Тези седмици садим смокини. Не, че беше някаква самоцел, но така се получи!

Преди двадесетина дни, когато бяхме в Гърция по Гергьовден мисля, се видяхме с нашите хора там. Те се похвалиха, че от съседската смокиня (с пълното одобрение на съседа) са взели няколко фиданки и са ги пресадили у тях.

Съседската смокиня, макар и малко подивяла, дава прекрасни, големи, зелени смокини, всяка от които може да стигне колкото юмрук. Някои мъжки, някои женски юмрук. Но са големи и вкусни.

Понеже Веси много харесва смокини (а и аз не им прощавам, особено като са на сладко) решихме да рискуваме и да засеем две в нашия двор. Имаме място, защото загубихме една вишна преди година, та на нейно място, а след това и на свободно място, решихме да опитаме да видим дали ще се хванат фиданките. Стефан и Маги помогнаха на Веси (аз бях тогава в “Микрофон и мишка”, та само се мотаех) да отделят фиданките и да ги пренесат до двора. Изкопахме дупка, сложихме корените вътре, зарихме, поляхме обилно. И ги оставихме… не сме си ходили в Гърция от тогава, но ако дъждовете при нас бяха такива и там мисля, че фиданките имат всеки шанс да се хванат. Допълнително и Стефан и Маги ги поливаха, докато бяха там, та… направили сме туй, що най-добре можем, оттук-насетне вече да става каквото ще. Или ще се хванат, или няма да се хванат!

Преди две седмици споменах на една приятелка тук, в Лозен, за това приключение. И тя сподели, че при баща ѝ (тук!) има също редовно оцеляваща смокиня. Отново с големи, зелени плодове, подобни на тази в Гърция. Лакомията в мен веднага надигна глава и я помолих да провери дали случайно няма издънки, които да може да се пресадят.

Вчера ми се обадиха, че има издънка и че ни чака да я насадим. Затова и днес, като се прибрахме от Пловдив, минах и взех фиданката (тази е много, много по-мъничка от гръцките, но според мен и тя има всички шансове). Изкопахме ѝ дупка, наляхме я с вода, сложихме я внимателно, зарихме и… и нея я оставихме на шанса, за да видим дали ще имаме късмет.

Климатът в Лозен определено е значително по-суров от този в Неа Потидеа, но ако изкара година-две има всички шансове да се стабилизира дългосрочно и да си имаме и тук смокиня. Тези дни трябва да мина през някой магазин, за да взема опорки за това мъниче, а и за големите. За тази мъничка обхващаща поддръжка ще свърши работа, но големите ще искат солидни колци (те са поне пет, ако не и повече пъти по-големи от това мъниче). И макар, че рискувам да ги намеря мъртви след няколко седмици, все пак ще им взема колци от тук, за да ги сложим да ги държат.

Интересно е, когато положиш нещо такова, което се надяваш да стане живо. Не съм се занимавал със земеделска работа откакто бях ученик. Беше интересно изживяване, особено ако фиданките оцелеят.