Танци и телефон

Танци и телефон

Тази вечер беше концерта, за който цялата група начинаещи тръпнехме как ще мине, какво ще стане и т.н. “Радини вълнения”.

Е, мина. Не беше толкова страшно, като цяло бяхме добре! Определено ни чака много още работа, но засега в мен удоволствието от клуба само се покачва.

Други документални снимки нямам, освен тази на Веси, след като се върнахме. Нямаме още “форма”, но някой ден може и това да стане.

Останалата част от деня за мен беше повече от добре. Мисля, че най-накрая се преборих с неприятния бъг на Google Galaxy Nexus телефона. Остава само да се уверя, че наистина всичко е наред, и този проблем ще остане в миналото.

Като изключим бъга, телефонът е невероятно добро устройство. Особено като му сложи човек custom ROM, а не този, който си идва с него.

Samsung Galaxy Nexus: the radio crash bug resolution

Samsung Galaxy Nexus: the radio crash bug resolution

Android Open Kang Project
Android Open Kang Project

Two days ago I wrote about my struggle with the first, very serious and very annoying Android Ice Cream Sandwich bug, which causes the phone radio to crash, resulting into behavior like the phone is in Airplane mode and fixable only by phone reboot.

Today I’ve some developments to report:

Switching off 3G mode

When I switched off the 3G, the ill behavior changed dramatically! The phone radio never hung, causing Airplane Mode-like behavior. Instead, the phone started rebooting! With approximately the same frequency, the phone was crashing and causing sudden reboots. I can’t really weight which behavior is “better” in this case: to have the phone rebooting itself, or to have crashing radio. I left it in “crashing” mode, because after I removed the SIM card PIN, at least I was always reachable (when it reboots, usually it restarts OK).

Update to 4.0.3!

In the Google thread about issue 22503, today I found extremely useful comment! The comment suggests that the issue is not seen on 4.0.2! So far I was forgetting to check if there are any updates to the OS. My crashing phone was with Android 4.0.1, i.e. vulnerable to the problem. The commenter stated that after 4.0.2, the issue did not show anymore.

I immediately asked for help how to locate the official update, but alas… it seems my phone is not in the phones, which is being updated by Google (or at the moment). I’ve no idea how this happen, but I was on my own for this one.

That’s when I decided to turn to the good, old xda-developers.com forum!

After some reading there, I’ve got to the conclusion that the only chance to try resolving the issue is to install custom ROM, which is based on 4.0.2 or 4.0.3. After some more reading, I decided to put Android Open Kang Project, a ROM, which has excellent feedback so far and looks like it’s “alive and developing”.

Once the decision was made, I had to get the tools for updating. In the forum, there’s already plenty of useful Google Galaxy Nexus information about rooting the phone. I had to use the following resources in order to do the job:

It took me about hour, hour and a half from start to end. The whole thing was 5-6 hours ago, no sudden restart of cell hang so far. The phone is cold, no battery overheat and the battery discharge rate looks times better than before.

I hope this is the end of the saga, but if there’s more on this topic, you’ll most probably read about it here.

LAN през електрическата мрежа

LAN през електрическата мрежа

От известно време мисля да свържа електрониката около телевизора със сървъра, като използвам LAN, но през електрическата мрежа, а не с отделен кабел (Веси мрази всякакви кабели, а и на мен не ми се ще да опъвам кабел през цялата къща). Понеже Wireless-а около телевизора е слаб реших, че подобна инсталация ще работи по-добре (сега понякога дори губи wireless сигнала, какво да се прави, долу в ниското е сложено).

Стандартът (май от известно време е стандарт) се нарича “Home Plug”. Звучи малко като заглавие на лош порно филм, но всъщност има даже алианс на производители, които поддръжат протоколите за обмен. Решението по този стандарт прилича на зарядно за батерии, но всъщност има куплунг за мрежов кабел. Ръчвате едното в контакта, свързвате  мрежовия кабел. Ръчвате другото в контакта, свързвате и другия мрежов кабел. И така имате все едно един switch, чиито портове за “разхвърляни” по контактите в къщата ви.

