Прототип на моя бъдещ е-четец
Днес го видях в kaldata.com:
Няма да замени e-book reader-а ми, но устройството е брилянтно като замисъл. Ще мине известно време, докато стане масово, ясно е, но само помислете за удобството и переспективите!
Author: Doncho
Като след дълго мълчание
…продължило около три месеца.
Дългогодишните читатели знаят, че има такива моменти. Те и затова са дългогодишни читатели, останалите отдавна са ме отписали 🙂
Предколедно ще ви разкажа накратко какво се случи за последните три месеца:
Нова позиция в компанията
От 01.09.2009 преминах на малко по-различна, не толкова дълбоко техническа позиция. От дебрите на консултантството скочих в тези на development platform evangelism-а. Няма нищо общо с религия, любопитните да знаят какво значи точно това определение може да прочетат тази прекрасна онлайн книга.
Засега не крия пред никого колко много доволен съм от промяната. Стария екип ми липсва, ежедневното дърляне с Маги още повече, но пък са ми само на половин офис разстояние. В новата работа ежедневно се сблъсквам с предизвикателства, свързани с най-новите (дори още неизлезли официално) технологии на компанията, както и с това да обяснявам и показвам истинската им стойност пред нашите клиенти и партньори.
Също така се включих и в екипа (след като се включих всъщност то стана екип), с който списваме българския Development and Platform Evangelism Blog. Ако се интересувате от технологиите (основно тези за разработка) на Майкрософт, добавете го в четците си. Няма да съжалявате.
Децата растат
Наистина растат. Мартин вече търчи като изпуснат, катери се, пада! Доказателство е тази снимка, направена сега, докато пиша тези редове. “Бушонът” се получи онзи ден, от двуетажното легло. Качи се човекът на третата стълба (около метър и половина над земята) и от там падна юнашки. Не знам къде точно се е цепнал, за да му стане този красив синьо-зелено-виолетов ефект, но му дръпна сериозен рев. Сериозен рев, ама 20 минути след като го утешихме беше на същото място, качен и настояващ да извърви пътя до горе сам!
Докато Мартин се чудеше как да си счупи по-качествено главата, Ангел взе че тръгна на училище. Колосално предизвикателство за него и за неговите родители 🙂 . Сега още по-добре разбирам горките ми мама и тати, с класическото идиотче-първолаче в мое лице. Всичко ми се връща (качествено, така да се каже). Хлапето се справя, но е мега-разсеяно. Онзи ден сключил блестяща сделка: разменил 20ст за неговия 1 лв. При това имаше префектната причина: “ами на мен ми трябваха 20ст за бонбони, докато на нея (забележете: “нея!”) ѝ трябваше 1 лв за пица”.
Марти, да не остане по-назад, и той тръгна на ясла. Една седмица ясла, две седмици болен. Преди поредното прекъсване беше ходил обаче цели три седмици на яслата, така че може да се каже че ще свикне. Има си хас и да не свикне – там дават ядене, а той с места, където хранят, няма особени проблеми.
Абе да са живи и здрави. Че Марти напоследък с тая алергична астма… Но ще се оправи, да се надяваме!
Веси започна работа
Не ни стигаше предизвикателството “Ангел – ученик”, та и мама стана труженичка. Отново на нормален, пълен работен ден, след повече от 5 години прекъсване.
Добра работа, добър пакет, но… няма мама вкъщи. Търсене и намиране на бавачка, търсене и намиране на ясла, свикване с мисълта, че се прибирам и Веси я няма вкъщи.
Но това рано или късно става, не мога да искам от нея да прави кариера на “мама”. А и сега започваме да се замисляме за по-сериозен семеен проект (не, не сестричка!), като че ли са започнали да ни липсват неща, за които да се притесняваме.
Три месеца – три важни неща. Ако се сетя за четвърто, ще пиша. А сега да ви пожелая Весела Коледа, щастлива Нова 2010 година, много здраве и късмет, а останалото ще го намерим в магазините.
Canon 350D 18-55mm Kit за продаване
Сдобих се с нов апарат. Поради това старият, верен Canon 350D (Digital Rebel XT) Kit е за продаване.
Апаратът е купен в средата на юли 2005-а година. Това значи, че в момента е на 4 години и на около 22,000 снимки.
