Един ден Веси спомена, че говорила с Тянко за круиз. Седем дни по море, 1-8 март. Италия – Тунис – Испания – Италия. Тръгване и пристигане в Геноа. Не ни отне дълго, за да решим че парите си струват. След това трябваше само да чакаме и да се надяваме децата да са здрави.
Е, и това дойде, и децата бяха достатъчно здрави, за да можем да ги оставим на баба им. След почти 17 часа с кола (София – Геноа) положихме морни кокали в един хотел в центъра на Геноа, който наехме ама съвсем в последния момент. Може би другият път трябва да планираме по-добре пътуването си, а може би трябва да направим застраховка, която да не налага калкулирането на допълнителни часове за “риск”. Така или иначе застраховката ще е по-малко от €75 за една вмирисана на пепелник стая, която центърът на Геноа ни предложи за вечерта.
На другия ден пътуването започна. Очаквахме кораб, подобен на круизните, на които бяхме свикнали в Дания. Но останахме приятно изненадани. MSC Fantasia не е просто обикновен круизен кораб. Това чудовище има 16 етажа, достъпни за пътниците. И така, като го гледам, още поне 5 сервизни. Нашата кабина беше на етаж 12, втория жилищен, гледано отгоре. Кабината е с размер на нормална хотелска стая, голямо легло и нелоша тераска. От тераската се виждат редовете спасителни лодки (7 етажа под нас). И понеже сме близо до носът на кораба, когато се движи се вижда как разбива вълните.
Отначало очакванията бяха за вътрешна каюта, без тераса или прозорец. Но определено може да се каже, че имахме късмет – терасата внася съвсем друго усещане в сравнение с това да си затворен между 6 стени (както бяхме в датските круизни кораби).
Едно от нещата, които ме издразни още от самото начало, беше отчайващата липса на качествен и достъпен Интернет. Крайно време е правото на достъп до Интернет да е сред най-важните човешки права! А не да трябва да плащаш €25 за 1 час достъп, и да те мерят на всяка започната минута. Реших да използвам каквото мога през телефона, а когато не съм в европейска мрежа, ща-не ща да си купя.
Друго, но значително по-малко дразнещо нещо е т.нар. “дрес код”, който капитанът определял всеки ден. Наистина, на ежедневните брошурки пише какъв да е дрес-кодът, но аз съм дошъл на почивка и не го разбирам тези “формален, неформален” снобарийщини. Как не съм се изпънал в костюм с вратовръзка (това е неформалният, т.е. по-разпуснатия код, иначе формалният е с фрак и папионка). Идиотщини от едно друго време, imho. Като гледам хората около мен, и те нямат никакво желание да се изтупват в костюми и вратовръзки, само за да отидат да вечерят. Ние се шегувахме първия ден, че като ни видят и ще ни кажат “А за вас има отворен McDonalds в мазето на кораба”, ама и това не се случи – сервират си хората 🙂 . Чудя се, на кой мухлясъл мозък все още му пука за тоя дрес-код, та така старателно да го посочват всеки ден. (Надявам се) Вече не сме в Титаник…
Като изключим това дребно промрънкване, изкарваме си супер. Сега е трети ден от круизът, в момента корабът е на док в Тунис. Вчера бяхме в Палермо, онзи ден – в Неапол. В Палермо беше мега-цигания, имам чувството че тези хора пазят чисто само в катедралите си. Мизерия, боклуци. Ако си мислете, че София е мръсна, елате в Палермо! Ще останете (приятно) изненадани, аз до скоро си мислех, че няма по-зле от нас 🙂 . В Палермо си спретнахме собствен “такси-гид”, който срещу €100 за 3 часа ни разходи четиримата, за да видим всички боклуци отблизо 🙂 .
Предния ден, в Неапол, си бяхме купили една екскурзийка до остров Капри. Още в началото на екскурзията останахме с поуката “не сядай отпред в скоростен кораб”. Петдесет минути яко клатене (общо взето като във виенско колело) и бяхме почти “готови” да викаме всичкото боа наоколо. Слава Богу, изтраяхме, но слязохме порядъчно зелени на брега на Капри. Освен това сюрреалистично преживяване, екскурзията включваше още посещение на вила “Сан Микеле” (не знам дали правилно го пиша на български, на английски е “San Michele”). В тази вила е живял някога комай единственият местен “възрожденец”, който на всичкото отгоре е бил швед. Но местните си го почитат и много се гордеят с него. Името му е Аксел Мунте (Axel Munthe). Човекът е написал книга за острова, която се е оказал мега-бестселър (не само за времето си). Публикувана е 1929 още, преведена е на над 50 езика. Трябва да си я крадна отнякъде, за да я прочета. “The Story of San Michele”. Пише, че била смесица от философски размисли за живота и смъртта, медицинска етика, права на животните. Май няма да я прочета, все пак 🙂 .
Вилата иначе е доста красива, надявам се скоро да публикувам снимките, които направихме там. Самият остров също е красив, представлява туристическа атракция, но е доста настрани от това, което аз разбирам под “място, на което да си почина”. Класическа италианска лудница, тесни улици… абе не е добре. Но като за еднодневна екскурзия – става!
След вилата имахме възможност да се поразходим из центъра на селището. Пак нищо особено, лудница и ремонтни дейности (сезонът вече започва по тези ширини и хората кърпят). Повечето магазинчета се ремонтират все още, но имаше и отворени. Цените – нищо особено, като в нашите курорти Бетонен бряг, или Строителни пясъци. Зеленина и палми обаче имаше.
Мога спокойно да кажа, че засега си почивам добре. Не е точно моя тип ваканция (да кисна с компания и да пийваме дженти и да имам мрежа когато си искам), но става. Дано продължи поне така, ако не и по-добре. Следващия път ще си предвидя предварително €150 за интернет за 7 дни… срамота!
Сега, докато пиша тези редове, Веси, Тянко и Цонка кръстосват из Тунис. Аз категорично отказах да слизам на брега. След “цветето на Арабия” Дубай ми стигат арабски изживявания. След като Дубай е цветето, не мисля че си струва да се навирам из лукът, или краставиците, или може би грахът на Арабия, която Тунис сигурно представлява. Циганията си я виждам и от тук: една цветна сюрия в златно и червено свирят някакви маанета на брега и чужденците им се радват 😉 . Интересно що не им се радват така, когато го правят в Берлин, например?
Надявам се скоро жената и приятелите да се приберат, че нещо почва да ми стърже. От ядене поне човек не може да се оплаче. Това му е “инклузива” на билетите – яденето. Стига човек да си пада по яденето, може да яде до пръсване. За жалост, пиенето е много ексклузив (40 cl draft beer за €5), а това мен лично повече ме притесняваше в началото. Сега вече не ме притеснява толкова, въпрос на свикване с мисълта е 🙂 .
Довечера ще е изчекването, наречено “капитански коктейл във формален дрес код”. Да видим дали официални панталон и риза (без вратовръзка, съжалявам, направете МакДоналдс за мен, ако имате проблем с това). Аз за 18 месеца на работа вратовръзка съм слагал веднъж, те тук на почивката ми ще ме карат да нося.
Ще пиша… сигурно ще е интересно!
