Кой може да наруши най-качествено законите? Както винаги в нашата рОдина, най-големия нарушител на дадена норма е този, който лично и според закона отговаря за спазването ѝ.

Цитирам Пейо, който привежда доказателства за грубо (и умишлено, според мен) нарушаване на закона от страна на не кой да е, а самите МВР:

Напоследък ми препратиха няколко постановления на МВР, с които се искат IP адреси и информация за установяване самоличността на лица, които са написали коментар към публикация в новинарски сайтове и блогове. Поддържащите тези сайтове виждат думи като МВР, НПК, Постановление, Преписка, членове, алинеи и нормално се стряскат. Ето такова постановление, което е получено в редакцията на FrogNews:

Първото, което се забелязва в Постановлението, са грешките, които служителят, най-вероятно дознател, е допуснал:

1. Назначава вещо лице, което има специални познания (чл. 144 и сл. от НПК ), а посочва като основание чл. 117 -127, които са за свидетели;
2. Чл. 409 НПК въобще няма алинея пета, а и се отнася до съвсем друго, което няма никакво отношение към темата;
3. Назначава експерт (вещо лице), а твърди, че го е запознал с правата на свидетел по чл. 122 и 123 НПК.

Колкото пъти има опит да се посочи правно основание, толкова пъти е сбъркано. Но трудно е да се посочи валидно правно основание за действия, които закона не позволява да бъдат извършени по този начин.

Служителят на МВР желае да получи  данни за лицата, които са публикували текстове коментари на определени сайтове. За тази цел той не само възлага на вещото лице задачата да установи самоличността и IP адресите на коментиращите, но и  го оправомощава да извършва проверки „на място“ като посещава офисите на интернет доставчици и лицата, които поддържат страниците. НПК и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) изрично указват, че IP адреси, данни за трафика и друга информация, с която може да се установи самоличност,  може да се изисква само след съдебно разрешение.

Анализът на Пейо продължава в неговия блог. Аз реших, че след цитата на Григор е важно и аз да го копирам, първо за да се вижда добре в търсачките, и второ тези мои читатели, които не четат Пейо, да го видят и да се поинтересуват.

Изглежда че с това правителство сме на крачка от истинска политическа цензура и от истинско, оправдано и завоалирано в добри намерения посегателство върху свободата на словото и печата.

Да видим кой е по-временно в България: меверейците с китайско-комунистически подход или демокрацията.

Вчера правила на НЗОК ми вдигнаха кръвното. И по-точно не правила на НЗОК, а кощунственото им прилагане от някои аптеки.

Вчера трябваше да взема ново лекарство за Мартин, че сегашното му свършва. Не знам в други държави как е, но в България ни накараха да му даваме “профилактично” въпросното лекарство, защото настояват че след три неприятни бронхиолита детето има “детска астма с преобладаващ алергичен компонент”. Убедиха ни, че лекарството не е със сериозни странични ефекти, и затова ще го вземаме около 6 месеца, за да не се получава тази реакция отново (проблемът е, че при лечението на реакцията се вземат много по-тежки и неприятни медикаменти).

Та значи имаме си ние книжка от НЗОК за безплатни лекарства. Няма да ви казвам (дано не ви се налага) каква е процедурата по “легализирането” ѝ, само искам да благодаря на хората от РЗОК в кв.”Младост”, че се оказаха хора и бяха изключително гъвкави, за да намалят моя разход на работно време за тази цел. Днес приказката е за друго.

Вчера дойде време за поредната “покупка” на лекарството (то не е покупка, ами вземане от аптеката, 100% безплатно е както казах). Издава значи лекарката рецепта и клати съчувствено глава: “Ох, ама вие имате за още един ден, те няма да ви дадат”. И ме гледа с едно искрено съчувствие, все едно отивам да вземам лекарството от регионалния клон на “Наглите”.

Питам аз “абе как така, ние имаме и за утре и свършва?”. “Ами така, те дават само на денят”. На въпроса кои са тези “те” се оказа, че били аптекарите. “Защото НЗОК ги кара така”.

Имайки наум предишното ми вземане-даване с НЗОК, аз съм все пак оптимист. Вземам рецептата и се отправям към аптеката, точно срещу прозореца на кабинета на лекарката. Там “винаги има”. Макар че си имам “регионален аптекар?” – в нашия блок има аптека и пичът е точен, ама не ми се губи още половин час да се връщам до апартамента. 

