Днес мина четвъртият уикенд откакто сме електромобилни, та реших да споделя малко преживявания. Не знам дали за в бъдеще ще имам такова желание, та затуй да се “отбележа” сега, пък след това – всеки сам си преценя :). Ще извадя каквито там числа мога, но не гарантирам за върхова точност, особено преди да съм си получил сметката за ток. Но като я получа ще е много по-ясно, защото цялата ми електромобилност е на отделна фактура, на която няма нищо друго, освен зареждане на колата. Е, за цял месец от раз, но пак е нещо.

А сега за пътуванията.

Единият от уикендите беше в Созопол (18-19). Вторият беше в Пловдив (25-26 юни). Третият беше до Сапарева баня, а четвъртият – отново до Пловдив.

Естествено, първото пътуване си беше най-голямата тръпка. Току-що бяхме взели колата, аз бях осигурил зареждане вкъщи. Все още беше само със скорост 3 кВт/час, което най-опростено означава, че всяка вечер колата се зарежда до 80% задължително (неделя срещу понеделник дори не би могла да стигне до 80% от раз), а четвъртък срещу петък или петък срещу събота (зависи как се пътува) се зарежда и от по-рано, защото трябва да е на 100% преди да тръгнем на по-дългия път.

Първото пътуване тръгнахме от София на около 95% (имах малко обикаляне през деня). Целта беше да минем през Пловдив, за да оставим Вермут на дядо Марио и след това да цепим към Созопол. Плановете, които си правех бяха да зареждам на почти чисто-новата бърза станция на Финес в Петрола до Оризово, а след това си мислех, че ще зареждам и на Финес до Нова Загора. Днес ми звучи смешно чак такова презапасяване, но още не знаех как ще се държи автомобилът пълен и по магистралата. А и щеше да е огромен карък да се възползвам от репатрак точно първото пътуване, нали 🙂 ?

Е, до Финес Оризово стигнахме на 56%. Заряд, който мен лично ме учуди тогава, защото очаквах да е значително по-надолу. Но така или иначе бяхме решили, че ще се зарежда, та…

Веси и децата харесаха Street Burgers. Докато аз се суетях покрай първото ми зареждане на публична станция, те си бяха поръчали бургерите. А аз, като видях, че колата “засмука”, отидох при тях и седнах да чакам да ядат.

Аз избрах тази станция неслучайно: на километър от нея има и втора, на ЕлБул. И ако се бях оакал нещо с “Финес”, то втората веднага след нея е добър резервен вариант. Но всичко беше без проблем. Докато дойдат бургерите, докато ги изядат моите хора, докато минат и през тоалетната и станем готови, колата беше стигнала 91%, което според нея (аз още не ѝ вярвах!) щяло да стигне до Созопол. Но така или иначе ние бяхме готови за път, а аз все още си мислех, че ще зареждам и на Нова Загора.

Цялото време, което прекарахме на Финес до Оризово беше около 30 минути, 28 от които зареждахме. За тези 27 минути добавихме 28 кВтч, или около 130-150 км. Причината да зарежда толкова бавно е, че пристигнахме заредени, а зарядната скорост зависи от това колко ти е празна батерията. Над 80% вече става доста бавно. Но ние така или иначе, докато се домотаем (аз започнах да ги ръчкам над 85%), тя си стигна до 91%.

От Финес Оризово до Финес Нова Загора са 81,3 км магистрално шофиране. Още преди Чирпан ми беше ясно, че няма да е много умно да спираме, за да зареждаме на окол 60-65% батерия, защото щяхме да сме шофирали само 46 минути и на никой нямаше да му е до още една почивка. Аз не бях гледал за зарядни в Бургас, та това много ме буташе към решението “абе дай да спрем, даже само за 10-15 минути”. Но Веси беше против, подложих го на гласуване и всички решихме да продължаваме. Най-интересното беше, че колата беше абсолютно убедена, че ще стигнем до Созопол с остатъчен пробег за още 120-130 км, но аз за всеки случай огледах, че и по пътя има станции, ако от зор-заман се наложи. И така взех решение да не спираме на Нова Загора, а да си караме до крайната цел.

Колата излезе права. Пристигнахме в х-л “Солинария” с батерия за още 150 км.

