубликувам. Надявам се Мarfieta и Антония нямат нищо против.

Следизборно злободневно

Следизборно злободневно

Не се оплаквам. На изборите спечелиха всички. Защото комунягите и Дайте Пари на Сокола загубиха.

Днес обаче ми дойде малко в повече ДНЕВНИК.

На първо място: изтритата новина за Мургина:

image

Връзката към статията беше (и още е) мъртва. От RSS reader-ът обаче, веднъж получена няма триене – и до сега си е там.

Според мен са възможни следните хипотези:

  1. Мургина въобще не си е купувала апартамент където и да е. По някаква причина ДНЕВНИК е попаднал на грешна и непроверена информация, след което бързо я е свалил, за да не се излгат.
  2. Въпреки, че ДНЕВНИК знае, че новината е истина, някой “много отговорен” редактор е получил “много отговорно” обаждане, в резултат на което новината е била свалена.

Ако се питате “коя е па таа Мургина”, ще ви светна. Мария Мургина е мажоритарният кандидат, спечелил депутатско място от листата на ГЕРБ в Пловдив.

Много се надявам новината да е била кьорфишек, а някой да не си е свършил добре работата и заради това да е била свалена. Жалко за ДНЕВНИК, ако истината е в хипотеза 2. Жалко и за всички нас, защото ако “новите” започнат още от първия ден с цензурата и то на толкова сериозни издания, тогава по-добре да хващаме къра. Или пак чужбината.

А току-що чувам същата новина и по bTV. И май все повече вървим към хипотеза 2: ДНЕВНИК сваля “неправилните” новини, т.е. той вече не е обективна медия, а нещо от сорта на медия, подобна на тези от империята на Ирена Кръстева. Щом някой му казва какво да сваля и какво не…

Много се надявам да греша 🙁

UPDATE:

Бързо, бързо ме поправиха приятели, че в Пловдив действително кандидатката беше Менда Стоянова, а не Мария Мургина. Някак ми се е “обърнала терцата” както се казва, не знам как съм си въобразил обратното. ВЪПРЕКИ това обаче остава открит въпроса: защо ДНЕВНИК сваля новини?

Поредната лъжа на МВР и “кортежът” на Станишевич

Поредната лъжа на МВР и “кортежът” на Станишевич

Вчера в новините

Средностатистически водач се ударил в кола на премиерския кортеж.

Пресцентъра на МВР

Вината е във водачът на Сеата. Колата от кортежа е спазила правилата за движение.

Очевидци (в ДНЕВНИК)

Колите от кортежа на премиера се движеха като луди, за малко не удариха и мен

Моето мнение

За последните 18 месеца съм изминал около 30,000 км по български пътища. И още 7 по чуждите (но това е без значение в момента). Срещал съм веднъж-дваж т.нар. “кортежи”. И няколко пъти самотни депутатски возила, от онези с двете фарчета отпред. Не пропускат да ги пуснат, особено по магистралата.

Не вярвам на пресцентъра на МВР. Не вярвам, защото опитът ме е научил как шофират малоумниците, които стоят зад волана на возилата на “помазаните”. Опитът ме е научил, че те си позволяват неразумни скорости, позволяват си да тормозят останалите участници в движението. Знаейки, че каквото и да стане, МВР ще ги “покрие” (примерът тук само го доказва).

Сигурен съм, че очевидците, цитирани от ДНЕВНИК, казват истината. Кортежът със сигурност е превишил ограниченията на скоростта, със сигурност е мигал на всички да се “приберат”, ако ще и това прибиране да коства животът на някой, пребил се в канавката край пътя. Кортежът със сигурност е предизвикал ПТПто (разминало се по чудо без жертви, между другото). И полицаите, подчинявайки се на правилото “да прикрием своите” (особено когато своите и са шефовете ни), се опитват да донесат от 9 кладенеца вода. Фактите обаче говорят друго.

Фактите обаче, в тази държава, не интересуват никого.

Дребно (или едро?) мошеничество?

Дребно (или едро?) мошеничество?

До днес в този блог едва ли сте могли да прочетете нещо лошо по повод услугите, които “Датамакс” ООД предоставя. До сега съм бил много доволен, както от е-подписите им, така и от ePay. Неоценима помощ и удобство, докато бях в Дания.

Днес обаче се случи нещо, което ме вбеси. Свързано е с Микросметките, които ePay предоставя на клиентите си. Ето какво се случи накратко.

Мой много близък приятел трябваше да сложи пари в моята Микросметка към ePay. Знаейки, че ЦКБ обслужва микросметките, той отиде в офисът на ЦКБ, където трябваше да преведе сумата. Разбира се, имаше я и опцията да направи превода от банковата си сметка към моята Микросметка, но (пак с цел удобство) той реши да се разкара, за да може да свършим по-бързо работата. Е, свършихме я, но с каква цена?

