Късчета живот
Друго си е, когато човек си има камера :). Може да е най-ментеливата и евтина такава, но позволява да снимаш и след това да споделяш.
За всички, на които може да им е интересно как изглежда малкия Мартин, ето едно видео, което днес съвсем спонтанно заснех. Основно го направих, за да може тези, които са далеч от нас, да си видят новия роднина, но и другите сте добре дошли да разгледат Веси, Мартин и Ангел вкъщи, 1 юни 2008.
Днес искам да споделя, с известно закъснение, че на 24.05, в 03:04 сутринта се пръкна вторият ни син, Мартин! Малко не очаквахме събитието, в смисъл че се случи доста преди термина на мама и преди планираната от нас дата за раждането му (която, между другото, трябваше да е днес). Явно Мартин няма да обича плановете, като един типичен Близнак ще ги усеща и разваля още в зародиш :).
Засега, а надявам се и за в бъдеще, всички са добре. Мама се възстановява, Мартин суче яко и очаква да качи още някой и друг килограм върху незавидните в момента 2,8 кг. Отрочето се роди 48 см, малко по-късичко от брат си, който беше (ако не се лъжа) 50.
Ангел прие нещата доста интересно :). Отначало се шашна малко от размерите на човечето, като че ли очакваше да е по-едричък, или поне такива бяха представите му. Сега обаче бързо свикна и с нетърпение чака да оздравее от неприятната настинка, за да може да му се порадва истински.
Колкото до нас с Веси, ние вече преживяваме втора по-безсънна нощ от предишните. Явно коликите нападнаха рано Марти, защото всички признаци (среднощно реване, свиване и разпъване на крачетата, газове и т.н.) говорят за това. Ще ги преживеем, и това, и много други работи. Важното е да са такива проблемите, очаквани, и надживявани.
Добре дошъл, пич! И понеже знам, че сигурно след години ще се смееш “какви ги е писал дъртия тогава”, спирам тук :).
These who know me well enough, they know that I’m a Jamendo fan. For those who do not know, Jamendo is a service, which provides you with free (enough) music, and musicians with a place, where they can popularize and actually make money from their music.
Few weeks ago I got a message from an author there, who recommended me to listen to his album. I followed up his recommendation and I really liked it. The author is Orlando and the album is CO2.
I tried to embed the thing in here, but it did not like either my WordPress theme, or something else went wrong. But anyway… you are always able to listen it online, right?
Ядец!
От известно време си имам домашен сървър. Много съм доволен от функционалността и възможностите, само че ме преследва хардуерен карък.
Първо изгърмя един от дисковете. Сега и това съобщение.
Принципно това съобщение си го има отдавна и не ме притесняваше, до днес когато единия диск просто изчезна. След рестарт, разбира се се появи, но нещата продължават да не са ми розови вече!
99% съм сигурен, че съобщението идва от контролера. Контролерът е SATA, дисковете – също. Има навързани 3 диска, не са в RAID (операционната система сама си репликира каквото ѝ трябва и от RAID няма нужда).
Въпросът ми е: как, по дяволите, да диагностицирам проблема? Просто да сменя дъното, или как? Драйверите май са правилните, но тая грешка… абе побъркващо е!
Някой да има някаква идея?
Вчера си инталирах NextGEN Gallery. Намерих я по случайност, но ме впечатли с възможности, а и отдавна търсех лесна за употреба галерия. Удобна, има възможност за качване на цели галерии накуп, лесна работа и перфектна интеграция с WordPress.
Пренасяне поне на част от нашата галерия в блога е нещо, което планирам отдавна. Coppermine Галерия, който движи старата ми галерия, не се развива с темповете, които бих искал. А и ми омръзна, и продължава да има онзи проблем с лицензирането, който ми е забит като проблем отдавна. Може би в един момент просто ще реша да пренеса всички албуми тук, макар че е колосална работа. Поне повечето от снимките вече са качени и класифицирани, с изключение на тези, които Веси е качвала директно през интерфейса на галерията. Но все пак, 1600+ снимки… няма да е лесно.
Връзка към всичките ми албуми в блога има горе в лентата. Там ще си организирам нова блого-галерия, засега смятам всичко, което качвам в pics, да качвам и тук, да видим дали ще успея да го правя.
