Нов (2002) сръбски филм.
Снощи го гледахме с Веси. Разбира се, по пиратският начин (DivX). Но с добро качество (като за без пари).
Като изключим сръбското, филмът може да се подоби като сюжет на една мноооого стара българска оперета (или мюзикъл – не съм 100% сигурен) – “Взех те, Радке”. Спомням си за тази оперета/мюзикъл още като дете. Защо ли не съм виждал да я пускат по телевизията от тогава? Сюжетът е банален: Двама се обичат, след това не се обичат, след това си въртят номера, като цяло обаче се обичат. Занимателно, стига да не си част от екшъна, т.е. да си от сеирджиите. Още по-занимателно, когато екшъна се развива в следосвобожденческите години на Сърбия (в Ниш) и няма как да си от тях.
Недейте прави паралел между този филм и филмите на Костурица. Общото комай е само сръбският език, и близостта на манталитетът им с нашия :). Другото си е стандартно развлекателно филмче. Но става за гледане – ако имате 2 свободни часа :).
И само някой да ме оплюе – ще му припомня, че имам много “мой” вкус за филмите. Например – харесват ми “Войните”, харесва ми “Пръстена” и т.н. Харесват ми и “Дулата”, и “Underground”. Но ми харесват и “Умирай трудно” N. Правете си изводите.

Пътуването тази сутрин беше отврат! За първи път ми се случи по време на шофиране дъждът да замръзва веднага, след като падне на стъклото. И това го установих (доста раздразнен) пускайки чистачките с надеждата да изчистят стъклото от “капките” които упорито отказваха да се махнат от скоростта на въздуха. Но се сащисах, виждайки и чувайки как чистачките стържат върху топчици лед, замръзнали върху стъклото веднага след като са паднали на него. Изпълнението на поредица събития “пръскай/псувай” 10-тина пъти успя да размрази неприятните топчици и да върне света в предното ми стъкло.

Слава Богу, живи и здрави пристигнахме в София. Ако някой не знае – пресните закуски на Шел са връх! Топли и уханни – сигурно имат подобрител Е666 в тях! Може да са скъпи, но пък удоволствията от понеделникът и без това не се очертава да са кой-знае колко, та да си спестим и това. Закуската донякъде успява да притъпи носталгията по малкият ни син, предизвикана от снимките, който разгледахме набързо с Невена. Крива работа е това – детето ти да е в Пловдив, а ти да не го виждаш цяла седмица. Той расте без теб, и ти растеш без него. И го мислиш всяка вечер. По няколко пъти. И това си го причиняваме сами на себе си. Интересен мазохизъм, в името (уж) на нещо по-добро.

Новата седмица започва и с нови отговорности. И аз започвам да разбирам донякъде основаниято за притесненията на Жоро. Но се надявам бързо да преодолея това не особено приятно засега усещане. Животът определено ще продължи да си тече, но писъкът на ежеднеието като че ли ще е с една октава по-висок.

Днес е хубав ден – един добър човек и приятел става с една година по-стар. Искам да му пожелая още веднъж много здраве, радост, щастие, успехи и (разбира се) много добри, красиви и опитни жени!

Очаквам вечерта с интерес – ще разчистваме сметки с хазяина! Дали ще са високи?

От днес и аз се присъединявам с високо вдигнат WordPress към гордата армия блогери.
До всички, които ще прочетат този постинг – Добре дошли!
Сега започвам да “чистя” връзките, които дойдоха по подразбиране от първоначалната инсталация.
Ако нещо не работи – не се притеснявайте да ми кажете…