Влизам аз в аптеката, вътре две симпатични продавачки. Давам си чинно книжката и рецептата и заставам в поза “мирно”, надявайки се да уважат почитта, която им отдавам.

Уви: “съжалявам, господине, вие имате лекарство за още един ден, елате утре”.

Позата “мирно” преминава в стандартната, леко прегърбена стойка на дългогодишен програмист. “Е хубаво де, имам за още един ден, ама утре пак ли да излизам от работа? Нали се сещате как е?”.

Тя: “Ами съжаляваме много, НЗОК ни кара да правим така, глобява ни солено, ако даваме предварително”. Аз: “Вижте сега, на мен ми се струва че един ден предварително не е чак толкова много време, а определено не искам утре пак да губя половин час работно време, за да получа лекарството за детето ми”. Тя: “Ами нищо не мога да направя”.

Тогава се усещам, че неусетно съм сменил позата… Прегърбения програмист леко е поизчезнал и съм готов да я хвана за врата. Леко даже ми личи колко съм ядосан (или поне отражението във витрината показва така). Поемам си бавно дъх, и продължавам: “Ако обичате, обадете се сега в НЗОК, искам да го чуя от техен служител. Готов съм да се боря против това глупаво правило, така че ми трябва да го чуя от тях, за да знам срещу кой и къде да се жалвам”. Тя казва “Добре”, отива и започва да набира.

Следва нечленоразделен разговор, от който долавям “Ами да…”, “…ама вие нали ще ни глобите после…”, “…е как да му го дам…” и т.н. След малко идва госпожицата и ми ми подава рецептата и книжката с думите: “Съжалявам, казаха ми че не мога да ви го дам, елате утре”. Аз питам с недоумение: “Вие не чухте ли, че аз искам лично от тях да го чуя? Как се казваше служителката, с която говорихте?”. Тя: “Ами не се представи!”. Аз: “А как се казвате вие и кой е регистрационния номер на аптеката ви?”

Следва леко объркване, не знаят кой е номерът на разрешителното им. Аз съм сигурен, че не може да няма поне едно разрешително с номер, което да им трябва за дейността им, все пак сме в България. Пак питам същото, оказва се че “ами тя шефката знае, аз не знам”. Аз: “Може ли да ми дадете номерът, с който говорихте, за да звънна аз? Или и той като номера на аптеката е секретен?”. Иронията или объркването свършват работа и тя ми дава телефона, с който е говорила.

Звъня аз по телефона. Вдига ми госпожа, на която се представям, обяснявам ѝ проблема и това че току-що са говорили с тях по този въпрос. Естествено, с 99% вероятност попадам на същата, с която е говорено. И тя с досада ми казва “Ама аз им казах да ви дадат лекарството!”. В това време поглеждам фармацевтката, която в момента не може да ме гледа в очите. Което все пак значи, че има някаква съвест в нея, макар и дребно, трудно забележимо количество. Аз по телефона: “Може ли да дам сега телефонът на фармацевтката, за да ѝ обясните вие отново, че може да ми даде лекарството?”. Разбира се, съгласяват се. Давам телефона, следва къс разговор (глобата пак се споменава). Разговора приключва (преди това съм попитал, разбира се, за името на служителката на НЗОК, “за всеки случай”). Връщат ми телефона и започват да попълват бумащината, за да ми дадат заветния “Сингулер”.

След макс. още 5 минути излизам от аптеката, доволен че чак след 28 дни ще ми се наложи пак да се занимавам с тези неща. Чудя се дали има начин да ангажирам аптеката ми в съседство, вместо да се занимавам с “по-свети и от папата” аптекарки и аптеки. Защото НЗОК може да има някакви правила, но определено аптеката в случая беше тази, която беше преекспонирала правилата, създавайки сериозна неприятност и времегубене на хората. И въпреки, че взех лекарството този път, не ми се разправя следващия.

Или пък да пробвам пак така? Вярно, ще има малко нерви, вярно – може да не успея тогава, но пък ако 2-3 пъти успея така, току-виж съм успял да ги пречупя и започнат наистина да спазват правилата, които НЗОК налага, а не своеволно да увеличават рестриктивни периоди с цел да си предпазят задника с парче дебела ламарина? Не знам, времето ще покаже.

