Нова/стара електричка

От няколко седмици успях да изпълня една от целите за промяна в семейната мобилност: да взема читав, семеен електромобил, с който да обикаляме насам-натам.

Както става почти винаги, и тук не се получи така, както го планирахме. Още миналият декември си бях си поръчал Hyundai Ioniq 5. Срокът на доставка беше шест месеца и от Хюндай ме увериха, че досега (circa декември’21) не са имали закъснели поръчки.

Хюндай България бяха изключително коректни: в крайна сметка и тази поръчка не закъсня. Просто няколко дни преди изтичането на шестмесечния срок за доставка ми се обадиха, за да ме уведомят, че от Южна Корея са им (ми) отменили поръчката и колата няма да дойде. Обещаха ми, че ако искам, мога да поръчам обновения модел на Ioniq 5, който бил с няколко хиляди лева по-скъп (бяха готови да ми направят отлична отстъпка за раликата в цената, но все пак остана и за доплащане от мен). Също така ми обещаха (т.е. казаха ми, че от Южна Корея са им обещали), че ако подновя поръчката, още през юли месец щели да я започнат и да доставят автомобила не по-късно от тоз септември. Т.е., реалното време за доставка от декември до септември щеше да е десет месеца.

Излишно е да казвам, че бая се ядосах. С търговският представител на Хюндай работим перфектно и госпожата едва ли има пряка или косвена вина за идиотското положение, в което ги поставя производителят. Та затова си преглътнах гнева и започнах да обмислям варианти. А те, вариантите, бяха няколко:

  1. Поръчвам си новия модел на Айоник 5 и чакам. И каквото стане.
  2. Търся приемлив автомобил, който да е почти нов и който да отговаря на изискванията ми.
  3. Въобще се отказвам да правя каквото искам и чакам Тесла да започнат да работят официално в България.

Реших да изследвам (2). С помощта на много близък човек, много навътре в електромобилността в България, си поблъскахме заедно главите. Той си взе наскоро BMW iX3, чисто нов, след като Ауди му извъртяха същия (даже може би малко по-гаден дори) номер и поръчаният от него Q4 e-tron така и не пристигна след повече от девет месеца чакане. Аз пари за чисто нов iX3 нямах. Всъщност имах, но ми беше над психологическата граница за покупка на автомобил.

Но пък като се разтърсихме, изведнъж изскочи един BMW iX3 от изключително читав човек. Автомобил на една година и 25,000 км. Който се продаваше (сравнително спешно) по причини, изцяло независещи от самия автомобил и чиято цена беше около цената, която бях готов да платя за (чисто новият) Айоник.

След като се запознахме със собственика и поговорихме доста, решихме да изпробваме колата. Петъкът след запознанството се разходихме до Копривщица и обратно (така или иначе аз имах ходене до там, за да прибера Калина от детска екскурзия, защото имаше участие на сцена). И на връщане вече ми беше ясно, че ако всички формалности покрай сделката и лизинга минат добре, то това ще е следващият ми автомобил.

Истината е, че не бях очаквал автомобил(ът) да ми хареса толкова много. Бях се амбицирал много за Айоник. Изгледал съм сигурено десет часа видеа, прочел съм десетки статии и сравнения. Даже намерих греди за Ioniq в Thule UK, та се наложи да образовам българският им доставчик, че Ioniq 5 има греди за таван (това беше един от най-големите възпиращи фактори за поръчката – ние караме ски и ски багажник е задължителен). От българският доставчик на Туле отначало ме отсвириха, че “тази кола няма греди за таван”, след това като ги намерих в официалния сайт и им се обадих пак, се извиниха, че не разбрали, че става въпрос за Ioniq 5 (малките Inoiq настина нямат възможност за греди). Та ентусиазмът ми за тоз Айоник беше много голям. И плановете ми бяха големи. Но не било писано.

И така, някъде в първата половина на юни се оказахме с ново/старо BMW iX3, чисто електрическият модел (мисля 2020-а се води?). Лятната му батерия е с пробег до 300-350 км, зимната е с пробег 200-300 км, според зависи от останалите условия. Скоростта му на зареждане на бърза, магистрална станция е около 200-250 км за 15-20 минути (отново зависи от външните условия), което е напълно приемливо за моя режим на шофиране. Човекът, който си беше поръчал колата, го беше направил с голям мерак и тя има почти всички “човешки” екстри (в смисъл, изгъзици като “махагон в купето” няма, но то и не знам този модел дали въобще има такива изстъпления). И поради това е много комфортна и страшно удобна за шофиране и за пътуване.

Може би единствен минус досега е, че е бая голяма. Малко по-малка е от Фримонта (то онова беше колосално прасе), но е доста по-голяма, или поне аз я усещам по-голяма, от сегашния ни Ioniq PHEV.

И като казах за PHEV-а, него сега ще го пускам за продажба. С Веси решихме да го продадем, макар че ни е много любима кола и на двамата. Продаваме го най-вече, защото и нашето очакване беше, че ще заменим един Ioniq с друг. От Хюндай ни бяха дали доста дорба оценка на колата (и сега ни дадоха доста добра), но сега се налага да го продаваме ние си, защото (естествено) на Хюндай не им е интересно да вземат за пласмент автомобил, без да продадат нов такъв на същите клиенти. Но пък са изключително коректни, предлагат възможност за продажба на консигнация и с Веси обмисляме да им дадем колата, за да я продават те. Паралелно с това и ние ще си търсим купувач и който първи намери.

Ако по-късно не ме домързи, ще пиша по-подробно за разликите между пътуването с автомобил с електрически и ДВГ двигател. Мен лично ме запали за този модел PHEV-ът, който без проблем си изминава 50-60 км градско основно на електричество. И видях колко “мазно” се движи на ток колата и колко е по-сериозен комфорта при движение с електродвигател. И така се получи, че в крайна сметка минахме на електричество.

П.П. А най-якото е, че покрай тази сделка се запознахме със страхотен човек, който се надявам да остане приятел и по-дългосрочно. Снимките са от него, когато той смяташе да я пуска на свободния пазар. Ама не било писано да стигнат до обява 🙂

One thought on “Нова/стара електричка

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: