Два месеца от последния път, когато моят блог се радваше на моето внимание. Много неща се случиха от тогава. Ако бяхме в Дания, щеше да е "нищо особено", но за България и по-специално за София това въобще не може да се каже.

Два дълги месеца, завършили с три още по-дълги седмици. 21 дни с един уикенд, през който човек да си поеме малко въздух, преди отново да го погълне 6-дневната официална работна седмица. Споменавал ли съм колко мразя "отработването"? В старата ми фирма (ОБС, мир на праха и, но за това след време в нечии други блогове) шефът въобще не уважаваше това отработване. Не че не беше законово задължен да го спази, просто ни беше обяснявано, че е препоръчително всеки, който иска да почива в съответните "отработени" дни да си вземе отпуск. Разбира се, "отработващите" дни също не се работеха. Поне така беше, преди повече от 4 години.

Няма смисъл да ви казвам, че бях затрупан от работа. Времето, през което не работех, или спях, или уползотворявах в търчане до болница "Токуда" и обратно. Защото Мартин реши, че вече му е време да поостанат с мама в една от тези големи, бели сгради. Слава Богу, оправиха го (дано!) и сега пак са си при нас. Но осемте дни, когато трябваше да се оправяме сами с Ангел и майка ми не бяха от най-спокойните ми. Да кажем, че през тези дни разбрах как работата хич не е така важна. Но пък, иронично или не, точно тогава работата тръгна най-бързо, може би точно защото я почувствах като странична за моя живот дейност (както всъщност винаги би следвало да я чувствам).

Ако се върна още по-назад в ретроспекцията на последните 2 месеца трябва да се похваля, че с Веси имахме шанс да посетим моят стар, стар познат Толис и прекрасното му семейство. Те са (вече) в Аргос и малката расте ли, расте. Имахме два много интензивни дни, през които поскитахме из околностите там и определено взехме решение, че ще се върнем пак и за повече. Дано не им омръзнем :). Снимки от там има в галерията.