Ами с цената на… 5.83 лв такса. Нека да ви повторя пак: ЦКБ му взеха 5.83, за да може той да им даде 1500 лв. Когато разбрах, се вбесих ужасно!

Не ми е за 5-те лева. И на него не му е. Въпросът е от какъв зор ЦКБ, който е основен оператор на Изипей (и от там на иПей) взема 5 лв такса, за да приеме пари по Микросметка. Че не е “честно”, не е! Направо си е пладнешки обир, ако питате мен.

Също така вбесен, потърсих общите условия за работа с моята Микросметка. Там си пише, че внасяйки пари, дължиш такса според тарифата на Изипей. Е, тарифата им е просто невероятна, особено при гореспоменатият абсурд – когато се появиш на крака, за да свършиш работата уж по-добре!

Приемам изцяло вината, че дадох на моя човек лош съвет, т.е. че го заблудих, че на място може да се свърши по-добра работа. Дължа му 5 лв!

Не мога да простя обаче мутро-мошеническата тарифа, според която внасяне на 1500 лв в една банка ще ти струва почти 6 лв. Пак според същата, внасянето на 5000 лв ще ти струва… 14 лв! Въобще абсурди отвсякъде!

Easypay трябва да променят начинът, по който работят с ЦКБ. И съответно – тарифата си. Давам си време до края на годината. Ако към края на годината нещата не се променят, ще се откажа от услугите им и ще закрия микросметката си. С мошеници не желая да работя. А до тогава ще имам едно наум!

Отвлечени

Отвлечени

Слушам аз тази вечер воплите на журналята за отвличането на автобуса. Щеше да е страшно, ако не беше смешно. Тези, които са гледали как арестуваха “опасния похитител” със сигурност са се смяли с глас. За останалите преразказвам видяното по телевизията:

Похитителят слезе, носейки малка раничка. Остави раничката до кофа с боклук. Спокойно отвя единия край на якето си, извади оръжие. Остави го на земята. След това отвя другия край на сюртука си, извади и от там патлак. Остави го на земята.

След малко две ченгета дойдоха и свойски го заговориха. Представям си диалога:

– А бомбата? Де е бомбата?
– Абе, нямам бомба, бъзикнах ги. Майтап да става.
– Ама как няма  бомба бе? Трима колеги с памперси са заради тебе. Твойта !@$#@!@#$!@#$!

След това го хванаха за ръцете и двамата. С много труд го накараха да легне на земята и го закопчаха.

БРАВО! Ръкопляскания! Завеса!

Междувременно, пак по бТВ, говори др. Бойко Ганчевски, бивш директор на Института на МВР. Наговори куп МВРейски глупости, включително колко геройски навремето се справили с отвличането на някакъв самолет, “похитителят само успя да отреже наполовина главата на едната стюардеса”. Явно нищо в МВР не се е променило от тогава, вкл. и арогантността и безхаберието.

Другарят Ганчевски обаче завърши с вещата препоръка, че МВР трябва да следи форумите за подобни противообществени прояви или подстрекателства. Ето, дори и пенсионираните (и очевидно леко изкукуригали другари) от МВР даже знаят: “Интернетя” трябва да се следи. Изкъсо!

Хората от автобусът днес със сигурност бяха отвлечени. Но отвличането, на което са потърпевши другарите от вътрешно е много по-тежко. За тях май повече важи поговорката “чукча писател, чукча не читател”. Който не го разбира, да го тълкува как ще 🙂 .

Не знам за вас, но аз днес искрено се забавлявах от разочарованието, които буквално струеше от всеки журналист, ангажиран с новините за кризата. Много им се искаше нещо да гръмне. Или някой да умре. Ей така, за повечко привкус и драматизъм. Но… уви! Разочарованието им нямаше граници.

А ако ме запитате сериозно какво мисля за похитителят? Пичът трябва да гние. Независимо в клиника или в затвор. Но знаейки как стоят нещата, вероятно Атила ще бъде отново сред нас – само по-популярен 🙂 .

Кампания за инкриминиране на зверствата върху животни

Кампания за инкриминиране на зверствата върху животни

Какви хора има? И какво ги кара да вършат това?

[следва отрязък от поща на Калин Ненов до мен]
(това са записки, направени от д-р Мила Бобадова (мой приятел) за котето Пламена (аз съм я виждала, снимки искате ли!)

"… подпалена е … върху горящото тяло е имало и пластмаса, която да се разтопи. Цел на занятието – забавление …. приблизителна възраст около 5 месеца.Тичайки в ужаса си е изглеждала като факла в нощта … 3 дни е в кома. След като се събужда прави около 40 гърча в рамките на 2 дена. Болките са неописуеми … 3 месеца на възстановяване. Остават малко белези … едното ухо остава леко изкривено … при по-голям стрес губи равновесие, разширява зеници и пада назад. На четвъртия месец е осиновена … 8 месеца след ужаса, котката престава да пищи и да подскача по време на сън …"

Не съм особен фен на котките. Веси хич не е. Но това по-горе няма никакво значение, че е направено на 5 месечно коте. Изрод, причинил горното на живо същество, може да го направи на всеки: котка, куче, дете, възрастен.

Какво мислите е в момента наказанието за подобно умишлено деяние? Ще ви кажа: то е административна глоба в размер на 500 до 1000 лв. Справедливо, нали? Или по-скоро типично за България?

Кампанията, за която пиша има една простичка цел: инкриминирането на подобни зверства. Сега няма закон, който да вкара на топло при изтънчени мъжки любовници изроди като тези, причинили подобна зверщина на Пламена. Кампанията вече стартира официално и ще продължи до 3 февруари.  (По това време се очаква да се обсъждат промени в НК, така че трябва да бъде внесено и нашето искане)

Ще има плакати и брошури, на които, наред с мотото, сайта (http://city4people.eu/ – все още неработещ) и обясненията, ще бъде казано: "За подписката попитайте най-близкия ветеринарен лекар".

Ако искате да помогнете и вие, ето повече информация и за кампанията:

1. Разпечатайте подписката и се подпишете. Разкажете на хората около вас – нека и те се подпишат.

Няма значение дали сте събрали малко или много подписи – всеки глас е важен! Изпратете ги до края на януари – на мен или на координатите на бъдещия сайт: http://city4people.eu/

2. Разпространете призива

Изпратете го на приятелите си, напишете го в блога си, сложете го на сайта си. Обяснявайте.

3. Дайте едно рамо – финансово.

За плакатите, брошурите трябват пари. Не по много: 10, 20, 5 лева. Но пък за сметка на това трябват спешно.

Има няколко варианта:

  • ето банкова сметка на инициативата:
    IBAN: BG80 UBBS 8002 1071 4381 20
    BIC CODE: UBBS BGSF
    Анна Божкова
  • може да ги предадете на мен, или на Мила Бобадова (човек, на когото вярвам повече, отколкото на себе си)
    д-р Мила Бобадова: mila@del.bg, вет клиника "Добро хрумване!", София 1303, Зона Б-5, бл. 7, вх Г , партер.  0896 604 835, 02/929 89 29, 0888 359 102

4. Ако имате идеи, или може да помогнете и по друг начин (например разпространяване на плакатите във вашия град), се свържете се направо с д-р Мила Бобадова: mila@del.bg, 0888 359 102.

Цялото писмо е публикувано от Eowyn. Това по-горе са само фрагменти.

Възраждане за мутрите

Възраждане за мутрите

Възмутен съм. Направо ще почна пак да попръкцвам, както Пейо ме обвини преди време. Макар че след толкоз грозде и вода попръцкването хич не е добра идея.

Аквариумчето твитна връзка към статия на ДНЕВНИК, която ме потресе. Ето ви кратка извадка от нея:

Ако не беше верен читател на Държавен вестник, и до ден днешен жителите на т.нар. Център-запад в София нямаше да знаят, че кварталът им е предвиден за тотално прекрояване. В началото на отпускарския месец август някъде между обявите за община Попово и община Аксаково е публикувано любопитно каре за столицата, от което се разбира, че има одобрен нов подробен устройствен план (ПУП) за район “Възраждане”.
Така собствениците на петнайсетина стари частни жилищни сгради научиха, че ще се простят с имотите си в името на две нови улици със съмнителна необходимост (виж картата).

Аз досега си мислех, че ако имам някъде имот, този имот си е мой и мога да го загубя само ако го заложа някъде, или ако реша да го продам, или ако някоя мутра чрез подкупен нотариус успее да изменти държавата, че съм го продал (имота). Оказва се обаче, че държавата е още по-мутра от най-големите мутри.

Как аз виждам горепосочената картинка. Овцете-избиратели избираме Общински съвет. Понеже избирателите сме овце (или друг тип рогат добитък), общинският съвет съвсем логично е съставен от вълци. Вълците, използвайки мимикрия не по-лоша от тази на хамелеона решават, че почти нищо вече не е останало за крадене и поради това измислят схемата, описана в ДНЕВНИК.

Най-шокиращото за мен в цялата тази история е това, че дефакто никой не е защитен от подобни поплъзновения на подобни (или същите) вълци. Утре бат Бойко решава, че му трябва нова уличка да може да си кара АУДИто по-бързо от 180 км/ч и съответно два-три блока заминават в небитието. Хората биват “обезщетени” с “подобни на техните” имоти в “други райони на столицата”. Баси, толкова абсурдно ми звучи, че направо още не мога да го повярвам.

Ясно е, че вълците се оправдават с “обществен интерес”. Ами че то всеки от тях все в обществен интерес работи. Примери бол: от руските подлоги, застанали начело на държавата, до последния дребен държавен чиновник, който в името на обществения интерес си тръгва в 16:00 вместо в 17:30.

Може да има нещо вярно в думите на гладния архитект на София, че само собствениците на имоти щели да бъдат ощетени. На останалите не им пука и никога няма да им припука. “Не ми влиза в работата” е най-често срещания коментар, който може да чуеш в подобни ситуации. Какво ми пука на мен, че на Вуте му е зле? Нали аз съм си добре?

Гадното в цялата картинка идва от там, че явно сме безправова държава. Не мога да си представя подобен сценарий, който да се случи в лондонското Сити например. За САЩ хич няма и да говорим. Там собствеността е свещенна, независимо от това колко гладни и колко сити архитекти се опитват да прилапат каквото и да е.

Факт е, че докато не се научим да уважаваме собствеността, дотогава ще има и дупки по улиците, и фасове в градинките, и боклуци в торбички, полетели живописно от някое студентско общежитие.

Не, честно, не мога да го преглътна. Как може такъв абсурд?

Мутро-хижари

Мутро-хижари

Не съм ходил много по планините. Може би съм ходил повече от средно-статистическия българин, но това не е много. Не съм опитен планинар. Но досега знаех, че ако замръкнеш в дивото и намериш подслон, нечовешко е той да ти бъде отказан.

Спомням си и винаги ще помня добрината на семейство турци, които в една много тежка, бурна и пълна с гръмотевици и дъжд нощ (по време на екскурзионното ни през 2005-а) ни прибраха, нагостиха и подслониха. Обикнвени хора, живеещи без ток и вода. Щастливи по своему. Баба Айрия дори не говореше български. Дядото се оправяше. Не съм разправил в подробности случката, а може би трябваше. Но пазя топлия спомен за тези хора. И съм сигурен, че който и да е от компанията, ако му се случи планински път към Хамбар Дере, ще пита за тях. И ще се надява да ги намери все още в Гуна махала.

Сигурно се питате “тоя пък какво го прихвана изведнъж да се върне през 2005-а”? Прихвана ме това, че сега за контраст искам да ви заведа да прочетете случката “Когато тоягата замести глобата…“. Накратко, в нея се разказва за четири нормални човека и четири четинести, смърдящи свини. Повече – във връзката.

А аз искам да кажа на преживелите този ужас това: Гонете свинете. С каквито средства имате. Оплачете се където можете. Опитайте да създадете каквито законни проблеми можете на тия свине в човешки кожи. И особено на главната свиня, глиганът Иван Дръков.

И ако идиотът не си изпати, някой ден го посетете. Без жени, само мъжка компания! Подготвени!

И пак корпоративно-аФторски права…

И пак корпоративно-аФторски права…

Това във връзка с новината, която научих от Пейо днес:

image

Накратко: някакво чиновниче от ЕС (в случая става въпрос за комисаря по вътрешния пазар Charlie McCreevy, но не титлата те прави голям, а начина ти на мислене) решило (или са го “подсетили” със съответни “средства”), че 50 години е малко за защита на авторските права. Като резултат от тази нечовешка (и очевидна нехарактерна за него) мисловна дейност, това чиновниче с изсмукани от пръстите (и от други места, но не ми се споменават вербално, че закусих скоро) аргументи ще предложи въпросното увеличение. И ако случайно разумът не стигне, има опасност това да стане факт в ЕС, т.е. всяко авторско произведение да подлежи на законова защита в продължение на 95 години.

Неоспорим факт е, че законите за авторски права защитават повече оядените и вечно ощипани корпорации, които “управляват” произведенията, чийто права са закупили. Още един факт е, че реалните творци в повечето случаи биват безжалостно ограбвани от същите тези корпорации. Не е случайно съществуването (и разцветът!) на сайтове като Magnatune или Jamendo. Това са сайтове, които работят директно с музикантите, предлагат им с пъти по-висока комисионна и като резултат могат да ви предложат да слушате творбите безплатно, или да ги закупите срещу сума, която предпочетете да платите. Преди няколко дни чух по БГРадио, че има вече и българска група, която е избрала подобен начин за разпространение на музиката им.

Глупост е да се говори, че в ЕС нямало корупция. Според мен корумпиран е всеки политик, който потъпква правата на избирателите си с цел облагодетелстване на корпорации. Без изключение. И чичко Чарли без съмнение е корумпиран. До гуша.

– …at least you didn’t download films or music from the Internet…
– Oh, no, God!
What kind of monster would I be?

Theme: Overlay by Kaira Extra Text