doncho.net

Photosynth от Барселона

Posted on 4/19/20094/19/2009 by Doncho

Първо, Христос Воскресе на всички!

Докато кача албумът от краткия ни престой в Барселона миналия уикенд, ето ви един Photosynth, който направих на Palau Nacional de Mantjuic:

Искам да предупредя, че нещото изисква да е инсталиран Photosynth плъгин за вашия браузър, но ако го инсталирате, ще имате възможност да огледате (буквално) тази интересна сграда. А ако се завъртите и на photosynth.net, ще видите хиляди други такива интересни synths (не се сещам за читава нашенска дума).

“Възгледите на един учител за народното творчество”

Posted on 4/7/2009 by Doncho

На 02.04. бяхме на спектакъла на Камен Донев “Възгледите на един учител за народното творчество”. Спектакълът беше в претъпканата зала 1 на НДК.

Подходих към това събитие леко предубеден, особено след като разбрах, че става въпрос за “моноспектакът”. Някак ми се стурваше странно как един човек може да прави шоу в продължение на 2.5 часа и накрая да се чувстваш удовлетворен. Обаче само колко се лъжех…

Чисто по мъжки, преди постановката омрънках на Веси главата, че сме дали 35 лв на човек за билети. Определено ми се виждаха много пари. Но след представлението въобще не съжалявах – такова нещо просто трябва да се види.

Камен Донев и колегите му изнесоха невероятно шоу. Няма друга дума за този комедийно-танцувален спектакъл, от който най-накрая не ми се тръгваше! В продължение на някъде 150 минути се забавлявахме с един изключителен артист, танцьор и певец, който заедно с колегите си музиканти и танцьори буквално ни разбиха сърцата. Камен Донев показа как хорото е ключът и разрешението на всички битийни проблеми 🙂 . И верно – истина е 🙂 !

За спектакълът може да се каже, че е нещо като “социална злободневка, поднесена с народни танци”. Влизайки в ролята на провинциален учител, Камен Донев буквално ни изпя и изтанцува просташкото ежедневие, на което всеки ден сме свидетели. Подкрепен от (част от) невероятните музиканти и танцьори от националния фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”. С допълнителното участие и на следните големи:

Не знам дали всяко такова от тези представления ще е със същия звезден състав. Но тези конкретно ни напълниха душата.

Благодаря на Камен Донев за удоволствието. На Невчето, че ни купи билетите и на Веси, че успя да ме накара да го гледам 🙂 !

Горещо препоръчвам!

П.П. С немалка пловдивска гордост ( 🙂 ) научих, че спектакълът ”Възгледите на един учител” всъшност е на Пловдивския драматичен театър. Още веднъж – браво!

П.П.П. След спектакълът с Веси дружно решихме да ходим да танцуваме народни танци. Надявам се с помощта на Даниела (a.k.a. LeeAnn) и “Чанове” това да се случи и да започнем тези месеци.

Право на отговор: EasyPay

Posted on 4/2/2009 by Doncho

Днес получих официално мнение от EasyPay, породено от изложено ми мнение в материала “Дребно (или едро?) мошеничество?”.

Уважавам правото на отговор, особено когато той е цивилизован. Понеже отговорът не съдържа лична информация, публикувам го 1:1 тук (с малко мой коментар след това):

София,
2 Април, 2009

Здравейте,

Преди всичко, бихме искали да Ви благодарим, че използвате нашите системи за разплащания: ePay.bg, за електронни разплащания, и Easypay – за пощенски парични преводи. Винаги е улеснение да се комуникира с добре информирани клиенти, които познават в детайли услугите ни!

