Експериментът се провали

Експериментът се провали

Днес ми стана ясно, че подетият от мен експеримент “по малко, но редовно” се провали. Няма как да наваксам, не искам да наваксам, а и не искам да превръщам блогът си в товар за мен самия.
Затова реших да пиша както преди – когато имам време и желание. И ето – тази вечер се намериха и двете :).

Тези дни при нас е “пролет”. В смисъл, че се случва през деня да грее повече слънце, температурите да са положителни и като духне лек ветрец – на снегът толкова му и трябва. За два дни се стопи повече от половината. Тази сутрин обаче Март реши да покаже зъби. След като се събудих открих, че вали нещо средно между сняг и киша. Лошо няма, само дето до спирката са някакви си 7 минути с колелото, а за тези минути станах мокър! По-късно през деня научих, че при :Веси: е било по-зле (тя има 20 минути до училище) – била е буквално мокра, когато е пристигнала. Дано не отнесе някоя настинка, ще е неприятно!

Седмицата завърши прекрасно. Макар нашите клиенти да продължават да имат проблеми, най-накрая май ще се окаже че нашият телевизор си работи прекрасно, но “някои хора” са оплели нещо в мрежовите настройки и съответно – продуктът се побърква като резултат. Като гледам накъде вървят нещата, може би след седмица-две този случай ще ми се е махнал от главата (ако мрежовите ни експерти са прави).

Тези дни съм зарязал и Freelancer. Не мисля, че ми е омръзнал – просто си имам по-интересни неща за правене.

Днес във форума на БГ-Дев се заформи интересна дискусия (даже направо с горелки) за и против дистрибутивния компютинг. Искрено се забавлявах да наблюдавам спорът – отдавна за толкова безсмислен спор не се беше хабило толкова много енергия.

Йовко днес преследва кракери. Като познавам възможностите на Йовко като джедай от тъмната страна, и като му знам също така колосалното търпение, и като знам че е като Тянко (зодия, а и донякъде като поведение срещу дразнителите): направо съжалявам момчетата, които са имали лошия късмет да го ядосат. Той е от хората, които може да траят, но разбеснеят ли се… плаче майката. Наш Тянко и той е така – кротък човек, но до момента в който не му кипне кръвчицата (това си го спомням чисто “физически” от един мой печален опит в 1-ви курс на ТЕТ “Ленин” – Пловдив).
Ще следя с интерес развитието на този случай!

Понякога от нямане какво да правя (и за жалост – и за какво да пиша) ми хрумва да седна да правя редовна/ежедневна сводка от БГ блозите :). Нещо като “новини от блозите” – blews (вярвате или не – почти всички blews домейни за заети)! Само че за това се иска доста работа, а и доста време (да четеш и да избираш). Но може да се получи интересен материал – доста блози се навъдиха, и почти всеки ден излиза нещо (даже вече повече от едно) стойностно в тях. А може и да стане интересен проект, който да се посещава от доста хора… Ще видим, ако стигне време и желание за още един проект.

Нормален ден, като за понеделник. Шоуто започна от сутринта – Ларс е в отпуска, а аз водя случая, по който работим от сума ти време. И сега разбрах от колко много scrap ме е пазил моят ментор.
Някъде около обед бях оправил всичко в релси, та следобед можах да свърша и малко по-сериозна работа. И с това денят се изтърколи – по-важното е, че не отиде ей-така напусто, а може да се отчете доста реално свършени неща :).

Вечерта летях съвсем малко :(. Мръднах една мисия напред, и след това бързо-бързо ме убиха. Лошото като те убият витруално е, че оставаш всъщност жив (и доста бесен – както беше в моя случай). Зарязах компютъра, изядох копанка със спагети (отново поздравления за нашата мама :Веси:) и след това изгледахме цели два епизода на “Приятели”.

Трудно се удържам от това да се предам, и да не пиша цял месец непрекъснато. Рискувайки количеството да задгърби качеството, съм решил да продължа с намеренията си, като слагам заглавия само на “стойностните” по моя преценка теми. Останалото ще е между другото… даже и категории се чудя дали да слагам (освен ако WordPress не ме подпре и не каже, че е задължително – не даде, неговата…).

Днес отново имах образователен курс “Как и защо да не се върнем за постоянно в България”. С други думи… четох български вестници :(. 🙁 🙁 ! И останах без повече думи. Не знам какво и как я мислим да я караме [работата], но нещата определено вървят от зле по-зле. Няма да ви занимавам с извадки, че ще заприличам на някой news-клошар (а такива и без това има предостатъчно). Може сами да отидете по сайтовете – препоръчвам ви СЕГА… и то май ви стига. Особено след като прочетете и коментарите.

Стига съм писал… за днес! И утре е ден, при това очертаващ се приятно скучен!

Спи ми се :(. Боли ме главата :(. Лоша работа, сума ти мисии ме чакат още!

Снощи изкарахме много приятно. Тези месечни събирания не трябва да се пропускат. Действително малко е трудно, когато 20 и кусур непознати и различни хора се съберат на едно место, но почти винаги се намира с кой да си изкараш приятно вечерта. Като се замисля, че бях скептичен относно това излизане, си правя Официална забележка: другия път си прочети този постинг и недей да ядосваш Веси преди излизането (щото не ти се ходело)!

Днес изкарах пак във фрийлансване… чак се чудя дали да не си сменя професията? Случайно да сте чували някой да търси space freelancer за опасни мисии? Но да има и autosave, че иначе… лошо!

Фрийлансър!

Фрийлансър!

В петък ми дойде играта! Симпатична кутийка, със CD и малка книжчица! Добре, че не беше някоя голяма картонена кутия – трябваше да и търся место. Така е много по-добре…

Още петък вечерта играта беше инсталирана, и аз се бях отнесъл. В събота :Веси: реши приятно да ме изненада и да отиде с майка и малкия на магазин – а аз повече от час щъках из безкрайната вселена, сразявайки се с всякаква сволоч и печелейки долари с купища (ц, ц, ц, и след 2000 години доларът пак си е [вече всевселенска] валута).

За тази вечер имаме планирано месечно българско събиране… ще видим как ще е!

Spyware наглостта се развива

Spyware наглостта се развива

Днес попаднах на следната новина. И се втрещих, чудейки се да се ядосам или да се смея.

За тези, които не искат да четат, ето накратко новината: “излязъл” е чисто нов spyware. Това е първата част – нищо ново и специално. Втората част е, че този spyware очевидно включва (може би погрешка) малко .NET код (на пръв поглед и тук нищо специално).

И сега идва голямата “специална” част. Тя се отнася само за машините на жертвите, които нямат .NET инсталиран. Та значи, ако нямат, този spyware най-културно ще си източи .NET framework (21MB), и ще си го инсталира (65 MB инсталация). Не знам колко трябва човек да не е в час, за да не се усети (явно някой все пак е бил в час), но самият факт че spyware авторите си позволяват подобно своеволие говори за това колко много слабо образовани в IT сферата хора използват компютрите си.

Е, това ме закопа! Май, като се замисля, новината повече ме забавлява :)…

Distributed Computing

Distributed Computing

Интересна тема. Преди време Големия Здравко и Още По-Големия Здравко ме убедиха да инсталирам едно клиентче на домашния ми комп. Сега клиентчето търси прости числа… много големи някакви! Не знам дали е намерило нещо, но може и да намери.

Днес попаднах на PlanetQuest. Тези хора смятат с помощта на общността да търсят отдалечени от нас планети, евентуално и такива, на които може да се зароди (или да се е развил вече, бррр!) някакъв живот. Все още програмчето, което ще прави distributed computing-а не е готово, но се говори за клиенти за Windows, Linux и Mac, което прави този проект доста амбициозен.

Все още ми е чудно – защо не са направили проекта да е с отворен код. Уж са фондация, уж са университет, така и така ще търсят помощта на общността – защо не и дадат поне кодът на приложението? И как ще дават версия за Линукс, когато кодът ще е затворен? От собствен опит знам колко е трудно да се пише затворен код за Линукс – просто разнообразието от инсталации, версии и модификации е толкова голямо, че няма как да предоставиш и да удовлетвориш всички изисквания ако си със затворен код (е, добре, има как но аз нямах толкова ресурс :)).

Ще проверявам честичко тази страница, за да видим какво ще излезе от там!

БГ Спамери, съединявайте се!

БГ Спамери, съединявайте се!

…И те се съединяват :).

Честито, имаме си вече български спамер, който пуска оферти като коментари във WordPress. А аз, за да го зарадвам още повече, ще му ги изтрия, но ще пусна тук офертата, преведена на английска шльокавица, за да не може боклука да има далавера от нея, но и за да може да прочетете малоумието:

> Name: ЦИТЪ ЦАР РЕНТАЛ| E-mail: цитъцар@дреникож.цом | URI: хттп://ввв.цитъцар-бг.цом | IP: 83.97.28.122
>
> ЦИТЪ ЦАР Рент офферс цар рентал анд тражел сержицес ин Булгариа. Тхе саме аутос ат ловер ратес тхан тхе цомпетитион. Цхоосе ъоур цар онлине анд сенд е-маил то ресерве ъоур вехицле нов.

Оф, уморих се, много трудно се пише на английска шльокавица!

Сега пък ме хвана яд! Откъде накъде тоя никаквец ще си прави реклама в моя блог? При това БЕЗ да ме пита? И при това избирателно (двата модерирани коментара са само в постингите ми на английски език, и то в популярните ми такива!). Явно не е случайно!

Навремето Весо май беше решил да ги пребива такива с метални тръби! Тогава не се съгласих, но май съм на път да си променя мнението!

Ако решите все пак да идете на дреникож.цом и/или на ввв.цитъцар-бг.цом, да знаете че ще намерите изключително аматьорски направени бози, от които ще ви стане ясно едно нещо:

1. Или тия са мутри – и не им пука, стига пералнята да се върти
1. Или са с толкова невероятно високо самочувствие, че просто не виждат докъде са в лай####.

Цените им не са лоши, но автомобилите ми се виждат малко герои на капиталистическия труд в пенсия! Не знам дали бих поверил семейството си на такъв за месецът, през който ще съм в България!

Интересното е, че въпреки че фирмата определено е пловдивска, спамът е дошъл от София:

83.97.28.122 resolves to:
122.28.97.83.in-addr.arpa name = zaro74.ddns.HomeLan.BG.

Което иде да покаже, че най-вероятно нищо неподозиращия “фирмаджия” е поръчал на някой да му направи сайт, този някой се е изсрал (извинете за израза), и след това е решил да вдига рейтинги с подобен спам. Което го прави още по-нещастен и мизерен, чак ми стана мъчно! Ще пия едно за него утре (ако не забравя)… за днес приключих…

(Анти)Реклама или реалност?

(Анти)Реклама или реалност?

Вчера един приятел ми изпрати тази статия в PCWorld, в която се говори за новата версия на Firefox и за това как новата версия закърпвала 17 сериозни, бих казал някои даже критични, дупки в този браузър.

Отначало седнах да му пиша отговор по мейл, след това реших да напиша отговорът направо тук (запазвайки естествено самоличността му между нас си).

Каква е реалността:

* От версия 0.6 аз съм фен на този браузър. Той продължава да е изборът ми, когато условията (най-често на работодателя) не изискват друго. Вкъщи ползвам основно него.
* Светът разбра за браузъра след немалка рекламна кампания. И взе, че го хареса
* Грознописачите на spyware обаче вече му обръщат внимание. Все повече чета за идващата опасност от Spyware за Firefox.

Мисълта ми е, че може най-накрая да се окажат верни няколко неща:

1. Няма такова нещо като сигурност. Сигурността за единичния потребтиел зависи не толкова от това какво използва, а от това как го използва и най-важното – как го ъпдейтва (освежава, закърпва, сложете каквато ви харесва българска дума тук).
2. Колко вреден софтуер ще съществува за даден продукт (бил той ОС и/или браузър) зависи само и единствено от нивото му на популярност.
3. Без съмнение, когато кодът на даден продукт е достъпен за всеки, тогава и вероятността да се открият и унищожат възможно най-голям брой проблеми е най-голяма. Но ако даден софтуер е достатъчно популярен, то наравно с популярността му ще дойдат и проблемите – със сигурността, със spyware и т.н. Всичко, което го наблюдаваме при IE, и което го наблюдавахме при Опера (Спомняте ли си, че и там имаше сериозни дупки в сигурността? Когато беше популярна… сега някой да пише за нея?)

Firefox върви по правилния път. И ще остане изборът за хората, които избират свободен софтуер за повечето (или всички) техни дейности. А и за много от хората, които продължават да пишат и използват комерсиален (и съответно затворен) софтуер. На мен лично ми е интересно какво ще стане, след като една очаквана версия на един популярен браузър излезе това лято. Отсега мога да предвидя негативните отзиви (които, разбира се, няма да отчитат бета версията на продукта). Отсега мога да предвидя и превъзнасянията, в които ще се хвърлят почитателите на този браузър. Чакат ни интересни времена, и интересни статии за четене :).

Мисълта ми тук (доколкото я има) е най-вече относно това, че сляпото вярване и следване на която и да е идея “не е добра идея” :). Хубаво е човек да си задава въпроси, и е хубаво да намира отговорите им, поне да намира тези отговори, които може и които го удовлетворяват. Аз например не мога да кажа за себе си какво ще стане след 3 години – това е толкова огромен срок за IT индустрията като цяло. Каква ОС ще използвам, на какъв компютър ще работя – това е толкова далече в бъдещето.

Мисълта ми също така е и за това, че ако spyware се нарои и за Firefox, това ще е краят на идеята, че може да имаме 100% сигурен и освободен от Spyware браузър. Защото ако хората зад Firefox (кодът и идеята) не могат да го направят, тогава никоя друга корпорация няма да може да го направи. И пак всичко ще зависи само и единствено от потребителя и от неговите умения да се защитава и пази сам.

Знам, че този текст ще прозвучи еретично на някои от приятелите, четящи тук. Надявам се да се опитат да разберат моята позиция… И да не ме бъркат с РМС, който ужасно съжалявам, че няма да мога да видя в България наживо 🙁 !

Още сняг

Още сняг

Днес беше скучен и сив ден :(. Въпреки белия сняг. Въпреки баба Марта.

Приятната част от деня беше тази, че много мои познати се сетиха за мен! Нямам предвид моите приятели – тези които са непрекъснато до мен виртуално. Говоря за хора които не бях чувал отдавна. Получих няколко кратички “ЧБМ” (с вариации) от тях – и ми беше приятно да разбера, че ако не друго поне все още съм в Contact List-ът им :).

Времето днес си запълни деня със обилен снеговалеж. Когато в Дания вали цял ден сняг – много вали! По принцип времето тук не е устойчиво и се сменя бързо и често, но от снощи е заваляло и с кратки почивки успя да натрупа досега повече от 20 см нов сняг, който датчаните вече хич не бързат да почистят. Не знам – може би чакат да спре? Или може би чакат да си легнем? Тук имат навикът през нощта да чистят с особено силно бучащи машини… което е дразнещо за невротичния сън, на който се “радвам” откак се помня. Снощи ме будиха поне 4 пъти, очаквам подобно нещо и тази вечер и това хич не ме радва.

Както вече казах – денят беше скучен. Но аз съм си обещал, че ще опитам всяка вечер да пиша по няколко реда в блога, затова трябваше да си измисля нещо и за днес! Експериментът ми е да няма празен ден през Март месец – и при това повечето от постингите да не са чак толкова скучни :)…
Посетителите ще покажат дали експеримента е успешен. Ако, разбира се, успея да го доведа до край!

Колоездене

Колоездене

Неделя сутринта всички станахме кисели. Особено аз и Ангел. Аз успях още в леглото да се сдърпам с Веси, и да седна намусен на компютъра! Оттам насетне следващите 2 часа ми бяха криви! Веси също се измъкна леко кисела, и след като оправи всички вкъщи (без мене – аз се цупех и четях СЕГА, което пък хич не помагаше за подобряването на настроението ми) реши да ходи на плуване.

Тогава и аз реших, че ако не стана и не започна нещо друго денят съвсем ще се осмърди започнах да увещавам Веси да ходим на разходка с колелетата :). Исках да пробвам дали можем да стигнем до моята работа само с колелета, както и колко време ще отнеме това упражнение.
За моя голяма радост, Веси склони бързо на идеята (а тя не се отказва лесно от плуване)! Само след 20 мин бяхме вече на велосипедите, на път за работата. Веси отначало се оплакваше от студа , но след това и стана все едно (явно невроните по пръстите и замръзнаха окончателно). Времето беше слънчево, но доста студено – 0 градуса на слънце, но като си качен на колелото тези 0 градуса се чувстват понякога болезнено :).

С идеята да ходим до работата се свърщи, когато стигнахме до алеята, която трябваше да ни отведе до заветната цел (между която и табелата имаше 9.2 км, ако можем да вярваме на табелата). Не разстоянието или студът (с който бяхме вече свикнали) провали идеята. Провали я фактът, че (за моя голяма изненада) велосипедната алея не беше чистена от времето, когато снегът падна. И 20-те см сняг се бяха превърнали в плътен слой лед, покриващ цялата алея… и краят на ледът не се виждаше. Това правеше всякакво колоездене невъзможно, и аз със съжаление трябваше да се откажа и да измислим друго продължение на разходката. Честно казано, доста съм учуден – тук велосипедните алеи се чистят първи (преди пътищата) – защото е ясно, че ледът заплашва повече велосипедистът, отколкото човек в автомобил (ако спазва правилата, а тук ги спазват). Но явно са решили, че тази алея (обща дължина около 22 км) няма да се ползва през зимата поради липсата на осветление по нея – затова и са я зарязали.
Каквато и да беше причината – трябваше да променим плановете. Хубавото беше, че открихме къде е големият парк, за който ни говореха че бил близо до нас. Голям е, и е много приятен – със сигурност ще има повече разходки тук!

С Веси решиме да променим маршрутът и да отидем до Lyngby. Речено-сторено – след 20 мин вече стояхме в едно заведение в единственият отворен център в неделя – киното :). Постояхме, поговорихме си за животът, Дания и всичко останало, и след това яхнахме колелетата обратно. Този път минахме по маршрут, по който по думите на Веси “всичко е само надолу” :). Така и си беше и само след 15 минути – премръзнали вече, но и доволни, се прибрахме вкъщи.

Една баня заедно и вече летях отново като Freelancer :). Не че не знаех какво ще се случи – просто исках да изпотрепя малко гадове, а и да видя дали ще ми стигне меракът пак да превъртя trial-а. Е, стигна ми, и пак недоволен затворих играта, отново проклинайки фактът, че не си я купих вчера от магазина за игри :).

Вечерта мина приятно с Battlestar Galactica, The Movie. Филмът много ми хареса, а определено донякъде беше и в синхрон със SciFi настроението, което ме беше обхванало. Може би трябва да си намеря и сериалът – би следвало да го има “по света и у нас”.

Хубав завършек на един хубав уикенд.
По някое време си мислех – как ли щеше да мине денят, ако бях продължил с цупенето? Едва ли щеше да е добре, защото когато Веси се прибереше от плуването, всичко вече щеше да ми е писнало. Което идва да покаже как може да променяме нещата към по-добро – когато искаме ;)…

Theme: Overlay by Kaira Extra Text