:Веси: отново е на курс. Като че ли започва да и харесва, макар още да е силно омотана от странното датско произношение. Ще видим, като дойде време за изпитите.

Днес огледах вариантите за пренасяне на багажа до новата квартира. Идеята да вземам кола под наем никак не ми харесва – първо трябва да си сменям книжката (българската важи само първите 14 дни от престоя ми тук), а и на всичкото отгоре с толкова много велосипедисти наоколо, без да съм свикнал с тях – да не взема да направя някоя беля.

Като гледам, едно преместване на багажа ще ми струва между ДКК 300 и ДКК 500. Без хамали. Ако искам хамали – става по-сериозна работата… Абе ще видим – още мисля какво да предприема. Разбира се, има го и типичното българско решение – да се натоваря като кон и на 10 курса да пренеса багажа до новото место. Това решение пак става, макар че ще ми се разкаже играта предполагам (пакетиране, разпакетиране и т.н.).

На 27.11. ще започнем пренасянето. И би следвало във вторник (30.11) да сме вече на новото место. Тук ми писна: дълго пътуване до работата (час в едната посока) и духащи прозорци. А сега са много духащи!

Утре трябва да започна проучване за АДСЛ инсталацията на новото место. Без интернет се живее трудно, а знам ли колко време ще отнеме тук да ми пуснат абонамент (хардуер вече има инсталиран в квартирата – явно това е нещо като стандарт тук).

Отново бяхме сами с :Ангел:. Комай вече пиша в блога само когато сме сами с него :). Беше вечер за плуване, и :Веси: изчезна към басейна. А аз останах със синът, който най-безцеремонно ме изтика от компютъра, защото “имал лабота”. Е, благодарих че имам служебен ноутбук и седнах на него. Междувременно се поскарвах, когато започне да търкаля някоя количка по клавиатурата, и го пощипвах, за да му привлека вниманието за поредната забележка… Не е лесно, но и никой не е обещавал, че ще е. Чат-пат ми идваше и наум песента на Контрол “Хлапето”: “…удряй с лопатата, където свариш” :). Но не стигнахме до там, а и едва ли ще стигнем (ако някога стигнем, няма аз да съм от този край на лопатата 🙂 ).

Детето иска внимание. А аз още не мога да създам “контакт” с него. Истината е, че нямам и много време да опитвам. Тези няколко часа сами щяха да са много по-различни, ако имах възможност да изляза някъде с него, но аз трябва да чакам включване от България – не сме се чували с родителите ми много време и има доста работи да си казваме. Включването всъщност доста закъсня, но понякога се случва. Поговорихме по работа, поразказахме си това/онова, даже успяхме да се скараме 🙂 – когато не се плаща за разговора хората стават разточителни… Да живее Скайп и всички негови разработчици! Да живей!

Мръсния спамер пак се беше активизирал тези дни. Само днес съм reject-нал поне 15-тина съобщения. Явно спам плъгина си върши работа – само да не забравям да го ъпдейтвам от време на време, че онзи ден два спама бяха минали през ситото, но не за дълго :).

Днес си купих абонамент за Webshots. Уважавам тази компания от много време, уважавам красотата, която чрез тях стига и до нас. Използвам ги от ужасно много време, но последната една-две години бях спрял – първо си промениха политиката (аз по онова време не разбирах защо трябва да плащам за нещо безплатно, и ги намразих за това), и второ – Интернетът на старата ми работа беше доста лимитиран при преместването отново в София, а и не исках да го хабя за такива неща. Но днес се сетих за тях, свалих новият им (безплатен) софтуер, и след недълго колебание си купих абонамент за един месец. За да видя как ще е – ако потръгне, може би ще си купя за цяла година. Ако ли не – ще си остана Basic user, но и няма да се радвам на висококачествените изображения (да, когато си на 1400х1050 ясно си личи как картинката е разтеглена от 800х600 🙁 ).

Не знам дали сте забелязали, от няколко дни под title на блога се мъдрят два часовника. Какво показват те си пише ясно – решил съм първия винаги да показва времето където съм, а втория и останалите (ако след време има още) ще показват времената, където има хора които ме интересуват. Ако някога станат повече от три – ще ги преместя от челото на блога и ще ги “скрия” някъде. Ако някой го дразнят тези два флаша (защото това са си флашове) – нека да каже. Понеже вече чух едно негативно мнение (от което ми докривя, ама в крайна сметка – всеки има право на лош вкус), ако станат повечко негативни – може и да ги разкарам. По-добре два флаша по-малко, отколкото 10-тина читатели, нали 🙂 ?

Сега :Веси: и :Ангел: се приспиват. Съдейки по шумовете, които идват от там, няма да е лесно. Но ще стане :). А след това – филм. Може би, ако не ми се приспи твърде бързо. Напоследък много лесно и бързо ми се приспива – не знам дали работата ме преуморява или времето – но спя като пън и все се чувствам недоспал. Надявам се тези дни да имам малко повечко време, за да мога да ви се похваля с новите придобивки.

:Веси: днес е била в настроение за снимане. И аз побързах, веднага след като се прибрах, да ги кача в галерията ни. За тези, които са разглеждали всичко останало – ето линк към първата от новите снимки (те са само 5, но са добри – поне повечето от тях). От тази снимка до края на албумчето – всички са нови.

От новите особено много ми харесва тази. Смятам я за много добро попадение, и определено ще е една от хартиените снимки, които ще излязат от този апарат.

Тази вечер имах шансът да бъда с малкия, докато Веси е на басейн. За целта се прибрах малко по-рано, за да можем с Ангел да я придружа до басейна (и на мен ми беше любопитно да видя що за чудо е този басейн). Към 18:20 тръгнахме от къщи, след това за 10 минути бяхме до Конгенс Ниторв (ако така въобще се пише на български името), откъдето метрото ни закара до необходимото място за 5 минути. Хубаво е, че Деница дойде с нас, защото без нея щяхме доста трудно да намерим местото – нещо като спортен комплекс – фитнес, басейн, 1-2 други зали и т.н. нещица.

Билетчето беше ДКК 28. Карта за 12 посещения – 280 (т.е. – получавате 2 посещения гратис). Което беше интересно и за мен в случая е, че басейнът е на втория етаж и има много приятно барче, което дели една стъклена стена с басейна. Докато Веси се преобличаше си отбелязах, че барчето щеше да е още по-интересно ако имаше обща стъклена стена и със съблекалните 🙂 – не точно за Веси – нея съм си я виждал и иначе, а за останалите нелоши “неща”, които забелязах в басейна. Аз изпих 1 малка бира, Ангел хапна чипс, а Деница пи една кола с нас докато чакаше да и започнат танците. По някое време и Веси се появи от другата страна на стената – вече преоблечена и влезе боязливо в басейна. Не и отне многовреме да се аклиматизира и скоро цепеше водата като един от големите кораби, които акостират на Норпорт (от от пристанищата в Копенхаген).

След като пийнахме бирата се прибрахме вкъщи, и аз “сготвих” вечерята! Принцесите бяха готови, а на мен се падна честта да включа фурната и да изчакам 15 минути. След това с Ангел изядохме каквото можахме, даже ми се откъсна една принцеса и за Веси – сигурно ще е гладна като се прибере.

Сега, докато пиша това, Ангел ми е седнал на корема и се взира в тъмното навън към улица Гамел Монт. И пак докато пиша му омръзна, намачка ме (той хич не е лек – вече е повече от 13 кг), скарах му се и в момента “играе” Solitaire. Едва ли разбира какво прави, но поне се учи да влачи картите насам-натам. Понеже той не разбира защо понякога му давам да пипа клавиатурата, а понякога не, сега като протегне ръце към интервала ме гледа боязливо. А току-що си пусна и Пинбал – май трябва да го науча да го играе…

Веси вече е при нас. Време е вечерта да продължи по стандартния начин :). Доволна е от плуването – което е най-важното!

Малко анархийка на никой не е навредила.
Например – ето тук: Как да не си плащаме сметките за парно. Въобще тия симпатяги от Indymedia.org хич не са за подценяване…

Четете и се образовайте. И прекарвайте тези, които искат да ви прекарат. Стар еврейски закон, мда!