По отношение на отправените от Вас въпроси моля, имайте пред вид следното:

Системата от микросметки се предлага съвместно от пощенския оператор Easypay и от оператора на системата за ел. разплащания ePay.bg

Както Ви е известно, микросметката е изцяло електронно средство както за плащане, така и за получаване на пари чрез Интернет. Микросметката е текуща сметка по смисъла на Закона за пощенските услуги, чрез която се извършват безкасови и касови парични преводи от и към произволни лица чрез пощенската мрежата на Easypay в цялата страна. Това е изцяло Интернет базирана услуга и клиентите могат да превеждат, респ. получават пари, от една микросметка в друга, след като се регистрират в системата.

Микросметката може да бъде захранена в брой, на гише от пощенската мрежа на Easypay, за което клиентът дължи такса за нареждане на пощенски паричен превод, съгласно “Тарифа за таксите при извършване на парични преводи от / към текуща сметка – Микросметка на Изипей АД”. ЦКБ АД е част от пощенската мрежа на Easypay.

Забележете, това е такса за захранване на текуща сметка, а не е такса на Банката за банкова операция. Същата такса Вашият приятел би заплатил във всеки офис на организация – партньор, работеща с Easypay.

Тарифата за цените и таксите на услугите, предоставяни от Изипей АД, е съгласувана и одобрена от Комисията за Регулиране на съобщенията и се базира на принципа еднакви цени за еднакви услуги на територията на страната.

За справка, вижте тарифата на конкурентен оператор: http://www.bgpost.bg/Resources/FCK/File/ceni i otstypki/Parichni_prevodi_01012008.xls (Дончо: там цената е 12 лв, вместо 5 на EasyPay)

Освен това, Вие можете да разполагате с парите, постъпили по Вашата микросметка практически веднага, в момента на захранването, услуга, която малко оператори могат да предложат на клиентите си.

С уважение:
Екипът на Изипей АД

Аз на свой ред бих искал да благодаря на EasyPay за това, че са обърнали внимание и са ми отговорили официално. Не зная откъде са ми взели електронният адрес 🙂 . Но им благодаря за времето и усилията за официалното писмо.

Съгласен съм, че:

Парите, които ми преведат, са налични веднага. Можете да си ги използвате веднага след момента на плащането. Не знам дали и при внасяне от друга банка ще е така, но нямам основание да вярвам, че ще е различно;
Става въпрос не за банкова такса, а за такса на EasyPay. Не съм твърдял друго. Възмущението ми беше породено от факта, че дори когато преводът дефакто представлява внасяне на пари касово (защото сметката се оперира от ЦКБ), таксата пак е същата. Не мога да го приема;
БГПост взема много повече пари. Но не мисля, че “Български пощи” могат да бъдат каквато и да е уравниловка за каквото и да е. Много се промениха от соц-а, но и много имат да се променят още. Не е добре EasyPay да се “равнява” по техните услуги и да се успокоява, че те са по-зле от EasyPay. Малко неща може да са по-зле от услугите на “Български пощи”;
Таксите са налични официално на сайтът, проблемът ми беше, че не си бях направил труда да проверя. Може би ме е заблудила рекламата, че “микросметката е като всяка банкова сметка”. Може би е така, но когато аз оперирам с нея. Когато който и да е друг внася, таксите са си по тарифата. Без значение дали внася директно в банката, в която сметката е налична.

Пак казвам, надявам се това по-горе да се промени. Единственото изключение би могло да бъде ЦКБ, в чиито клонове внасянето трябва да е безплатно (или поне с минимална банкова такса). Съгласен съм, че в безброй многото клонове на EasyPay е нормално да има такси. Но не съм съгласен таксите да са същите във всеки клон на ЦКБ. Не че не може, просто не е честно!

Cruise – Палма де Майорка и “белята”

Posted on 4/1/2009 by Doncho

Предния път оставих нещата точно преди капитанския коктейл, на който всеки трябваше да е във ‘формално’ облекло.

