Вдъхновението Калпана

Днес научих за Калпана Чаула: първата жена-астронавт от индийски произход. Научих за нея покрай едно от представянията на колеги във фирмата на жени с огромно влияние.

Калпана е била от хората, които не се спират пред нищо, за да постигнат детската си мечта. Тя се е интересувала от летене, от Космоса, от цялата романтика на историите, свързани с това.

Kalpana Chawla, NASA photo portrait in orange suit.jpg

Обикновено момчетата сме тези, които сме привлечени от “тези неща”. Дали заради културни стереотипи, дали заради нещо друго. Но в град Карнал, Индия, на 17 март 1962 се ражда Калпана, която ще посвети живота си на стремежа към Космоса.

Индия е държава, в която стереотипът, предначертаността, са дълбоко заложени в културата. Аз не знам дали Калпана се е сблъскала с културните презразсъдъци на индийското общество. Но знам, че тя завършва бакалавър по аерокосмическо инженерство в Чандигарх, Пенджаб, а след това прави и две магистратури по същата специалност, но този път в САЩ. Защитава докторска дисертация по аерокосмическо инженерство University of Colorado Boulder през 1988 г.

Високообразован инженер, Калпана е притежавала и лиценз за инструктор по безмоторно летене, както и за пилот на еднодвигателен и многодвигателен пътнически самолет. През 1991 тя става американска гражданка и малко по-късно постъпва в НАСА.

Избрана е да лети на първата си мисия през 1996-а година и година по-късно, на совалката “Колумбия” се случва първия ѝ полет. На 19 ноември 1997-а Калпана става първата жена-астронавт от индийски произход. На тази мисия тя е стандартен специалист, който извършва разнообразни задачи. Прекарва малко повече от 15 дни на международната космическа станция, като в продължението на мисията изминава общо 16,737,178 км в 252 орбити около Земята.

През 2001 година Калпана е избрана за втора космическа мисия. Мисията се забавя многокрано заради разнообразни проблеми. на 16 януари 2003 Калпана се завръща отново на борда на “Колумбия”, чрез която достига до Международната космическа станция за своята втора мисия. На втората мисия Калпана е и бордови инженер, освен стандартната роля “специалист на мисията”.

В началото на тази втора мисия, при излизането, парче от изолацията на единия резервоар се отчупва и одрасква лявото крило на орбитъра. Орбитър е “самолетът” на космическите совалки: това е целия Payload на мисията, това е единственото нещо, което прави совалката “совалка”, т.е. преизползваем апарат. Там стоят астронавтите, от там се пилотира совалката.

Инцидентът с орбитъра е взет предвид от мисията и въпреки, че при предишни ситуации се е оказвало, че подобно нещо може да е с катастрофални последици, на мисията се разрешава да се върнат на земята с тази совалка. Не знам дали са имали шанс да изчакат друга… или са били длъжни да рискуват. Според разследването управляващите мисията инженери вземат решение да не се прави нищо, понеже така или иначе астронавтите не могат да ремонтират орбитъра, докато са в Международната космическа станция. Тук има и по-детайлна информация за разследването на инцидента.

Така или иначе, на 1 февруари 2003-а екипажът тръгва да се прибира обратно. При навлизането на “Колумбия” в атмосферата, повредата пропуска нагорещените газове от триенето да преминат топлинния щит на орбитъра, да навлязат в крилото и да разрушат неговата структура. Това кара космическия кораб да стане неуправляем, нестабилен, и като резултат орбитъра се разпада.

При аварията, над небето на Тексас и Луизиана, загива Калпана Чаула заедно с шестимата си колеги. Тази авария слага двугодишна пауза на полетите на совалките и е основната причина полетите с тях да бъдат прекратени.

Останките на астронавтите са намерени и идентифицирани. По нейно желание приживе, Калпана е кремирана и прахът ѝ е разпръснат над Zion National Park в щата Юта, САЩ.

Калпана загива на четиридесетгодишна възраст. Оставя след себе си съпруг, с който са имали деветнадесет-годишен брак.

Самата тя остава вдъхновение на много момичета за това, че мечтите са постижими, стига да работиш здраво за тях и да не се поддаваш на предразсъдъци и вкоренени вярвания.

От тогава до сега са изминали повече от осемнадесет години. Днес името на Калпана носят различни университетски места: от ученически кампуси, до една от залите на Тексаския университет в Ърлингтън.


Всички използвани снимки са от Public Domain от Wikipedia

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: