Делничен ден. За другите :). За мен – активна почивка. С подобни мисли се пробудих около 8:30, погледнах часовника и реших, че си струва да се опитам да убия още половин час, дремейки. Веси се събуди със звъна на телефона си, който бяхме нагласили за 9 часа. В 10 бяхме поканени на среща, за да ни обяснят какви са планираните за останалите дни забавления, а преди срещата искахме да закусим.

Речено-сторено. Закуска я оценям с добър (4). За база приемам закуската в Турция или в Шератон-Сиатъл. Въобще в храната трите звезди на хотела си личат много ясно. Не че е лоша, просто… абе нещо се губи. Имаше кисело млеко (разбира се на “Данон”), на което аз лично му обърнах подобаващо внимание. Не мога да спра да се чудя защо “Данон” липсва в Дания. Както споделих с Веси – или нещо не е наред на самата му продукция (та не може да мине здравата цедка на датските хранителни експерти), или не му излиза на сметка да продава в Дания, защото тогава ще трябва да създава датски работни места и да ги експлоатира по датски стандарти, а това може да му изяжда печалбата и от там – ентусиазма. Наистина не зная, а Данон прави кисело млеко, което ще ми дойде добре (при липса на “Родопея” и “Млякото на баба” в Копенхаген).

Така обкръжен с мисли за кисело млеко отидохме на рецепцията, където се очакваше да е срещата. Е, оказа се че не е там, ами в една зала в _другата част на хотела_. Натъртвам, защото така и не подозирахме за тази _друга част_. Оказа се, че там има един много по-приятен (и много по-голям и по-зелен) басейн, бар, а също така и хранителен бар. Явно беше, че тук ще се заседяваме “на плаж” – на нашият басейн определено има какво повече да се желае. Чудя се защо нашият басейн и той е все пълен – явно на скандинавците не им пука чак толкова за зеленината и за обстановката. А може би си мислят “обстановката не струва така или иначе – защо да си даваме зор да ходим на другия басейн”. Ако си го мислят, толкова по-зле за тях. На мен хотелът все повече и повече ми харесваше и единственото нещо, за което (вече) съжалявах беше, че не взехме AI (All Inclusive). А, да, и за още едно нещо май и двамата с Веси съжалявахме – Ангел. Щеше да си изкара много добре. На нас щеше да ни е малко по-зле и по-нервно (детето си е дете и изисква търчане след него), но нашият кутсуз нямаше да е толкова голям, колкото неговият кеф щеше да е :). За догодина си записваме тези две забележки: Ангел и All Inclusive. Където и да ходим, ще ги имаме впредвид, освен ако нещо не се промени: до догодина много време, пък и двамата с Веси сме Везни :).

Срещата мина приятно, изпълнена с датска и шведска реч. Аз разбрах точно толкова, колкото и зеленият фикус до мен. Имам даже съмнения, че зеленият фикус разбра повече, защото това най-вероятно му е N-найстата среща за тази година, на която той присъства. Веси обаче разбра много от датската реч и мъъъничка част от шведската, та успяхме да си заплюем две-три събития, на които ще направим всичко възможно да присъстваме.

Първата екскурзия, на която ще ходим, ще е всъщност разходка с корабче из региона. Говорят, че доста делфини имало, та ще се опитаме да убием 10-тина и да ги изядем на шумно чеверме на скалистите брегове на острова.

Шегувам се – делфини аз не обичам (не съм ял, поне не знам да съм), но наистина корабчето вървяло по маршрут, по който делфините обичали да се заиграват около него. И ако имам късмет, ще мога да снимам жив делфин в естествената му среда (преди години се натъкнах на един умрял на брега в Царево май беше, но той не ставаше за снимки, дори не и за художествени). Също така на корабчето ще има паеля и канарски банани (да ги видим най-накрая що за чудо са). Ще има сигурно и къпане, ако морето позволява. Въобще – очаква се да прекараме няколко приятни часа, изпълнени със щракане на фотоапарат.

След срещата отидохме да си купим кърпи. Аз лично за пореден път се плаша от това, че Испания ми се вижда евтина – явно копенхагенските цени са ме изкривили много лошо. Плажните кърпи струваха някакви си три евро парчето (абе май наистина е евтино). Продавачът обаче беше ужасно зает да говори по мобилния си телефон, който пък не спря да звъни. И така, вместо за 3, трябваше 10 минути да избираме, чакаме продавач и плащаме кърпите ;). Испанска му работа, макар че беше усмихнат и благодарящ след това, можеше и да е малко по-припрян – все пак бяхме единствените клиенти в региона :).