От търсенето, което направих, изскочи D-Link Powerline 200M HomeplugAV Starter Kit, предлаган от Pro-BG. Понеже никой от хората покрай мен нямаше опит, който да сподели реших, че аз ще съм първия, който ще го пробва.

Днес ми доставиха кутийчето и като се прибрах от работа го инсталирах. Не директно на TV устройството, защото исках първо да премеря скоростта (така и не ми остана време да го инсталирам на самото устройство, но нали и утре трябва да се прави нещо).

От единия до другия контакт имам някъде около (по много груба оценка) 50м кабел. За съжаление, има доста шумящи непрекъснато устройства в мрежата, така че устройствата не успяват да стигнат повече от 1.2MB/sec, но за сметка на това ги държат стабилно. Това е около 10% от максимално допустимата скорост, но не мога да си представя при какви условия ще постигнат максималноr допустимата скорост от 100Мбит. Тези устройства се влияят силно от работещите в къщата уреди, а по време на пробата доста уреди работеха. Още повече, че дори при “спокойна зимна вечер”, четирите климатика пак си бръмчат, т.е. смущения в мрежата ще има.

Въпреки ниската скорост обаче, трафикът беше “стабилен”, т.е. нямаше пикове “нагоре-надолу”, както понякога се получава с безжичния. Мисля, че като цяло решението ще свърши работа, но за съжаление пак няма да може да се гледа Bluray директно от сървъра. Както и да го смятам, при под 2MB/sec ще накъсва сериозно. Но нищо не пречи да се пробва, разбира се. Но това, типично по Димитровски, го оставих за утре :).

Nintendoвски неволи

Nintendoвски неволи

Счупеното Nintendo DS
Счупеното Nintendo DS

Днес едно тръгнало да се чупи нещо се дочупи окончателно. Двойката “Мама и Ангел” бяха успели преди повече от 5-6 месеца да видят сметката на една от пантите на Nintendo DS-а на Ангел, та той беше взел моя, а “великодушно” беше дал този на Мартин.

Марти, въпреки няколкото изпускания, успя да изкара с така счупените панти повече от три месеца, но днес се изсипал с тях от стола на земята и те съответно се дочупили.

Преди време бях проверил за резервни части и бях поръчал комплект капаци. Оказа се обаче, че капаците нямат т.нар. “fuse” (панти?), та днес поръчах и панти (тия или тия, надявам се поне едни да станат)! Заедно с пантите се наложи и поръчка на специалните отверки, с които се развиват винтовете на конзолата. Така и така поръчвах, взех и комплект от 5 пръчици за конзолките, че моите хора успяха да загубят всичко и сега имат само една (за две игри!)

Надявам се, като пристигнат всичките неща, отново да злоупотребя с търпението на приятелите от Магитон Сервиз и да им отнеса частите, заедно с Нинтендото, за поправка. Смяната на капаците не е шега работа, така че ме е страх да го правя аз: свързано е с отлепяне/залепяне на дисплеите (двойнозалепящите са в комплекта), с разпарчосване на цялата конзола, както и след това със сглобяването и, при това без да остават излишни части! А в това аз не съм особено добър, но за сметка на това пичовете от Магитон са!

За съжаление, докато пристигнат частите, ще минат около 20-25 дни. След това поне седмица-две, докато се оправи конзолката… абе ако отнеме по-малко от два месеца, преди да имам работеща конзола пак, ще го считам като голям успех.

От известно време си мисля какво да правя. Инвестирали сме доста мерак, усилия и пари в тези две конзолки: една игра е близо 60-80 лв, а Ангел и Мартин за толкова време са събрали над 20 (Ангел има Нинтендо от тригодишен). Не върви ей-така да ги отсвириш, още повече че нови игри все още излизат и си работят на конзолката, нищо че е модел от повече от 7 години. Така че ще ремонтираме, ще купуваме по-новите модели и така… тръгнали сме по този път и ще го караме, докато спрат да им бъдат интересни (сигурно и след 10 години ще играят… ако докарат игрите до тогава).

