Синоптиците обещаваха дъжд в сряда и си го получихме тъпкано. От Сахара идвал някакъв фронт, той създавал някакъв друг, който (странно?!) вместо да затопли и изсуши (нали уж от Сахара идва?) докара такъв дъжд, че се чудихме това същото място ли е, на което прекарахме три страхотни дни :). Започна още от вторник вечер и в сряда валеше и духаше доста сериозно.
На Веси така и се скапа настроението от дъжда, че успяхме да се скараме качествено. Но хубавото е, че и на двамата много бързо ни минава, даже преди още дъждът да е спрял, което от своя страна прави възможно пак да се скараме (защото все още вали и все още настроението е скапано, нали?).
Бяхме решили днес да ходим до Аква-парк, но при този дъжд нямаше смисъл – ние самите щяхме да сме доста “аква” още преди да стигнем до самата автобусна спирка, какво остава за парка. Идеята с кола под наем също пропадна, защото докато решим какво точно ще правим (и докато съответно се разберем) стана следобед.
Тогава като че ли реши нещата – останахме си в “Апартаментос Тропикал” – аз предимно четох, докато Веси чете, чуди се какво да прави, излиза някъде, върна се, пак чете, пак се чуди какво да прави и т.н. – цял ден. Аз следобед успях също и да подремна много добре – спах здрав следобеден сън повече от 2 часа. Успях и да поработя малко, ама само малко. Яд ме беше, че си забравих DVD-то на Casear IV, та не можех да си пусна друга игра освен карти, а аз карти не мога да играя – не съм толкова търпелив.
Надвечер успях да хвана wireless само колкото да си платя €15 за достъп до края на почивката ни (че и след това, но на кой му пука за тогава?) и да се скарам пак с Веси, този път на тема “трябва ли ни Интернет на почивката или не”. Докато изяснявахме този сложен казус, интернетът взе че изчезна, така че остана само казуса :). И до сега не мога да хвана “стабилна” мрежа – появява се за няколко минути и после я няма.
Традицията “проблеми с блога всеки път, когато съм на почивка” не ме отмина и този път. Хостинг компанията ми пак здраво е объркала конците, та сега по 150 пъти на ден блога дава, че не може да се свърже към mysql13.servage.net, което всъщност е MySQL базата данни. Гадост отвсякъде. Ако човек е упорит и блъска F5 евентуално ще му излезе късмета, но едва ли това е решение, нали?
За жалост, Servage още не могат да разберат какъв е проблемът и съм в безкраен (и досаден, и изнервящ) диалог с тях. Извинявам се на всички, написали коментар и сблъскали се с тази гадна грешка – правя каквото мога от тук, за да се оправи, но едва ли в близките дни ще има разрешение. Вече решението за нов хостинг май е по-твърдо от нагона на войник в секретно поделение. Не ми се занимава вече с хостинг компании, искам аз да съм си хостинг, та ще разучавам вариантите “виртуален сървър”, а защо не и колокейшън! Ако някой познат, четящ тук, има добра и справедлива оферта, нека да се обади… истината е, че откакто се преместих от предишния хостинг нещата се влошиха (чисто технически). Предишният ми хостинг имаше човек-съпорт, който разбираше и каквото пипнеше – работеше, тези имат купчина говеда (подписва ми се сега някой като Julie на тикетите), които могат да пишат, но не могат да оправят нещата реално. Няма оправия… Няма!
Та затова, ако някой има идея и/или предложение – да се обади. [Непознати] Хостинг компании не ща, там винаги минаваш през идиотите от “съпорт на ниво 1” и обикновено никога не стигаш до човек, който разбира и оправя проблема.
Вечерта иначе не беше никак зле. Първо: дъждът спря. Второ: имаше някакво “рептайл шоу”, което ще рече един “батко” вадеше разни влечуги от едни кошници, дрънкаше глупости как били много опасни, и ги показваше на децата да ги галят. Чат-пат мяташе по някоя змия около шията на доброволец(-ка) от публиката. И толкоз. Най-ценното беше една костенурка, която беше голяма колкото табла за хранене и явно доста тежеше, защото лелята, дето я подхвана, едва не я изпусна на земята. Добре, че не го направи, щеше да е жалко за гадинката.
След вечеря подхванахме “The Devil Wears Prada”, но не го догледахме, защото решихме да спим, а и да го пестим, че ни е последния филм!