Днес буквално ме побъркаха от задачи и подзадачки. Като за след няколко дни отпуск, и като за след Коледа и Нова Година.

Нови, интересни случаи за разрешаване. Отделно и идващ краен срок – всичко това просто се отрази смазващо на денят :). Отделно и се поздравявахме с толкова много хора – много е приятно да знаеш, че има хора на които им пука да те поздравят и „на живо” (т.е. – на ICQ или MSN).

Тези дни трябва да пращам един огромен файл на колега :). Пуснах го от сутринта да се архивира до 7z, но то отиде цели 5 часа работа. Архивът стана 4.3 GB, което сериозно ме озадачи. При проверката се оказа, че съм архивирал този файл и един негов „братовчед” – общо над 11 GB информация. Поздравления за компресията, бравос! Утре ще пека и пращам DVD-то, няма да правя нова компресия, и „братовчеда” ще върши добра работа на колегите.

Днес беше и първият ден на Ангел на детска градина тук. Вчера имахме тренировки – Веси трябваше да се почувства уверена, че може да закара Ангел до детската градина, като използва колелото и специалната седалка. Тренировките помогнаха доста, защото днес нямаше оплаквания (за разлика от вчера). Ама днес и ме нямаше мен, т.е. – нямаше на кой да се оплакват. Важното е, че тя се е справила без проблеми, и Ангел е прекарал около час и половина сред детска компания – нещо, от което той определено имаше нужда! Е, Веси като е отишла да го взема той вече е плачел за нея, но и това се очакваше – ще мине малко време, преди да свикне съвсем с новата обстановка, деца и учители.
Утре ще го карам аз, защото Веси ще ходи на първият си датски език в новото училище. Ангел не може да остане и утре повече от 2 часа (просто не е препоръчително за него – може да получи стрес според педагозите в първите дни, и за това трябвало да се внимава), и затова аз ще го закарам в 10:00 и ще го взема в 11:30 – дано детето не реагира по-различно от днес, че всички ще видят как трудно мога да го утешавам – за разлика от майка му. Докато Ангел е на детска градина, аз смятам да пообиколя за кабел за антенният вход, и евентуално да подкарам TVTuner-ът ни, за да имаме поне някакъв „телевизор”. Да не говорим и че ще трябва да почна да му плащам данъкът – но за това в някоя друга тема :).
Днес се обадих, че утре до следобед ще работя от къщи, и ще видим с Ангел как ще се оправяме.

Сега :Веси: подготвя масата – ще се яде. Аз окончателно се отказах от това да търся вече външен интернет – със сигурност съм отрязан окончателно от източникът. Добре е, че човекът се е научил – надявам се да не е платил (реално казано) за урокът, т.е. надявам се интернетът му да е бил от безлимитните. Тъй или иначе – вече нямам гювеч (най-вече ми липсва бързината му), и от къщи ще съм през модем.

Коледните емоции започнаха. Днес беше пътуването за Германия. Понеже това е първото ни пътуване с EasyJet, още от миналата седмица минах през офисът им на летище Каструп (това е летището на Копенхаген) и се уверих, че всичко е ОК с билетите ни. Човек като плати толкова дребна сума за самолетни билети, някакси до края не му се вярва че всичко ще е наред с пътуването. Цената до Берлин и обратно (ЕУР 250 за тримата) на фонът на цената до София и обратно (средна цена ЕУР 750 за тримата при покупка поне 2 месеца по-рано) е направо невероятно ниска – затова исках да съм сигурен, че всичко е както трябва.

Е, естествено беше както трябва, и с :Веси: направихме още във вторник разписанието си за предвижването до Каструп. И този план изпълнихме днес.

Тръгнах си от работа около 14:30 (естествено след предварителна уговорка), минах през банката, за да оправя няколко превода точно преди Коледа, и след това ходих да довършвам предколедните покупки: една бутилка за Германия; каска за малкия (че след НГ няма да работи вело-магазина, а :Ангел: задължително трябва да е с каска когато някой от нас го вози на колелото); както и моята месечна карта за транспорт (пак поради факта, че си мислех, че на 2 Януари няма да работи гишето за карти).

Да знаете, че и тук транспортът си коригира цените (в смисъл – нагоре). Само че за разлика от България, където това може да стане по всяко време, тук това се прави ежегодно – когато се променя и разписанието на влаковете. И като казвам променя – то наистина се променя: махат се влакове и рейсове, слагат се нови, променят се времеви таблици и т.н. Ще трябва пак отначало да си правя разчетите за пътуването. Още не съм видял какво става с моят автобус – дано не се наложи да търся алтернативен транспорт.

Да си дойда обратно на думата – за пътуването. След като се прибрах вкъщи с Веси стегнахме остатъкът от багажа. Трябваше да си намеря и какво да правя в оставащия час – това беше аварийния резерв от време, но поради липса на аварии не ми се наложи да го използвам. Същия ден си бях свалил версия 14 на софтуера за моят SX1, и реших да опитам да го сложа на телефона. Разправят, че тази версия прибавяла поне ден към издръжливостта на батерията, и че била с доста пооправени проблеми. Архивирах си всичко в телефона, заредих го на приемливо ниво, и опитах да му сложа новия софтуер. Да, ама не! Не ще! Софтуерния ъпдейт не успя въобще да открие, че има включен телефон. И сега не знам защо – друг кабел ли иска, нещо аз ли не правя както трябва – умът ми не го побира. Когато не е в режим софтуерен ъпдейт – всичко работи както трябва, телефонът си комуникира с компютъра, всичко е ОК. Но когато пусна телефона в режим на ъпдейт, и когато пусна ъпдейт софтуера – нищо! Програмата, която трябва да надгради софтуера твърди, че нямало телефон на другия край на кабела. Явно или аз не правя нещо както трябва, или ми трябва друг кабел (макар че това е стандартен USB кабел – не знам какво повече от това). Явно ще пада ровене по форуми, но това по-нататък – когато дойде читав Интернет.

Разочарован от неуспеха изчаках да стане време, досъбрах си електронния багаж (телефон, компютър и т.н.) и тръгнахме към летището.

За тази част от деня може да се напише цяла сага. Слава Богу – пристигнахме навреме, навреме минахме check-in и security check. Ангел доста ни поизкъса нервите, но той беше вече уморен на тръгване, и какво може да очакваме от него от 4 уморителни часа в шматкане, чакане, пътуване и т.н. – детето просто беше на ръба на силите си.

Пристигнахме по разписание в Берлин, чакаха ни – всичко беше като по график.

Вечерта мина много приятно, в разговори, в лигавене на детето (което горкото съвсем пощуря) – въобще стандартната вечер с най-близките роднини. Липсваха ни. И ние на тях, което всъщност се очакваше.
Легнахме си късно. Утре е Бъдни вечер, която всъщност тук е голямата вечер на Коледа.

Днес ще обобщя резултатът от вчерашния експеримент.

Като за начало – боли ме шията :). Не знам дали от спане накриво тази вечер, или може би от лека настинка. Каквото и да е – ще го преборя бързо – възнамерявам до обед вече да е минало!

Сега за вчерашният експеримент. Като всеки експеримент, той си беше първо – неизвестно, и второ – изпитание. Неизвестно защото не знаех какво ще стане, а изпитание – заради кишата, която започна да вали следобед и не престана до вечерта. Вчера от обядът наблюдавах снега, който сериозно и с умиление валеше в/у седалката на колелото. Мисля, че най-силния снеговалеж, който съм виждал засега тук ;). Към вечерта, вече с леко притеснение гледах как снегът стана на киша. Противно на логиката, вместо вечерта да стане още по-студено, то взе че се постопли и снега премина в нещо средно между сняг и киша. Като за капак излезе и малко вятър.

Все пак трябваше да се прибирам, така че загърнат в якето си яхнах мокрото колело и тръгнах към къщи. Веднага се наложиха два извода:
* Лошо е да ти вали снегът в очите. Въпреки липсата на вятър, от скоростта той така или иначе си влиза в очите
* Вечерта фенерчето на колелото, макар и светейки напред, дразни очите ми ако няма друга околна светлина.

По втория въпрос мога и да поработя (с друго осветление), но по първия нищо не може да се направи.

Стигнах до вкъщи за около 45 минути, сериозно измокрен и изстуден, но доволен! Отново: не беше толкова зле, колкото очаквах. Но за жалост – мисля че трудно ще издържа това всеки ден през зимата.

Т.е. – генералният извод засега е: оставям колелото само за краткия (5-10 мин) маршрут в Шарлотенлунд – от вкъщи до спирката на автобуса и обратно. Определил съм си ориентировъчна дата първата половина на Март за повторение на експеримента, но по друг маршрут. Този, покрай S-bahn-ът е доста дълъг, просто няма смисъл да правя 4 км повече на ден. Подозирам, че през гората има по-кратък, но през зимата е невъзможно поради мокрия терен и липсата на осветление по алеите в гората.

И да знаете, че не съм се отказал – само като че ли поотлагам :). Зимата ще е трудно (то се знаеше) – да видим дали ще стигне воля и желание за през пролет-есен сезоните.