Спомям си, когато Ангел беше на четири, така се беше ядосал на една игра, че беше “ухапал” конзолата. Така я беше ухапал, че беше счупил горния дисплей, и той беше почернял. Изпратих Нинтендото до Швеция за ремонт (струваше колкото половин конзола ремонта), те пък на връщане ми я изгубиха по пощата. След което, като им писах, че не съм я получил, ми пратиха чисто новичка. И тази чисто новичка сега е счупената сега.

Втората конзола взех, за да можем да играем с Ангел multiplayer игри. Много е яко, и доста бяхме задобряли, но след това на мен ми писна. Сега двамата с Мартин играят зверски, Марти въпреки че е мъниче още, започва да дава сериозен отпор на брат си в доста игри, макар че Ангел (разбира се) може буквално да го смачка. Но с времето това ще се промени навярно.

Засега обаче, щат не щат, ще се оправят с една конзола!

The first quite serious Galaxy Nexus bug

The first quite serious Galaxy Nexus bug

Samsung Galaxy Nexus (cc-by-sa) Sham HardyIt’s my 3rd week (or 4th? It doesn’t matter!) with the Samsung Galaxy Nexus phone.

Since few days it started to show pretty weird problem: suddenly it starts reporting that Airplane mode is on and I can’t make any call. If I press and hold power, the menu there says the airplane mode is on. If I click to switch it off, it grays out and nothing happens. At the same time, in Settings the Airplane checkbox is not checked. Pretty weird and very annoying problem, solvable only with reboot of the phone. The worst thing is that you can’t know when the problem will popup, so you may end up without coverage for hours, until you see that your phone is off again (already happened to me!). The issue is also discussed in Radio randomly goes off and [Q]Airplane mode keeps turning itself on and won’t turn off threads at XDA Developers forum.

Today I got sick and stopped uninstalling applications, but started the research. Pretty quick I came to the fact that the issue is also discussed in Radio randomly goes off and [Q]Airplane mode keeps turning itself on and won’t turn off threads at XDA Developers forum. Which led me to the thread at Google, which looks like acceptance of this as an official bug. The priority of the bug is “Medium”, which simply means that… well it means that it won’t be fixed anytime soon. I doubt Google guys are out of bug with high and critical severity, so they can fix that Medium one 🙁 .

I’m pissed :(! Let’s see what will happen, but I’m not very optimistic!

08.01.2012: Бедствия

08.01.2012: Бедствия

В Чепеларе: бедствие и туристите напускат. В София: половината град без вода (deja vu, но от лятно време). По другите планински курорти е същата история – проблеми навсякъде. Не знам дали може да се идентифицира човешка вина тук: стихията си беше сериозна, а срещу двуметров сняг, колкото и да си подготвен, все нещо ще се обърка. Ярък пример за това е, че и перфектните австрийци имат подобни проблеми по ски курортите си. Проблеми, не много по-различни от нашите. Затова – търпение, спокойствие и силна храна.

Като по чудо, този уикенд нито водата спря на село, нито тока. Струва си да се отбележи, особено предвид честите проблеми в това отношение при нас. Ако нещо беше станало, при толкова много сняг щеше да е “интересно”. Особено комбинирано с болния Мартин. Според мен не е лоша идея да си инсталирам една камина в хола, за да може поне една (голяма) стая да е топла, ако случайно спре електричеството за по-дълго време. А и камината дава невероятен уют, само да намерим място за нея. Пелетните камини са хем уютни, хем удобни, хем топлят много. За тази година едва ли, но догодина… като нищо!

Денят иначе беше прекрасен: скучен до полуда, 12 часа Eve Online, пълен кеф. Веси изведе децата “да дишат чист въздух”. Аз само няколко пъти станах от дивана: да похапна, да си сипя винце (в късния следобед), и да посвърша това-онова.

Следващата седмица мисля, че Веси ще бъде известно време в болнични. Мартин не върви добре, очаквахме подобрение, но в крайна сметка изглежда, че ще се проточи. Утре сме на лекар, дано да е малкия дявол.

07.01.2012: Много сняг, температура и някои други работи

07.01.2012: Много сняг, температура и някои други работи

Днес имахме велики планове, които включваха пътуване до Пловдив, Ивановден при скъп за нас човек, виждане с приятели там и каквото още остане за това време.

