Геймър
Никога не съм се вмествал в този профил компютърен потребител. Ама никога. Е, и аз като всички простосмъртни съм играл по 16 часа без прекъсване Цивилизация (Едно) през далечната 1992-а (май беше). Но от тогава всичките ми гейм-зарибявки бяха краткотрайна любов. Допреди две седмици.
Но както се казва: “Никога не казвай ‘никога'” :). Сигурно повечето от хората, свикнали да четат тук (било за забавление или за да се ядосат) се чудеха защо толкова време мълча и какво, по дяволите става! Истината е проста и смешна – нямам време :). Нямам време от игра на World of Warcraft.
Преди две седмици Лъчко ме нави да си купим и двамата играта, за да сме играели заедно. Получихме разрешение от жените (някои лесно, други по-трудно) и съответно се обзаведохме с по едно копие. И се започна.
Може да се каже едно: Лъчко ме изработи :). Той играе малко, има [здрав] (само)контрол очевидно е че има психологически опит с такива онлайн игри. Аз обаче изцяло съм изпаднал в зависимост :). Почти всяко свободно време отива в игра. Под “свободно време” тук не разбирам “време, свободно от работа” а “време, свободно от други задължения”. Защото и Веси, и Ангел си искат своето понякога и се налага да прекъсвам от време на време ;).
В моите очи Blizzard са направили изключителен продукт. И не само са го направили, а го поддържат и разпалват все повече потребителите си. Имам чувството, че присъствам на същата революция, която преди време се случи с излизането на Sid Meier’s Civilization. Както тогава Цивилизацията промени стратегическите игри, така сега WoW ще промени това, което разбираме под “игра”.
Мисля си обаче, че това е пряко следствие не от друго, а от пиратството. Да живеят пиратите – благодарение на тях инженерите се напънаха и измислиха начин да се оправят веднъж-завинаги с него. Формулата е проста и гениална: дай на потребителите нещо, което пиратите и да искат няма да могат да дадат. И тогава действително нещата ще се получат – както засега се получават с WoW.
Не съм сам :). Имам чувството, че скоро ще има асоциация “WoW Anonymous : Аз съм пристрастен и не ме е срам да си го кажа”. Вчера случайно по време на чат с един колега се разбрахме че и двамата сме WoW-Anonymous само по чат-сленга, който използвахме (afk няма как да не го разпознаят хората, играещи WoW). Случайно по време на разговор на един от обедите стана въпрос за WoW и се оказа, че децата на друг колега геймят като за световно, а трети пък самият той “влизал отвреме на време” (сигурно като мене – от време на време ;)).
Манията е пълна. Смятам да не се сдържам – това е като да ядеш шоколад. Шоколадът не се яде на малки парченца (както всички възрастни го правим). Най-добрия начин да ядеш шоколад е като Ангел: като достигнеш до шоколада просто си натъпкваш цялата уста и имаш чувството, че главата ти се напълва с шоколад. Така се прави, за да е истинско. Така е с всяка мания.
Предполагам, след време това ще отшуми. Затуй и възнамерявам доколкото мога да се отдам на тази мания… усещането е направо дзен.
За тези, които ще обърнат внимание на privacy-то: знам за “секюрити проблема”. Той е упоменат е EULA-та, както и в SLA-то. И съм ОК с това. Струва си :)… Колкото до останалото, Жоро и него добре го е описал!
Днес беше голям ден. За всички нас, но най-вече за :Веси:. Днес тя започва доста сериозен проект, който горещо се надявам да приключи така успешно, както и започна.