Днес сутринта бях до бъдещото ни семейно гнездо (ако мога така поетично да се изразя). Трябваше да синхронизирам моите желания (отправени не към който трябва) с реалната проектна документация (променена вече с когото трябва). Вече съм решил – “дюлгерин” или “баш-дюлгерин” ще гледам да са последните професии, в които бих искал да имам нещо общо!
Вината като че ли си е само моя – трябваше още в началото да се обърна към шефовете, а не да се разбирам на ниско (дюлгерно) ниво какво и как да се променя. Прави са хората: Те дюлгерите, за да ти вземат парите, всичко ще ти кажат!. Недейте им се предоверява – ако имате възможност – говорете директно с тези, от които наистина зависи.
Както и да е – говорихме, тъкмихме, караха ме да се чувствам тъпанар и глупак (нали нищо не разбирам от дюлгерство). Накрая стигнахме до консенсус. Сега остава да им занеса уговорените пари, а те да си направят каквото зависи от тях. И се надявам да нямам повече контакти с дюлгери, на които аз не съм им шеф (т.е. аз не поръчвам пряко музиката, а се явявам само слушател срещу заплащане).

---бележка под линия---

• дюлгерин Нравствено-етична категория, съчетаваща в себе си най-неприятните черти на иначе безобидният майстор зидаро-мазач-кофражист, електричар, ве-и-ка-чар и т.н. По принцип се срещат и нормални хора измежду тях, но дори и те докато са на обекта колят и бесят. Фактът, че от твоите скромни 50-тина хиляди лева немалка част е и тяхната заплата въобще не променя реалността. Избягвайте по принцип всякакви контакти с тях, освен ако не бъдете нападнат и не трябва да се защитавате!