Въпреки вчерашните закачки на приятелите, днес реших да си изпълня колоездачния експеримент и да опитам да достигна с колелото от къщи до офиса, като засека времето и видя доколко е възможно това да се прави ежедневно (евентуално и независимо от метеоролозите).

Като резултат от експеримента се налагат следните изводи:
* Разстоянието не е малко – може би е около 6 км. Засега не съм се връщал (тази вечер така или иначе трябва да се върна), и имам чувството че при връщането ще видя повече зор поради факта, че наклонения терен на връщане няма да е в моя полза
* Сутринта не беше особено студена (около 0 градуса), но въпреки това в началото чувстваш леко студ. След 500м обаче си загрят и доволен, и усещаш как кълките ти са студени чак като влезеш в топлия офис. Мисля си, че студът няма да е проблем, ако не е по-студено от -5 например. Около нулата е напълно приемливо.
* Преодоляването на разстоянието определено си беше физическо усилие. Аз съм един кекав програмист, доскоро свикнал да си вози ГЗ-то в кола. Напоследък обаче намирам някакво странно (перверзно?) удоволствие в това да се чувствам уморен – онзи ден без никаква причина ми се прищя да търча към спирката, и търчах като побъркан (след това чаках 7 мин, защото естествено аз си бях предвидил времето да ходя, а не да търча). Та и днешното каране ми се видя приятно, но предполагам ако направя това ежедневие ще има моменти, когато хич няма да ми се иска да въртя педалите :).
* Времето е същото като времето, което ми е необходимо да стигна с автобуса. Направо не повярвах на очите си – явно автобусът доста обикаля (а и аз имам около 12 мин пеша след това от спирката до офиса)
* Въпреки ветровитото време, вятър на велосипедната алея нямаше. Алеята се намира в гората, много на завет и поради това вятърът го усетих само за около 50 м преди офиса (когато излезнах от алеята на пътя). Въпреки това при дъжд или сняг ще е почти невъзможно да се търчи с колелото :(.

Основните пречки да направя това нещо постоянно начинание са:
* Зимата. Все пак – Декември месец сме. Пролетта вероятно ще е по-различно, да не говорим за лятото. Сега още е твърде студено и твърде тъмно, но с удоволствие ще си карам колелцето когато се затопли (т.е. – стане поне 8-10 градуса среднодневна температура).
* Умората. Малко е неприятно да влезеш поизпотен в офиса. Или трябва да го давам по-спокойно (което не може да стане предвид времето, разстоянието и щурият ми характер). Но пък бързо изсъхнах, а ако човек се е къпал преди не повече от месец (:-P), смрадта не е чак толкова зле 🙂 :).
* Набутването за карта. Едва ли ще мога да правя това всеки ден, дори пролетта. Т.е. – карта за транспорт така и така ще купувам, а като човек има карта – става несериозен. Друго си е ако знаеш, че трябва да дадеш примерно ЕУР 8 за билетчета днес (не че тук това е особено голяма сума, ама помисли си баба ти колко време живее с тия пари в БГ, а 🙂 ?). Но аз няма да имам тези черни мисли, защото ще имам карта.

Хубавото от целия експеримент (който още не е приключил – следобед ми предстои езда обратно) е, че когато имам желание и когато времето позволява – ще мога да си правя едно прекрасно разкършване преди и след работа, от което всички ние, заспалите компютърни ГЗ-та (като Влади и Пейо, дето вчера бяха много сладкодумни ;)) имаме нужда :).