Permanent and Current Addresses in Bulgaria

Always keep your Bulgarian permanent and current addresses up to date!

Bulgarian ID Card Specimen

By Bulgarian Government [Public domain], via Wikimedia Commons

Today I was frustrated to hear how a person I know got convicted without even knowing it. He got condemned by his first born son, for lack of parental support court case.

To understand how such ridiculous situation is possible, let me first explain that in Bulgaria we have two types of “official” addresses: permanent and current.
The permanent address is your primary address, which is also written on the back of your Bulgarian ID card. Changing this address usually happens on rare occasions, and requires a full change of your government documents: ID card and Driving License. Also, all your voting happens by default on your permanent address, e.g. the government assigns you to vote based on this address first.

The other address, the “current” one, is usually used when you still can be found on the permanent one or could return living there, but you’re currently in a different location. The current address is useful for students, who go to study in a different city or for families, which own more than one place and would like to have both addresses available. If you have given a “current address,” then the government will try to contact you first there, if any official communication is necessary. If the formal communication cannot reach you at your current address, the government will revert to your “permanent address” and will try to find you there.

Since issuing new government IDs is (still) a nasty, time consuming and annoying process, many people do not care to keep their permanent address up to date. Usually, this address remains the address of the place, where they lived at the moment they had to get their first ID card (this happens when a person is 14 years old). Ever since they got that sorted, they did not care to change this address. These individuals might be OK, if their parents are still at their initial address, and if they keep the connection with their parents.

Despite this, however, it’s always an excellent idea to have your current address, known by the government in the cases it differs from the permanent one. It’s easy to update the current address: all it takes is a visit to the municipality you’re currently living and a declaration about your current residence. Of course, you will need a valid documentation, which entitles you to live there: either a rental or ownership contract for this place. You present these (a copy might be necessary), the clerk registers you, and that’s it.

Having these both addresses up to date gives you the maximum security that when you need to be reached by the government, you will be reached. But why the government might need you? Here’re few examples:

Police Woman Doll1. You’ve road penalty ticket issued on your name.

The ticket will arrive at your current address (or the permanent one, if there’s no current). If the address is correct, and you agree with the penalty, you’ll get 30% discount, if you pay the penalty in 2 weeks once it arrives.
What will happen, if the ticket does not reach you? First, you will lose the default possibility for payment discount. Second, you will be (badly) surprised, when you occasionally visit Ministry of Interior’s Bureau. Apart from what you need to sort out there, you’ll also suddenly find that you need to pay an unknown, but accumulated amount of road penalties. Sometimes this could be significant.
If the clerks are polite and understanding (and if you’re also polite and understanding), they might decide you’ve not been informed and still give you the discount right, but it’s absolutely up to them. You don’t want this to happen.

2. You’re asked to appear as a witness in a court case.

In this case, you may fail to help a case, on which they have only your name and EGN, but not your phone. In such case, the court will try locating you based on your official addresses. If both are invalid, you’ll never appear in the case.
In most cases, this will only mean your testimony will not be heard.
But if for whatever reason the court case is extremely critical, the court might request the police to issue a national search order for you.
Imagine the case you try to leave the country for a vacation abroad, and the border officer just pulls you out of the line and does not let you go abroad because of this?
Such situation can be very annoying, and very destructive to your plans.

Police with handcuffs doll3. You’re asked to appear on trial as a side!

Such case is the worst, with the most severe consequences for you. If someone files a lawsuit against you, a court clerk will have to serve you with the invitation to appear in front of the judge. Assuming the other side has not informed you (they are not at all required to do so), then this clerk is the only person, who can reach you with such critical notification.
If the registrar cannot find you on any of your addresses, another visit will happen. And then another. I do not remember exactly how many of these visits will do, but at some point (I think after the third unsuccessful one), the case will proceed without you. In such case, your interest will not be protected at all. Usually, this will result in your conviction.
Such development of your court case is not okay for you, with unknown results. But do you know what’s worse now?
You guessed right: the same kind of clerk will try to inform you about the conviction, using the same procedure, which failed few times above. This time it’s even more critical because there’s short (usually two weeks long), during which you may still appeal your conviction. If this period passes and you do not appeal, the sentence enters into force.
Then… Then it depends on what the conviction is. You may end up again with national search order or not. It’s vague and depending on what the other side is ready to do to make you serve your sentence.

Going back to my acquaintance: as he had his permanent address illegal, he fully exercised what I’ve described above in (3). I do not know how he found out that he’s being convicted with sentence into force, but he was quite devastated. Both by the news of it, and by the fact it’s his first born, who did the conviction.

So, guys and girls, have your government known address always up to date! It cannot hurt you; it can be only beneficial to you. It doesn’t take much to do it, but it can save you tons of troubles, money and general worry.

Fiatини неволи

Fiat Freemont Frontal, By Pava (Own work) [CC0], via Wikimedia Commons

By Pava (Own work) [CC0], via Wikimedia Commons

В България се шири масовото вярване, че FIAT не са особено подходящи за “дългосрочно шофиране”. Като всички марки в долния клас, добре е да го купиш нов, но след известно време започват проблеми.
Нашият Freemont е от 2013 година. Всъщност, от 27.12.2012, когато като новогодишен подарък поръчката се изпълни почти две-три седмици предварително. Първата ни “нова кола”, която платихме от нашия си джоб, а не като служебна екстра. Лист цената на автомобилът беше 64,000 лв, но със сериозната отстъпка, която ни направиха, успяхме да го вземем под 54,000.

Днес автомобилът е на малко повече от 122,000 км. И от няколко месеца не мога да спра да “навестявам” сервизът на FIAT. Което ме кара да се замисля: дали пък не важи и за мен това, което познатите ми, твърдо не-вярващи във FIAT, ми казват.

Преди около два месеца Freemont-ът показа сериозен дефект. По време на шофиране в София, “нещо” прехърца отпред и двигателят спря, с доста категорична звукова сигнализация. Аз успях да го стартирам отново, но се чуваше някакъв престъргващ шум, който ме уплаши окончателно. Спрях двигателят, повиках си пътна помощ (имам сребърен пакет на СБА към застраховката, перфектни!) и закарахме колата до сервиза.

Следващият работен ден ми казаха, че компресорът на климатика е заминал. Много неприятно (и скъпо), но го ремонтирах. Реших да използвам официалните услуги на ФИАТ, защото дават сериозна гаранция на труда и частта, а и всичко е оригинално.

Още тогава с тях дискутирах друго, “интересно” поведение, което се появи за пръв път преди около 40,000 км. По време на шофиране из пресечен терен (тогава май качвахме “Илинден” от Гърция към България), светна лампата на двигателя. “Check Engine”.

Check Engine LightИзключвайки всички “Your ‘Check engine’ light is ON” шеги, доста се притесних. Тъй-като нямаше никакви други проявления, автомобилът ни закара до София, а на другия ден сутринта лампата вече беше угаснала. Отидох до ФИАТ все пак, но там нищо не намериха в паметта на компютъра.

И така този проблем се появяваше от време на време, със същото поведение: ту свети, но и почти веднага гасне. Преди около 3,000 км успях да отида в сервиза с лампата светнала, но тогава пък те не успяха да прочетат никаква грешка, въпреки светещата лампа. А аз окончателно реших тогава да си купя Bluetooth ODB-II четец и да се опитам и аз да помогна с диагностиката на проблема. Речено-сторено, четецът беше купен и инсталиран. Чаках!

Така стигаме до вчера, когато автомобилът отново запали лампата. Отново при движение нагоре, на рампата на кръстовището на телевизионната кула. Още с пристигането в офиса пуснах приложението и то показа код P0868 Transmission Fluid Pressure Low.

Много неприятна грешка, но то май няма “приятни грешки” в това отношение. Всичките са “неприятни”.

Сега автомобилът отново ще минава диагностика. Надявам се да е сензорът, или нещо друго по-невинно, а не вторична индикация за прецакана скоростна кутия. Защото ако се е получил дефект в скоростната кутия, май ще трябва да се разделяме с колата. Не съм от хората, които могат да живеят с автомобил, на който не може да се разчита, а ако фиатът направи втори тежък дефект, определено ще ни е време за друг автомобил.
Не ми се влизаше в този разход днес, но ще се наложи. Добре, че Тихомир скоро избира автомобил, та ще “наследя” доста прясна информация за това кое има на пазара. Но все ми се ще да не се налага!

Интересен уикенд в Старосел

Angelovi's KidsЧудесен уикенд с Ата и Ели. Винарска изба “Старосел” са страхотни. Е, също са и малко скъпи, но пък усещаш, че получаваш добра услуга за парите, които плащаш. Тази година сме за трети път там. Знам го от Google Maps, който услужливо ми каза дори точните дни, когато съм бил там преди.

Търсейки къде да се видим с Ата и Ели, Старосел беше един от най-добрите варианти. Има всичко, от което имаме нужда: добро настаняване, спа, басейн, близо е до Пловдив (и някак – до София), има WiFi (но не и интернет, когато то се натовари), но пък тогава МТел идва на помощ с 4G/H+.

При нас малко и цената беше фактор: в хотел “Калиста” на Старозагорските минерални бани ни поискаха скромната сума от 600 лв за два дни с включена закуска, което леко ни поизнерви, та Старосел вече не ни се видя толкова скъп с техните 400 лв за същото.

Речено-сторено. В петък, късен следобед, цъфнахме там с все менажерия. Мартин, който беше при баба си в Асеновград, беше докаран от Ата и Ели, та като се видяхме бяхме вече в пълен състав. Аз имам свойството, като видя Афанасчо, рязко да ми се допива с него. Той е много по-добър в пазенето от алкохол, но може би това е и заради Ели, която също не пие. Веси знаете как е, предполагам 🙂 ?