Снимки от апарата може да намерите в галерията ни. Всички албуми преди септември’2009 в категорията “Забавление” са правени с него. Обиколил е заедно с мен няколко пъти планетата (но само от страната на Атлантика 🙂 ). И много спомени са свързани с него.
Беше ми трудно да взема решение да го продавам. Но е по-добре някой да го вземе и да създаде своите си спомени с него, отколкото само заради носталгията апарата да трупа прах и да старее, неизползван от никого. От този месец новият Canon EOS 500D (Digital Rebel T1i) ще се опита да му бъде заместникът. Ако се справи толкова добре, колкото и предшественика си, ще съм му много благодарен.
Но да се върна на темата. 350-цата е за продаване. Комплектът включва:
- Стандартния комплект на кит-а, с който съм го купил, а именно: Тялото, 18-55 lens (UV филтър от мен, който няма да свалям, т.е. идва ви бонус 🙂 ), оригиналната батерия, зарядно (само с USA конектор, ще трябва да си купите преходник за 5 лв), оригиналните дискове, ръководства на френски, немски и италиански май
- Допълнителна батерия, която купих когато оригиналната взе да отслабва. Оригиналната батерия все още работи, но вече прави около 200 снимки (при 400-500 в началото). Затова си купих и още една, защото мразя да оставам без ток в планината
- Допълнително Compact Flash карти: една 1ГБ, една 4ГБ и една 64МБ (която почти за нищо няма да ви свърши работа, ако снимате в RAW). Оригинално в комплекта влизаше 256МБ карта, но нея я използвам за малкото пентаксче, така че няма да ви я дам. За сметка на това получавате всички останали CF карти, в които може да запишете около 1300 снимки в JPG и около 300 в RAW (дано да смятам вярно).
Ето снимките, които направих на комплекта:
Снимките не са правени с този апарат, но и не претендират за особено качество 🙂 .
Цената за всичко по-горе е 500 лв. Не съм търговец, готов съм на (разумни) преговори. Но има една цена, под която просто ще го подаря на Ангел 🙂 .
Надявам се да му намеря добър стопанин.
Планове за връх “Ботев”
От много време имаме да вземаме един сложен печат. Той е №46 – този за връх Ботев в Стара планина. Взема се само и единствено от върха или от заслона преди него, т.е. няма как човек да измързелува изкачването. Поради това в момента събирам група колеги-ентусиасти, с които да направим прекарването приятно.
Връх Ботев не е лесен за изкачване. Той е далеч от всякаква автомобилна комуникация. Единствения начин да се качим там изглежда да е или от хижа “Плевен”, от хижа “Васил Левски” или от хижа “Рай”. Гледайки естеството на нещата, хижа “Васил Левски” и хижа “Рай” отпадат. Невъзможно е да се стигне от София до тях петък вечер, освен ако човек не си вземе целия петък отпуск.
Поради фактът, че освен че не съм много по ходенето, имам и поне 10 кила отгоре спрямо предишните години, планирам събитието да стане за 2 вечери – петък и събота. Общо-взето ми се върти в главата следното:
- Петък следобед: тръгване от София и стигане до изходна точка (паркинга преди хижа Плевен), където може да оставим автомобилите
- Ходене час-два. Дават го час ходене, но както споменах добре е да мислим по-песимистично относно моите възможности.
- Петък вечер: Пристигане и спане на хижа Плевен.
- Събота през деня: качване към връх “Ботев”. Според сайта – три часа от хижа “Плевен”. Според мен – поне пет. Целта е да се тръгне малко по-рано, за да може да се качим на върха, да си вземем заветните печати и след това да слезем до заслон Ботев, където трябва да спим.
- Събота вечер: спане на заслон Ботев.
- Неделя през деня: слизане до изходната точка пред хижа “Плевен”, където сме оставили колите и прибиране в София
Притеснително нещо тук е прогнозата за времето. Така или иначе, на това място времето е силно неустойчиво, така че това няма как да се предвиди предварително. Но като капак дават времето да е “развалящо се”, т.е. като нищо може да ни провали плановете.
Засега съм “зарибил” само Тишо. Надявам се да се навият семейно. Продължавам да търся обаче! Ще е добре, ако сме поне 6 човека.
Ако имате някакъв съвет или препоръка относно изкачването на Ботев, ще съм много благодарен да споделите. Дано не стане същия провал, който се получи с плановете ни за Пирин.
Безхаберния мениджър за безопасността на Царевец
13.08, новините на ДАРИК:
Дете падна от крепостна стена на Царевец
Шестгодишно дете е с опасност за живота, след като падна от крепостна стена при разходка по средновековния хълм Царевец. Момчето е настанено в реанимацията на областната болница във Велико Търново с тежка черепно-мозъчна травма.
14.08, новините на ДАРИК:
Дариха органите на детето, паднало от кула в Царевец
Сърдечна трансплантация на 9-годишно момче е извършена тази нощ в болницата „Св. Екатерина". Донор на сърцето е 6-годишният Дилян, който на 12 август падна от крепостна стена на хълма Царевец във Велико Търново.
Причинно-следствена връзка, ще кажете вие? Прави сте. Причинно-следствената връзка е ясна, и случаят сигурно ще свърши дотук, познавайки жалката реалност в България. Дотолкова овчите ни мозъци са свикнали с такива трагедии, че волята вероятно няма да стигне до там, че да се вземат мерки подобни трагедии да не се случват в Царевец.
Не минава и лято без някой от посетителите да се нарани там. Миналот лято възрастен човек се оттърва само с натъртвания и уплах. Това лято обаче още една майка слага черното.
Не е внимавала, ще кажете? Да си е гледала детето къде ходи? Да го е държала за ръка? Ако тук някой хвърли вината основно върху родителите, то това без съмнение ще е пряко следствие от овчата част на мозъка му, така добре развита във всеки, роден и отгледан в българското общество.
Ако се зачетете по-навътре в първата статия, ще видите следното елитарно изкаване:
Всичко, необходимо за безопасността на Царевец, е направено, каза Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей, който стопанисва крепостта. Според него допълнително поставени обезопасителни средства биха нарушили архитектурната среда на комплекса.
Значи Църата споделил, че никой от неговите смотльовци няма никаква вина за случилото се. Не можели да обезопасят повече, защото щели да развалят архитектурната среда на комплекса.
Да питам аз Църата тогава: кебапчийницата, която е вътре в комплекса, от кой век датира? Може би това е същата кебапчийница, в която великите боляри са хапвали кИфтенца и са подпийвали “Болярка” в далечните години на Второто българско царство?
Или се бъркам и това е грозно ламаринено творение, дадено под аренда, за да може Църата и неговия екип да цъца някой и друг леФ, за да има за командировчици и туйцък-онуицък допълнително?
Аз лично съм пил там бира и съм ял чипс. Гарантирам ви, че и бирата, и чипса бяха съвременни.
Значи – едното може, а другото не?
Оставам с някаква надежда заради това:
Министърът на културата Вежди Рашидов разпореди проверка по случая с трагичния инцидент с падналото от крепостната стена дете, съобщават от пресцентъра на Mинистерство на културата. Архитектурно-музейният резерват Царевец е изключителна държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на Община Велико Търново, респективно – на Регионален исторически музей – Велико Търново. Министерството на културата упражнява контролни и методически функции.
Много се надявам Църата да го отнесе. По всички показатели. И да ходи да стопанисва някоя свинеферма, където оградата със сигурност ще е достатъчна за него и “посетителите” му.
Защото ми писна от некадърници с двоен стандарт за нещата. Царевец трябва да бъде обезопасен. И до тогава да бъде затворен. За да има по-малко още майки в черно!
Използваната снимка е от Уикипедиа и е под Creative Commons Attribution ShareAlike лиценз, версии 2.5, 2.0 и 1.0
Hunch: Хубаво, но все още не съвсем там
Днес си направих сметка в Hunch.Com. За незапознатите накратко: това е сайт, който претендира чрез кратко “дърво на решенията” да намери отговор на вълнуващ за вас проблем или въпрос.
Сайтът тепърва се развива (разбира се, разчита се основно на обществото да развива и допълва сайта), поради което от време на време може да ви цапне някоя тухла. Ето я първата тухла, която ме цапна: Хънч ми предложи да направя популярния тест “Are you a lesbian”, и аз взех че го направих. Резултатите са зашеметяващи:
Е, най-вероятно съм лесбийка. Липсваше въпрос за пол, а аз разбира се че харесвам жени, представях си сватбата, застанал до жена и т.н., все “лесбийски” отговори. Как създателят не се беше сетил да сложи въпрос за пол, който веднага да ви изпраща на тъжния отговор, че няма как да си лесбийка, ако си мъж?
Та, ако ви се троши свободно време, идете на Хънч и се регистрирайте. Току-виж намерите нещо интересно 🙂
Иначе според мен, сайтът има много хляб да изяде и страници да сервира, докато се развие достатъчно, за да изпълнява ролята си.
Перфектни: ТМФ ЕООД и ЕЛ България
Понеже повечето пъти мрънкам за качеството на тази или онази услуга, днес искам да споделя отличните ми впечатления от работата на две фирми, едната партньор на другата. Не ми се случва често, когато отида с проблем при търговец да бъда обслужен толкова бързо, с внимание и учтиво.
Преди повече от година си купихме италиански лампион АURA AU 3092/18/YX. Това е едно такова красиво нещо, направено от лъскав бял метал и блестящо с 16 халогенни лапмички по 10W всяка. С Веси много го харесахме и въпреки малко по-високата цена (беше към 400+ лв) решихме да си го вземем за хола.
Всичко беше идеално допреди няколко месеца, когато лампите започнаха да “бледнеят”, прекъсвайки много неприятно за много кратки интервали от време. Това непрекъснато мигване може буквално да те изкара извън нерви, особено когато в продължение на известно време светлината започна съвсем да намалява. Просто всички лампички заедно светят по-слабо, “мержеллейки” непрекъснато.
Средното ми образование е от Техникумът по електротехника и електроника в Пловдив. Сега се нарича “Професионална гимназия по електротехника и електроника”. Срамно е, че връзката не е към официалния ѝ сайт, а към някакъв референтен лист на училища. По мое време не беше така, компютрите бяха желана цел и ние реално създавахме софтуер. Не мога да повярвам, че няма сайт… но за това друг път.
Та значи имайки Vти разряд ел.техник диагностицирах проблемът в трансформатора. Полюлеят има понижаващ трансформатор, за да може да захрани 16те лампи. Очевидно някоя от намотките (вероятно вторичната) беше започнала да прекъсва, или да окъсява, макар шум да не се чуваше, или просто некачествена спойка предизвикваше това “браждене”.
След като го диагностицирах, не ми оставаше нищо освен да демонтирам трансформатора и да го приготвя за Пловдив. Понеже бяхме загубили и касови бележки и другга документация се опасявах, че може тотално да бъдем “отсвирени” от търговеца, не искащ да има проблеми с нашия проблем.
Бях много приятно изненадан от отношението на момчетата от фирма “Ел-България”. Магазинът им е точно до “Mr.Bricolage” в Пловдив, бул. “6-ти септември” 223. Голяма изложбена площ, продават всякакви ел.осветителни тела, както и разни “екстри” от типа на “ручейчетата”, които се виждат тук-таме из заведенията. Сайтът им има доста обширен каталог на AURA, както и на останалото, което предлагат. Нашият полюлей обаче го няма там.
Момчетата ни посрещнаха с усмивка, внимателно ни изслушаха проблема, извадиха каталог, намериха полюлея и със съжаление ни казаха, че трябва да оставим трансформатора, защото вносителят бил в София, а те нямат такъв трансфотматор в момента. Чувайки, че складът е в София, ние си признахме че живеем там и те, чувайки това веднага ни дадоха координатите на доставчика.
Доставчикът на полюлеят е “ТМФ” ЕООД с адрес “Околовръстнен път” №193, малко в основата на надлез “Симеоново”. Не успях да им намеря сайт, единственото место, където видях да се споменава фирмата е в Need.bg, раздел “Електротехника”. Жалко, че толкова добро обслужване няма е-присъствие.
Аз, от своя страна, проваляйки се в опитите ми да намеря фирмата електронно, съвсем се настроих песимистично относно предполагаема коректност. Но каквото – такова, надеждата беше поне да ми дадат да си купя нов трансформатор.
Обадих се по телефона (02/4001 460). Там веднага ме прехвърлиха към компетентен човек, който с две приказки ме разбра и ме покани да донеса трансформатора при тях. По-късно следобеда вече бях в магазина, вече леко обнадежден от доброто отношение. Носех частта, на която е закрепен трансформатора, заедно с опитната си постановка, с която се наблюдава проблема. Самият полюлей го оставих вкъщи, понеже е нежен и се опасявах да не го счупя.