Вместо това, снощи Мартин удари 38.2 температура, имахме сравнително тежка нощ (реши да се “пресели” при нас още в 03:00), и на сутринта беше с 39.2. При тези обстоятелства за пътуване до Пловдив и дума не можеше да става. Затова още сутринта се обадихме да уведомим Иван и планирахме цял ден вкъщи.

Времето навън беше… разкош! Разкош! Цяла нощ валя, натрупа поне 20-25 см. Като по чудо електричеството ни още се държи (пу-пу-пу, че ако спре, трябва да се спасяваме само след 8 часа). В Лозен обикновено електричеството е много лабилно в такива ситуации, но засега – евала!

Веси ни награди с палачинки сутринта! Ако не трябваше да се пазя, сигурно бих изял много, но нали уж внимавам, та изядох “само” три :).

През деня се разбра, че благодарение на приятел от САЩ (и на благословия от Веси, разбира се) май ще се уредя най-неочаквано с едни Canon EF 70-200mm f/4L USM Telephoto Zoom Lens. Добра цена, практически нови лещи, проверени от приятел! Може би най-добрия за мен вариант. Вече ги чакам с нетърпение 🙂 !

Денят беше изпълнен с боледуването на Марти, гушкането в мен (следобеда заспа най-неочаквано в скута ми, но беше толкова скапан, че без проблем го пренесох в леглото му), игра на Eve Online, оправяне на купчина други онлайн неща, и следене на обстановката в страната. Оказва се, че не е било лесно на хората по пътищата днес, като гледам как все още прехвърча сняг, и утре сигурно ще е драматично. Други приятели снимат, че били блокирани някъде, да видим с това тяхно BMW как ще издрапат. Успех и на тях утре, сигурно ще е интересно, дано да е благополучно!

Днес, покрай един от референтните ми сайтове за Eve-Online, се наложи да пусна пак Firefox. По някаква странна причина Хромищата не го рендират добре този сайт (то е ясна каква е причината, сайта не е тестван добре под Хром), но FFox се справя отлично. Покрай това пускане на Firefox забелязах, че върви доста пъргаво и читаво под MacOS. Мисля, че ще го пробвам няколко дни, и ако не се изложи много, може под MacOS да започна да го използвам вместо Хром.

Надвечер малките станаха направо нетърпими. Четох днес в КАПИТАЛ една статия за закона за домашното насилие, но явно лично аз съм много далече от това. При мен нещата са прости: говоря веднъж, говоря втори път, но като не разберат от дума 2-3 пъти, един-два отрезвяващи шамара много бързо може да реши нещата в правилната посока. Чакам с нетърпение да видя до къде ще стигнат нашите чукундури.

През деня получих интересна покана за протест. Еко-организациите ще протестират на 11.01.2012 пред парламента срещу закон, който се променя поради открит натиск, от страна на частна (и мутренска) фирма. Не разбирам добре проблема, срещу който се протестира. Освен това съм пристрастен съм към ските и определено смятам, че повече съоръжения около София само биха подобрили нещата. Да, ще има и последствия върху природата, но няма как и едното, и другото, нали? Затова мисля, че ще пасувам за този протест. А и като знам, че протестът със сигурност ще се радикализира (а аз тези радикали ги наричам “еко-талибани” и никак не ги уважавам!), ентусиазмът ми съвсем се изпарява.

Докато пиша това, приятелите сигурно празнуват. Да е жив и здрав Кума Иван, както и всички приятели и приятелки. Да си носите името с чест, здраве, да ви носи много успехи! Наздраве!

Танци

Танци

Вън вали невероятно пухкав сняг. Утре Лозен ще прилича или на приказка, или на снежен ад. А може би и на двете. Аз стоя в спалнята, чакам Веси да си догледа “Секса и града” и да дойде да видим как стоят нещата със секса и селото, и докато чакам си мисля за едни отдавна отминали времена (които нямат нищо общо със секса!).

Преди около 30 години един много уплашен второкласник правеше първите си стъпки на сцената с детския състав на ансамбъл “Тракия”. Беше започнал с танците в групата за начинаещи в средата на първи клас и около година след това вече танцуваше с групата по новогодишни и други светли празници, които тогавашните времена имаха. Само след няколко излизания на сцената вече се чувстваше врял и кипял и спря да се притеснява “как ще мине”. Започна повече да се забавлява от факта, че публиката страшно харесваше малките танцьори. Малко по-малко от две години след това този (вече) третокласник завинаги остави тази кариера, заради много неприятна болест, която въпреки че премина, предаде (поне в неговите очи) доверието на приятелите от клуба. И той така и не се върна, може би за хубаво.

Скоро ще излизаме на сцена. С клуб “Светлина”. Тази вечер беше първата обща репетиция, на напреднали и начинаещи (ясно е кои сме ние, щом танцуваме от три месеца). Малко странно е усещането за предстояща сцена, след толкова много години. И като че ли репетициите ми идват малко малко къси. Едно от нещата, които помня като днес е колко дълги тогава ми се виждаха репетициите и как с нетърпение чаках я “дунавското”, я “свищовското”, с което хореографите предпочитаха да приключим.

Сега ми се виждат къси, особено пред факта, че има сценична изява. А може би е просто предварителна сценична треска, знам ли?

Не че има особено значение: публиката ще ни хареса със сигурност, защото е непретенциозна и искрена. Малко хора ще търсят грешки, повечето (надявам се) ще са дошли да се забавляват.

Но въпреки това едно такова чувство ме яде… странно някакси.

Времената се менят. Какво ли щеше да бъде, ако тогава не бях се предал така лесно? Може би сега и аз като Камен щях да уча някой клуб? Или нещата пак щяха да стигнат до същата развръзка, но поради друга причина? Жалко, че не помня, дали на онзи третокласник му се танцуваше или не. Помня обаче, че доста месеци народните танци наистина му липсваха!

Какъв Reader?

Какъв Reader?

Google Reader Ooops!Преди време Йовко гневно сподели (нещо не мога да намеря материала?), че ще се развежда с Google Reader, едно приложение, което аз започнах да използвам именно от информация чрез него. Гугъл безспорно оплескаха сериозно нещата, премахвайки социалните елементи на четеца, интегрирайки го с Google+. Странно, но повечето хора около мен (включително и аз), не използваме Google+. Имам сметка там, от време на време ме прибавят, но не чета. Много рядко пускам. До преди време FB беше почти непрекъснато отворен в браузъра ми, но с цената на немалко усилия се научих да го затварям. А след като оставих и социалните онлайн-игри (дойде някак от само-себе си, когато се върнах в Eve-Online), Facebook го чета или през телефона, или 3-4 пъти на ден. Май при мен идва края и на тази мания.

Седем години използване на един компютърен продукт са еквивалента на “цяла вечност” в реалния живот. Горе-долу от толкова време ползвам Google Reader. Не харесвам промените и блъскането му към G+, но засега няма алтернатива. Пак Йовко беше споменал за HiveMined, една алтернатива, създадена от отчаян, но отдаден на оригиналния Reader фен, която щяла да е новият, вълнуващ еквивалент на четеца на Гугъл.

И аз като много други чакам с нетърпение този нов четец-чудо (записал съм се да получа е-поща, когато го “пуснат”), който щял да бъде същия като добрия, оригинален, стар Reader. Но без API и без приложения, които да правят тази cross-синхронизация, няма да мога да го използвам. А и като гледам доколко срокът за бета-теста му беше спазен (мисля, че беше някъде преди Коледа), това засега ми прилича на онези проекти-проблясъци, които се характеризират с определението “всяко чудо – за три дни”. HiveMinded не е мръднал много от последния път, когато го посетих. Днес е на 81%. Предвид намаляващото ускорение на промяната на числото, 100% са далеч. Блогът му, от друга страна, не казва нищо от ноември…

Неведнъж съм опитвал да използвам оффлайн-четци. Не става. Работя на толкова много и различни платформи, че ако няма централизация в облака, четенето на новините, за които съм абониран,  става невъзможно. Google Reader предлага това удобство, понеже около него има пълна гама четци, които се синхронизират с облака и ако някъде прочета нещо, то се “прочита” и на оффлайн-четците, когато се синхронизират. И, разбира се, остава голямото предимство да имаш прекрасен онлайн четец, ако в момента нямаш оффлайн такъв.

