Днес буквално ме побъркаха от задачи и подзадачки. Като за след няколко дни отпуск, и като за след Коледа и Нова Година.

Нови, интересни случаи за разрешаване. Отделно и идващ краен срок – всичко това просто се отрази смазващо на денят :). Отделно и се поздравявахме с толкова много хора – много е приятно да знаеш, че има хора на които им пука да те поздравят и „на живо” (т.е. – на ICQ или MSN).

Тези дни трябва да пращам един огромен файл на колега :). Пуснах го от сутринта да се архивира до 7z, но то отиде цели 5 часа работа. Архивът стана 4.3 GB, което сериозно ме озадачи. При проверката се оказа, че съм архивирал този файл и един негов „братовчед” – общо над 11 GB информация. Поздравления за компресията, бравос! Утре ще пека и пращам DVD-то, няма да правя нова компресия, и „братовчеда” ще върши добра работа на колегите.

Днес беше и първият ден на Ангел на детска градина тук. Вчера имахме тренировки – Веси трябваше да се почувства уверена, че може да закара Ангел до детската градина, като използва колелото и специалната седалка. Тренировките помогнаха доста, защото днес нямаше оплаквания (за разлика от вчера). Ама днес и ме нямаше мен, т.е. – нямаше на кой да се оплакват. Важното е, че тя се е справила без проблеми, и Ангел е прекарал около час и половина сред детска компания – нещо, от което той определено имаше нужда! Е, Веси като е отишла да го взема той вече е плачел за нея, но и това се очакваше – ще мине малко време, преди да свикне съвсем с новата обстановка, деца и учители.
Утре ще го карам аз, защото Веси ще ходи на първият си датски език в новото училище. Ангел не може да остане и утре повече от 2 часа (просто не е препоръчително за него – може да получи стрес според педагозите в първите дни, и за това трябвало да се внимава), и затова аз ще го закарам в 10:00 и ще го взема в 11:30 – дано детето не реагира по-различно от днес, че всички ще видят как трудно мога да го утешавам – за разлика от майка му. Докато Ангел е на детска градина, аз смятам да пообиколя за кабел за антенният вход, и евентуално да подкарам TVTuner-ът ни, за да имаме поне някакъв „телевизор”. Да не говорим и че ще трябва да почна да му плащам данъкът – но за това в някоя друга тема :).
Днес се обадих, че утре до следобед ще работя от къщи, и ще видим с Ангел как ще се оправяме.

Сега :Веси: подготвя масата – ще се яде. Аз окончателно се отказах от това да търся вече външен интернет – със сигурност съм отрязан окончателно от източникът. Добре е, че човекът се е научил – надявам се да не е платил (реално казано) за урокът, т.е. надявам се интернетът му да е бил от безлимитните. Тъй или иначе – вече нямам гювеч (най-вече ми липсва бързината му), и от къщи ще съм през модем.

Коледните емоции започнаха. Днес беше пътуването за Германия. Понеже това е първото ни пътуване с EasyJet, още от миналата седмица минах през офисът им на летище Каструп (това е летището на Копенхаген) и се уверих, че всичко е ОК с билетите ни. Човек като плати толкова дребна сума за самолетни билети, някакси до края не му се вярва че всичко ще е наред с пътуването. Цената до Берлин и обратно (ЕУР 250 за тримата) на фонът на цената до София и обратно (средна цена ЕУР 750 за тримата при покупка поне 2 месеца по-рано) е направо невероятно ниска – затова исках да съм сигурен, че всичко е както трябва.

Е, естествено беше както трябва, и с :Веси: направихме още във вторник разписанието си за предвижването до Каструп. И този план изпълнихме днес.

Тръгнах си от работа около 14:30 (естествено след предварителна уговорка), минах през банката, за да оправя няколко превода точно преди Коледа, и след това ходих да довършвам предколедните покупки: една бутилка за Германия; каска за малкия (че след НГ няма да работи вело-магазина, а :Ангел: задължително трябва да е с каска когато някой от нас го вози на колелото); както и моята месечна карта за транспорт (пак поради факта, че си мислех, че на 2 Януари няма да работи гишето за карти).

Да знаете, че и тук транспортът си коригира цените (в смисъл – нагоре). Само че за разлика от България, където това може да стане по всяко време, тук това се прави ежегодно – когато се променя и разписанието на влаковете. И като казвам променя – то наистина се променя: махат се влакове и рейсове, слагат се нови, променят се времеви таблици и т.н. Ще трябва пак отначало да си правя разчетите за пътуването. Още не съм видял какво става с моят автобус – дано не се наложи да търся алтернативен транспорт.

Да си дойда обратно на думата – за пътуването. След като се прибрах вкъщи с Веси стегнахме остатъкът от багажа. Трябваше да си намеря и какво да правя в оставащия час – това беше аварийния резерв от време, но поради липса на аварии не ми се наложи да го използвам. Същия ден си бях свалил версия 14 на софтуера за моят SX1, и реших да опитам да го сложа на телефона. Разправят, че тази версия прибавяла поне ден към издръжливостта на батерията, и че била с доста пооправени проблеми. Архивирах си всичко в телефона, заредих го на приемливо ниво, и опитах да му сложа новия софтуер. Да, ама не! Не ще! Софтуерния ъпдейт не успя въобще да открие, че има включен телефон. И сега не знам защо – друг кабел ли иска, нещо аз ли не правя както трябва – умът ми не го побира. Когато не е в режим софтуерен ъпдейт – всичко работи както трябва, телефонът си комуникира с компютъра, всичко е ОК. Но когато пусна телефона в режим на ъпдейт, и когато пусна ъпдейт софтуера – нищо! Програмата, която трябва да надгради софтуера твърди, че нямало телефон на другия край на кабела. Явно или аз не правя нещо както трябва, или ми трябва друг кабел (макар че това е стандартен USB кабел – не знам какво повече от това). Явно ще пада ровене по форуми, но това по-нататък – когато дойде читав Интернет.

Разочарован от неуспеха изчаках да стане време, досъбрах си електронния багаж (телефон, компютър и т.н.) и тръгнахме към летището.

За тази част от деня може да се напише цяла сага. Слава Богу – пристигнахме навреме, навреме минахме check-in и security check. Ангел доста ни поизкъса нервите, но той беше вече уморен на тръгване, и какво може да очакваме от него от 4 уморителни часа в шматкане, чакане, пътуване и т.н. – детето просто беше на ръба на силите си.

Пристигнахме по разписание в Берлин, чакаха ни – всичко беше като по график.

Вечерта мина много приятно, в разговори, в лигавене на детето (което горкото съвсем пощуря) – въобще стандартната вечер с най-близките роднини. Липсваха ни. И ние на тях, което всъщност се очакваше.
Легнахме си късно. Утре е Бъдни вечер, която всъщност тук е голямата вечер на Коледа.

Днес ще обобщя резултатът от вчерашния експеримент.

Като за начало – боли ме шията :). Не знам дали от спане накриво тази вечер, или може би от лека настинка. Каквото и да е – ще го преборя бързо – възнамерявам до обед вече да е минало!

Сега за вчерашният експеримент. Като всеки експеримент, той си беше първо – неизвестно, и второ – изпитание. Неизвестно защото не знаех какво ще стане, а изпитание – заради кишата, която започна да вали следобед и не престана до вечерта. Вчера от обядът наблюдавах снега, който сериозно и с умиление валеше в/у седалката на колелото. Мисля, че най-силния снеговалеж, който съм виждал засега тук ;). Към вечерта, вече с леко притеснение гледах как снегът стана на киша. Противно на логиката, вместо вечерта да стане още по-студено, то взе че се постопли и снега премина в нещо средно между сняг и киша. Като за капак излезе и малко вятър.

Все пак трябваше да се прибирам, така че загърнат в якето си яхнах мокрото колело и тръгнах към къщи. Веднага се наложиха два извода:
* Лошо е да ти вали снегът в очите. Въпреки липсата на вятър, от скоростта той така или иначе си влиза в очите
* Вечерта фенерчето на колелото, макар и светейки напред, дразни очите ми ако няма друга околна светлина.

По втория въпрос мога и да поработя (с друго осветление), но по първия нищо не може да се направи.

Стигнах до вкъщи за около 45 минути, сериозно измокрен и изстуден, но доволен! Отново: не беше толкова зле, колкото очаквах. Но за жалост – мисля че трудно ще издържа това всеки ден през зимата.

Т.е. – генералният извод засега е: оставям колелото само за краткия (5-10 мин) маршрут в Шарлотенлунд – от вкъщи до спирката на автобуса и обратно. Определил съм си ориентировъчна дата първата половина на Март за повторение на експеримента, но по друг маршрут. Този, покрай S-bahn-ът е доста дълъг, просто няма смисъл да правя 4 км повече на ден. Подозирам, че през гората има по-кратък, но през зимата е невъзможно поради мокрия терен и липсата на осветление по алеите в гората.

И да знаете, че не съм се отказал – само като че ли поотлагам :). Зимата ще е трудно (то се знаеше) – да видим дали ще стигне воля и желание за през пролет-есен сезоните.

Имах крива сутрин. Снежна, студена и неприятна. Ако беше само снежното и студеното – щях да го преживея. Но неприятното дойде от леко (с около 2 минути) разсинхронизиране на транспорта, който използвам. Неприятното обаче обикновено води нещо полезно, както ще видите след малко :).

Вчера си купих колело :). Няма да казвам колко струва, защото това не е чак толкова важно. По-важното е, че колелото е хубаво, и че вече можем да се придвижваме като типично датско велосипедно семейство :). Защото и двамата с Веси си имаме велосипеди, а Ангел си има специална детска седалка – максимално обезопасена и отговаряща на местните правила за безопасност.

Поради покупката се наложи да оставя колелото на Веси да пренощува на гарата. Защото няма как да карам две колела едновременно, а много ме мързеше снощи да се връщам за него.

Е, тази сутрин си платих за това :(. Като изключим бързането към гарата, влакът закъсня с някакви си мизерни 3 минути. Но това закъснение от своя страна доведе до изпускането на връзката, с която пътувам до офиса. А връзката, за разлика от S-ът, не е на всеки 10 минути, а е веднъж на половин час. Айде… отнесох 25 минути чакане на спирката. Поне се поразходих да огледам условията за велосипедистите и с удивление забелязах, че за разлика от леката снежна покривка на пътя, велосипедните алеи са сухи. Което ме наведе до гениалната мисъл, че мога да си ползвам колелото да ходя до офиса. Подобни 25 минутни чакания определено те подтикват към креативност, и аз реших да продължа с изследванията. Открих удобната велосипедна алея, която върви паралелно на ЖП линията и стига досами офиса ни. Опитах се да направя някаква груба сметка, и като че сметката излезе:
* сега пътувам около 35-40 минути, като вземем впредвид че имам 10 мин с колелото до спирката на автобуса, след това автобуса и след това още 10 минути пеша до офиса (тази сутрин беше едно от изключенията – обикновено не ползвам влак защото прави такива номера като тазсутрешните)
* с колелото стигам за около 6-7 мин до спирката, на която днес тъпках 25 минути. А от тази спирка, покрай линията офисът няма да е на повече от 15, максимум 20 минути “езда”

Излиза, че дори през зимата (защото тук като падне 3 см сняг и датчаните излизат да чистят с тежките машини – без майтап) ще мога да ходя до офиса. Понеже влакът (и алеята съответно) минават през гората – няма да има и вятър. Въобще – очертава се едно приятно преживяване – въпреки студа. Човек като поживее 2-3 месеца тук и започва да свиква с това да му е леко студено.

Утре може би ще експериментирам този метод. Ако не се лъжа в преценките си, това хем ще спечели повече движение за мен, хем ще имам колело през деня в офиса (ако реша да отскоча до банката – сега пак завися от гадния рейс на всеки половин час) – т.е. ще съм по-независим откъм транспорт.

И преди да ме помислите за напълно побъркан от студа тази сутрин, ще ви кажа че поне 50-тина колеги пътуват с велосипед от Копенхаген, а това са около 15 км в едната посока :). Аз съм на по-малко от половината път, така че за мен е още по-нормално :).

Краката ми почти се стоплиха. Време е за Publish…

Коледното парти на фирмата се състоя в петък вечер (снощи). Беше в Държавния музей на изкуствата.
Отначало ме смущаваше идеята, че партито беше предварително беше обявено като “гала-вечер”. Което означава – възможно най-официално облекло. Поканата направо си казваше, че на нас – мъжете, ни било лесно – само вземаме фраковете и готово. А аз фрак нямам и не смятам да си купувам. Оказа се, че можело под наем да се вземе, но и това не ми беше по вкуса – излишни неприятности и тегоби.
Точно мислех да се отказвам от партито, и се оказа че костюм всъщност би било приемлива алтернатива :). Това, което организаторките (умишлено оставям женски род тук) искали да избегнат е да се изсипят програмистите по дънки и с фланелки. А аз костюм си имам, така че се престраших и потвърдих участието :).
Сега, като пиша тези редове, не съжалявам че приех. Бях притеснен как ще е, какво ще е и т.н., но се оказа всъщност една много приятна (макар и твърде официална за вкуса ми) вечер. Голяма част от колегите наистина бяха навлекли фракове (“фраци” ми звучи по-добре, ама не е книжовно). Няколко колеги се откроявахме направо с не-черните си костюми. Но това не се оказа кой-знае какъв проблем.
Вечерта мина приятно, изискано ядене и пиене (казвал ли съм ви, колко мразя “красивата” храна?). Докато ядяхме имаше програма (една група, след това малко популярни арии и т.н.). След като се нахранихме почна “партито” и дансингът се понапълни.
Аз, като всеки себеуважаващ се програмист, предпочетох да наблюдавам как хората се кълчат. Какво да направя, като не съм по тая част? Слава Богу – имах си съмишленици… пиехме си кротко и тихо и се наслаждавахме на музиката, която всъщност не беше никак лоша. В началото имаше някакъв джаз-октет (ами осем човека свиреха лек и поносим джаз), а у мен се появиха и по-лоши очаквания какво ще стане впоследствие. Но когато дойде време за партито имаше друга група, която свиреше рок и хард-рок. А ние на такова носим, мерси!

Днес сутринта имах малко махмурлук. Радвам се, че е “малко”, защото предвид че смесих няколко вина и малко твърд алкохол, само количеството ме спаси от по-тежко преживяване. До обяд гледах като натровен, но след това ми мина.

Като цяло – хубаво парти. Изискано, с вкус, направено от хора, които знаят какво искат. Но някакси не беше моето коледно парти това… имам чувството че много по-мое ще е партито от тази вечер, партито на бившата ми фирма. Макар че за поредна година ще е на Боровец, макар че ще е същото като последните 4 години – все пак този тип преживявания много повече ми харесват. Снобарска вечер в лъскав ресторант – това не го харесвам чак толкова.

Пожелавам Приятно прекарване на всички колеги от ОБС-БГ. Малко ви завиждам за партито, да знаете!

Днес бяхме на детско коледно парти, организирано от Фирмата. От 14 до 16:30 всеки служител, половинки и деца се събрахме в офиса и отбелязахме приближаващите празници. Понеже партито беше основно посветено на децата, всичко се въртеше около тях. Имаше много деца (датчаните имат минимум по 2 деца, а май средното количество на децата във Фирмата е три – имам колеги и с по четири).
Преди партито да започне имаше две големички опашки, на които две момичета рисуваха хлапетата с разни бои. Няма смисъл да казвам, че и Ангел не го подмина един тигър, който в крайна сметка доста се размаза от яденето, а майка му май така и няма да успее да изчисти блузката от черната боя :).

Коледното меню включваше:
* класическия датски “грьог”, който всъщност е греяно вино със специални подправки и ядки вътре;
* понички със съответните “аксесоари” като сладко, пудра-захар и т.н.
* плодове
* друго безалкохолно и бира (която видях твърде късно ;))

Имаше и забавления за децата – дядо Коледа и след него един пич в оранжево, който изнесе страхотно шоу. “Дядо” Коледата всъщност беше по-скоро “батко Коледа” – доста кльощав и сух – човек има чувството, че ако се прегъне, ще се счупи през средата с характерно “храс”. Но явно само такъв е бил наличен – аз съм сигурен, че са опитали да намерят по-класически дядо Коледа, но или не им се е занимавало, или другите вече са били заети ;). Дядо Коледата раздаде подаръци. Малките деца (до 3 г.) получиха по един плюшен мечок, Ангел снощи спа с него. Новия добитък още няма име – чакаме включване. Големите изглеждаха доста доволни, но не знам какво имаше за тях.

