Сутринта – както обикновено. Ставане, закуска – всичко това до 10. След това се зачудихме какво да правим. За следобеда имахме планирана разходка с яхта – 14:05 щяха да ни вземат от хотела и да ни върнат около 17:30. Така само предиобед оставаше време, през което човек може да се измъчва, печейки се на слънце. Веси реши съвсем сериозно да си спретне слънце, докато аз реших да остана в стаята и да се опитам да намеря отнякъде живителен Интернет, който да понамали абстиненцията, натрупала се за последните дни.
Интернет така и не открих – явно “дупката”, в която се намираме, кара всички wireless мрежи да “мигат” – ту ги има, ту ги няма. В една от мрежите с много зор успях да стигна до страницата за плащането, където видях цена от €15/седмица, което ужасно много ме устройваше, стига да не мигаше самата мрежа. Така или иначе, не успях да се включа и реших да карам само на мобилен интернет от Qtec-а. Опитах да вържа компютъра през телефона и от там да имам поне GPRS интернет, но и това не успях. От хотела така или иначе бях решил да не купувам, защото пладнешки разбойници, продаващи интернет за по €5/час, трябва да бъдат забравени и да изгният в мизерия. За да може на тяхно място да дойде някой, който наистина знае как се прави този бизнес. Въпросът просто беше принципен!
Крайно недоволен от комуникационните си неудачи, седнах да си преглеждам пощата и новините през малкия дисплей на Qtec-a. Пощата отхвърлих сравнително бързо, с новините обаче (имам около 200 RSS потока) тепърва предстои да се справям през целите идни дни.
Когато ми омръзна да се занимавам с малкото устройство (по-точно казано, когато ми изтръпна врата) реших да свърша малко работа. Истинска такава, за която всъщност ми плащат. Бях обещал един документ на един от най-близките ми колеги и съответно седнах да му го направя. Той изпитва сериозен визуален “глад” и не може добре да скицира процеси, а ставаше въпрос за доста сложна диаграма на състоянията, която обаче той предварително беше разписал във файл. Работа за половин час, както го гледах предварително. И наистина след половин час Visio диаграмката беше готова а аз бях горд със себе си :). И пак се замислих колко добре ще бъде, ако имам възможност да намеря “истински” интернет, за да мога да му я пратя. Може би следобед?
Междувременно беше станало около 11:30, затова реших да си вдигна чукалата и да видя Веси как се справя пред басейна. Мислех си, че тя е отишла на по-далечния, но по-зелен и озвучен басейн, но грешах. Намерих я под една палма да чете. Не се беше къпала още, времето като че ли беше на разваляне и се чувстваше някакъв хладен вятър. Затова пък, когато аз се появих тя реши, че е време да се къпе и изчезна към по-топлия басейн. Аз от своя страна започнах пак да се мъча с малкото дисплейче и да попрочитам интересни новини, блози и коментари, които се бяха натрупали.
Веси се върна само след 15 минути, зъзнейки и настръхнала като млада ярка. Вятърът си беше казал думата и и трябваха десетина минути на слънце, за да си върне нормалния цвят :). Времето за жалост наистина беше на разваляне, но все още грееше слънце и освен вятъра други признаци не се наблюдаваха. Така или иначе обаче беше станало 13:30, така че беше време да се оправяме, за да не закъснеем за пътуването.
Прибрахме се, подготвихме се и точно в 14:05 забихме колчето да чакаме някой да ни вземе. След близо 15 минути чакане останалите скандинавци взеха един след друг да въртят на телефона на нашия гид, но ние знаейки какво е южняшко обслужване (имаме си го много в нашата България, че да ни изненада тук) продължихме да чакаме. В 14:25 (само 20 минути закъснение, нищо работа по испанските мащаби явно) дойде представителят на фирмата, за да ни разочарова всичките. Поради голямо вълнение в океана днес (а и най-вероятно утре също) нямаше да има круизче. А ние така се бяхме настроили…
Но станалото – станало. Нищо не можеше да променим, освен да си запишем друг ден. Прехвърлихме се за четвъртък по същото време и с надеждата, че тогава поне круизчето ще се случи. Това означаваше едно: нямаше да можем да посетим или разходката до вулката , или планинската разходка (4 часа слизане от доста високо место). Изненадващо за мен, Веси смята че по-добре да отидем до вулкана. Аз си мислех, че тя ще предпочете разходката, но явно или съм успял да я убедя онзи ден за плюсовете от разходка до вулкана, или не и се ходи 4 часа.
Докато стояхме на рецепцията и умувахме какво да правим следобеда, открихме щандче с брошурки на интересните места наоколо, откъдето се обзаведохме с описание на местния аква-парк. Срещу цена от €22 получаваш транспорт дотам и обратно, както и вход за аква-парка. Единодушно беше решено, че ако утре времето е хубаво, ще се ходи на аква-парк. Едно от първите неща сутринта (даже преди закуската) ще трябва да бъде оценка на времето и вземане на решение (и на билети). Ако отидем, целият ни ден ще е там, защото обратния рейс тръгва в 17:00 от там. Дано само времето да позволи.
След като взехме това решение, отидохме да заредим “глезотии” и се прибрахме да догледаме филмът от снощи. “American Dreamz” беше доста интересен за мен. Веси го намери за отчайващо тъп. Не се учудвам, защото кино-вкусовете ни са много, много различни, а и този филм по-скоро беше “от моите”. След филма изгледахме още една серия на “Бойна звезда ‘Галактика'” и Веси реши, че трябва пак да идем малко до басейна. Речено – сторено.
Да, ама не. Точно седнахме и 20 мин след това слънцето окончателно беше казало “довиждане” на всички. Вятърът беше още по-силен и беше повече от ясно, че нещо се готви за довечера. Прибрахме се, че беше станало време за вечерята.
След вечеря решихме да се разходим, но пък то беше заваляло. Разочаровани отидохме в стаята, където пуснахме “The Queen”. Страхотен филм, много добро начало, 40 мин след началото Веси захърка! Аз се ядосах доста, но какво да се прави – оставих я да спи и се преместих в хола, където окончателно доразчистих пощенската си кутия, а и успях да пусна в блога предишните два дни. Беше си постижение, имайки впредвид, че го направих от Qtec-а, а не от големия компютър. Не, не съм ги _писал_ на Qtec-а, само го ползвах като комуникационна среда. Прехвърлих си вече подготвените записки от ноутбука на телефона и от там просто си ги публикувах. WordPress има мног о удобен стил, който позволява 100% администрация на блога дори през Pocket IE.
Точно приключих с това си занимание и Веси се измъкна от леглото. Била се разсънила. Странно, преди не се беше случвало. Ами щом е разсънена – да мръднем до бара? Отидохме. Там три много ставащи каки показваха най-различни стилове танци. Танците не ми грабнаха окото особено, за разлика от една от трите каки! Но за жалост само половин час и след това те се умориха. А ние се запътихме за кратка разходка край морето, до онова место, където вълните се разбиват шумно и нависоко. Вълнението сега беше толкова силно, че пръските някак успяваха да стигнат вертикално нагоре чак до нас (може би вятърът и той помагаше?). Постояхме малко и се прибрахме в хотела, доволни че сме се разходили :).
Вечерта си я завършихме както следва – догледахме си “The Queen”, а аз описах днешния ден (“подпомогнат” от мрънкаща Веси, която не може да спи на светло :)). Утре сигурно ще го кача още сутринта в блога – пак през Pocket PC-то.
Интересен филм е този “The Queen”. Не мога да разбера претенциозността на продуцент, сценарист и режисьор – да правят филм за жив монарх и за действащ премиер? Странно, много странно. Любопитно ми е да чуя отзиви на хора, които разбират от кино. Но така или иначе на мен филмът много ми хареса. На Веси също. А това само по себе си е добър атестат, защото както вече казах ние имаме страшно различни вкусове за филми!