“Защо беше ядосан генералът?” беше единият интересен въпрос тази вечер. Другият го видях във Фейсбук, но много ми хареса: “Как се наричат хора, които обичат да бъдат хокани по телевизора?”

Ще оставя втория въпрос на хората, на които им хареса да бъдат хокани. Макар думите на генералa да имаха известен резон, на мен ми напомниха за думите на всяка старшинка от офицерската школа, когато в девет от десет случаi имахме някаква поставена задача. Старшинката почти никога не беше доволен от резултата. Винаги имаше нещо, което не беше свършено добре и което можеше да бъде свършено по-добре.

Разбира се, старшинката използваше по-цветисти думи от тазвечершните, за да ни обясни нашия провал и да ни даде бъдещи наставления. И почти винаги бъдещите наставления бяха версия на “старайте се повече, по-сериозно отношение”. Независимо какво правехме накрая, той пак беше недоволен, но великодушно махваше с ръка, след няколко хокания подред. Тази вечер чух горе-долу същото, но с изключително балансиран изказ на добре обучен висш военен.

Значи, генералът има извънредно положение от вчера и беше учуден, че днес вече животът не е спрял. Моят беше бая статичен, но даже аз мислех днес да ходя до магазина, но пък се потопих в магията на студения космос и в Eve ходихме да тормозим някакви на 60-70 скока от дома ни, както обитаващите дупките от червеи по пътя. Това отне солидна част от времето ми и поради това и Веси ми се ядоса тази вечер, защото останахме с едно яйце вкъщи. Та утре ща-не ща трябва да търся яйца, че сигурно и други работи. Най-вече защото тя каза, че ако и потрябва повече от едно яйце, винаги знае къде вкъщи може да намери още две (Истанбулската Конвенция рязко и силно ми залипсва!)

Та, г-н генералът не беше доволен, че днес сме мърдали. Трябвало да спрем да мърдаме съвсем. И затова щял да предложи още по-крути мерки. Защото нямало ефект, имало мърдане, и днес сме имали втори починал. Съжалявам за коравосърдечието, но този починал не почина днес от нашето мърдане, а от това, че или тялото му не успя да се справи с усложненията, или някой от неговите подчинени е направил грешка. Предполагам първото, но всички знаем, че и грешки се случват!

Мен ме смути манипулацията в очакванията на този човек. Минал е един ден от извънредното положение, но пък вече нямало никакъв ефект. И поради това, давай да затягаме още положението, защото то не можело така да продължава да мърда населението!

На края на изказването му се сетих за друг интересен въпрос: Знаете ли защо в нормалните политически системи се препоръчва армията да бъде използвана при безредици само и единствено в много краен случай?

Причината за това е, че военният е обучен да вижда срещу него врагове. А собственото ти население не е враг. Това обучение за военните обаче е абсолютно задължително, защото иначе те не биха могли да могат да си свърши работата. “Моите хора” и “враговете”: двете половини на военната логика.

Част от притененията ми при обявяването на това “извънредно положение” бяха свързани точно с използването на армията при тази ситуация и с даването на военни да вземат решения, които трябва да се вземат от политици. Притеснява ме потенциалната ескалация на “извънредно положение” към “военно положение”. Защото военните, когато се използват при подобна ситуация, виждат хората срещу тях като врагове. Изглежда, това е така дори, когато са лекари.

Г-н генералът прави всичко възможно, за да защити потенциалните си, бъдещи пациенти. Неговите хора. За него врагът сме ние: (все още) здравите, които не изглеждаме достатъчно “спрели”.

Да видим какво ще следва отсега-нататък. Дали ще затворим наистина всичко и всички, дори магазина за пирони, който (поне както дочух от изказването) се оказва проблем за контрола на заразата. Защото до магазинът за пирони е магазинът за електрически принадлежности, от които моят майстор на електричеството ще има нужда, ако ми се повреди електрическата система вкъщи. До магазинът за пирони също се намира и магазинът за подправки, от който пазарува съседния ресторант, който готви и доставя храна у вас.

Доставчикът, между другото, също трябва да отговаря на една купчина държавни изисквания, материалите за които не се намират в хранителните магазини или бензиностанциите. И така, цялата производствена верига, откакто излезе картофът от земята, докато той стигне като “Прингълс” до вас има бизнеси, които осъществяват дейността си, благодарени на вашият глад за вредна храна, но и благодарение на това, че имат суровини за бизнес-процесите си.

Та, когато затворим всичко освен бензиностанциите и хранителните магазини, много бързо ще се появи глад за стоки и услуги, които могат да бъдат доставени до нашия дом под карантина, но пък няма да могат да бъдат произведени, а най-вероятно няма и да има кой да ги достави. Това при всички положения ще ескалира.

И тук вече ще стане “интересното”. Защото хората не живеят вече през 1970-а.

Но познайте кой тогава ще се намеси с оръжие и строга ръка, за да укроти това отвратително, разглезено, вражески настроено население? Познахте! Генералите!

Лошо е, когато политик ламти за популярност и власт. Когато на генерал започне да му харесва популярност е по-лошо, защото следващата стъпка е властта. А власт в днешни времена се постига основно чрез популярност. И точно уплашените, обезверени хора най-лесно сами слагат хомота на врата си, в надеждата “генералът-бащица” да ги спаси. Случаи за това през последните сто години има колкото искате.

Бих искал генералите да останат там, където им е мястото: във войската, изпълнявайки заповедите на политиците, които политици се избират чрез демократичен процес.

Бих искал и хората да разсъждават малко по-дълбоко какво става, когато овластиш генерал. Защото май наистина забравяме историята твърде бързо.

Генералът тази вечер говорѝ наистина добре. Наистина. Хареса се на много хора, защото каза това, което тези хора искаха да чуят. Разбира се, не даде никакви надежди или индикации, само наля щедро вода в мелницата на страха. За да започнат звънчетата по хомотът да дрънкат още по-силно и да бъдат още по-популярни.

Да внимаваме кое най-накрая ще се окаже по-страшно: инфекцията на човек с коронавирус, или инфекцията на демокрацията с генерали, тръгнали да правят независими изказвания преди началото на централните новини по националната телевизия.