Аз чета на служебния компютър (Chrome+Windows), на личния ми ноутбук (Chrome+MacOS), на телефона и таблета ми (и двата са Dolphin Browser+Android, или оффлайн четеца на таблета). Няма начин да се оправя, ако я няма синхронизацията.

Явно засега ще четем с Google Reader и ще споделяме във Facebook. Което е тъпо, защото във ФБ има много, много шум. Ако сте непрекъснато там, може да филтрирате полезната за вас информация, но ако като мен влизате веднъж-дваж на ден (че и по-рядко!), тогава нямате никакъв шанс май.

Изложи ли се синодът?

Изложи ли се синодът?

От два дни се чудя, до къде може да стигне наглостта на т.нар. Българска православна църква? Оставям настрани фактите, че повечето манастири са ООД-та, а игумените им – ярък пример за мутри, като започнем от тежките, златни кръстове и свършим с вратестите им охранители, които пазят “божия човек” от хорския гняв.

Моят личен пример с такъв тип мутро-попове е от Бачково. По-точно от Бачковския манастир. Преди много години (повече от 10), от един мерцедес последно поколение се измъкна един брадат дявол, облечен в расо. Придружен от три мутри. Видя ме, че снимам пред манастира и се разпсува като циганин. Всъщност грешка, аз не си спомням циганин да ме е псувал така сочно и опитно. Този “божи служител” обаче се постара, направо надмина себе си.

А аз си прибрах апарата и повече не стъпих на “светите” земи на Бачковския манастир. И без това ми беше писнало от манастирските търгаши. Не мисля, че някой ден ще се върна там, защото за БПЦ няма шанс. Църквата е мъртва. Нейните представители на земята са отвърнали лице от хората и си гледат бизнеса. Бизнеса с живот и смърт, понякога бизнес на живот и смърт също. Въпрос на време според мен е божиите служители да започнат да се стрелят. На месо. Предшествениците им са си скубали брадите. Тези обаче познават модерни средства за убиване. Както и личните им мутри.

Виждал съм да продават светена вода. В 0.5 литрови бутилки от минерална такава. Два или три лева беше. Не помня вече в кой манастир.

Но да беше само светената вода…

Спомняте ли си дедото с линкълна? Не случайно, като пишеш “линкълн” в Гугъл, на първите места излиза статията за варненския митрополит. Поредния честен и смирен “божи служител”.

Случващото се последните два дни обаче направо изби рибата. Синодът, този безкрайно мъдър и изцяло отритнал земните блага и страсти църковен съвет, който би следвало да е главата на БПЦ. Чували ли сте за приказката “рибата се вмирисва откъм главата”? Явно е вярна! Защото тези два дни такава смрад се понесе откъм тази глава, че дори принципно мързеливия българин реши, че Синодът прекали. Защото те (ама наистина!) прекалиха.

Тръгнал някакъв митрополит да се извинява тази вечер по телевизията. Не било така, онака било, всъщност совите не били сови, а компоти, които сме изнесли в Гърция, след това дошли японците, изяли компотите, отишли на екскурзия в София и всъщност японците, докато разглеждали пред сградата на Синода, издрискали смрадливото лайно, с което Синодът вмириса държавата преди два дни. Това била истинската причина, а не некомпетентността, безчовечността и пълната липса на връзка с реалността, която нашите църковни водачи редовно демонстрират.

То не беше насилие над вярващи, не бяха линкълни, ами и това. На фона на това какво демонстрират в последните месеци смирените божи служители, насъскването на охранителите от онзи мутро-поп преди повече от десет години направо ми се струва като патриаршеска благословия.

Чудя се как да убедя Веси да не кръщаваме Мартин. Ако все пак решим да го кръстим, може би ще изберем църквата в Лозен. Там като че ли служи един от малкото останали истински Божи служители. Не питайте защо смятам така, не пожелавам на никой да разбира как…

Photo (cc-by) Keoni Cabral

Theme: Overlay by Kaira Extra Text