И така, всеки навлякъл каквото там по-официално си е донесъл, се понесохме към ресторанта. Коктейл или не, факт беше че времето пак си беше разчетено като преди, т.е. пак имаше две смени и пак нашата беше първата. Вечерята беше в класическия стил (т.е. всичко перфектно). Изключението беше, че преди вечерята имаше нещо като коктейл (из всички барове раздаваха шампанско и други пиенета), и че по време на вечерята имаше торта, която беше поднесена с много церемонии и ръкопляскания към екипа, приготвящ храната (готвачи, баш майстори и т.н.).

След “галата”, както и след всяка вечеря, си посетихме театъра, където преди представлението капитанът представи целия екипаж. За пореден път ме впечатли познаването на езици: капитанът отправи поздрав на английски, френски, немски, италиански и испански. Имам чувството, че ако имаше руснаци на борда, щеше и на руски да говори. И не изглеждаше като да чете отнякъде, човекът си говореше свободно и непринудено. Съжалих, че от всички езици само английския ми е познат, иначе можеше да сравня съдържанието на обръщението и да се опитам да разбера дали говори наизустен текст, или наистина е непринуден. Не че щеше да има значение, като цяло си беше впечатляващо.

Следващият ден беше ред на Палма де Майорка. Корабът остана там цял ден и ни даде възможност да се шляем. Ние практично си купихме билети за туристическия автобус и имахме възможност да “минем” през целия град и повечето му забележителности. Като цяло Палма ми хареса, но мисля че не бих отишъл там на почивка. Твърде лудница ми се видя, дори сега, вън от сезона. Не знам какво би било, ако бяхме по време, когато всеки се е сетил, че иска да почива в Палма. Две неща най-много ме впечатлиха в Палма: крепостта над града и катедралата. И още нещо ме впечатли: в самата крепост имаше музей, в който беше изложен макет на Палма от миналото. Съдейки по формата на града според макета от музея, явно тук е бил открит първият McDonalds ресторант, някъде края на 15-ти век 🙂 . Или направилият макета е бил гладен…
На края на разходката из Палма пихме кафенце (кафенето, странно защо, Веси не го е включила в снимките 🙂 ), а след това се снимахме до огромните фигури в местни носии.

Прибирайки се на кораба се разбра, че през денят е станал изключително неприятен инцидент. Поради силното мъртво вълнение (и може би некадърно закрепване на кораба), предните две въжета са поддали и са се скъсали/измъкнали. Като резултат корабът е тръгнал да се отделя от дока, завличайки жълтата платформа, по която минават хора от/към кораба. Понеже не говорим за рибарска лодка, прасето буквално е изтръгнало платформата от брега, която на свой ред се е срутила във водата. На платформата е имало пасажер, който падайки във водата е загубил живота си. Видео от инцидента има тук (не знам как са успяли да го заснемат, но винаги се намира някой успял). Случката определено помрачи настроението като цяло. Тъпо е някак да умреш при подобни обстоятелства (сега следваха три параграфа философски глупости за смъртта, които изтрих). Факт е, че никой няма да върне човека на близките му.

Вечерта потеглихме за Барселона. А Барселона… тя определено заслужава специално внимание 🙂 .

Дребно (или едро?) мошеничество?

Posted on 3/27/2009 by Doncho

До днес в този блог едва ли сте могли да прочетете нещо лошо по повод услугите, които “Датамакс” ООД предоставя. До сега съм бил много доволен, както от е-подписите им, така и от ePay. Неоценима помощ и удобство, докато бях в Дания.

Днес обаче се случи нещо, което ме вбеси. Свързано е с Микросметките, които ePay предоставя на клиентите си. Ето какво се случи накратко.

Мой много близък приятел трябваше да сложи пари в моята Микросметка към ePay. Знаейки, че ЦКБ обслужва микросметките, той отиде в офисът на ЦКБ, където трябваше да преведе сумата. Разбира се, имаше я и опцията да направи превода от банковата си сметка към моята Микросметка, но (пак с цел удобство) той реши да се разкара, за да може да свършим по-бързо работата. Е, свършихме я, но с каква цена?

Ами с цената на… 5.83 лв такса. Нека да ви повторя пак: ЦКБ му взеха 5.83, за да може той да им даде 1500 лв. Когато разбрах, се вбесих ужасно!

Не ми е за 5-те лева. И на него не му е. Въпросът е от какъв зор ЦКБ, който е основен оператор на Изипей (и от там на иПей) взема 5 лв такса, за да приеме пари по Микросметка. Че не е “честно”, не е! Направо си е пладнешки обир, ако питате мен.

Също така вбесен, потърсих общите условия за работа с моята Микросметка. Там си пише, че внасяйки пари, дължиш такса според тарифата на Изипей. Е, тарифата им е просто невероятна, особено при гореспоменатият абсурд – когато се появиш на крака, за да свършиш работата уж по-добре!

Приемам изцяло вината, че дадох на моя човек лош съвет, т.е. че го заблудих, че на място може да се свърши по-добра работа. Дължа му 5 лв!

Не мога да простя обаче мутро-мошеническата тарифа, според която внасяне на 1500 лв в една банка ще ти струва почти 6 лв. Пак според същата, внасянето на 5000 лв ще ти струва… 14 лв! Въобще абсурди отвсякъде!

Easypay трябва да променят начинът, по който работят с ЦКБ. И съответно – тарифата си. Давам си време до края на годината. Ако към края на годината нещата не се променят, ще се откажа от услугите им и ще закрия микросметката си. С мошеници не желая да работя. А до тогава ще имам едно наум!

Blogoмил на избори

Posted on 3/20/20093/20/2009 by Doncho

Познавам Б(л)огомил отдавна. Повече задочно. И аз като Пейо харесвам ентусиазмът му и начина, по който подхожда към проблемите.

Пак при Пейо научих, че реализацията на идеята му да се кандидатира за изборите (и двата вида) има нужда от помощ при реализацията. Ще се кандидатира заедно със Зелените.

Аз ще гласувам за коалицията СДС/ДСБ. Дори (мухо)Бойко да влезе и той в нея. Ясно е, че дясно управление без коалиция няма да стане (то в момента май никакво управление без коалиция няма да стане), така че дори ГЕРБ да се коалират със СДС, ще преглътна. В името на това Мутродоган и всякакви червени и кафяви барети да са вън от управлението.

Най-вероятно няма да гласувам за Зелените, но бих искал да дам подписът си в подкрепа на тяхната кандидатура. Формите ще намерите в блогът на Богомил. Който чете този блог и е около мен телом, може да ме потърси до 10.04.2009, ако иска да подпише тези форми (аз вече си ги отпечатих и подписах, има още място и за други подписи). На 10.04. ще изпратя формите, надявайки се всичко да е ОК и подписите да бъдат зачетени.

В това отношение Пейо е ентусиаст, че може и да успее да накара ЦИК да приеме електронно подписани документи. Аз съм твърдо песимист – не вярвам в каквато и да е гъвкавост. Ще повярвам, когато гласуването може да бъде електронно. Преди това предпочитам hard copy, за да съм сигурен.

IE8 RTM

Posted on 3/19/20093/19/2009 by Doncho

Интересен ден е днес. Internet Explorer 8 е готов. Всеки може да го свали веднага от неговата официална страница.

Като казах всеки… излъгах. Ако сте с Windows 7 Beta, ще трябва да почакате. Версия за Windows 7 beta обещават да има, но по-късно и доставена през Windows Update.

Подхождам със смесени чувства засега. IE8 определено е качествен скок. Според мен разликите са повече дори отколкото бяха между 7ма и 6та версия. Но тепърва хората ще кажат успех ли ще бъде ИЕ8 или не.

Редица проучвания сочат IE8 наравно с Firefox 3 откъм средна производителност. Някои фаворизират IE, други – FF. Но едно е ясно, IE8 определено е скок в производителността, а предвид колко много бизнес приложения разчитат на IE, като цяло тази версия ще подобри значително опитът на хората, ползващи IE.