За мое удоволствие, две седмици по-рано EVPoint сложили зарядни в самия хотел. Така всякакви разговори и молби да предоставят (безплатно) зареждане бяха напълн излишни. Аз използвах едната от станциите веднага, за да си дозаредя автомобила до 80%, ако решим следващия ден да ходим някъде.

Зарядните от този тип не са бързи (скоростта им е като моето зарядно вкъщи), което е напълно приемливо решение за хотелски комплекс. Дори е предпочитаното, защото пазят повече батерията, а един току-що пристигнал клиент едва ли бърза да тръгне обратно. За една вечер колата беше стигнала посочените 80% заряд (беше ги стигнала още през нощта, но няма кой да става да я откача в три сутринта). И понеже не мръднахме никъде с колата (най-любимият ми начин на почивка!), единственото което направих, беше да я дозаредя до 100% в сряда, преди да тръгнем четвъртъка за София. Общото дозареждане на тези станции ми струва около 41 лв, общо за 58 kWh електроенергия.

На прибиране към София бях вече много по-уверен и по-доверчив към способността на колата “сама да си преценя” пробега. Поради това първото (и последното) спиране беше на OMV Белозем, където има станция на ElDrive. Там има и KFC, а и всички бяхме гладни и за тоалетна, та докато се наядем и оправим, колата беше заредила цели 48 kWh, което не беше много умно, защото пристигнахме в Лозен на 38% батерия, пълна със скъп ток. Реално ни бяха необходими не повече от 15-20 лв заряд, за да пристигнем със съвсем приличен резерв, дори и нещо да се обърка. Но отдавам на неопитността ми и на първото пътуване “нагоре” (поради особеностите на релефа, от Пловдив към София електромобилът на око харчи поне 10-15% повече, отколкото от София към Пловдив).

Цялата груба сметка на пътуването изглежда така:

• Зареждане до 100% вкъщи: около 8 лв
• Зареждане на Финес: 26 лв
• Зареждане на EVPoint: 41 лв
• Зареждане на ElDrive: 43 лв, като реално трябваше да заредя максимум за 15-20, ама страх лозе пази!

Всичко: около 116 лв за енергия, при изминато разстояние от 815 км. Т.е., колата се беше движила с разход около 14,20 лв/100 км, или проектирано в литри гориво, около 4,5 л/100 км разход при средна цена на горивото 3,20 лв за литър (не знам колко точно е днес, последното ми зареждане беше май месец на бензин на хибрида, но иначе аз зареждам от висококачествените горива на OMV). Разбира се, при зареждане “навън” разходът се доближава до този на нашия хибрид на извънградско каране, но като обем и комфорт не може и да става въпрос за сравнение между iX3 и нашия Hyundai PHEV. Особено пък и като капацитет за багаж :). Още по-особено като 180 к.с. срещу еквивалент 300 к.с. на електрическата (6.8 сек от 0 до 100 км/ч).

Уикендът 25-26.06 бяхме до Пловдив. Аз имах среща на класа от ТЕЕ/ТЕТ (тридесет години по-късно), имахме за прибиране Вермут, а имахме още една-две срещи, които не трябваше да се пропускат. Познавайки възможностите на колата, избрах да я дозаредя на станцията на EVN на Голямата базилика на бул. “Княгиня Мария-Луиза”. Докато се виждахме с близка приятелка по Главната, колата засмука от 23 kWh, от 58% до 85% (два часа и девет минути), което щеше да е напълно достатъчно за разкарване из Пловдив и за връщане до София. Това ми струва 21.35 лв, което значи че комбинирано с още примерно 6-7 лв за зареждане вкъщи, маршрутът Лозен – Пловдив – Пловдив – София, около 300 км, дойде със среден разход 28 лв, или около 9,3 лв/100 км, или около 2.9 л/100. Отново разход, малко по-малък от подобно пътуване с далеч по-малкия PHEV.

Следващият уикенд, този на 02-03.07. беше планиран за уикенд на Сапарева баня с Тишо, Дени и други приятели. Планът беше да оставим и Калина на лагер, от който тя се върна днес.

