Днес Хазарта открадна темата на деня, поне съдейки по моя информационен поток. Маса хора реагираха на снимката със среден пръст, който той съвсем демонстративно показа на хората от групата на ГЕРБ, които пък бяха вдигнали плакати “Оставка” зад него.

Не знам какво толкова Хазарта се подразни от исканията за оставка. Не знам и за кой от правителството са били те. И според мен поне 90% от членовете на правителството заслужават такива плакати и ако имаха чест или достойство, по-големи от егото и жаждата за власт, щяха да са си дали оставката. Но жаждата за власт е много солиден мотиватор, а егото – още по-солиден, та затова честта и достойството на политиците се напасват най-вече по тези двата.

Хазарта, със своя жест, го доказва. Той обича да има вид на бунтар, макар че с безбройните комисии, с “експертността си по образование” вече той е неделима част от системата, за която пееше “ѝди, никога нѐма да имаш хемороиди.” Поне е излекувал хемороидите (ако ги е имал), де… че са страшна напаст.

Та както казах, в потока ми се появиха и жестоко възмутени от просташката постъпка, но се появиха и одобряващи просташката постъпка. Нормално разделение, безирано на политическите пристрастия:

• Хората, които смятат, че на ГЕРБ трябва да се показва среден пръст навсякъде, подкрепиха просташкия жест на Хазарта;
• Хората, които смятат, че 90% от правителството трябва да си подаде оставката, бяха възмутени, защото според тях ГЕРБ са прави и Хазарта е простак.

Интересното е, че и двете страни на тоз “конфликт” са прави. Конфликт, който по същността си всъщност е буря в чаша вода. А той е такъв дребен и незначителен конфликт, защото средният пръст на политиците отдавна властва по медиите и по законите и решенията, които се вземат, уж в “името на народа”. Крайно време беше средният пръст да цъфне и в народното събрание.

Даже, ако питате мен, средният пръст трябва да се превърне в част от орнаментиката на Народното събрание. И на всички останали държавни учреждения. Да е изрязан като масов, повтарящ се мотив навсякъде:

• на официалните входове на всички учреждения, за да може гражданинът, още влизайки, да види какво ще получи;
• по фоайетата, още преди да е стигнал до обслужващият персонал, гражданинът да не забравя, че с голяма вероятност ще бъде обслужен така, както символът повелява;
• по стълбищата, за да е ясно, че дори да ходиш нагоре-надолу, в държавното учреждение винаги те чака един от тези;
• на гишетата – мисля, че няма смисъл да ви обяснявам защо точно там;
• в кабинетите, където се събират по-маститите бюрократи, за да обсъдят и приемат как ще разширяват безполезната и мързелива бюрокрация, но никога да не забравят, че най-важната тяхна работа е да доставят среден пръст на гражданите.

Та няма какво да се сърдим на Хазарта, че днес, със своята вулгарност, той така ясно и точно онагледи българската държава. Когато вие избирахте този парламент, вие със сигурност знаехте, че е само въпрос на време да получите средният Му пръст. И съответно си го получихте.

И какво по-добро онагледяване точно на днешното заседание, от един жизнерадостен, гордо стърчащ… пръст? Не знам дали стигнаха до обсъждането на смъртта на лева и стъпката напред по пътя, когато България ще стане поредната съветска република (не на СССР, а на ЕСССР). Може да не им е стигнало времето, след като Хазарта размаха символа на българската политика по медии и екрани. Нищо, и утре е ден, при това отличен ден, за да продължим да предаваме българският национален интерес. Твърдо вярвам, че депутатите ще свършат това, за което им се е платило: в меки и твърди валути. За да получи най-накрая българинът символът, за който е гласувал, символът, който днес щедро му показаха.

Аз съм на мнение, че Хазартът е пич. Знае как да говори, знае какво да каже. Даже на последното му интервю много ми хареса как насоли търтеливите задници на готованците, които искат държавна гаранция за квоти за българска музика тук и там. Хазартът е човек, който знае как да изкарва пари с творчеството си, та им каза право в очите, че са некадърни и мързеливи и затова разчитат на квоти. На мен това интервю много ми хареса.

Но днес ми хареса още повече, защото ако на интервюто той говореше за култура, то днес той разшири обхвата си в това да покаже образа на цялата българска политика, от Съветскоро робство та до днес.

Евала, Хазарте.