Човекът въобще не си игра да пробва трансформатора. Отнесе се с доверие към мен, веднага извади замяна. Понеже го замени с малко по-мощен трансформатор (и по-голям) се зачудих дали ще стане. Той ме успокои, че е почти сигурен, че всичко ще е наред, но и да не е, проблем няма да има – идвам и търсим друго решение.
След като монтира новия трансфотматор на мястото му, аз попитах колко им дължа. Все пак нямах нито касова бележка, нито гаранционна карта. Човекът обаче ми каза простичко “нищо, това е дефект на моята стока”, след което ченето ми тотално увисна. Честно, не очаквах. Толкова бях слисан, че ми отне малко време да ми стане ясно, че работата ми е свършена, и е време да им благодаря за помощта. Благодарих им и (все още чудейки се) си тръгнах.
Още вечерта оправих нещата. Полюлеят и в момента свети перфектно. Надявам се с по-мощният трансформатор да няма проблеми и за в бъдеще. Но и да има, аз ще знам че инвестицията определено си струваше, защото ако имам проблем, знам къде да отида. И знам, че ще ми помогнат и ще ме обслужат човешки.
Ако търсите красиво осветително тяло, придружено с човешко отношение и обслужване, горещо ви препоръчвам този магазин и този човек. Надявам се да е собственик или поне управител, за да се задържи дълго време там. Защото се надявам с примерът си да показва и на другите какво е истинско обслужване.
Търси се: Планински маршрут
Живеем в динамично време. Нещата днес са едни, утре може да са съвсем други. Случват се какви ли не промени, някои радостни – други не съвсем.
И при нас така… Веси чакаше с нетърпение лятната планинарска екскурзия. Да, но понякога става така, че или човек (аз) разбира, че някои неща не са за него, или обстоятелствата му “помагат”, макар и не по най-приятния начин.
Така или иначе екскурзията, която бяхме планирали с компанията, пропадна. Най-близките ни хора от компанията не могат да се явят, за жалост поради болест. Съответно при мен сметките ми съвсем спряха да излизат и реших, че не е за мен тази работа, не и в този ѝ формат.
Като резултат, след като се разнесе димът от семейния взрив (Веси, както казах, не споделя моето мнение) се оказа, че трябва да търсим друг маршрут. Да, ама търсенето на маршрут, който да отговаря на моите критерии не е съвсем лесна работа. Маршрутът трябва да отговаря на следните критерии:
- Всеки от дневните преходи да е максиум 4.5 часа
- Да се спи на хижа, а не на палатки
Като добавим и фактът, че Веси предпочита Пирин става ясно, че първо – нямаме много избор и второ – няма да е лесна работа :).
Маршрутът все още не е готов. Но поне за мое бъдещо улеснение си записвам тук връзките към спомагателните сайтове. Не се знае няма ли да ми потрябват и други години 🙂 .
Bulgarian Mountains е справочник с много (повечето?) хижи из българските планини. Има удобна връзка с референции като Google Maps, както и (непроверени и без гаранция) GPS координати на повечето от местата. Май това ще е основният ресурс, който ще използваме, за да си планираме маршрута.
Хижите в България са друг подобен справочник. Не толкова итерактивен като първия, но пък със списък със 100-те национални туристически обекта. А ние се надяваме и да вземем поне един-два печата.
Пирин.Старт.БГ е класическата справочна страничка, която Старт.БГ предлага за нещата, за които редакторите на сайта смятат, че са важни. Много линкове, но не успях да намеря нещо по-полезно от вече изброеното.
Сайтът на БТС, който намерих впоследствие се оказа нелош, но с отчайващо крива навигация. Единственият начин да търся дадено нещо беше наистина да го “търся” през Search кутията, като на всичко отгоре резултатите излизаха на маймуница. Но е добре, че го има, дано и информацията в него да е вярна и точна.
Хубавото е, че като че ли намерихме компромисният вариант, а и имаме някакъв примерен маршрут. А аз започвам да подготвям спасителното оборудване (GPS, карти и т.н.), защото май няма да успеем да си намерим компания. А двама в планината е малко по-особено. Но пък Пирин е малка и гола планина, в сравнение с едни Родопи например.
Any-Service Login Now Available
От днес този блог поддържа вход (оторизация) през най-популярните услуги. Простичко и накратко това ще рече, че може да използвате регистрацията си в Windows Live, Фейсбук, Яху, MyOpenID или Гугъл, за да влезете и тук и да имате възможност да оставяте неанонимни коментари.
Това по никакъв начин не означава, че аз или който и да е ще има достъп до Вашата регистрация в съответната услуга, която сте използвали. Просто тези услуги предоставят екстрата допълнително да “доказват” и пред този блог, че това сте вие. По този начин отпада необходимостта от допълнителна регистрация и тук и така само благодарение на една парола и сметка вие може да не сте повече анонимен коментатор.
Разбира се, използването на това допълнение е основно за ваше (и донякъде – за мое) удобство. Засега оставям възможни и анонимните коментари. Но ще ми е много по-приятно, ако коментирате не-анонимно, за да имам и аз по-добра обратна връзка към вас. Засега не смятам (макар да ми се струва привлекателно) да забранявам анонимните коментатори.
Повече информация има в английския текст, но в общи линии, това е най-важното.
Starting now, this blog will try its best to support RPX Logins. In short: RPX Login is plugin, provided by RPXNow.com, which allows seamless login with your favorite authentication provider.
Whoops! Sorry for the tech talk in the very beginning. I hope I did not lose you forever 🙂 .
In short, for non-techies: the blog will allow you to authenticate with your favorite Windows Live, Facebook, Yahoo, MyOpenID or Google account. This does not mean that you will be asked to enter your external password in the blog! This means that using sophisticated methods you will be redirected internally to your favorite service provider (see above), and there you will say “please authenticate me for doncho.net also”.
What are the benefits, you’ll ask? The benefits are a lot: you can easily become registered in doncho.net, follow up on your own comments (or so I hope), without remembering another password pair especially for doncho.net. I’d like to stress that by no mean I or anyone else will be able to breach in your accounts – the security of this process is guaranteed by your favorite service provider.
Another benefit (this time – for me!) is that I will have a bit different login page, which I hope will reduce the false registrations/login to this site. And maybe, at some points, I will disable anonymous comments, who knows? Since anyone can easily authenticate via tons of other providers, why I should allow commenting anonymously? Hmm, you know, that seems like very nice idea right now 🙂 . Alas, I will leave the anonymous comments for a while, let’s see what the future will show.
For the other blog owners: I will keep you posted on how my relationship with RPXNow.Com goes. So far all seemed seamless and fast and I hope it will stay like that for the future.
I will be really thankful, if you authenticate yourself before posting. That will help me check if all seems fine. I tried with my login, it worked (even it worked to pair my OpenID to my admin account, which is great).
Let’s see!
Професия “блогър”, вече и у нас. Малоумие или отчайваща некомпетентност?
Днес с нарастващо удивление в NewBusiness.bg прочетох новина относно следната колосална простотия:
Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове, извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване. Това съобщава изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов в писмо с изходящ номер Изх. № 24-34-35 от 06.04.2009 г., което е достъпно на сайта на НАП в системата „Въпроси и отговори“
Малко по-надолу четем:
1. Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай, разходите, както…
Като изключим бъкащите правописни грешки в официалното становище, подобно тълкувание от НАП е повече от нелогично, некомпетентно, т.е. показващо непознаване както на дейността, така и общо на сферата на “блогърите”. Щом блогър е стопанска дейност, да се готвят:
- Хората, които публично изразяват идеи. Те също (за свой риск, и то какъв) упражняват тежката трудова дейност, наричаща се “да имаш мнение”.
- Хората, които мислят. Мисловната дейност, както знаем, също може да се квалифицира като трудова, защото при нея се изразходват калории (т.е. имаме разход).
- Хората, които спят. Сънят без съмнение е данъчно-облагателно събитие, защото освен че е свързано с разход на калории (виж по-горе), е възможно да сънуваш нещо, което да даде нова идея за мислене (виж още по-горе).
- И не на последно място, хората които акат. Седейки в тоалетната, освен че извършваш разход на калории (колкото по-нередовен стомах, толкова повече разход), отделяш и отпадък. Отделянето на отпадък спокойно може да доведе в по-късен етап до начисляване на такса-смет. Всеки уважаващ се бизнес си плаща таксата смет, поради това серящият новоизлюпен бизнесмен в никакъв случай не трябва да бъде пропускан от данъчно-събирателния орган.
Мога още доста да продължавам, но май схванахте идеята. Един човек – една осигуровка. Един некомпетентен глупак от една партия. Просто като фасул.
Чудя се как (и дали) може да се противодейства на този вид простотия?
Връзки по темата: