doncho.net

И пак ъпгрейд

Posted on 5/10/20085/13/2008 by Doncho

Някой пак ще изпищи, че само за това пиша, ама какво да се прави, като трябва да имам хронология 🙂 ?

Днес използвах няколко часа, за да свърша следните полезни дейности:

* Да кача блога до последната стабилна версия на WordPress
* Да сложа друга тема, че тази нещо много се изтърка

Остава ми да си преработя банера от старата тема, защото без банер не ми изглежда много читаво. И май това е… освен ако нещо не съм забравил, за което разчитам и на вас. Граватар е включен, но нещо граватари не се появяват, лоша работа, много ми харесват и ще трябва да ги прибавям ръчно, някой ден.

Откраднат автомобил на приятел

Posted on 5/10/20085/10/2008 by Doncho

Снощи някоя мизерна, гнусна твар, незаслужаваща дори и днешното рехаво майско слънце, е откраднала кола на приятел! Цитирам Ясен:

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.

Ако някой може да му помогне, ако случайно види червения Нисан някъде, да се обади!

Забраван

Posted on 4/22/20084/22/2008 by Doncho

Мразим! Много мразим да си забравяме GSM-а вкъщи. Още повече, че то не е само GSM, ами е всичко. Календар, поща, контакти, пароли, абе всичко. И като го забравя, все едно съм без ръце.

Тази сутрин Ангел беше неочаквано ранобуден. Както в добрите, стари времена той се събуди и дошляпа при нас, за да се мушне между мен и майка му. Не че особено се събираме 3.5 човека на 1.40 легло, но за малко няма проблем. Малко след това и моят "часовник" (пак въпросния GSM) звънна и трябваше да се оправям.

Дали защото Ангел беше изпълнителен и в не-много-мрънкащо настроение, дали защото стана по-рано, успяхме навреме да се оправим и да отпрашим за детската градина. Аз вече си мислех как, поради по-ранния час от нормалното, ще съкратя чакането в опашки от коли тази сутрин, когато в детската градина ръката ми напипа празния калъф на телефона. Еййййй 🙁 🙁 🙁 . Бива ли така!

И дума не можеше да става да оставя телефона в къщи. Както споменах вече, много ми е важен и макар да не планирах излизания през деня, дотолкова съм се изкривил, че не мога да си представя как ще съм на работа (или къде да е още) без него.

След като оставих Ангел, отпраших обратно до нас, за да си прибера необходимата вещ. Мрън! Отиде ми цялото резервно време, че и малко от буферното такова (от фонд "задръстване"). Поне на Семинарията задръстването не беше от най-тежкия тип "шок и ужас".

Не знам хората без джобни телефонопютри как се справят. Толкова ли съм се сдухал? Мда, а толкова скоро беше времето, когато купувахме фонокарти.

Главобол и пролетна умора

Posted on 4/17/2008 by Doncho

Тая седмица нещо не продължава добре. От понеделник ме е замъчил някакъв главобол. Дали от многото работа, която се струпа? Дали от пролетната умора? Не знам, но искам това да се махне.

Чудя се с каква модерна химия да се снабдя, че да се преборя по-лесно с пролетната умора. Редовно ям свежи салати, но като че ли има нужда от химийка, за да се преодолее? Не знам дали да отдам главоболието точно на тази умора, или на факта че спя средно между 5 и 6 часа на денонощие… но ще пробвам първо с химиите. Ако някой има какво да препоръча, да казва. Цената не е толкова от значение, стига химията да е качествена.

И само да не вземете да ми обяснявате сега колко естествени били изкуствените витамини :).

За София и данъчните глупости

Posted on 4/15/2008 by Doncho

Преди дни, че да не кажа и седмици, се развихриха много страсти покрай революционното предложение на г-н Кмета Борисов за задължителна регистрация на живеещите в София. Кой ли не писа. Колкото хора, толкова мнения. Достатъчно беше само да хвърлите око на форумите под съответните новини. И аз тогава започнах да пиша това, но отлежа добре в Writer-а ми. Днес обаче реших да го довърша.

В самото начало на истерията мислех да не пиша нищо по въпроса, мълчейки си тихичко като поредния приходящ "софиянец". И надявайки се никой да не погледне в издайническата ми "постоянна регистрация" в Пловдив.

Преди време обаче в "Туристическа спалня" на Анна прочетох (и) това:

Какво става със София, по дяволите!?! Град без правила. Туристическа спалня! Град, в който можеш да дойдеш да живееш без да се регистрираш никъде, без да платиш и един лев данъци в него – нито смет, нито сгради, нито за кола…Плюеш по улиците му и превръщаш покрайнините му в гета, а после ходиш да гласуваш за кмет в Чепърлянци. Но не е луд този, който…Не е луд! Ние сме си виновни! И за безхаберието, и за малоумните кметове, и за това, че плащаме високите данъци и хрантутим "безплатните туристи на града". Ние не създадохме правила!

Ако човек прочете целия материал ще разбере, че момичето е било огорчено и нагрубено, преди да избухне в тези объркани мисли. Но тя едва ли щеше да кривне "по лесното", ако не беше напушена от бълвоча по темата, генериран напоследък от политици и журналисти.

Ето ви кратки извадки:

Кметът Борисов, на официална пресконференция (zaGrada.bg – Борисов си прави устата за софийско жителство):

"София спешно се нуждае от Закон за ограничаване на инвестициите, защото прииждат все повече хора, а тя има определен капацитет", е казал днес кметът по време на откриването на новите мощности на "Стилмет" за производство на алуминиеви профили. Агенция "Фокус", която цитира думите му, уточнява, че Борисов се е пошегувал.

След това, вече много по-резонно, същия кмет обяснява (zaGrada.bg – Бойко Борисов: Не искам "софийско жителство", а ред и сигурност в София. Кой е против?):

Първо, какво искам. Трябва да се промени законът за етажната собственост. Щом искаш някъде да живееш, трябва да си легален. Регистрираш се в общината, в полицията и пред данъчните, казваш на съседите си: Аз съм Иван Петков, това жилище си го купих или го взех под наем, нося си отговорността като ваш съжител. Ако се ослушваш, председателят на етажната собственост те пита кой си и какво търсиш тука. А като не искаш да му отговориш, вика районния инспектор и той те пита защо не спазваш закона. Така хората носят взаимна отговорност едни пред други, знаят се и, естествено, по-добре живеят.
Ако е така, ще могат ли 300 роми да се регистрират на един адрес? Няма да могат не защото

И бисерът на всичко, невероятният и "запознат" с европейските практики депутат-побойник Павел Чернев (zaGrada.bg, Депутатът Павел Чернев иска референдум за софийско жителство):

Да се проведе местен референдум в столицата за въвеждане на софийско жителство и задължителна адресна регистрация поиска по "Сеизмограф" на Би Ти Ви независимият депутат и бивша дясна ръка на Волен Сидеров Павел Чернев. Според Чернев ограниченията на жителството е съвсем нормална европейска практика и това се налага заради пренаселения вече град

Ще спра дотук, че вече сигурно съм ви отегчил. Значи, основно се лансират няколко идеи:

Идея 1: Софийско жителство

Идеята е толкова абсурдна, че се чудя кой наивник какво е изпитал, че мозъкът му да се е промил дотолкова, че да вярва в приложимостта на такава идея, или във законността ѝ. Не знам колко от тези хора са чували и чели едни такъв дребен, явно никому непознат, но пък (случайно) от юридическо значение документ, наречен Конституцията на Република България. Та има един член (не, не чеп, а член!) в него, чл. 35, който в една своя алинея (още една сложна думичка за хората като г-н Чернев) казва:

Чл. 35.
(1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Дотук с глупостите за софийско жителство. Дотук с демагогията на ограничени популисти като г-на атакист, който явно не е запознат с основополагащия закон в републиката, която иначе умира да показва колко защитава.

Идея 2: Задължителна регистрация

Тази идея я обсъждах с приятели. Понеже (донякъде) е осъществима, има вероятност да се въведе, поне като правила, които никой разбира се няма да спазва. Това, което не разбирам, е как ще осъществяват контрола за това кой се регистрира и кой – не. Ако не построят КПП-та и не започнат да проверяват всеки минаващ и да му бият печати в/у личната карта (или в/у задните части, че там има повече място), начин за контрол просто няма. Да, могат да задължат всички с трудов договор към софийски офис, но без постоянна регистрация в София, да се регистрират, но имате ли си на представа че има един такъв контингент, на който хем договорът му е в София, хем офисът – в Пловдив например? С тях какво ще правим? Ще променим Трудовия кодекс и ще преподпишем трудовите договори в цяла България само заради тази идея ли?

Идея 3: Други

Лъжа ви. Няма трета идея. На това място обаче влизат всички други пиянски и не дотолкова изстъпления на темата "софиянци" и "софийенци". Че онзи правел това, другия – онова. Че трети карал така, пък четвърти – онака. Че нямало место, защото разбийш ли, "селяните" сме дошли в София и сме се навъдили много, и нашите деца изместили по-децата на истинските софиянци. И т.н. и т.н. дивотии, породени от гледане на твърде много Мюзик Айдъл или "Гордост и красота", и самодефиниране като местни благородници. Идеи неосъществими, но звучащи сочно. Причини нелогични, но даващи фалшиви обяснения за лесни решения на наболели проблеми. Малко в стил "ще се оправим за 800 дни".

Причините нямат значение

Кой колко кадърно или не управлявал София – това наистина вече няма значение. Има значение единствено това, че самите софиянци са си ги избирали всичките. Не са били назначавани отгоре. Това е демокрацията – иска да поемеш отговорност. И ако някой им е виновен на хората, които вече не можели да живеят в този град, то този виновник сте си самите вие. Не Софиянски, не Борисов, даже не и един мижав червен кмет, чието име не помня (а не ми се търси).

Ще плащаме ли повече данък?

Ами не! Няма да плащаме. Ще плащаме точно толкова, ако си останем "селяни", регистрирани в Долно Нанагорнище например. Всички тия дивотии за това, че регистрираните щели да плащат повече данък… това са кьорфишеци. Стига човек да си погледне фиша и ще види, че на него регионален данък просто няма. Има ДОД, има осигуровки… всичките национални данъци, които отиват в бюджета. Къде съм регистриран няма никакво, ама абсолютно никакво значение.

Чудя се как никой до сега не се е сетил да повдигне въпроса. Популисти като Борисов лъжат за пореден път и всички като един подемат техния вопъл. И се ражда поредния мит. Намерен е "врагът" (нерегистрираните в случая), дръжте го. Не кмета е виновен, че няма детски градини. Виновни сме ние, дето не сме се регистрирали, пък разбираш ли децата ни ходели на детска градина.

Чудя се защо интелигентни хора (виж по-горе приказките на Анна) се хващат на такива глупости. Ама наистина се чудя. Регионалните данъци и такси се плащат на база притежание на имот, а не на база адресна регистрация. В този смисъл всеки "селянин", дошъл в София, плаща директно (ако притежава жилище в София), или индиректно (ако плаща наем на собственик на жилище в София) всички местни данъци и такси. Не си мислете, че данъкът на апартамента, в който "селянинът" живее, не е включен в наема му. Както и таксата смет. Разбира се, наемодателят не иска директно плащане на данъка от своя намеател (защото няма право, не защото не му се ще), но със сигурност калкулира и този разход, когато си прави сметка за каква сума да даде имота си под наем.

Иначе и аз ще се регистрирам

Писна ми от административни неуредици, за които трябва да си вземам отпуска, за да се оправя. Факт е, че живея в София, и че ми е по-удобно да си върша работата по местоживеене там, където всъщност живея, а не където ходя за уикенда. Не ми се ще да се регистрирам точно сега, когато предстои смяна на документи, но ако потрябва, ще отида и ще взема прословутия жълт лист.

Докато го направя обаче, не ща да слушам глупосит как щял съм да плащам повече данъци, ако съм регистриран в София. Не се връзвайте на лъжите на борците, които управляват София.

Португалско

Posted on 4/14/2008 by Doncho

Тези дни бях до Лисабон. По работа, разбира се.

Като всички работни пътувания и това остави едва една вечер за разходка из Лисабон. Всъщност, за разходка по най-"ресторантската" уличка, както местните се изразиха. Малко "уличле" на самия речен кей. Да, река е, макар "голямата вода" да е на някакви си километри, кейчето много се гордее, че е точно на реката, а не на морето.

Разходката не беше много приятна, понеже така и не спря да вали всичките два дни, които бях в Лисабон. Но успях да поснимам малко. Като намеря време, ще ги кача в галерията. Сигурно ще е скоро, защото и колегата Чандру ме притиска – иска си снимките човека :).

След разходката поседнахме в ресторантче и хапнахме като за последно с колегите от португалския офис, с които работихме тези дни. Работата вървеше, настроението съответно беше приповдигнато. По някое време обаче ми се прищя вече да съм си в къщи.

Замислих се какво ще взема от Португалия. Какво да казвам, когато ме питат "как е там". Какво да напиша в блога, и да пиша ли въобще.

Португалия, като цяло, ми се видя доста контрастна. От една страна имаш нелоша инфраструктура. Сравнение със София не може да има, но също така не може да има и сравнение с Копенхаген. Някак по средата като уреденост.

От друга страна идва прослойката, която все още живее с ниски доходи. Тук не слагам колегите, а по-скоро шофьорите на таксита, заедно с техните коли. В Копенхаген например тези хора са изтупани, някои с костюми, имат самочувствие и те гледат като равен. В Португалия бакшишите ми се видяха доста, доста зле. Нещо като нашите бакшиши, но без престъпния елемент, който нашите така добре притежават и показват. Португалските са едни такива смачкани, мизерни. И колите им не им отстъпват – масата са 15-20 годишни мерцедеси, от които един не беше читав като движение. На кой заден лагер вие така, все едно задно дясно ей-сега ще се откърши и ще ни изпреваари, на кой при всеки завой или дупка се чувстваш като в Walt Disney World парк, защото амортисьорите отдавна са заминали и колата е "лодка".

Това на бакшишите не им пречи обаче да развиват умопомрачителни скорости по (много добре поддържаната в сравнение с нашата) пътна инфраструктура на Лисабон. Когато могат, хич не се шегуват. 140 км е обичайна скорост на места, на които категорично виси "80" в червено кръгче. Не се шегуват бакшишите и като трябва да им оставиш бакшиш. Апарата може да показва 6.60, но той ще ти даде бележчица за 7.50, няма да се излагаме сега 🙂 . Като цяло – черна точка за такситата!

Иначе такситата бяха евтини. Както и хотелите. В Mariot една вечер струваше едва €100. Сравнение като качество с хотела в Любляна няма – португалския беше и по-поддържан, и по-голям. Но комфортът ми беше сериозно нарушен от това, че ден интернет ми струва €20. Да си гледат работата мошениците! В Любляна можеше да е мизерно, но имаше wireless Internet безплатно. Черна точка и за хотела.

Иначе градът изглежда много добре. Поне местата, през които минах. Красиво, средиземноморско едно такова, с всичките палмички наоколо. Жалко, че не можах да го видя на слънце, сигурно е още по-добре. Улиците изглеждаха чисти, нещата – сравнително уредени. Португалия беше сред най-бедните EU държави, преди ние и съседите румунещи да се присъединим. Отсега виждам как Варна след 20 години прилича на Лисабон. Не София, на София и 150 години няма да ѝ помогнат. В най-добрия случай София ще наподобява клоаката Париж с неговите размазани кучешки лайна по всеки тротоар. Само че типично по нашенски София ще е още по-голяма клоака, и до лайната ще се намират изхвърлените торбички с боклук от живеещите на Витошка например. Или от минаващите по Виторшка – няма голямо значение.

Точно докато бях в Лисабон имаше серия от финали на УЕФА. Полу, четвърт – не помня, а и не ми пука. Втория ми ден в Лисабон обаче беше денят, в който Порто срещна някакъв английски отбор (тук специалистите по футбол могат да ме оплюят, но не му помня нито името на този отбор, но ми пука за него). Резултатът от срещата беше 0:2, т.е. Порто загуби мощно, което още повече ни приближава до португалците. И нашите отбори обикновено правят точно такива работи :). След 22:00 можеше да видиш доста овесени носове от местните (и тук всяка кръчма има своите телевизори, португалците са бесни на тема футбол).

Този трагичен португалски футболен катаклизъм ме сблъска с купчина запалянковци на другия ден, докато чаках на летището. Няма такова отвратително нещо като вонящ на пиене, червендалест английски футболен фен. Не знам нашите ракийопиячи как са, но англичаните изглждаха направо отвратително. Може да съм се сблъскал с "лоу-кост" англичаните, но това честно казано нямаше голямо значение за мен. Изводите, които си направих, са че ако повечето "истински" фенове са като тия нещастници, по-добре футболът да се играе пред публика, която си го гледа по кочините, а не се разнася из цяла Европа, говорейки превъзбудено и ръсейки "fuck" или "shit" през 2 думи (това май беше единственото, което им се разбираше на тия свине).

Португалия и Лисабон като цяло ми харесаха. Бих се върнал, в Лисабон – за да му обърна подобаващо туристическо внимание, а в Португалия – за да си изкарам една средиземноморска почивка (със сигурност имат прекрасни курорти тия, няма начин да нямат). Дори в Лисабон цените ми се видяха сравнително ОК, разбира се по-високи от софийските, но не по-високи от нашенските по прехвалитените ни, бетонни курорти.

Първи поглед на Internet Explorer 8 Beta

Posted on 3/20/20083/20/2008 by Doncho

Днес реших да инсталирам Internet Explorer 8 Beta. Вярно, че IE ми е основния (корпоративен) четец, но апетитът ми към бета изследванията е отдавнашен и реших да поема риска от евентуален краш на "всичко мило и родно" в машината ми. Все пак IE е основен компонент от ежедневната ми работа, без него не мога да съм продуктивен.

Свалянето на инсталатора е относително бързо. Първоначалния пакет е около 21МБ. Има го за цяла редица от версии на Windows. Инсталацията сама по себе си беше също бърза и безпроблемна, след около 20 минути имах работеща, нова версия на IE8.

Веднага след първия старт IE8 "изквича", че Developer Toolbar-а му не му харесвал (вече). Разбираемо, все пак е за предната версия. Автоматично ми предложи KB по въпроса: When you install Windows Internet Explorer 8 Beta 1, you receive a message that the Internet Explorer Developer Toolbar does not work. Вътре просто си пишеше, че засега (beta) по-добре да използвам само включения в IE8 бета developer toolbar. Е, аз не го ползвам кой-знае колко и иначе, така че това не ме притесняваше особено.

Веднага ми направи впечатление "Emulate IE7" бутона. Друго, което ми направи впечатление е това, че Google определено позна IE8 и се отказа от идеята да ми даде Google Chat вътре. Под Emulate IE7 режим всичко си беше наред, с изключение на едно грозно междуредие в основното меню (inbox, sent items,…). Beta все пак си е бета, няма какво да говорим. Той и Гмейл вече пет години сигурно е бета, така че ще се примирим. Ако на някой му трябвам за IM, засега или поща, или MSN, докато Google си оправят уеб-чата, или в следващата версия на IE8 той работи отново. Неприятното на този бутон е, че изисква рестарт на четеца. Би следвало да го направят възможно без рестарт.

Като цяло смея да твърдя, че бетата е доста стабилна. Аз използвам много интензивно Интернет, включително вътрешни и външни сайтове. Текущите ми задачи са свързани с доста проучване и четецът е това, което работи непрекъснато. Досега на срив не съм се натъквал. Има проблеми при rendering, както в IE8, така и в IE7 режим, но това може да се очаква от бета софтуер. И нищо фатално засега.

Засега нямам време да разглеждам новите неща. Прави приятно впечатление по-голямото бързодействие, даже и в бета версия. Едно нововъведение, което още днес ми улесни работата е липсата на необходимост от втора инстанция (прозорец), в който да работят "trusted" сайтовете. JS също прави много добро впечатление откъм бързодействие.

Единствения сайт, който засега отказа да тръгне с IE8 (освен проблемите с гугълския чат), беше… Office Live 🙂 :

To use Microsoft Office Live, your computer must meet one of the following requirements:

Microsoft Internet Explorer 6 or later, running on Microsoft Windows XP, Windows Vista, or Windows Server 2003. You can download the latest version of Internet Explorer from the Windows Internet Explorer page.

Firefox 2.0, running on Windows XP, Windows Server 2003, Windows Vista, or Mac OS X 10.2.x and later. You can download Firefox 2.0 from the Firefox Download page.

© 2006 Microsoft Corporation. All rights reserved.

Явно нещо… хлъц! Но ще оправят скоро, предполагам. А и не е шега работа да се работи с бета браузър там, където можеш да загубиш документи.

Ако ви стиска и ако сте любопитни, или пък ако ви е работа да поддържате всички популярни четци, ето връзчици, откъдето да започнете с IE8:

Ако имам време, ще споделя по-късно още повече впечатления! Happy Hacking!

"Да защитава и служи"? Да бе!

Posted on 3/19/20083/19/2008 by Doncho

По-скоро заглавието трябваше да е "Да бие и мами".

Ей тази новина ми направи вечерта. Интересно защо по телевизията нищо не казахa, поне не и в централните новини. Късните не ги гледах 🙂 .

Смял съм се с глас, макар хич да не е смешно:

Арестуваха полицаи, прибрали пари от телефонна измама

Двама оперативни работници от Пловдив са задържани за получаване на пари по схемата на телефонните измами, научи Дарик.

Полицаите са получили 4 700 лева от пенсионерка от с. Поповица, след като са успели да изпреварят посредника, който е трябвало да прибере парите от възрастната жена. Двамата униформени са служители на специализираната група в Криминална полиция, която разследва многобройните случаи на ужилване. Те са по схемата осигуряване на пари за потулване вината на близък роднина на жертвата.

Разледването е стигнало до двамата полицаи след жалба от жертвата от с. Поповица, на която измамника се е обадил втори път да търси парите, които жената вече била предала. По първоначални данни, уличените униформени са били в селото, но не са получили лично сумата, а чрез свой посредник.

Продължава в сайта на ДАРИК.

И така нататък… бих казал аз 🙂 . Значи, да обобщим на кратко:

Ченгетата са от тези, които разследват измамници като самите тях.
Освен че са пълни идиоти, при това и са алчни идиоти, защото не знам колко трябва да си тъп, за да направиш подобно нещо. На какво разчитат, някой да застреля старицата ли? И така да се потулят нещата?
Аз лично не разбирам как подобна измама може да се потули?
Някой още очаква ли да се разкрие някоя телефонна измама? Може би някоя, в която не са замесени ченгетата от местната телефонно-измамна мафия?

Има нещо изключително символично в това, че са арестувани точно ченгетата от точно тези, които се "борят" срещу точно този тип престъпления. Това показва колко явно престъпността е просмукана в нашата полиция. Вече ми е трудно да подлагам на съмнение градските легенди за полицаи, продаващи дрога по училищата и/или контролиращи (вместо или) като нарко-босове пазара на дрогата в техния регион.

Честно, не знам къде отиваме 🙂 . Търпим и търпим. И си заслужаваме участта. Хич няма и да призовавам за оставка на Пишльото. Излишно е. И е смешно. Защото няма да отида да митингувам сам. А и той е доказал, че от съвест, чест или обществено мнение не разбира.

Онзи ден Веси ми сподели, че както е шофирала, някаква ченгеджийска кола засякла друга (очевидно другата я е поядосала нещо), след което чичкото от ченгеджийницата просто слязъл и теглил един хубав бой на другия шофьор. Чисто и просто, като къпан милиционер.

Само в изблик на прочетеното вчера при Григор ще кажа: дано не ми се случи и на мен нещо такова! Защото то нищо друго не остана, освен да се спасяваме поединично. Или греша?

Прасун

Posted on 3/18/2008 by Doncho

От известно време (да се чете: няколко години) дебелея. Бавно, но сигурно. "Семеен човек", казват, "като се задоми човека, се успокои и наддаде". И това казват. Типично нашенско/гръцко/турски манталитет – дебело ли е, значи го бива и ще пребъде. Но този "семеен човек" започна от 80 кг преди казарма, та до сега (виж по-долу 🙂 ).

Когато в Дания стигнах 85 кг (при 179 височина) си казах "е, стига толкова, ще вземам мерки". Да, ама не. Прасето в мен се оказа много силно и неусетно след завръщането си от тренинга в Щатско се видях едни (доста) кръгли 93.5 кг (десетичната точка не е шега, кантарът вярно мери с точност 0.1 кг). Това беше много, даже за моите по-широки разбирания, и дрехи. Явно беше дошло време да се вземам в ръце. Да не говорим, че и не се чувствах особено комфортно, несдържайки даденото на Веси от години обещание да започвам ходене на фитнес. Веси междувременно така или иначе беше решила да ме мъчи с диети, та един фитнес отгоре щеше да направи не много по-мизерно и без това мизерното ми положение 🙂 .

След като взех тежкото решение, дойде време за "дизайн" на решението 🙂 . Т.е. да намеря къде и с кой. За късмет, точно до офиса се намира Спортен комплекс "Малееви". Фитнесът им си го рекламират така:

Една от най-големите фитнес зали в София е друга забележителност на спортния комплекс. Просторната зала е разположена на 400 кв. м. и е оборудвана с най-модерните уреди на американската компания Cybex. Четири пътеки за тичане, арк-трейнър и три колела задоволяват все по-големия интерес към аеробичните тренировки.

Аз, като един зает и мързелив човек, реших да не търся повече, а направо да отида там и да видя как стоят нещата. Понеже това спокойно може да се каже, че е първият фитнес в живота ми, ми трябваше и инструктор. И такъв се намери, още повече че Светльо излезе много голяма свежарка и човек, с който можеш да си говориш какво ли не, въпреки разликата в профилите и професиите. Аз съм техничар, той е спортист, но така или иначе намерихме и други теми за разговор освен тази за моите безбрежни сланини и мързел 🙂 .

На 29.01. беше първата тренировка. Тогава разбрах, че два пъти седмично няма да са ми достатъчни. По дяволите, времето и без това е кът! Но ща, не ща, трябваше да се заделят още 2.5 часа за трета тренировка. Всяка седмица. 7.5 часа, които няма да ги видя никога пак. Но как беше, целта оправдава средствата, нали?

Умишлено не исках да се тегля всеки ден. Едно, че организмът не започва да губи ей-така изведнъж, друго че не исках да се разочаровам твърде бързо. Ходих, мъчих се, оказвах се с дрехи, които не можех да сваля от пот. И така, седмица след седмица.

Първото "контролно теглене" беше след 3 седмици упорит труд. И по-специално хранене. Без сладко 🙁 . И без други работи. И най-вече без любимите тестени неща. А аз много си ги обичам тях, та те най-много ми липсват. Контролното теглене обаче ме обнадежди. От 93.5 бях паднал на 90.7. Почти три килограма, никак не беше зле. Наперих се един такъв, от гордост ходих поне половин ден като петел 🙂 .

Жалко обаче, че това не беше краят. И край май няма да има, просто в един момент ще реша, че фитнесът ще бъде само "за тонус". Защото лошото тук е, че спреш ли, промяната се отразява доста зле и в повечето случаи е възможно да качиш обратно не само това, което си свалил, а и мъничко отгоре. И като се знам какво съм прасе, при мене ще е сигурно "много отгоре". Но така или иначе все още съм далече от заветното тегло, затова не само не беше време за спиране на каквото и да е, ами си беше просто едно (първо!) контролно теглене.

След още няколко седмици, т.е. днес, реших да се претегля отново. Тези последните дни леко "прегрешавах" в диетата си. Принципно тази диета има "почивен ден" веднъж седмично, но аз си направих два непълни почивни дни, т.е. имах леки прегрешения, но все пак отделяне от диетата. Интересно е да правиш такива експерименти, за да видиш докъде можеш да стигнеш.

Днес второто контролно теглене показа 89.5 кг. Седем пълни седмици след промяната на хранителния режим и ходенето на фитнес. Резултатът е повече от окуражителен. Особено имайки впредвид факта, че колкото по-лесно сваляш, толкова по-лесно качваш след това. За по-малко от 2 месеца имам 4 кг разлика. Ясно е, че с времето тази тенденция ще намалее, но е важно знакът да се запази.

И ето, днес реших, че може да се похваля и тук 🙂 .

Статистически погледнато, вече мога да пробягам цели 3.75 км за 30 мин (вчера, за мое най-голямо изумление). Това може да е много малко за редовно спортуващ, но в началото аз лично бях полумъртъв след 1.2 км за 15 мин. И съм сигурен, че след време ще се подобри и този показател.

Треньорът помага много. Не само поради това, че равномерно тренираш групите от мускули. На мен лично Светльо ми действа и като стимул, понеже ме гледа и внимава какво правя, колко и как. Когато го няма (случи се веднъж) мързелът много бързо ме обзема и започва да ми се струва че това или онова вече не мога, "ох, колко се уморих, стига вече, ае да си ходим" и т.н. Какво да се прави, мързел!

Надявам се за в бъдеще да продължа с хвалбите в тази посока 🙂 . А не да започна да се оправдавам къде, как и защо не съм успял да приключа поредния проект с добър замисъл. Засега целта ми е заветните 85 кг. Когато ги стигна, ще реша искам ли още да се стягам, или засега стига. Но все още те са далече, така че ще видим!

Ех, а днес имаше парти в офиса. Колега почерпи за р.д., да е жив и здрав! А аз само тъжно гледах сладките…

Мъжко ще е!

Posted on 2/21/20082/21/2008 by Doncho

Това е положението. След 6 месеца чакане разбрахме, че и този път няма да имаме мома. Каквото – такова, важното е да е живо и здраво.

Имаме си и снимка на "оборудването", което категорично потвърждава това твърдение. Макар че понякога и в това стават грешки, засега се готвим и свикваме с идеята за двама сина.

Ангел го прие най-философски:

Е, поне няма да купуваме кукли!

Той като че ли започва със стандартните "грижи" с другия пол: вчера някакво момиченце го дръннало в детската градина и нашия човек ревнал. Анализът показал, че момичето е виновно (не че съм очаквал друго, Ангел засега е доста кротък), та накрая той си останал ревящ, а момата – наказана.

Интересното сега е, че бяхме готови с варианти за имена за женско. А сега трябва да мислим почти отначало :). Но, разбира се, това далеч не е най-важното. Най-важното е да се роди живо и здраво и майка му също да е жива и здрава след това.

Иначе вървим големи, очакванията са за 4+ кила бебе. Да видим!