Натоварени с кърпите, намерихме два шезлонга и аз опънах бялото си туловище редом до това на Веси. Отпред-отзад-отпред-отзад… ааа, аман! Мразя плаж! Казвал ли съм го преди? Ако не съм – сега го казвам. Веси си го знаеше, затова не беше много изненадана, но аз някакси очаквах да ми омръзне по-късно, а не само след 20 минути. Първата задача беше да си намеря сянка. Видях, едни два шезлонга с чадърче и веднага преместихме катуна там. Друго си е на сянка – първо сланината ми не се белее така ярко и второ – слънцето наистина беше започнало да става силно.

Веси издържа цял час, преди да реши че е крайно време за басейна. Аз си намокрих краката, което може да се смята за невероятен успех на фона на трите ми влизания в морето за целия период на почивката в Черноморец миналата година. Веси стоя, зънзърика малко до мен, след което реши все пак да направи 3-4 дължини на басейна. Аз позяпах наоколо. Няма много млади каки, жалко, за сметка на това има много стари! Явно младите учат здраво, нашата почивка сега е в едно такова никакво време.

Единствената хартиена книга, която имам с мен, е първото издание на “Harry Potter and the Half Blood Prince”. Adult версията на Bloomsbury. Поръчах си я миналата година, няколко месеца преди да излезе. След това я прочетох на един дъх и сега исках да си я прочета пак, но по-бавно. Идва новата книга (мисля, че Amazon дават дата някъде средата на юни месец тази година), та трябва да знам какво точно ставаше в предишната такава. Предвид че книгата представлява масивни 600 страници, Веси мрънка всеки път, когато трябва да си я слага в малката раница, но пък имам какво да чета на плажа. Ноутбука ми издържа около 4 часа и половина, ако е с двете си батерии, но засега не ми се ще да го мъкна – на открито ще имам сериозно изпитание как да устискам да не си платя за Internet. А тук Internet доставчиците не се шегуват – единствените цени, които засега съм виждал са €5/час, което си е жив пладнешки обир, затова и смятам да го давам кротко. Не че не мога да ги дам – просто не искам да подпомагам финансово нечия колосална лакомия – на такива “бизнеси” трябва да им се помага да мрат колкото се може повече. Едва ли ще успея да ги избегна тотално, просто искам да намаля своята лепта.

Изкарахме общо към 5 часа на плажа. Хапнахме шоколад и хамбургер, пийнахме биричка, въобще “диетични” неща от всякъде. Сигурно ще се прибера още по-бял и още по-дебел. Но сега съм на почивка, не ми се ще да се занимавам с такива здравословни мисли :). Накъде около 4 следобед казах на Веси, че си дигам чукалата – тя ако иска да стои до амнайсе часът – аз не мога да издържам повече.

Прибрах се, дописах си блогописките, по някое време и Веси дойде. Наближаваше 6, а аз вече бях гладен :). Може би тази вечер, по някое време, ще трябва да се измъкна и да намеря достъп до Мрежата. Ако успея, ще си кача записките до тук, а ако съм готов, може и малко снимки също.

Преди вечеря решихме да излезем да поснимаме. Не улучихме точно залезът, но известно време имаше светлина, която позволи някоя и друга панорамна снимка. Понеже беше излязъл някакъв вятър и на двамата ни стана студено и решихме да отиваме да вечеряме.

След вечеря излязохме пак на разходка. Този път решихме да вървим по пътя, докато стигнем до “центъра” на Los Gigantes. Кой-знае какъв център не видяхме, може би нещо от рода на “центъра” на Ахтопол. На няколко пъти спирахме, за да четем менютата на ресторантчетата (по настояване на сервитьорите или управителите, които стояха отвън :)), няколко пъти спирахме да оглеждаме електроника (цените са почти като в Дания с изключение на няколкото остарели морално артикули, които могат да се вземат на смешна цена).

Като цяло, стигнахме донякъде и решихме че сме изчерпали “центъра”. На връщане поспрях в един аудио-видео-фото магазин, за да поразпитам за обективи. Като видях как се отнасят към един обектив сериозно се замислих струва ли си да се купуват стъкла от такива магазини, но все пак говорих с човека и пробвах един EF28-300 обектив. Много здрав zoom извади, до сега не бях пипал такова чудо. Още си мисля дали да се реша на цената, която ми дадоха – най-вероятно ще се допитам до експертите, ако успея да намеря читава мрежа.

След като се прибрахме се опитахме да се приспим с “American Dream”. Изтраяхме го до малко след половината и единодушно решихме, че много ни се спи и на двамата.