:Веси: и :Ангел: утре пътуват за България. Днес е вечер на събиране на багаж и на подготвяне и на моят самотен престой тук (Веси ме подсигурява с бельо и дрехи, и сега в момента глади като за световно).

На мен днес беше много крив ден, макар и белязан от важен milestone. С шефът си говорихме по повод, че поемам временно работата на още 2-ма човека. Той имаше притеснения относно това как ще ми се отрази в общ план това по-високо натоварване. Аз простичко му обясних, че след като вкъщи е празен и глух апартамент (понеже моите хора ги няма при мен), най-вероятно ще кибича в офисът до 20:00 (т.е. ще имам достатъчно допълнително време да свършвам почти всичко). Не мога да кажа, че обяснението ми много му хареса, но нямаме друг избор – време на юлските отпуски е, и много хора искат да почиват. Аз тайничко се надявам това допълнително натоварване да ми се върне по подходящ начин (засега е доказано, че тези допълнителни усилия се уважават, ще видим за вбъдеще).

Утре също ще е крив ден. Факт. Вече съм имал такъв – винаги когато ги изпратя изпадам в едно такова гадно настроение, да не говорим и че параноичните ми притеснения относно сигурността на полетите им ще ме мъчи, докато не получа правилните СМС-и. Разбира се, че всичко ще мине нормално (животът иначе не може да продължи, нали?), но все пак – притеснението си го има. Доста съм летял, и много рядко съм се притеснявал за моята сигурност, но когато изпращаш жена си и детето на 10000 м със скорост 900 км/ч, някакси има едно такова “чувство под лъжичката”.

Е, от утре ще е скука. Дано поне имам желание да пиша!

Преди няколко месеца бях подхванал експеримент – да ходя до работа с колело. Тогава времето ме отказа още след първия път и зарязах нещата, а и след това така хубаво си свикнах с автобусът, че всеки ден ми се събираха не повече от километър-два на колелото (с което се свиква бързо, защото е много, много малко).

Напоследък обаче реших, че трябва да увелича движението. И понеже събота и неделя ме мързи и в костите, а за фитнес и дума не може да става (въпреки че имаме някакви полу-безплатни карти от фирмата), реших да пробвам отново един курс до работа и обратно. Решението взех снощи, а тази сутрин, след много колебания, реших да го осъществя.

40 минути след като излязох от нас (доста уморен), седнах на компютъра в работата. Направо не ми се вярваше колко съм щур да тръгна 10 км през гората в понеделник сутрин! И се чудех как ще се прибирам обратно, че в момента това ми се виждаше “мисия невъзможна”. Както и да е – денят си мина, аз си починах добре, и в 17:25 отключих колелото, за да поема по обратния път.

След още 40 минути си бях вкъщи. Доста по-тежък преход, най-вече заради жегата. Пристигнах целия изпотен и уморен. Но и доволен – бях успял и (поне утре) не се очертаваше същото. Веси ме посрещна още на входа с идеята да напълня касата с бира – има промоция в Super Best. Речено – сторено: нарамих 30-бутилковата каса и с нея до магазина. Върнах я, взех 24 новички Carslberg и вече имам бира поне за седмица-две напред.

Надвечер дойдоха Полина и Микел и поиграхме малко белот. Микел започва да усеща съвсем играта, а аз започвам съвсем да я забравям. Играх по-зле от всякога, и като за капак след втората игра ми се приспа ужасно.

В 22:15 вече мислех за сън.

Днес :Йовко: направи животът ми тук с един тон по-приятен и по-лесен :).

Откакто сме в Дания ми беше криво, че не съществува low-cost авиокомпания, която да лети между Copenhagen (CPH) и София (SOF). От всичките ни търсения из мрежата, до днес не бяхме открили с Веси нищо. Имахме варианти Sofia – Hamburg, но това не е истинско решение (а и парите излизат почти същите като с нормален полет – влаковете са много скъп транспорт в Европа и билетът Copenhagen/Hamburg/Copenhagen оскъпява и прави безсмислено начинанието).

Та до днес ми беше криво, че повечето емигранти си имат по-евтин достъп до родното небе, а на нас всяка такава екскурзия ни костваше EUR 930 само за билетите. Днес обаче :Йовко: написа този коментар. Аз, прочитайки коментарът, се отлепих поне на 15 сантиметра от столът (подхвърчайки лекичко из стаята), а след като прегледах дестинациите на посочената там авиокомпания WizzAir направих три бурни виража над бюрата на колегите и меко кацнах обратно на столът си! Колегите обаче (вече свикнали на какво ли не) си продължиха работата невъзмутимо.

Всичко това се случи когато един бърз поглед ми показа, че WizzAir лети до Malmö. Един по-внимателен – че от летище Sturup – Malmö до Copenhagen има доста удобни автобуси на една изключително приемлива цена.

Радостта ми беше голяма! Също и тази на Веси. И двамата искаме да благодарим на Йовко, който съм сигурен, че въобще не е подозирал каква огромна услуга ни прави. Аз бях толкова въодушевен и доволен, че веднага говорих с моят мениджър и вече имам уговорена декемврийска коледна отпуска, за която вече си купихме билетите :). Билетите сега струват само EUR 455, което в сравнение с цените от на MALEV или CSA (поне ЕУР 930) направо “кърти мифки” (както беше написано в друг известен и популярен блог).

Миналогодишната Коледа беше хубава, но… нищо не е като Коледа вкъщи! При родители и приятели!

Много съм доволен! Йовко си спечели много бира и огромна благодарност!

Невероятно, но може би има шанс България да се оправи!

Това не го казвам повлиян от “музикалната класация” на ДАРИК (за това – в друга тежка тема), а от светкавичният отговор на г-н Венци Христов от ГРАО:

> From: Venci Hristov <vhristov\_\_grao\_government\_bg>
> Date: Jun 25, 2005 12:51 PM
> Subject: RE: Констатирано нарушение на Закона за избиране на народни представители
> To: donangel\_\_gmail\_com
>
> Здравейте г-н Ангелов,
>
> С настоящия e-mail ще се постарая да Ви отговоря и на двете писма.
>
> 1. Данните за българските граждани, заявили желание да гласуват в чужбина ги получаваме от посолствата на Р България и/или външно министерство.
> Конкретно за Вас и г-жа Весела Ангелова са подадени данни, че ще гласувате в Дания.
> За съжаление Вашият ЕГН е грешно подаден и поради тази причина не сте изключен от избирателния списък в България. Уникалния идентификатор за българските граждани е ЕГН и надявам се, разбирате, че ние няма как да обработим данни които са грешни.
> В прикачения файл Ви изпращам редовете от файла за Дания, които се отнасят
за Вас и г-жа Ангелова.
> Въпросът Ви за г-жа Ангелова буди недоумение. От една страна негодувате, че Вас Ви има в избирателния списък, а от друга страна защо пък нея я няма.
> Тя е изключена от избирателния списък, защото е заявила желанието си да гласува в чужбина. На общинските администрации и секционните комисии са раздадени допълнителни списъци (те не са избирателни) чрез които те могат да се информират защо дадено лице го няма в избирателния списък т.е. ако г-жа Ангелова се появи в избирателната си секция в България и пожелае да гласува и поиска обяснение защо я няма в избирателния списък те ще могат да и отговорят.
>
> 2. На втория Ви e-mail отговорът е – Всички данни за нашите представителства в чужбина са ни предоставени от външно министерство. Нашата цел е била да информираме максимално българските граждани, макар че сайта е основно предназначен за ползване в България.
>
> Съжалявам, че по отношение на организацията на изборите в Дания сте забелязали две грешки, но се надявам да сте разбрали, че ние (ГД “ГРАО”) нямаме отношение към тях.
> Също така се надявам да публикувате писмото ми на Вашия сайт или поне вашия положителен коментар.
>
> Приятен ден
> Венци Христов
> Head of IT department
> GRAO

Г-н Христов, имате моята сърдечна благодарност за проявеното от Вас разбиране и за изключително коректният и бърз отговор, който получих. Смятам че служители като Вас ще променят масовото впечатление от начинът, по който нещата се вършат в българската държавна администрация.

Топката остава в Посолството на България и аз за пореден път констатирам у служителите на посолството изключителна административна небрежност, граничеща с престъпно отношение към тяхната роля и место тук (в Дания).

Тук следва да уточня, че в моят случай ДВА пъти подавах заявление: веднъж писмено (което беше грешно!) и след това по телефона (защото в писменото заявление ЕГН-то действително е грешно). Чисто теоретично вината си е моя: повлиян от фактът че в Дания по телефона може да свършиш цялата работа, аз говорих със служителката, потвърдих ЕГН-то си с нея, и съответно останах с впечатлението, че всичко е наред. Но не би…

Случаят ще ми държи влажно доста време, защото от една страна има риск да изглеждам глупаво в очите на хората, а от друга нямам никакви юридически средства да докажа правотата си! И предвид че посолството е само на 5 мин пеша от нас, трябваше да отделя от служебното си време и да отскоча да си свърша работата на место! Няма да имам повече доверие на служителите – ако за каквото и да е се получи “странна” ситуация, до дупка ще трябва да ги преследвам, за да съм сигурен че всичко е наред!

Ето го и моят отговор до г-н Христов:

> From: Doncho Angelov <donangel\_\_gmail\_com>
> Date: Jun 25, 2005 1:07 PM
> Subject: Re: Констатирано нарушение на Закона за избиране на народни представители
> To: Venci Hristov <vhristov\_\_grao\_government\_bg>
> Cc: Darik online <web\_\_darik\_net>
>
>
> На вниманието на:
> Венци Христов
> Head of IT department
> GRAO
> \-\-\-
> С копие до:
> ДАРИК online
> \-\-\-
>
> Здравейте г-н Христов,
>
> On 6/25/05, Venci Hristov <vhristov\_\_grao\_government\_bg> wrote:
> С настоящия e-mail ще се постарая да Ви отговоря и на двете писма.
>
> Благодаря Ви много за бързия и компетентен отговор!
>
> Очевидно проблемът е в администрацията в нашето посолство. Ще видя дали ще получа отговор на запитването ми от тях, но ще го потърся със сигурност сега, когато отивам да гласувам.
>
> Според мен е недопустимо чиновник да се отнася невнимателно към задължението си да комуникира ПРАВИЛНО посочените ЕГН-та – би следвало това да е проверено няколко пъти, още повече че ЕГН-номерът, който те са изпратили на Вас е неверен (контролната му сума не отговаря, всяка програма за проверка би могла да им го каже).
>
> Посолство Дания не за пръв път прави подобни издънки, но явно имат сериозни позиции във Външно, защото хората са буквално несменяеми!
>
> Също така се надявам да публикувате писмото ми на Вашия сайт или поне вашия положителен коментар.
>
> Можете да видите публикацията и моето мнение по въпроса и тук:
> https://doncho.net/?p=306
>
> Поздрави и лек ден!

Честно казано, леко съм озадачен от фактът, че при Веси всичко е наред. Някакси очаквах, че ако тя е в списъка за чужбина, щеше да излезе съобщение, различно от това което излиза в момента:

> Справка по ЕГН – Резултат
>
> Няма лице в избирателните списъци, което да отговаря на въведените от Вас данни.
>
> Причините за това могат да бъдат:
>
> * Лицето с това ЕГН не отговаря на условията за включване в избирателните списъци.
> * Въведеното име не съвпада.
> * Данните на лицето са защитени и могат да бъдат достъпени само с универсален електронен подпис.
>
> Ако въведените от Вас данни са верни, обърнете се към общината според постоянния адрес на лицето за включване в избирателните списъци.

Както сами може да видите, никъде не пише че “възможно е лицето да гласува от чужбина”. Да не говорим, че би следвало всички такива “лица” да сме в друг списък, и да не изглеждат все едно ги няма никъде и никога.

Днес сме на избори. Още от сутринта заседнах пред компа, за да следя по ДАРИК резултатите. Малко по-късно получих писмо от Атанас Чобанов от БЪДЕЩЕ, в което той ни подканяше да проверим дали всичко е ОК с нашите лични данни в сайта на ГРАО. Естествено отидох веднага и ето тази е-поща е резултатът от моята проверка:

> To: elections\_\_grao\_government\_bg, bg-embassy\_\_mail\_tdcadsl\_dk, bg-embassy\_consul\_\_mail\_tdcadsl\_dk
> Cc: Darik online web\_\_darik\_net, darik\_\_darik\_net, darik\_\_plov\_omega\_bg, vessi\_\_doncho\_net
>
>
> До:
> Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване”
> София 1000
> ул. “Алабин” N 16-20
> elections\_\_grao\_government\_bg
>
> г-н Димитър Костов – председател на ЦИК
> София 1000
> пл. Княз Ал. Батенберг 1
> \-\-\-
> До:
> Негово Превъзходителство Посланика на Република България в Дания
> Gamlehave Аlle 7, 2920 Charlottenlund
> \-\-\-
> Копие до:
> ДАРИК Радио, ДАРИК Радио – Пловдив
> darik\_\_plov\_omega\_bg , web\_\_darik\_net
> \-\-\-
> От:
> Дончо \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> ЕГН \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> Адрес в България: \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> Адрес в Дания: \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> \-\-\-
> От:
> Весела \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> ЕГН \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> Адрес в България: \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> Адрес в Дания: \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> \-\-\-
>
> Уважаеми,
>
> Съгласно Чл. 41. ал 8 от Закона за избиране на народни представители, подадохме заявление за гласуване в чужбина, използвайки предоставените от Посолството на РБ в Дания документи и телефони.
>
> Днес, 25 юни, направихме справка по ЕГН на интернет страницата на ГРАО. От справката се разбира:
>
> 1. Дончо \*\*\*\*\*\*\*\*\*\* все още не е отписан от избирателния списък в България.
>
> 2. Весела \*\*\*\*\*\*\*\*\*\* не фигурира въобще в избирателните списъци – интернет страницата на ГРАО съобщава “Няма лице в избирателните списъци, което да отговаря на въведените от Вас данни.”
>
> Моля да бъде уважен законът и:
>
> 1. Дончо \*\*\*\*\*\*\*\*\*\* да бъде отписан от избирателния списък в България. Желаем да получим писмено обяснение за констатираното от нас нарушение на Закона за избиране на народни представители.
>
> 2. Желаем да получим писмено обяснение относно причините, поради които Весела \*\*\*\*\*\*\*\*\*\* не фигурира в избирателните списъци.
>
> С уважение,
> Дончо \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> Весела \*\*\*\*\*\*\*\*\*\*
> Шарлотенлунд, Дания

ДАРИК веднага отговориха. Независимо какви са причините които ги водят, прави им чест че показват заинтересованост от тези (еднолични донякъде) проблеми:

>
> From: Darik online <web\_\_darik\_net>
> Date: Jun 25, 2005 10:45 AM
> Subject: RE: Констатирано нарушение на Закона за избиране на народни представители
> To: public\_\_doncho\_net
>
>
> Дарик радио ще представи проблема директно пред Централната избирателна комисия и на живо в ефир.
> Поздрави!

От другите днес отговор няма да чакам :(. Ще им се стъжни животът обаче, ако се окаже че не може да гласуваме. Днес в 15:00 имаме среща с приятели пред посолството и тогава ще се разбере. Ако не успеем да гласуваме поради подобни бюрократични процедури – не знам какво ще направя (ще му мисля тогава).

Днес след работа бяхме цялото семейство до Lungby да понапазаруваме неща. Основно за мен, и най-вече – за обувки. Търсехме тежки обувки със защита на глезена, които да заместят горките ми кубинки, загубени от моя или Весин заплес някъде в София.

Намерихме. Леки и високи. Точно каквито търсех. Намерихме и доста други неща, които така или иначе трябваше да понакупим. Отдавна не бяхме се отпускали така. След това изядохме по сладолед, докато Ангел беше в някакъв пиратски кораб, изтряскан в средата на едно от огромните фоайета на центърът.

След това – обратно вкъщи. Веси ме “зарадва” с някакъв лигав филм (“Английският пациент”) и аз съответно ща, не ща трябваше да се спасявам. Добре че днес взех от колега всички DVD-рипове на Хари Потър, та имах и аз какво да гледам сега (тази вечер ще си пусна първи филм).

Ангел все още се мота и не ще да заспива сам. Дано не ни вкарва нерви, още повече че Веси е решена да гледа тази вечер да си гледа филмът и може да се стигне до много сериозни пререкания.

Спретнах си акаунт в Utopia.com. Това е много онлайн игра (няма оффлайн GUI клиент, или съм бил тотално сляп)… и сега аз не знам какво да правя с нея.

Ще видим какво ще стане, засега съм защитен от самата игра. Вероятно ще съм много зле :), предвид колко свободно време ще мога да отделям!

Преминаха около десетина тежки дни. Като изключим работата (много натоварена, през денят огън и жупел, не само от небето) и неприятностите (имах си проблеми в България, важното е че всичко се развива възможно най-благоприятно), нямах и особена муза за писане. Лошото е, че почти нямах и много възможност за четене, а любимите ми блогове бяха натворили много нови и интересни за мен неща ([1], [2], [3], [4], [5] и много други).

Миналата събота бяхме на барбекю с приятелите ни Нора и Цецо, както и с още няколко българи, живеещи в Дания. Беше интересно, най-вече защото въпреки на пръв поглед малкото общи неща, намерихме общ език с цялата компания. Тази събота ще се видим отново – за да гласуваме и за да изпием бири след това. Трябва да взема да кача снимките, защото хората ме чакат. А и ми е любопитно какво е станало и какво не е могло с нашият апарат.

Като изключим барбекюто и нормалните преболежки, седмицата мина добре. Григоре, благодаря ти много за навременната помощ. Днес се разбра, че най-вероятно всичко е наред – повече ще се знае следващия петък.

Утре с :Веси: смятаме да ходим до Люнгби. Ще пообиколим този/онзи магазин, за да си потърся истински планински обувки и дъждобран. В момента нямам обувки за похода през Август и смятам да поправя тази липса. Също така може да намерим и други интересни работи.

От около седмица тук е наистина топло – през деня температурата в стаята стига 27 градуса и на датчаните започва да им става много топло. Днес двама от колегите се оплакаха колко им е зле, а аз им обясних че при “добро време” в български офис температурата ще отиде към 30-32, че може и повече градуса. Те млъкнаха и си продължиха работата с високо вдигнати вежди :).

Интересно е да се наблюдава как датчаните ходят на плаж. Но за това май ще пиша отделно и някой друг път. Сега смятам да натисна Publish и да сложа край на 9 дневното мълчание в този блог.

Днес беше една съвсем нормална, дъждовно-слънчева датска неделя.

Сутринта :Ангел: се отчете още в 06:15. Естествено никой от нас не му позволи да си развява байряка толкова рано – просто го преместихме в леглото при нас. Той се оплакваше още около 15 минути от нерадостната си съдба, искал да става, “мамо, айде да закусим” (на което се отговори “ха, ха, хаааа” – в просъница) и т.н. Както и да е – след 20 минути заспа и спа почти още час и половина.

Около осем и нещо станахме и всеки по задачите си :). :Веси: захвана закуската, а аз – компютъра :). Имах сума ти неща да си правя, а и форуми ме чакаха. Докато разсипвах щедро мъдростта си из мрежата :), Веси ми донесе кафето и закуската! Кажете сега, нямам ли страхотна жена 🙂 ?

Днес още след като се събудих ми направи впечатление нещо неприятно :(. От сутринта, та цял ден, имах едно такова странно “трептене” в сърдечната област. Много неприятно, никаква болка, просто все едно ти трепва мускул, но някъде отляво над стомаха. Ако това състояние продължи, май ще се ходи на лекар, само че ще се чудя какво да и обяснявам – сигурно ще ме помислят за хипохондрик (то тук и без това хипохондрията е най-често поставяната диагноза :)).

Денят си продължи и мина нормално. Веси ходи да плува и се върна плувнала във вода – все едно ей-сега е излязла от басейна. Как уцели да се върне в най-големия дъжд – не знам. Но беше интересна картинка.

След като сложихме Ангел да поспи, Веси направи ядене, и след това полегнахме блажено! Аз почти свърших Harry Potter and the Prisoner of Akbazan. Голям кеф е да четеш книга в оригинал, особено след като вече си чел един добър превод на родния си език. Днес също така получих потвърждение от Amazon че са ми изпратили и поръчката с останалите две книги. Както гледам, ще дойдат точно като свърша сегашната – обикновено отнема не повече от 2-3 работни дни да дойде пратката от Великобритания до вкъщи. А аз имам точно 2-3 дни максимум, докато свърша сегашната. А ако се получи дупка, току-виж съм чел и нещо наистина полезно (сертификационни бумаги или датски език).

След като Ангел се събуди, вечерта се изтъркули неусетно. Успях да се сгризя с един от форумците в БГДевелопмент, който очевидно не прави разлика между Stack и Array, защото “PASCAL не поддръжа стекове и то и без това вътрешната реализация ще е с Array”. Едновременно с това ми стана тъжно, защото очевидно много ученици (или студенти) ги мързи да учат… но може би те не са виновни за това. Някой беше казал, че работа на учителят била да създаде интересна и ефективна учебна среда…

Докривя ми от едно мнение на човек, който уважавам! Уважението ми към него е по индукция – базирано е на уважението, което други уважавани от мене хора изпитват към него (ехааа, каква рекурсия!). Но категорично не се съгласявам с казаното от него… ако :Йовко: ми пусне гневния отговор може и да се разбере защо! Но :Йовко: сам решава – това си е в неговия блог.

Остатъка от вечерта мина в къпане, писане по блози :), и подготвяне за утрешния ден, за който може да се каже че се познава от вечерта (от съдържанието на Inbox-а ми) че хич няма да е лек. Дано само това прималяване мине по-бързо…

Днес беше тежък и дълъг ден. Тежък защото беше пълен с раздяла (макар и за кратко – раздялата си тежи), и дълъг защото беше 25 часа, 7 от които пътуване по летища и самолети.

Станахме рано сутрин. Хвърчане насам-натам, покупки (малко българска храна за в Дания), последни приготовления и в 12:00 – благополучно до летище София.

Носейки доста [нова] електроника със себе си, имах едно леко такова чувство под лъжичката – да не би някой БГ митничар да реши че му е ужасно скучно. БГ митничарите принципно не би следвало да имат отношение към изнасяната от България електроника, но все пак – човек никога не знае. Те са изобретателни хора и аз мога да очаквам всичко от тях :).

Напразни ми бяха всички притеснения – никакъв проблем с никакви формалности по пътя.

За сметка на това обаче, Ангел понесе доста трудно пътуването. В самолетът до Будапеща направо ни скри шапките, не спря да се върти, да ръчка, да мрънка – въобще пълна програма. В трансферната зона, докато чакахме, майка му се побърка да го удържа, ходихме с него да се разхождаме напред-назад, абе като цяло – много зле. На детето вече много му се спеше, и като нямаше условия си го изкарваше на най-близките до него.
В самолетът към Копенхаген Ангел заспа още при излитането. Самолетът не беше набрал височина още, а той спеше, завързан с коланът за седалката. След това помолихме за одеалце и възглавница и той поспа поне час, докато ние с майка му си казахме наздраве с по една бира.

При пристигането – никакви изненади. Всичко си беше по редът, на датските митничари въобще не им пукаше за моите два диска или за каквото и да е друго. Минахме си по зеления коридор, и след около час (невероятен късмет с връзката с автобусът за вкъщи) си бяхме в апартамента. И там изненади нямаше, отворихме малко трудно вратата от купчината поща зад нея, но иначе всичко си беше както трябва.

Проветрихме, аз подкарах компютърът с новите неща, Веси изкъпа малкия, след това и нея си, и то стана време за лягане.

В България Владо ме попита защо не съм писал в блога. Мисля, че тези които четат тук имат право да знаят. Причините са няколко:

1. Имах много ангажименти. Едва се спирах, времето не стигна, за да обърна внимание на всички които ми липсват. Съжалявам, че не успях – дано не ми се сърдят тези, с които не успяхме да се видим.
2. Още първият ми пост щеше да е негативен. А не исках да започвам с такъв. Не исках да плюя действителността, в която живеят най-близките ми хора, които зверски ми липсваха последните осем месеца. Затова предпочетох да си затворя очите и устата, и да се наслаждавам на компанията на близките ни (кръвно и духовно) хора, отколкото да отпушвам грозни страсти.
3. Като минаха 4-5 дни без постинги, реших да продължа така. Тези дни ми бяха толкова пълни с разнообразие, живот и приятни емоции, че по-добре да ги оставя така, само в паметта ми, без да създавам тяхна сянка тук.

Две невероятно мили и приятни сватби, толкова радост в очите на приятелите и роднините, толкова българска реч наоколо. Мизерията, дупките, грозотата, мутрите и “клиентът е враг” нищо не струват и не могат да помрачат светлината от другото! От това, което човек нарича “родина”.

Затова не писах. И сигурно и Август няма да пиша, когато отново ще съм в България – този път в отпуска. Сигурен съм, че скоро :Веси: ще брои дните ;).