Иначе нормален ден. Две записвания го ознаменуваха – Веси се записа да чака за курс по датски, а Ангел го записахме да чака за детска градина. Детето очевидно и то изнемогва вкъщи и има нужда от контакти със себеподобни – затова скъпо-нескъпо – записваме го – само да му дойде реда. Сега остава да чакаме – говорят се за едни срокове от два до шест месеца за чакане за детска градина. А Веси най-вероятно ще почва датския след Нова година – такива просто са правилата. А правилата тук се спазват – няма връзки, наши хора и техни хора. Затова – чакаме…

Сутринта започна така:

Copenhagen, Denmark: Current Conditions Temp: 9°C Wind Chill: 6°C Humidity: 100% Wind: NNW at 11 km/h Clouds: mostly cloudy Conditions: mist

Правете си сами изводите. Не можем да мръднем наникъде…

Комбинирайки това с факта, че снощи ми се скапа батерията на ноутбука (или поне така си мисля) – предполагам може да си представите настроението ми тая сутрин 🙁 ! Не знам дали е скапана – но се наблюдават следните симптоми: не ще да зарежда повече от 82%, а като дръпна кабела на зарядното – компютъра угасва моментално. Мисля, че е скапана – ще видим утре helpdesk-а какво ще каже. Тъй или иначе – на фона на сегашното натоварено време в работата – не си давам ноутбука, докато не дойде настолната ми машина!

Ще видим как ще продължи този ден – но засега не се очертава много добре! Дано поне да свърша някаква работа днес!

Днес се канехме да излизаме на разходка. Трябва да посетим доста места, дадени ни от нашия консултант по преместването, за да видим какво представляват и евентуално да ги харесаме за бъдещо место за живеене. Част от местата са тук, в града – друга част на вън от него, но на приемливо време за транспорт до работата.

Времето навън обаче е отвратително. Вали през 10 мин, мрачно е. И ние естествено не успяхме да изпълним планираната разходка. Въпреки че разходката ще е основно с транспорт (т.е. – влак и/или автобус), лошото време не е подходящо да разглеждаш нищо – най-вече защото в лошо време трудно се харевса каквото и да е.
Остава да разчитаме на преценката на консултанта. По-следващата сряда (27-ми) ще ходим да гледаме конкретните предложения, които тя ще определи. А днес се задоволихме само с разглеждане на картата на полуостров Ютланд, както и с определяне на изискванията ни към бъдещата квартира. Определихме посоката, в която трябва да търсим жилището – от мен остава само да обобщя на Рики (така се казва консултантката) какво сме решили. И разбира се – да не си променяме мнението оттук-насетне.

Иначе при нас нещата си вървят. В работата започва малко тежък период, но има и такива моменти. Ще се справим – нали затова сме екип. Така или иначе – такива моменти в нашия бизнес има – и тепърва ще се усещат все по-силно (с навлизането по-навътре в нещата).

Виждам, че приятелите от ССС здраво натискат да докарат инициативата OpenFest до успешен край! И според мен – твърдо ще се справят. Браво, момичета и момчета – свалям ви шапка. Щеше ми се и аз да мога да дойда на 23-24-ти, но няма да стане, по никакъв начин няма да стане. Пожелавам ви голям успех след една седмица – и много повече популярност от миналата година. Също така пожелавам и да не се случи пак нещо, което да отклони вниманието в друга посока (до сега всяка по-важна такава инициатива беше заобикаляна заради друго събитие – я Министерски съвет ще се запали, я бомба ще избухне – дано този път всичко да е ОК!).

Сега приключвам, че ще ходя да връщам бирените кутии :). Тук и те се връщат – защо човек да губи 2-3 бири суха пара, като може хем да си върне кутиите (в магазина), хем да си вземе нови?

Днес, освен останалото покрай почивния ден, си поиграх и с онлайн албума ни.

Отдавна не бях качвал съдържание – днес запретнах ръкави и качих следните неща:

* Купона на Марково – 25.09.2004
* Дания – апартамента
* Дания – разходките

Хвърлете им едно око. Още не съм наслагал заглавия на снимките, но се надявам някой ден да поправя и това.

Днес беше хубав почивен ден. Излязохме на дълга разходка покрай морето (част от снимките са точно от днес). След това – около 2 часа разговори по :Скайп: с родители и приятели. Добре, че го има – щеше да е по-трудно без него! Сега говорим с часове и пак си липсваме. Тогава просто щеше да е много по-зле 🙂 !

Вчера и днес, поради липса на локални варез сървъри ми се налага да опознавам прелестта на еМуле и BitTorrent мрежите. Смея да кажа – доволен съм :). Няма да ми липсва пиратско кино – само пиратски субтитри. Какво да се прави – дори в Дания човек си остава българин, поне първите 100 години от живота си в чуждата страна :). Дано само някой ден баретите не влязат в апартамента…