Благодарение на модерните технологии Цеци разбра, че сме там. Така резервацията за осем човека в ресторант “Тероар” изведнъж стана за 11. На същата маса. Хората в ресторанта, свикнали да преодставят отлична услуга, закършиха пръсти и започнаха да търсят варианти, но аз се опитах максимално да ги успокоя, че с тази менажерия около нас (получиха се реално шест деца) едва ли ще ни е проблем това, че ще сме малко по-нагъсто. Което и не беше проблем, наистина. Важното беше, че бяхме отвън и “на полето”, което направи шумът от децата много по-поносим за останалите, изцяло невинни клиенти на заведението.

Изкарахме си много приятно вечерта. Перфектна кухня, добро обслужване. Щурите деца дадоха своя отпечатък на вечерта: издрани от рози крака на Веси, докато търсеше една безценна, синя топка на Мартин. Но като изключим това, нямаше по-сериозни инциденти: нещо строшено, или сериозно повредено. Което за нас си е добро постижение!

React JS IconСъботата беше много яко. Преди обяд успях да отделя време за моите лични творби (не питайте!). След това се цаних за чирак по React при Афанасчо, който пък отнякъде извади нерви като въжета и търпение като слон и успя за няколко часа да ми предаде много ценни уроци по съвременна разработка с git, Javascript и платформата React. Малко е да се каже, че бях много впечатлен. И много доволен. Написах малко повече от “Hello, World” с негова помощ, но пък получих едно освежаване на devops процесите от преди много години, относно това как те са се променили в днешно време. Надявам се да имам възможност да продължа с обучението си, вече с Facebook React Tutorials и с възкресението на един мой отдавнашен проект. Бъдещето ще покаже. Но се очертава да е (по) интересно.

За събота вечер имахме резервация отново в ресторант “Тероар”. Бяхме запазили вътре маса за 8 човека. Персоналът вече с трепет ни увери, че всичко ще е наред, може би надявайки се да се откажем в последния момент и да ги оттървем от детската напаст, която им доведохме в петък вечер. Но не би. Развитието беше още по-интересно.
Докато кротко си учех React с Visual Studio Code, изведнъж отнякъде цъфна Кристиян (Морана), мой колега от Майлстоун. След очакваното учудване на всички как с Кристиян се улучихме в един хотел, при 4000+ възможни в България, се запознахме и с приятелката му Боряна. И решихме да изпробваме гъвкавостта на ресторанта: дали биха могли да ни приютят, но този път не ъпгрейд от 8 на 11, а от 8 на 14. Яко, а?
За да променя резервацията, в 18:30, след като събудих Калина, двамата нагло пристъпихме в ресторанта с джапанки и (почти) бански, игнорирайки категоричните знаци “без бански, моля!”. Калина помогна нарушението да е двойно, също по бански и джапанки, но пък в отвратително настроение, току-що събудена и търсеща майка си. Имам чувството си, че някой щеше да изживее чудо, ако ѝ беше направена забележка, та покрай нея и аз намазах.
Управителят, като ме видя, само въздъхна. Професионализмът му подозираше за какво идвам. Изслуша молбата ми търпеливо:
“Извинете, знам, че сте изцяло заети, но ако може, така, нашата маса, от 8 на 14 човека? Ммммм? МОЛЯ? Обещавам, няма да са повече от 4 деца?” :).

За наш голям късмет, те вече някак бяха увеличили масата, т.е. бяха ни преместили на маса за 10, защото нямаха други свободни. На втория етаж. Може би се надяваха по този начин да намалят бройката на децата, защото бяха преценили, че парапетът, макар и достатъчно висок, едва ли може да спре бесът в нашите скъпи наследници?
Та наглият ми въпрос, но с изпълнен с надежда, влажен, овчи поглед чудодейно получи положителен отговор. Хората бяха готови да направят каквото трябва, но да ни приютят в пълния състав.

Доволен се върнах на басейна, уговорихме се и в 20:00 бяхме на място.

Много приятна вечер, с понякога леко разгорещени спорове, но без твърде задълбочаване. Важното е, че всички бяхме прави :). Децата оцеляха, за огромно облекчение на родители и персонал никой не се преби, счупи нещо (скъпо) или пък разля спагети върху себе си или някой друг, невинен гост на ресторанта.

Перфектна кухня, както винаги. Малко по-бавно обслужване от обикновено, но предвид претоварването на ресторанта и това, че всички ние се изсипахме между 19:00 и 20:00, това беше някак очаквано. Или надявам се поне за останалите да е било очевидно. Някои бяха малко изнервени, но не винаги човек успява да прецени нещата и от другата страна.
Бялото вино, което сервират в “Тероар”, е жестоко. Не го продават, някакъв техен собствен купаж е. Розето им извади някакъв аромат на малини, въпреки че нямаше малини вътре. За жалост, и него не го продават. Но на другия ден обилно заредихме с наличното им бяло и розе, та засега имаме достатъчно. Беше удоволствие да разбера, че виното им също се продава в “МЕТРО” и “Кауфланд”, та ще знам откъде да го взема за в бъдеще.

На другия ден ни остана само половин ден, но беше доста интензивен. Поговорихме за неща, съгласихме се, че най-вероятно за Нова Година 2018 ще трябва да измислим нещо подобно на тази година, и поживо-поздраво всеки си тръгна.

На пътя към София минахме през Оризово, за да оставим Мартин там. Похапнахме страхотен пъпеш и отпрашихме за София. Новото включване от път 666 (имам си яко село, с път 666, водещ към него) към София е перфектно изпълнение, което много, много улесни трафикът към/за село. Иначе беше класическо, половинчато изпълнение в стил “електрификация и съветска власт”. От София-Бургас за/към 666 беше построено, но на гениален икономист беше хрумнало, че Бургас-София за/към 666 беше построен едва преди два месеца. Но важното е, че вече го има.

След Оризово минахме да поздравим Светлето за първия рожден ден на Слънчевата пекарна. Хапнахме фантастична “Френска селска” торта, поговорихме си, пихме едно кафе и хайде към София. Пътят от Пловдив до Лозен беше като цяло спокоен, въпреки свръх-натоварената магистрала. Успях да държа 110 в нормалната лента, в по-голямата част от пътуването. Последните 30 км бяха по-натоварващи, но отново без особени инциденти.

Интересен уикенд, с неочаквани неща. Харесвам!

Sorry, Edge! I tried, I REALLY did!

Screenshot of my Microsoft Edge in action

I like Microsoft, and I like their core business: Windows and Office. After all, I worked there for quite some time, and got few great friends there too!

But I just can’t understand why Microsoft still can’t make it to a useful browser! It’s already been almost two decades of painful browser marathon, which started with the once-great success of IE6 (and then the IE6 hell following).

Edge with Windows 10 sucked. It was possibly a good browser for someone’s grandma, but not for me. Main point: lack of extensions. Second point: lack of support across most of SPAs. Third point: lack of clearance “what’s next” for Microsoft.

Recently, with the recent upgrade to Windows Creators, I got the new Edge as well. I was excited: on my Insiders machine, I often use Edge, just to check how their progress goes. And I was glad that there’s finally Extensions’ support there, with my favorite LastPass extension, too.

As part of my “Creators Excitement,” I decided to switch from Chrome to Edge on my “hottest” notebook, the one I use mostly, hourly, minutely, etc.
So I did. And it was lovely honeymoon (well, honey-half-moon, actually).

But today I’m switching back to Chrome!

Why? Here’s why!

  1. Edge seems to perform badly on battery. Yes, Microsoft claims it’s very economic towards my notebook’s battery, but you just can’t use it, while on battery! It *misses keystrokes* in my extensions. If I want to do “Copy to clipboard”, I have to *repeat* this operation, until (finally) something gets copied to the clipboard.
  2. No UI/UX feedback that “it’s thinking.” You type an address in your browser bar, hit ENTER and then… nothing happens. It looks like it’s loading some Javascript or other files in the background, or at least you hope so, but you don’t see it. You go in the browser bar, and then you hit ENTER again, and *then* something starts happening, maybe!
  3. Impossible to put “active” scriplet in my bookmarks bar? Why? It was possible before, but not now?

All this brought a lot of irritation and feeling that “it failed my expectations again”. I’m very sorry. Because I also liked the idea of getting aside Chrome, just for a change. But it seems it won’t happen. Not today, and maybe anytime soon.

Политически избор

“Да, България”

Преди няколко дни, след разговор с Йовко и доста мислене (преди и след това, и не в този ред) реших, че е крайно време да запиша първото истинско партийно членство в биографията ми. Това в бъдещата политическа партия “Да, България”.

Бях симпатизант на РБ. Покрай избори’2014 за малко да стана и член на ДСБ. Спестих си това тогава, сега не съжалявам, защото съм почти уверен, че поведението на Москов (и на ДСБ впоследствие) щеше да ме накара да се разгранича бързо от партията. Въпреки усилията на Радан. И въпреки това, че убежденията ми не са се променили кой-знае колко.

Христо Иванов, от друга страна, ми стана симпатичен още с опита си за категорична съдебна реформа още в първите месеци на мандата си на министър. Реформа, която да опита да пребори най-страшната корупция в България: тази в съдебната власт. Стана ми симпатичен не само защото съвсем безцеремонно му затвориха устата, но и защото той не се покори на това и не се поколеба да си подаде оставката в израз на протест. Честността е важен и много рядък капитал в днешната политика, а засега той се показва като честен човек.

Уважавам Маги Малеева още покрай борбата ни срещу тютюнопушенето на обществени места. Човек, допринесъл много за името на България. Фактът, че и тя подкрепи инициативата за създаването на новата партия ми резонира изключително добре. Бях се объркал между Маги и Мануела Малеева. Грешката е сравнително малка, защото всъщност… ами те са доста близки :). Благодаря на Маги Малеева за поправката. Мануела, сама по себе си, споделя приноса на фамилията Малееви за славата на България, но все пак предпочетох да уточня грешката, отколкото само да променя името по-горе.

Към тези хора се прибавят и немалко мои лични познати, на които вярвам и за които смятам, че са също толкова честни и почтени хора.

Речта на Христо Иванов при обявяването на инициативата ме накара да се замисля доста. Да се замисля за това доколко това, което той каза, се покрива и с моите представи. Да се замисля дали това не е поредната политическа инициатива, която започва само и единствено с идеята да ни нарисува утопично бъдеще, което никога няма да се случи. Или всъщност това е реално постижима за всички нас цел.

Честно казано, не мога да си представя как мислещи и интелигентни хора могат да бъдат против думите на г-н Иванов (познавам такива, затова и се чудя). В крайна сметка не е ли това целта на всички нас:

Моята мечта е съвсем проста: тя е да възпитам децата ми като българи с усещане за корен и да могат един ден, заедно с всички деца на нашата генерация, да изберат България за свой дом. Без да го усещат като някакъв труден избор. Това е съвсем просто нещо.

Фактът, че толкова хора, които лично познавам и на които вярвам, реално подкрепиха “Да, България” ме накара и аз да изляза от кожата на симпатизант и да вляза в тази на партиен член. “Да, България” има нужда от членска , има нужда от критичната маса от 2500+ човека, които да застанат с името и подписа си зад идеята на партията, за успеем да се регистрираме и да участваме още на следващите избори. Тази причина много натежа при вземането на моето решение да стана един от тези хора.

Аз имам много тънък праг на търпимост. Надявам се да не си представям едно много наивно бъдеще, в което “Да, България” ще води точна и категорична отчетност на всеки лев, ще публикува открито всички партийни документи и протоколи и ще бъде наистина отворена и честна не само към членовете и избирателите си, но и въобще.

В моите представи “Да, България” ще се съсредоточи изключително върху абсолютна нетърпимост спрямо корупцията, върху категорична реформа на съдебната система, и особено в частта ѝ, касаеща не само “независимия”, но и тотално всевластен башибозук, което в момента представлява институцията на Главния прокурор. Институция, която според мен е главния виновник за липса на наказани за властващите корупция и беззаконие.

Ще помагам. Ако ще, само със средства и с гласа си. Ако мога, и с повече. Но истината е тази: без активни политически действия очевидно нещата нямат шанс да се случат!


Снимката е crop на снимка от сайта на “Да, България”.
Използвам я без изрично разрешение и при заявка съм готов да я сваля.
Но и мисля, че сайт на политическа организация трябва да е под Creative Commons!

Грешка №8 в сайта на НАП при подписване на декларация

Доста дълго време ме мъчеше следната грешка в сайта на НАП:

error8nraГрешката се получаваше винаги на последната стъпка: след попълване и проверка на декларация, когато идва време за полагане на последния е-подпис, вместо такъв получавах съобщение “Грешка при подписване. Код на грешката: 8”. Без значение на браузъра, по един или друг начин подписването се проваляше!

Трябва да призная: не много информативно съобщение! Виждах го и при годишната ми данъчна декларация, и при тримесечните декларации по чл. 55.

По-интересното в случая беше, че е-подписът на Веси работеше без проблем на всички машини, на които моя подпис даваше тази грешка. И двата ни подписа са от Инфонотари, и двата са с тригодишна валидност, но нейният работеше, а моят – не! Много несправедливо!

Две тримесечия подред се опитвах да оправя тази грешка чрез поддръжката на сайта. Не успях: налагаше ми се да използвам помощта на колежката, която ни прави заплатите, за да подам декларацията на хартия. Като изключим това, че я занимавах с моите лични проблеми (което не ѝ е работа), беше ме и срам, че не мога да се оправя.

Последното тримесечие реших да попълня и приготвя декларацията възможно най-рано, за да имам време да реагирам и да “мъча” поддръжката на НАП максимално, за да реша този проблем. И се оказа, че успях да попадна на човек, който да ми реши проблема.

След получаването на поредната “грешка 8” се обадих по телефона на поддръжката. Помолиха ме да изпратя екранна снимка (тази тук), след което получих следния отговор:

За разрешаване на проблема направете следното: рестартирайте браузъра след което изберете отново въпросната услуга и когато ви излезе прозорец за избор на сертификат маркирайте сертификата с който ще подписвате документа и натиснете бутона “Хранилище на Windows…”, който се намира в долната част на прозореца, след което продължете по обичайния ред нататък.

Честно да ви кажа, подобен отговор ми звучеше доста неубедително. Но е факт, че след като описах магическите действия (между другото, бутонът “Хранилище на Windows…” не направи нищо, аз очаквах да видя поне някакъв прозорец като резултат), браузърът взе, че подписа.

Не знам какъв му е бил проблема, не ми обясниха това. Но магията работи. Затова оставям това тук, за мои бъдещи нужди, както и за някой, който има същия проблем с проклетата “грешка 8”.

Един казус за КЗП

Ново: в края на този материал слагам отговора от ИКЕА. За мен случаят е приключен, но жалба в КЗП не може да се оттегли. Щеше ми се служителката на ИКЕА да беше достатъчно обучена и разумна, за да предотвратим всичко това, но сега КЗП ще каже какво смятат те по случая. И може би ще има и глоба.

В неделя, доста неочаквано за мен, имах неприятно преживяване в ИКЕА. Неочаквано, защото обикновено служителите там са интелигентни, коректни и услужливи.

Случаят вече е описан и изпратен до КЗП. Текста на жалбата следва. Много ми е любопитно ще има ли ефект или не.

До ИКЕА – Обслужване на клиенти (
До Комисия за защита на потребителя (
Копие: Личен блог


Относно заблуждаваща реклама и неизпълнение на ангажименти по промоция “10% отстъпка по случай Рожден ден на ИКЕА”.

Обстоятелствата по отношение на това оплакване са следните:

На 22.09.2016 г. закупих и заплатих стоки и подаръчни ваучери от ИКЕА на стойност 272.86 лв. Реално заплатената на този ден сума, посочена и в приложената касова бележка, беше 272.86 лв.

Беше ми даден ваучер (приложен, стр.1), заедно с условия по промоцията (приложени, стр.1), на който ваучер имаше единствено отпечатаният текст. Държа да изясня, че в приложеното копие се вижда дописана на ръка сума (7.29), което дописване беше извършено не в деня на издаване на ваучера, а в деня, в който ми беше отказана полагащата ми се по промоцията отстъпка!

 На 30.10.2016 г. решихме да се възползваме от ваучерът, очаквайки че ще получим отстъпка както е упоменато в общите му условия, а именно “10% от реално заплатената сума, след приспадане на евентуално използвани отстъпки/ваучери”.

 За съжаление, на касата ни беше отказано правото да използваме пълната отстъпка по общите условия, защото според служителката на ИКЕА ние сме закупили два подаръчни ваучера на стойност 200 лв, които не се включвали в промоцията.

Опитах се да обясня на служителката, че ние сме закупили, а не използвали ваучерите, и че реално заплатената сума при издаване на ваучера е била 272.86 лв, но нашите доводи не бяха приети и служителката на ръка дописа 7.29 и призна само тази отстъпка.

 Смятам, че ИКЕА извърши нарушение на Закона за защита на потребителя, защото:

1. При издаването на ваучера не беше изрично посочена стойността, до която аз като потребител имам право да получа отстъпка.

Нещо повече: на самият ваучер пише “10% ваучер за следващо пазаруване”, което допълнително може да въведе в заблуждение, че отстъпката ще бъде в/у цялата покупка при следващото пазаруване.

2. В листа с общите условия, които бяха прикрепени към ваучера, е посочено че отстъпката е в размер на 10% от реално заплатената сума, без никакви други уговорки. Според служителката на ИКЕА ваучерите, които сме закупили, не влизали в промоцията, но те са част от реално заплатената сума и това изключение не е упоменато никъде в предоставените ми общи условия. Подобни не могат да бъдат открити и на сайта, който е упоменат във ваучера.

Моля за проверка от страна на инспекторите от КЗП дали осъщественото нарушение представлява заблуждаваща реклама по смисъла на ЗЗП, т.к. упоменатото във ваучера е безспорно преувеличение на реалните обстоятелства, при които ми беше разрешено да се възползвам от него.

Също така моля за становище от страна на КЗП дали поведението на ИКЕА в този случай е лоялна търговска практика спрямо техен потребител

3. Смятам, че съм несправедливо ощетен със сумата от 20 лв., която представлява 10% отстъпка от заплатените на 22.09. от мен 200 лв.


П1. Ваучерът и условията към него. Отново посочвам, че сумата на ваучерът беше ръчно дописана от служител не в деня на издаването му, а в деня на последващата покупка и отхвърляне на правото ми на пълна отстъпка

П2. На втора страница на приложения документ може да намерите двете касови бележки: тази от 22.09., при която възникнаха моите права за отстъпката, за която претендирам, и тази от 30.10., при която ми беше отказано правото на пълна отстъпка.

Моля, не се колебайте да ме потърсите, ако имате нужда от допълнителни пояснения по случая.

С уважение,
Дончо Ангелов

В този блог прилагам само условията по промоцията:



Отговорът на ИКЕА относно моето оплакване

Преди всичко, благодарим Ви, че споделихте Вашето впечатление от магазин ИКЕА и отделихте от своето време, за да ни пишете.
Бихме желали да поднесем нашите извинения за неприятното усещане, което сме породили у Вас при посещението Ви в магазина. Спокойното и безпроблемно пазаруване на нашите клиенти е изключително важно и ние полагаме усилия да осигурим максимална удовлетвореност като обръщаме сериозно внимание на всеки сигнал за несъответствие. За съжаление, във Вашия случай не сме успели да предоставим обслужване на ниво, отговарящо на високите стандарти на ИКЕА.
При извършената проверка установихме, че стойността на  ваучера, не се е отпечатала на самия ваучер поради техническа грешка. Съответно, по същата причина, 10% от сумата заплатена за подаръчни ваучери не се е начислила и стойността на Вашия ваучер, получен по случай Рождения ден на магазин ИКЕА, не е била коректно отчетена. Както сме упоменали във всички материали, тази стойност трябва да бъде равна на 10% от реално заплатената от Вас сума при покупката Ви на 22.09.2016г.
Винаги се стремим да предложим атрактивни оферти за своите клиенти – комбинация от разнообразни и вдъхновяващи идеи, нови продукти, допълващи услуги с високо качество, промоционални активности. Ние се стремим да осигурим необходимото качествено обслужване, но понякога ставаме зависими от технически несъответствия. Големият брой от обслужени клиенти всеки ден е ясен показател за нас, че сме в правилната посока по пътя да предложим висока клиентска удовлетвореност, но наблюдаваме и ситуации, които идентифицираме като възможности за подобрение.
Последващата грешка в поведението и реакцията на нашия служител при второто Ви посещение също ще бъде взета под внимание. Съответно Ви молим и да проявите разбиране, тъй като в конкретния случай, явно служителят е взел предвид запаметената в системата информация. Уверяваме Ви, че ние сериозно инвестираме в обучението на нашите служители с цел предлагане на по-добро обслужване и съдействие на клиентите. Вашата конкретна информация ни позволява да бъдем максимално целенасочени във вземането на мерки подобни ситуации да не се допускат отново. Считаме, че това е най-добрият подход, който бихме могли да използваме, за да бъдем още по-добри в предлаганите услуги и да превръщаме пазаруването при нас в още по-приятно преживяване.
Любезно Ви каним да заповядате в сектор „Обслужване на клиенти“ в магазина следващия път, когато ни посетите. Бихме искали да поднесем нашите извинения лично и да Ви предложим ваучер за безплатен обяд в ИКЕА Ресторант и кафе, както и да получите сумата от 20.00 лева (равняваща се на стойността на неначислената част от дължимия ваучер по случай Рождения ден на магазина), под формата на подаръчен ваучер ИКЕА.

Creating CSV file for automatic calendar events import in Outlook/Google Cal

Today I had to create a bunch of Outlook 2016 appointments in my calendar. I wanted to avoid as much as possible the manual, one-by-one creation of the items, so I decided to lurk around for a method, which would allow me to do this work easier.

Quick Google search led me initially to the article “Create Appointments Using Spreadsheet Data”, which was showing up how this can be done with VBA macros. Although this was cool, programmatic way to accomplish the task, I was looking for the KISS principle method: just plain CSV import.

A bit more search and I was all set. The article “How to import a Calendar from Excel to Outlook” described quite straight forward process. However, I found a few discrepancies from what was desrcibed there, so I decided to sum up the differences I encountered, so the next time it’d be easier for me (and probably for my readers) to accomplish this task with Outlook 2016+.

The first difference was that there’s no XLS import in Outlook 2016. I had only CSV. This made useless to define namespace (as the article suggests), because CSV does not export that information.
The second problem, which was not outlined in the article, was which other fields I could use, in order to have more complete data (I needed Category, All Day Event, etc.). The article “Importing stuff into your Outlook Calendar (or Tasks) from Excel” led me to list of all common fields:

Subject, Start Date, Start Time, End Date, End Time, All day event, Reminder on/off, Reminder Date, Reminder Time, Meeting Organizer, Required Attendees, Optional Attendees, Meeting Resources, Billing Information, Categories, Description, Location, Mileage, Priority, Private, Sensitivity, Show time as.

The last issue I had was to find out how to do the Out of office status of the events. Each single event had to be marked as “Out of office”, so this information had to be present in the import file. This article informed me what the values of “Show Time as” column had to be, in order all this to work:

  • 1: Tentative
  • 2: Busy
  • 3: Free
  • 4: Out of Office

My final CSV looked like this (showing just the first row with column names, and the first data row):

Subject,Start Date,End Date,All day event,Categories,Private,Show Time as
This is All Day Event,1/15/2017,1/15/2017,1,MyCategory,1,4

If you save the above code fragment as CSV, the import in Outlook 2016 would be pretty straight forward. It’ll create an all day event with title “This is All Day Event”, marked as Out of Office, on Jan 15, 2017, with category name “MyCategory”.

The coolest thing was when I tried this CSV for Google Calendar too. It worked there as a charm, with the following exceptions:

  • It added two default reminders for each day (sick! Why, Google?)
  • It did not respect the Category name (I guess this is fair)
  • It did not respect the out of office status (well, Google just does not support that, right?)

Except from this, the data was correctly imported there too.

Закифлявам ли?!

Табела Козунак, милинки, гевреци, кифли

От много време насам имам чувството, че “закифлявам”. Ето малко факти:

  • Не спортувам
    • …но пък “ходя на танци”
  • Пазя диета
    • …и се оплаквам от нея
    • …но я нарушавам
    • …и като резултат дебелея!
  • Най-много, и истински, ме кефят блогове като “Майко мила”
  • Не пиша вече код 🙁
    • …и се оплаквам от това
    • …но не правя кой-знае какво, за да го променя
    • …а и едва ли ще успея вече
  • Притеснявам се за децата
  • Чат-пат ми се случва да ми избиват истински сълзи в очите. Не, честно! Кога от мъка, кога от яд, кога от безсилие.
  • Отвратен съм от политиката
    • …включително и тези, които подкрепям
    • …но не съм им писал/казал
    • …но и не съм готов да ходя да протестирам срещу това, защото “няма смисъл”
  • Не знам дали ще гласувам на следващите избориу
    • …и не знам за кой! А и “няма смисъл”
  • Хващам се на много моменти, че жена ми се държи по-мъжки от мен!

Не знам от времето ли е, от работата ли е, но усещането не е никак приятно. Изброяването на фактите също не помага. Май ще се оставя малко по течението.

Може би просто имам нужда от почивка, или от по-малко Facebook и повече четене! И писане.

На ски в Банско, с отвращение

Това съм го писал преди около една година. Изтупах праха от черновата, поизчетках я малко и реших да я публикувам. Все още е актуално до сълзи. Въпреки това обаче смятам, че е повече от належащо да има човешки условия за истински инвеститори по нашите курорти. Първо по-малко зелен терор върху бизнеса там и второ – условия за бизнес и на други концесионери, освен мутро-мастодонтите там.

Ех, мечти!

Междувременно (и) тази година в Италия беше страхотно!

Ski queue Bansko (by Vl.Karolev)
Два дни. Толкова ми трябваха, за:

  • да им видя випарията и снобарията.
    Лифт с vip вход. Простолюдието чакаме на опашката, а випарията и други мутропроститутки и мутропроститути минават директно. ‘Щот могат! Едва-едва удостояват с поглед огромното, чакащо мнозинство, може би защото (някои от тях) даже ги е срам от ситуацията. Но то на тази опашка чака ли се?!

  • да се почувствам бедняк и боклук;
    Средна пица с греяно вино по пистите: от 30 лв нагоре. Не че ги нямам, ама ги изкарвам с труд и не ми се иска да го давам на мутри. Защото съдейки от тоталната липса на конкуренция по пистите, сигурен съм, че не пазарът, заедно с качеството на храна и обслужване определят кой ще има заведение там, а едни други, твърди предмети, обикновено използвани в бейзбола.

  • да видя писти, по-оживени от главната на Пловдив през първите, топли и слънчеви дни на пролетта;
    Преброих поне 50 човека, наредени на пистата.  Опашка, за да тръгнеш надолу. Поне нямаше VIP линия на пистата, ама като гледам, скоро и това ще измисли мутро-мозъкът.

  • да си дам, като цяло, парите на вятъра;
    Един ден ски пас за моето семейство: (през 2015-а беше) 200 лв. Вече е 230, защото Мартин е над 7. Срещу него получавам горепосоченият, дълъг и детайлен курс по търпение, “цели” 50 км преорани до бабуни още в 11:00 писти с опасно много хора по тях и 300% надценка в заведенията. Няма да започвам да правя справката с Италия и Австрия, освен ако не си вземете кърпички, за да си бършем сълзите заедно!

Не мисля, че бих се върнал лесно тук. Освен, ако не стана аз една от “VIP мутрите” някой ден. Вероятно се броят на пръсти ски-курортите в света, които имат нужда от официални блогове, които да обясняват на клиентите “Как да оцелеем на гондолата”! Срам, и гнус.

Никога не ходете на ски в Банско. По-добре си работете в офиса. Не заслужавате такова нещо. В Австрия или Италия е по-евтино, по-качествено, по-човешко и по-морално. Ще си дадете парите с по-голям кеф и ще получите несравнимо повече за тях. Жалко само, че е на 1000+ км и не можеш ей-така да се вдигнеш за един уикенд.

Но ние сме си виновни!


Снимката е от публичната секция на Facebook профила на Владимир Каролев, публикувана на 16.02.2016.