Междувременно, вкъщи вече имах инсталиран максимално бързият заряд: 32А на 220V, което дава около 7 kW мощност, т.е. 7 kW за час, т.е. около за около десет часа заряд на батерията до 100% (батерията на колата е с работен капацитет 74 kWh). Та вече не беше никакъв проблем нито качването на ежедневния заряд до 80% (за това “вторият съвет” по-долу).

На 01.07. тръгнахме към Сапарева баня с 100% заряд. Всички сметки показваха, че маршрутът, който сме планирали, ще изкара без проблем без никакво дозареждане. Така и се оказа: въпреки, че имаше много резервни варианти (зарядна станция в самата Сапарева баня, бърза зарядна в Смолян, доста зарядни и по магистралата на връщане), нямахме никаква нужда от тях. Това пътуване ни струва 44 kWh или около 6 лв (защото зареждахме вкъщи на дневна тарифа).

А днешният уикенд беше още по-интересен. Лозен-Пловдив-Гълъбово-Лозен го минахме с едно дозареждане (23 kWh, до 100%) на безплатната станция в мола на “Пещерско шосе”. Та това пътуване ще да ни излезе към 6 лв, защото толкова би струвало да си дозаредя колата вкъщи от 35% до 100%. А тя е на 35%, защото тъй-като имах пълна (85%) батерия на тръгване от Гълъбово, сложих темпомата на 140 км/ч и шофирах така по магистралата, за да видя колко ще е зле положението с разхода. Положението беше напълно очаквано като разход.

И ето моите три съвета след съвсем малко опит (около 2500 км пробег):

Първи съвет: електромобилността изисква някакво планиране, особено в началото. За мен това не е проблем, защото аз винаги си планирам горе-долу пътуването, но сега определено предпочитам да си нахвърлям в ABRP как ще изглежда непознат път. Сега няма да ми е необходим до Созопол и обратно, но ако примерно тръгна към Сърбия, Албания или Италия (за ски), със сигурност ще огледам какво е положението със станциите и ще си направя някакъв предварителен план.

Втори съвет: да не се държим с автомобила като с телефон. Не е необходимо всяка вечер да е на зарядно, за да може всяка сутрин да е зареден на 80% (или още по-зле – на 100%), та да имаме максималния пробег от 300-350 км. Безспорно би било удобно, но не съм сигурен, че би било полезно за батерията, ако през седмицата да зарядът играе само между 65-80%. Затова като знам, че няма да имам междуградско шофиране – не зареждам. Това хем дава възможност на плъгина и той да се добере до домашната зарядна, хем и според мен е по-добре за батерията, ако използваме повече от работния ѝ капацитет. Въпреки, че батериите на електромобилите не са като примерно кофа с вода (т.е. въобще не значи, че една и съща част от нея се изпразва и пълни, ако карате най-вече между 65% и 80%), то ми се струва, че е по-добре да се използва повече от капацитета. Може би с времето, като прочета повече за батерията, да си сменя мнението. Но засега смятам да е така: понеже на мен градският ми пробег на ден е средно 50 км, то нейните 350 км са ми точно едно едноседмично разкарване. Та най-много по средата на седмицата да я пускам да стига до 80% (примерно сряда) и след това четвъртък пак, за да е готова за уикенд разходката. Т.е. зареждане четвъртък, петък и неделя.

Трети съвет: най-добрата магистрална скорост при мен е 125 км/ч. При тази скорост през лятото колата дава 300-350 км пробег, което означава най-много едно зареждане от София до Созопол (или от София до Халкидики). И понеже има чудесни, удобни станции на 200-250 км от София, това прави идеално една почивка на тях, при която за около 30′ се зарежда необходимата енергия, докато стигнем до крайната точка.

Четвърти съвет: отбелязвайте се на станциите. Това помага много на всички нас: и на тези, които смятаме да зареждаме, и на тези, които зареждат в момента. PlugShare е страхотен, използвайте го.

Бая писане падна. Да видим дали ще ми се пише пак по тази тема. Може би, като ми дойде сметката за ток, ще мога да си направя още по-добър разчет на изминатите километри тогава. Но може и да ме домързи. Защото за мен тънката сметка не е най-важната, когато караш електромобил. И не, не е климата, защото все още го зареждам с 60% електричество, идващо от въглища (даже може би повече, защото вкъщи го зареждам основно нощем). Удоволствието за мен е другаде.