Яд ме е, че не мога да инвестирам достатъчно време в разучаването на IE8 add-on модела. Казват, че бих читав. Но като няма време – няма.

Засега оставам да чакам с нетърпение обещания update към IE8 RTM за потребителите на Windows 7. След това – ще видим, ще пишем и т.н.

Ски’09

Posted on 3/6/2009 by Doncho

Тази година спокойно може да се каже, че е годината на ските. Януари бяхме на ски. С Ангел. От детската му градина организираха лагер за децата, но и родителите бяха добре дошли. И ние с Веси решихме да се възползваме от офертата и да покараме малко ски. Още повече, че учителките си поемаха децата и си ги гледаха те. Ние имахме луксът да се занимаваме само със себе си. Бебето зарязахме в София под вещите грижи на баба Желязка.

Настаняването беше в х-л “Дивите петли” в местността Гюлечица. Соц хотел, но ремонтиран, топъл и сравнително запазен. На около 5 км от Мальовица.

Първият ден бях изключително скептичен дали въобще ще успея да си върна поне малко от това, което можех. Още повече ,че времето хич не беше хубаво. Снегът се топеше, топеше се и желанието ми да влизам в ски обувки. Този първи ден (всъщност само следобеда, защото преди обед пътувахме) въобще не се осмелих да вземам ски и учител. Веси хич не и хареса, но не можеше да прави кой-знае какво. Понеже аз не исках да карам, тя също не взе ски и само се поразходихме. Отидохме го “горната” писта, която беше доста по-голяма от другите, но пък беше и трудно достъпна – няма път, единственият начин е с лифта до горния край на черната писта и от там – по гъз. Не много добра переспектива.

Вторият ден обаче беше друга работа, Ставаше за каране. И аз нахлузих обувките и ските и с помощта на един учител започнах да си припомням забравената стойка. Направи ми впечатление, че пичът не ме учи въобще как се пада (да, ски обучението започва с майсторлъка да падаш, защото ако падаш неправилно, може да ти е за последно). Но той въобще заобиколи това и направо започна с ралото.

Аз се показах добър ученик, напреднах сравнително бързо и след 40 мин той ме качи на влека. На най-лесния разбира се. Показа ми още това-онова и то времето му свърши. Разделихме се с уговорката, че ще практикувам, а след ден-два ще продължим. Допълнително практикуване така и не се случи, аз реших че ще усъвършенствам спускането “на рало”, докато ми омръзне и докато го овладея много добре. Което за тези дни така и не се случи.

Сам, аз започнах като един опитен скиор да се пускам по пистата. С влека догоре, след това рало до долу. И пак. И пак… и така до обяда, когато с Веси отидохме да починем и да ядем. Децата отдавна си бяха тръгнали, тях в 12:30 го прибираха към хотела, за да обядват и да почиват. Ние обаче бяхме решили след обяда да издрапаме до другата писта.

На другата писта нещата бяха по-добре, макар и да отбелязах първите падания и съотвено малко изплют и/или изяден сняг. Но пистата беше по-дълга, по-удобна за каране. И за жалост, на 10 минути бъхтена пеша, в ски обувки, със ските на рамо. Което поне за мен реши нещата веднъж завинаги – така и не стъпих на тази писта повече. Веси обаче посети пистата още 2 пъти. Тя е значително по-опитна от мен, затова следващите пъти тя вземаше влека, който я караше до самото начало на пистата (там пистата е много тъмно червена), след това тя слизаше до нормалната, синьо-зелена писта, и там си караше. Аз не мога така, тъмно червеното го слизам много трудно, без ски (аз и без ски си падам доста добре на заснежена, тъмно червена писта).

Останалите два дни беше направо идеално. Заваля сняг, натрупа, пистата стана значително по-добре. Аз продължих да си усъвършенствам ралото, последния ден бях преодолял повечето колебания, т.е. бях станал опасен за себе си и за околните 🙂 . Но нищо по-сериозно не се случи, и с това ски-лагерът приключи.

Около месец след това, на рожденния ден на Мария бяхме за 2 дни на станцията на БДЖ на Студенец. Оказа се, че на еко хотел “Здравец” са направили зеленичка писта, около 400-500 метра, на която един ден се радвахме много. Точно беше навалял многото сняг и аз, Веси, Ивон и Бойко използвахме момента да покараме ски. Четири часа не слязох от ските. Мислех си, че синият участък на пистата ще е проблем, но се оказа че е направо идеален за мен. Единствено в началото имах проблем, защото едната ска започна всеки път да се откача точно по средата на пистата (единият път доста красиво си пресуках кракът, но нищо фатално, само малко болка). След като вбесен докуцах до гардеробът, хората там провериха автоматите, извиниха се и този път ги регулираха правилно. След което нямах никакви грижи до края на деня. Определено ми се ще да се върнем да караме на тази писта, но май ще е другата година, защото снегът на хижа “Здравец” не е много траен, особено март месец. Но ще видим.

Като цяло, годината беше много успешна за ски уменията ми. Не само си върнах ниво “мега-начинаещ” от предишните години, но и вече спокойно мога да се пиша само “начинаещ” 🙂 . И което е най-доброто, започна да ме кефи да карам, т.е. има светлина в тунела. Току-виж след година-две започна сам да търся това забавление, а не да разчитам само на Веси, както е до сега.

Ако всичко е ОК, догодина може да отидем до Австрия. Ако намерим с кой. И ако децата и финансите позволят 🙂 .

Cruise – началото

Posted on 3/5/20093/7/2009 by Doncho

Един ден Веси спомена, че говорила с Тянко за круиз. Седем дни по море, 1-8 март. Италия – Тунис – Испания – Италия. Тръгване и пристигане в Геноа. Не ни отне дълго, за да решим че парите си струват. След това трябваше само да чакаме и да се надяваме децата да са здрави.

Е, и това дойде, и децата бяха достатъчно здрави, за да можем да ги оставим на баба им. След почти 17 часа с кола (София – Геноа) положихме морни кокали в един хотел в центъра на Геноа, който наехме ама съвсем в последния момент. Може би другият път трябва да планираме по-добре пътуването си, а може би трябва да направим застраховка, която да не налага калкулирането на допълнителни часове за “риск”. Така или иначе застраховката ще е по-малко от €75 за една вмирисана на пепелник стая, която центърът на Геноа ни предложи за вечерта.

На другия ден пътуването започна. Очаквахме кораб, подобен на круизните, на които бяхме свикнали в Дания. Но останахме приятно изненадани. MSC Fantasia не е просто обикновен круизен кораб. Това чудовище има 16 етажа, достъпни за пътниците. И така, като го гледам, още поне 5 сервизни. Нашата кабина беше на етаж 12, втория жилищен, гледано отгоре. Кабината е с размер на нормална хотелска стая, голямо легло и нелоша тераска. От тераската се виждат редовете спасителни лодки (7 етажа под нас). И понеже сме близо до носът на кораба, когато се движи се вижда как разбива вълните.

Отначало очакванията бяха за вътрешна каюта, без тераса или прозорец. Но определено може да се каже, че имахме късмет – терасата внася съвсем друго усещане в сравнение с това да си затворен между 6 стени (както бяхме в датските круизни кораби).

Едно от нещата, които ме издразни още от самото начало, беше отчайващата липса на качествен и достъпен Интернет. Крайно време е правото на достъп до Интернет да е сред най-важните човешки права! А не да трябва да плащаш €25 за 1 час достъп, и да те мерят на всяка започната минута. Реших да използвам каквото мога през телефона, а когато не съм в европейска мрежа, ща-не ща да си купя.

Друго, но значително по-малко дразнещо нещо е т.нар. “дрес код”, който капитанът определял всеки ден. Наистина, на ежедневните брошурки пише какъв да е дрес-кодът, но аз съм дошъл на почивка и не го разбирам тези “формален, неформален” снобарийщини. Как не съм се изпънал в костюм с вратовръзка (това е неформалният, т.е. по-разпуснатия код, иначе формалният е с фрак и папионка). Идиотщини от едно друго време, imho. Като гледам хората около мен, и те нямат никакво желание да се изтупват в костюми и вратовръзки, само за да отидат да вечерят. Ние се шегувахме първия ден, че като ни видят и ще ни кажат “А за вас има отворен McDonalds в мазето на кораба”, ама и това не се случи – сервират си хората 🙂 . Чудя се, на кой мухлясъл мозък все още му пука за тоя дрес-код, та така старателно да го посочват всеки ден. (Надявам се) Вече не сме в Титаник…

Като изключим това дребно промрънкване, изкарваме си супер. Сега е трети ден от круизът, в момента корабът е на док в Тунис. Вчера бяхме в Палермо, онзи ден – в Неапол. В Палермо беше мега-цигания, имам чувството че тези хора пазят чисто само в катедралите си. Мизерия, боклуци. Ако си мислете, че София е мръсна, елате в Палермо! Ще останете (приятно) изненадани, аз до скоро си мислех, че няма по-зле от нас 🙂 . В Палермо си спретнахме собствен “такси-гид”, който срещу €100 за 3 часа ни разходи четиримата, за да видим всички боклуци отблизо 🙂 .

Предния ден, в Неапол, си бяхме купили една екскурзийка до остров Капри. Още в началото на екскурзията останахме с поуката “не сядай отпред в скоростен кораб”. Петдесет минути яко клатене (общо взето като във виенско колело) и бяхме почти “готови” да викаме всичкото боа наоколо. Слава Богу, изтраяхме, но слязохме порядъчно зелени на брега на Капри. Освен това сюрреалистично преживяване, екскурзията включваше още посещение на вила “Сан Микеле” (не знам дали правилно го пиша на български, на английски е “San Michele”). В тази вила е живял някога комай единственият местен “възрожденец”, който на всичкото отгоре е бил швед. Но местните си го почитат и много се гордеят с него. Името му е Аксел Мунте (Axel Munthe). Човекът е написал книга за острова, която се е оказал мега-бестселър (не само за времето си). Публикувана е 1929 още, преведена е на над 50 езика. Трябва да си я крадна отнякъде, за да я прочета. “The Story of San Michele”. Пише, че била смесица от философски размисли за живота и смъртта, медицинска етика, права на животните. Май няма да я прочета, все пак 🙂 .

Вилата иначе е доста красива, надявам се скоро да публикувам снимките, които направихме там. Самият остров също е красив, представлява туристическа атракция, но е доста настрани от това, което аз разбирам под “място, на което да си почина”. Класическа италианска лудница, тесни улици… абе не е добре. Но като за еднодневна екскурзия – става!

След вилата имахме възможност да се поразходим из центъра на селището. Пак нищо особено, лудница и ремонтни дейности (сезонът вече започва по тези ширини и хората кърпят). Повечето магазинчета се ремонтират все още, но имаше и отворени. Цените – нищо особено, като в нашите курорти Бетонен бряг, или Строителни пясъци. Зеленина и палми обаче имаше.

Мога спокойно да кажа, че засега си почивам добре. Не е точно моя тип ваканция (да кисна с компания и да пийваме дженти и да имам мрежа когато си искам), но става. Дано продължи поне така, ако не и по-добре. Следващия път ще си предвидя предварително €150 за интернет за 7 дни… срамота!