За разлика от сухия и не толкова автентичен бай Коледа, пича в оранжево “изби рибата”. Отначало започна с шоу на едно колело, като смени два “велосипеда” (не знам как се казват тия хави, дето имат само 1 колело). Доста разсмя всички, но ние с нашето ниво на датски само можехме да се смеем солидарно без да разбираме нищо. След велосипедите, пича наду един огромен оранжев балон (около 2 м в диаметър), пусна музика и започна страхотно шоу. Отначало си сложи балона на главата, балона потанцува малко в такт с музиката, след което цялата му глава влезе в балона. Уж опитвайки се да се измъкне, пича си надяна и ръцете в балона, след което балона стигна до кръста му. След това с едно енергично движение влезе целия, и за 5 сек представлаваше само един неподвижен балон на пода. След 5-те секудни балона подскочи поне 40 см във въздуха (пича явно беше клекнал – искам да знам как успя да скочи толкова от раз от това положение) и след това се потъркаля малко :). Въобще – шоу отвсякъде.
След тази кулминация, пича си извади единия крак и след малко имахме един оранжев балон, подскачащ на един крак. Поздравления за баланса – перфектен беше!
След това кракът се прибра, и пича си подаде ръката, с банските размахани в нея. Пропуснах да спомена, че преди да се навре в балона, пича се съблече само по бански, и се намаза с нещо мазно по тялото – явно за да може балона да приплъзва добре. Е, като размаха гащите, естествено че ги изпусна, и естествено, че почна да излиза така, докато се окаже че всъщност е бил с 2 чифта бански.
Е, с това неговите номера свършиха. Факт е обаче, че беше много качествена постановка – доволен съм :)!

На излизане от партито на всеки малчуган беше даден сериозен пакет бонбони.

Като цяло всички бяхме много доволни. Беше интересно, и вкусно ;). Аз изпих 2 чаши грьог, до бирата не опрях (късно я мернах, не очаквах да има – глупаво от моя страна!). Веси и тя пийна, Ангел основно яде :).

Прибрахме се доволни, опазихме бонбоните засега, че ако му ги дадем той ще ги изпука наведнъж и след това няма да има спиране (да не говорим, че може и лошо да му стане). Сега съм в очакване на партито за големи, което ще е следващия петък. За жалост или за късмет, половинките и децата не са канени на него, но и то се очертава да е много по-официално, по-дълго и по-така… Ще видим!

Скоро чакайте снимки от днешното събитие.

– – –

Update: днес качих 5 снимки от партито. Не са мои, но стават за да получите обща представа :).

Като планирахме преместването в Дания, с Веси решихме да не опразваме апартамента в Пловдив а тук на место виждайки каква ще е квартирата ни да си купим необходимите неща.

И понеже миналата събота се преместихме, във вторник (денят, който си взех отпуск за преместването) с Веси посетихме местната IKEA. Накупихме сума ти неща, направо смешно изглеждахме с три колички, пълни с кашони (количките са малко по-големи от платформените колички на МЕТРО в България). След като купихме нещата направо ги оставихме там за транспорт и след няколко часа те бяха вкъши. Не ме питайте как карах три колички в магазина, как се изчаквахме, как товарих, не ме питайте и как разтоварвах :). Това беше лесната част, защото сглобяването което последва направо ме разглоби!

Та от сряда значи и до днес сглобявах. Чуках, траках, навивах винтове – абе преквалифицирах се в дърводелец най-общо казано. Гардероб, маса, 2 диванчета и малка холна масичка ми минаха през ръцете. Като добавим и бюрото, което единствено дойде от България – спокойно мога да кажа, че вече ставам за чирак. Е, успях да оризиля малко плота на бюрото (шибнах му 4-5 дупки, дето не трябваше да ги има), но смятам да купя кит и да позамажа резила впоследствие. Тъй или иначе EUR 50 на час за квалифициран дърводелец няма да дам, ако ще цялото бюро на дупки да стане :).

Тук е местото да излея малко огън и жупел в/у нашенци! Ще кажете “кога стана циганин, кога ти почерня гъза”, ама ще ме извиняват нашите производители на мебели от типа “сглоби си сам”. Тук за една маса с 15 дюбела и 10 винта ми дават 4 листа ръководство за сглобяване, като всички обяснения са в схеми, а бюрото – значително по-сложно, с два плота и малки рафтчета отстрани – дойде с една страничка А4 с две схеми и около 20 реда обяснения. С терминология! Дърводелска! Иди че ги разбери, ако не си дърводелец или ако не си писал програма за дърводелци. А аз не съм, не съм писал (още) и съответно не го разбрах. И затова оризилих малко бюрцето, но ще го преживеем.
Приятели български дърводелци, дизайнери и отговорници за брошурките, които пускате във вашата стока. Стегнете се малко, и оставете думите назад. Аз като лаик искам и се радвам на схеми. Хартията ли пестите? Или ви мързи? Май е по-скоро второто, хартията нищо не струва в сравнение с останалата стока. Не може за една мини холна масичка да имам 4 листа, а за едно бюрце – купчина думи (като от учебник на Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура в Пловдив) и две общи схеми!

Тази вечер приключих със сглобяването на всички патаклами. За най-накрая бях оставил холовите нещица – двете диванчета и масичката. Те бяха и свързани с най-много чукане (още си чувствам главата изтръпнала и се надявам съседите да са ми простили 🙂 ).

Така или иначе – сега съм доволен, опънал съм се на леглото и дописвам този постинг. След малко ще споделя нещо интересно, но това допълнително. А иначе – следва описание на преместването, което свършихме последния weekend. Stay tuned, както се казва :).

Ето – отново голяма дупка в моя блог. Но така се случва понякога. Сега ще ви въведа набързичко в нещата, с после ще попълня един-два дни назад също (т.е. – гледайте и назад за нови постинги).

През изминалата седмица започна преместването ни на новото место. Още не е приключило, защото имаме неща да довършваме, но като че ли вече е към края си. Големия проблем засега остава липсата на телефон и на Интернет. На 09.12. чакам телефонния техник, който да сложи статичен телефон, който някъде до още месец трябва да стане АДСЛ линия. Датското “БТК” (тука му викат TDC) хич не си поплюва, като стане въпрос за срокове – за АДСЛ се чака от 4 до 6 седмици… и никой не ти казва защо. Добре поне, че телефона ще дойде за под 2 седмици! Взел съм един модем от колегата Ларс (да, знам, шок и ужас, но понякога така става) и ще карам с модема докато дойде истинското решение. Добре поне, че десет от дните през които ще съм в затъмнение няма да съм вкъщи – все пак идва Коледа и трябва да се ходи на гости.

Апартамента, който с Веси избрахме, е в Шарлотенлунд – едно от предградията на Копенхаген. Интересно стечение на обстоятелствата: вчера открихме, че и българското посолство също е в Шарлотенлунд. Даже нещо повече – на една крачка от новото ни жилище. Като казвам “ново”, не се заблуждавайте. Не е много ново. Блокчето е поне на 30-40 години. Но възрастта му въобще не му личи, като изключим някои архитектурни решения от 1960-а. Нашия блок както всичко около нас е добре поддържан, чист, спретнат и приветлив. Наоколо има много зеленина, точно срещу входа ни има детска площадка, която Ангел “изпробва” още първия ден и след това трудно успяхме да го приберем вкъщи! Харесахме жилището основно поради няколко причини:

* Точно правилната големина е. Две стаи (едната по-мъничка, но и Ангел все още е мъничък), хол и кухня. 74 кв. метра, повече не са ни необходими засега.

* Много, много, много добър наем за жилище от този тип и в този район.

* Близо до работата ми. Тук лекичко се пообъркахме, защото макар георграфски да е близо, реално се получава че е само 10 минути по-близо (като време за път). Но пък пътя като цяло е по-малко, а и да се ходи повече пеша е здравословно. Така или иначе, скоро планирам да се присъединя към огромната армия велосипедисти, защото 1600 крачки всяка сутрин и вечер ще са твърде много за дебелия ми задник. А аз обичам задника си, макар и да е дебел. Затова ще го возя – засега на колело, а после и на кола (защо колата ще е после ще обяснявам в някой друг пост – засега само ще кажа, че Дания е данъчния ад на Земята).

* Шарлотенлунд. Както казах вече, това е едно прекрасно, зелено, ниско (няма сграда, по-висока от 3-4 етажа) “градче”. Слагам кавичките, защото всъщност целия остров Зееланд представлява едно голямо “селище”, разделено на райони които си имат имена. Очевидно преди това са били отделни селища, но поради застрояването се слели. Копенхаген е в пракическата среда, макар и георафски да е в един от краищата на острова. Имахме шанс да вземем жилище и там, но първо беше излишно скъпо, и второ – беше много далече от работата.

Като цяло – засега сме много доволни. Ще видим дали няма “скрити недостатъци”, но така или иначе – там сме и ако сме в Дания – ще бъдем там през следващите три години.