От онзи ден неофициално, а от днес официално, лицензът на този блог е Криейтив Комънс Признание-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран Лиценз. Некомерсиалната клауза отпада, дотолкова доколкото разбира се са спазени другите две (особено “споделяне на споделеното” изисква много внимателна комерсиална употреба). Мислех си само за “by”, по пример на хора които уважавам, но реших че засега още ми е рано :). За public domain пък съвсе ми е рано :).
Тази вечер Веси ме затисна в ъгъла с доводът, че си е играла сума ти време да подготвя албуми, а аз вече втора седмица не съм ги качил. Нямаше какво да кажа, затова позарязах плановете за Wow-вечер и качих следните три нови албума (в хронологичен ред):
 |
BonBon Land, Септември 2007 |
 |
Мальовица, 27 януари 2008 |
 |
Берковица, пещера “Леденика”, връх Ком, Клисурски манастир и Археологическия музей в Берковица, март 2008 |
Enjoy 🙂
Някой пак ще изпищи, че само за това пиша, ама какво да се прави, като трябва да имам хронология 🙂 ?
Днес използвах няколко часа, за да свърша следните полезни дейности:
* Да кача блога до последната стабилна версия на WordPress
* Да сложа друга тема, че тази нещо много се изтърка
Остава ми да си преработя банера от старата тема, защото без банер не ми изглежда много читаво. И май това е… освен ако нещо не съм забравил, за което разчитам и на вас. Граватар е включен, но нещо граватари не се появяват, лоша работа, много ми харесват и ще трябва да ги прибавям ръчно, някой ден.
Снощи някоя мизерна, гнусна твар, незаслужаваща дори и днешното рехаво майско слънце, е откраднала кола на приятел! Цитирам Ясен:
Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.
Ако някой може да му помогне, ако случайно види червения Нисан някъде, да се обади!
Мразим! Много мразим да си забравяме GSM-а вкъщи. Още повече, че то не е само GSM, ами е всичко. Календар, поща, контакти, пароли, абе всичко. И като го забравя, все едно съм без ръце.
Тази сутрин Ангел беше неочаквано ранобуден. Както в добрите, стари времена той се събуди и дошляпа при нас, за да се мушне между мен и майка му. Не че особено се събираме 3.5 човека на 1.40 легло, но за малко няма проблем. Малко след това и моят "часовник" (пак въпросния GSM) звънна и трябваше да се оправям.
Дали защото Ангел беше изпълнителен и в не-много-мрънкащо настроение, дали защото стана по-рано, успяхме навреме да се оправим и да отпрашим за детската градина. Аз вече си мислех как, поради по-ранния час от нормалното, ще съкратя чакането в опашки от коли тази сутрин, когато в детската градина ръката ми напипа празния калъф на телефона. Еййййй 🙁 🙁 🙁 . Бива ли така!
И дума не можеше да става да оставя телефона в къщи. Както споменах вече, много ми е важен и макар да не планирах излизания през деня, дотолкова съм се изкривил, че не мога да си представя как ще съм на работа (или къде да е още) без него.
След като оставих Ангел, отпраших обратно до нас, за да си прибера необходимата вещ. Мрън! Отиде ми цялото резервно време, че и малко от буферното такова (от фонд "задръстване"). Поне на Семинарията задръстването не беше от най-тежкия тип "шок и ужас".
Не знам хората без джобни телефонопютри как се справят. Толкова ли съм се сдухал? Мда, а толкова скоро беше времето, когато купувахме фонокарти.
Тая седмица нещо не продължава добре. От понеделник ме е замъчил някакъв главобол. Дали от многото работа, която се струпа? Дали от пролетната умора? Не знам, но искам това да се махне.
Чудя се с каква модерна химия да се снабдя, че да се преборя по-лесно с пролетната умора. Редовно ям свежи салати, но като че ли има нужда от химийка, за да се преодолее? Не знам дали да отдам главоболието точно на тази умора, или на факта че спя средно между 5 и 6 часа на денонощие… но ще пробвам първо с химиите. Ако някой има какво да препоръча, да казва. Цената не е толкова от значение, стига химията да е качествена.
И само да не вземете да ми обяснявате сега колко естествени били изкуствените витамини :).