Сега, докато пиша тези редове, Веси, Тянко и Цонка кръстосват из Тунис. Аз категорично отказах да слизам на брега. След “цветето на Арабия” Дубай ми стигат арабски изживявания. След като Дубай е цветето, не мисля че си струва да се навирам из лукът, или краставиците, или може би грахът на Арабия, която Тунис сигурно представлява. Циганията си я виждам и от тук: една цветна сюрия в златно и червено свирят някакви маанета на брега и чужденците им се радват 😉 . Интересно що не им се радват така, когато го правят в Берлин, например?

Надявам се скоро жената и приятелите да се приберат, че нещо почва да ми стърже. От ядене поне човек не може да се оплаче. Това му е “инклузива” на билетите – яденето. Стига човек да си пада по яденето, може да яде до пръсване. За жалост, пиенето е много ексклузив (40 cl draft beer за €5), а това мен лично повече ме притесняваше в началото. Сега вече не ме притеснява толкова, въпрос на свикване с мисълта е 🙂 .

Довечера ще е изчекването, наречено “капитански коктейл във формален дрес код”. Да видим дали официални панталон и риза (без вратовръзка, съжалявам, направете МакДоналдс за мен, ако имате проблем с това). Аз за 18 месеца на работа вратовръзка съм слагал веднъж, те тук на почивката ми ще ме карат да нося.

Ще пиша… сигурно ще е интересно!

Отвлечени

Posted on 1/27/20091/27/2009 by Doncho

Слушам аз тази вечер воплите на журналята за отвличането на автобуса. Щеше да е страшно, ако не беше смешно. Тези, които са гледали как арестуваха “опасния похитител” със сигурност са се смяли с глас. За останалите преразказвам видяното по телевизията:

Похитителят слезе, носейки малка раничка. Остави раничката до кофа с боклук. Спокойно отвя единия край на якето си, извади оръжие. Остави го на земята. След това отвя другия край на сюртука си, извади и от там патлак. Остави го на земята.

След малко две ченгета дойдоха и свойски го заговориха. Представям си диалога:

– А бомбата? Де е бомбата?
– Абе, нямам бомба, бъзикнах ги. Майтап да става.
– Ама как няма бомба бе? Трима колеги с памперси са заради тебе. Твойта !@$#@!@#$!@#$!

След това го хванаха за ръцете и двамата. С много труд го накараха да легне на земята и го закопчаха.

БРАВО! Ръкопляскания! Завеса!

Междувременно, пак по бТВ, говори др. Бойко Ганчевски, бивш директор на Института на МВР. Наговори куп МВРейски глупости, включително колко геройски навремето се справили с отвличането на някакъв самолет, “похитителят само успя да отреже наполовина главата на едната стюардеса”. Явно нищо в МВР не се е променило от тогава, вкл. и арогантността и безхаберието.

Другарят Ганчевски обаче завърши с вещата препоръка, че МВР трябва да следи форумите за подобни противообществени прояви или подстрекателства. Ето, дори и пенсионираните (и очевидно леко изкукуригали другари) от МВР даже знаят: “Интернетя” трябва да се следи. Изкъсо!

Хората от автобусът днес със сигурност бяха отвлечени. Но отвличането, на което са потърпевши другарите от вътрешно е много по-тежко. За тях май повече важи поговорката “чукча писател, чукча не читател”. Който не го разбира, да го тълкува как ще 🙂 .

Не знам за вас, но аз днес искрено се забавлявах от разочарованието, които буквално струеше от всеки журналист, ангажиран с новините за кризата. Много им се искаше нещо да гръмне. Или някой да умре. Ей така, за повечко привкус и драматизъм. Но… уви! Разочарованието им нямаше граници.

А ако ме запитате сериозно какво мисля за похитителят? Пичът трябва да гние. Независимо в клиника или в затвор. Но знаейки как стоят нещата, вероятно Атила ще бъде отново сред нас – само по-популярен 🙂 .