Този юли вероятно ще има Негласувал: Achievement unlocked. Така стоят нещата. Но поне смятам да спазя традицията и открито да си заявя за кой щях да гласувам, ако гласувах.
Според мен, изборите на 11.07. ще са характерни с две неща:
- Ще са “междинни” избори.
В смисъл, че скоро след тях отново ще има нови избори. Може би януари. Освен, ако разбира се, не се допуснат безпринципни коалиции, което няма да е нито нещо ново, нито неочаквано. - Няма да донесат кой-знае каква промяна в обществените нагласи.
Това, че има вероятност ГЕРБ и ИТН да си сменят местата не е никаква промяна, а затвърждение на статуквото, че масовият български избирател е популист, който чака поредния месия. Т.е., нищо ново.
Аз неколкократно споделих, че не ми излиза сметката да правя самостоятелно пътуване Созопол-София-Созопол само, за да пусна гласа си на тези избори. Сметките не излизат нито икономически, нито политически, нито пък от чисто рационална гледна точка. Това не значи обаче, че нямам мнение за кой бих гласувал. Напротив. А и ако около датата на изборите се появи възможност, бих пътувал до София с приятел
Моят предишен избраник, “Демократична България” този път яко разджурка листите си. Божо, за който гласувах миналия април, вече е на избираемо място в друг софийски МИР. Което няма лошо: мисля, че като депутат от опозицията ще има много по-голям шанс за промяна на нашето електрическо управление, отколкото като външен експерт на опозицията. Естествено това, че ще има шанс, не значи, че ще успее да промени нещо, но може поне да работи в посоката: обещания, проекто-закони, бутане в правилната посока на стадото от 240 народни представители, голямата маса от които изчерпват ИТ културата си с това да гледат порно в Интернет.
В моя 23-ти МИР (райони Витоша, Изгрев, Красно село, Лозенец, Младост, Панчарево, Студентски град, Триадица) има точно трима кандидати, за които бих гласувал без никакви колебания: Георги Ганев, Теди и Елисавета Белобрадова. Докато Георги Ганев е вероятно на избираема позиция (5-ти в листата), Летящата Козила (Елисавета Белобрадова) може да припари в Парламента само, ако се гласува преференциално и успее да се пребори за преференция. Д-р Теодора Върбанова, Тедчето, според мен, е само като необходим пълнеж в листата. Въпреки нейната безкрайна енергия не мисля, че би могла преференциално да успее да измести тези в челото, не и тези избори. Може би на следващите ще я видим още по-активна.
За мен икономическата трезва мисъл има по-голямо значение от симпатичния, остър език в Парламента. Поради това и бих предпочел Георги Ганев, с 23/105.
Един приятел ме попита преди дни “добре де, защо толкова много пишеш срещу тях, когато това е твоя избор?” Мисля, че много хора си го мислят това. Още отпреди три месеца, когато писах с много огорчение за програмата на ДБ.
Та, значи за всяка една партия да си има някой като мен сред симпатизантите е по-скоро разрушително, отколкото градивно. Потенциален глас, който обаче е толкова критичен, че може да отлее други потенциални гласове, които иначе не биха се замислили за някои проблеми.
Моят най-голям проблем с “Демократична България” е политическото лицемерие. В смисъл, всеки един от (официалните) участници в управлението на партиите в тази коалиция не се свени да покаже колко е “модерен-ляв”, “модерен-десен” или обикновен “бивш-ДЕОС”. И това няма нищо лошо. Хората имат предпочитания, мнение и политическа ориентация. Дори тези да не съвпадат с моите такива (а те често не съвпадат), свещено право на тези хора е да ги имат тези мнения и да си ги изразяват публично.
Проблемът обаче е, когато партията няма мнение. А партиите в тази коалиция често нямат мнение по много въпроси. Донякъде и заради принципно-десни хора като мен, които не биха им простили “левичар-марксизъм” позиции по щекотливи въпроси.
Ей ги например няколко случая, само от последните няколко дни, в които нямаха мнение и продължават да нямат:
Ситуацията с липсата на българска подкрепа за РСМ
Всички (или почти всички) ДБ фенове по моята листа изразиха явна подкрепа за РСМ, въпреки цялата отрова към България, която официално се излива от политиците им. За тях българският интерес е по-маловажен от интересите на ЕСССР и евентуално на Северна Македония. Или (заблудено) си мислят, че подкрепяйки РСМ подкрепят и интересите на България.
На сайта на ДБ няма нищо.
Ситуацията с декларацията към Орбан, защитаваща ултра-ляво-либералните в ЕСССР
Отново всички (или почти всички) ДБ фенове от моята листа горещо защитават правото на ЕСССР да се меси в суверенните дела на една страна-членка.
На сайта на ДБ няма нищо.
Безтегловност, характерна само за (ляв) център
Имам купчина разсъждения защо центриските партии са най-рискови. И в този смисъл “Да, България”. Но съм си обещал, ако остане време, да ги формулирам и публикувам едва след изборите. Защото всичките ми изводи са базирани на поведение от страна на партията, която бих подкрепил.
Все още подкрепям “Демократична България”, защото съм уверен, че ще са страхотна опозиция. Да, има риск да стане и управляваща, ако се коалира с ИТН, но този риск за момента ми се струва премерен, Нещо като риска да отменят истински плоския данък, който така или иначе унищожават чрез програмата си. Но пък и такова правителство не би било дългосрочно, предвид това как се развиват прогнозните резултати за следващия парламент.
Скоро се пошегувах с приятел, че ако един ден “Демократична България” имат реален шанс да са първа политическа сила, най-вероятно не бих гласувал за тях. Предвид официалната безпринципност по важни за мен политически въпроси и позиции смятам, че ДБ биха били полезни като опозиция, но изключително вредни, ако определят ключови, държавни политики.
Но на тези избори няма опасност това да стане. Дори да направят следизборна коалиция с ИТН и евентуално МаяМа (това ще е позор, но го има в лотарията), отново няма да могат самостоятелно да решават важните неща.
Затова, ако гласувам, на тези избори отново бих подкрепил “Демократична България” с 23/105 (или 23/119, или 23/110).