И не става въпрос за този половин час, който иначе щях да загубя. Аз и сега загубих около 10 мин., разправяйки се в аптеката. И около 30 мин, пишейки това 🙂 . Въпросът е, че отдавна ми е писнало от малоумни правила, и от хора, които като чуят две и правят двеста, само и само за да избегнат и най-малкия риск, за да не им се налага на тях да си търсят правата. Защото така се опитаха да направят във въпросната аптека. А такова овчедушие ме дразни много повече от загубения половин час. И затова май оттук-насетне винаги в тази аптека ще пробвам. Поне докато ме научат и започнат да ме лъжат, че “ние го нямаме в момента” 🙂 .

Днес с нарастващо удивление в NewBusiness.bg прочетох новина относно следната колосална простотия:

Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове, извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване. Това съобщава изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов в писмо с изходящ номер Изх. № 24-34-35 от 06.04.2009 г., което е достъпно на сайта на НАП в системата „Въпроси и отговори“

Малко по-надолу четем:

1. Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай, разходите, както…

Като изключим бъкащите правописни грешки в официалното становище, подобно тълкувание от НАП е повече от нелогично, некомпетентно, т.е. показващо непознаване както на дейността, така и общо на сферата на “блогърите”. Щом блогър е стопанска дейност, да се готвят:

• Хората, които публично изразяват идеи. Те също (за свой риск, и то какъв) упражняват тежката трудова дейност, наричаща се “да имаш мнение”.
• Хората, които мислят. Мисловната дейност, както знаем, също може да се квалифицира като трудова, защото при нея се изразходват калории (т.е. имаме разход).
• Хората, които спят. Сънят без съмнение е данъчно-облагателно събитие, защото освен че е свързано с разход на калории (виж по-горе), е възможно да сънуваш нещо, което да даде нова идея за мислене (виж още по-горе).
• И не на последно място, хората които акат. Седейки в тоалетната, освен че извършваш разход на калории (колкото по-нередовен стомах, толкова повече разход), отделяш и отпадък. Отделянето на отпадък спокойно може да доведе в по-късен етап до начисляване на такса-смет. Всеки уважаващ се бизнес си плаща таксата смет, поради това серящият новоизлюпен бизнесмен в никакъв случай не трябва да бъде пропускан от данъчно-събирателния орган.

Мога още доста да продължавам, но май схванахте идеята. Един човек – една осигуровка. Един некомпетентен глупак от една партия. Просто като фасул.

Чудя се как (и дали) може да се противодейства на този вид простотия?

Връзки по темата:

• Данъчните удрят блогърите с осигуровки
• НАП: Блогърите трябва да се осигуряват
• Относно; дължимите осигурителни вноски и данъчното третиране на доходи, придобити от физически лица за реклама в Интернет сайтове, осъществявана от трети лица.

Вчера в новините

Средностатистически водач се ударил в кола на премиерския кортеж.

Пресцентъра на МВР

Вината е във водачът на Сеата. Колата от кортежа е спазила правилата за движение.

Очевидци (в ДНЕВНИК)

Колите от кортежа на премиера се движеха като луди, за малко не удариха и мен

Моето мнение

За последните 18 месеца съм изминал около 30,000 км по български пътища. И още 7 по чуждите (но това е без значение в момента). Срещал съм веднъж-дваж т.нар. “кортежи”. И няколко пъти самотни депутатски возила, от онези с двете фарчета отпред. Не пропускат да ги пуснат, особено по магистралата.

Не вярвам на пресцентъра на МВР. Не вярвам, защото опитът ме е научил как шофират малоумниците, които стоят зад волана на возилата на “помазаните”. Опитът ме е научил, че те си позволяват неразумни скорости, позволяват си да тормозят останалите участници в движението. Знаейки, че каквото и да стане, МВР ще ги “покрие” (примерът тук само го доказва).

Сигурен съм, че очевидците, цитирани от ДНЕВНИК, казват истината. Кортежът със сигурност е превишил ограниченията на скоростта, със сигурност е мигал на всички да се “приберат”, ако ще и това прибиране да коства животът на някой, пребил се в канавката край пътя. Кортежът със сигурност е предизвикал ПТПто (разминало се по чудо без жертви, между другото). И полицаите, подчинявайки се на правилото “да прикрием своите” (особено когато своите и са шефовете ни), се опитват да донесат от 9 кладенеца вода. Фактите обаче говорят друго.

Фактите обаче, в тази държава, не интересуват никого.