Днес в СофтУни един курсист ми зададе следния въпрос:
off -topic Здравейте чисто страничен въпрос ,ако искам да продължа да се занимавам с C++ програмиране какъв бакалавър се записва и в кой университет бихте препоръчали?
Понеже темата ми е любима, реших да отговоря надълго и нашироко, а и да го оставя в блога си за “бъдещи референции”.
Започвам отговора си с оправданието, че моите впечатления от университетите датират отпреди пет години, когато Ангел завърши. Даже отпреди шест, защото отпреди пет той вече беше завършил. Но все пак ще дам моята перспектива.
Ще започна с университетите в София. Понеже въпросът е конкретно за C++, като че ли най-подходящ е “класическият университет” с “класическото” компютърно програмиране. Софийският университет е научил много хора на програмиране, но там не съм сигурен доколко е залегнал С++, освен ако не е по исторически причини (имат преподаватели, имат програма и т.н.).
Почти сигурен съм обаче, че в Техническият университет го изучават, при това най-вероятно има курсове, които ще свържат знанията по C++ със знанията по хардуер. C++ по принцип е език от високо ниво, но той е универсален за програмиране на широк спектър от хардуер (слагам го наравно със C). И подозирам, че е Техническият ще намерите специалности, в които ще може да създавате електроника и да я програмирате със C/C++.
От моите млади колеги имаше доста хора, учещи или завършили в Нов Български Университет и доволни от това. Разбира се, трябваше да започват като juniors, защото за съжаление българските университети предлагат най-често теоретична подготовка, която изисква “доучване” на първата работа, докато се изпечеш в занаята. Но фирмите си го знаят, макар в днешни времена juniors да имат повече проблеми с първата си работа.
И така започнах с предизвикателствата, ако завършиш университет в България, та ще продължа. Освен твърде теоретичната подготовка (в българските университети рядко учиш “занаята” като част от програмата), другото е нивото, което според мен е по-ниско от тези в Европа. Разбира се, говорим за университети със сходни такси (Германия, Нидерландия, Австрия). Но там трябва да имаш предвид, че ще ти трябва перфектен език (английски или немски или пък фламандски, който е екзотика). Но на ИТ-то така или иначе заължително му трябва английски език, та…
Ангел (моят най-голям син) завърши Game Developer със C++ в Breda University of Applied Sciences. И сега работи като C++ разработчик в Нидерландия. Точно в сферата на игрите. Разбира се, той вложи много от сърцето си в обучението и овладяването на езика и технологиите покрай него, което му помогна да спечели добра работа дори като junior, но аз и имам чувството, че в Нидерландия “започването” на junior developers е по-лесно, отколкото в България. Имаш възможност още по време на училището да се запознаеш с бъдещия си работодател (като стажант, дори) и евентуално да се харесате още тогава. Защото “харесването” е огромна част от всяко начало на работа. А и не само на работа – повечето връзки са точно такива.
На мен BUAS ми хареса с това, че са изключително практични: теория се изучава само, когато подпомага практическите проекти и задачи, които студентите получават. Но не се заблуждавай: това не прави по-лесно следването и “завършването”. А и в нашата професия това “завърших образованието си” е един такъв ефимизъм, че ако наистина го вярваш, то почти сигурно е, че не си за професията. Разработчиците учат непрекъснато, овладяват нови технологии и инструменти непрекъснато, налага им се да се променят непрекъснато, защото светът около тях работ с тази динамика. И в този смисъл “завършил” програмист, според мен поне, няма. Както се надявам да няма и “завършил” доктор. Защото аз предпочитам да ме лекуват лекари, които никога не “завършват” образованието си, а остават активни и учещи непрекъснато, до края на кариерата си, а защо не и след това.
Аз лично горещо препоръчвам следване в технически университет в чужбина. Както може да разбереш по-горе, BUAS уважавам и също препоръчвам, но там специализират изключително върху Game Development специализацията. Която се движи както от прагматизъм, така и от много романтика. Защото хората, които искат да пишат игри, често го искат с цялото си сърце и поради това се е наложил един такъв тренд, че в тази индустрия заплатите са малко по-ниски (често незначително, 10-15% при програмистите), отколкото в други индустрии със същите роли. Та затова в такъв университет се ходи, ако наистина “дишаш” игрите.
Ако все пак те интересува, мога да дам повече подробности. Но там разходната част е малко по-различна, а и логистичната е с една идея по-трудна. Но ако много искаш да работиш С++ разработчик и игрите те кефят, тогава… питай – ще напиша пак.
Накрая, искам да кажа, че това по-горе като нищо е пълно с грешки. Защото аз завърших 1998-а, а в далечната 1991-а, когато аз търсех университет, аз вече бях C++ програмист с няколко национални олимпиади зад мен (до националния отбор така и не стигнах, май най-престижното ми класиране беше на някакво 40-то място или от сорта), но и няколко “истински” проекти, в смисъл софтуер, който се използваше от други хора, за да си вършат работа. Писан на C++, пълен с бъгове, но все пак истински софтуер, решаващ праклтически проблеми. Затова отивах студент не, за да ме учат, а за да получа теоретичния поглед на компютърен инженер и, разбира се, credentials (диплома, по нашенски). Дори докато учех (мисля в пети курс беше) започнах и да водя упражненията по C++ на третокурсниците, просто защото знаех езика.
Та така… много нещо изписах. Ако имаш въпроси – питай!