Category: travel

Photosynth от Барселона

Photosynth от Барселона

Първо, Христос Воскресе на всички!

Докато кача албумът от краткия ни престой в Барселона миналия уикенд, ето ви един Photosynth, който направих на Palau Nacional de Mantjuic:

Искам да предупредя, че нещото изисква да е инсталиран Photosynth плъгин за вашия браузър, но ако го инсталирате, ще имате възможност да огледате (буквално) тази интересна сграда. А ако се завъртите и на photosynth.net, ще видите хиляди други такива интересни synths (не се сещам за читава нашенска дума).

Ски’09

Ски’09

Тази година спокойно може да се каже, че е годината на ските. Януари бяхме на ски. С Ангел. От детската му градина организираха лагер за децата, но и родителите бяха добре дошли. И ние с Веси решихме да се възползваме от офертата и да покараме малко ски. Още повече, че учителките си поемаха децата и си ги гледаха те. Ние имахме луксът да се занимаваме само със себе си. Бебето зарязахме в София под вещите грижи на баба Желязка.

Настаняването беше в х-л “Дивите петли” в местността Гюлечица. Соц хотел, но ремонтиран, топъл и сравнително запазен. На около 5 км от Мальовица.

Първият ден бях изключително скептичен дали въобще ще успея да си върна поне малко от това, което можех. Още повече ,че времето хич не беше хубаво. Снегът се топеше, топеше се и желанието ми да влизам в ски обувки. Този първи ден (всъщност само следобеда, защото преди обед пътувахме) въобще не се осмелих да вземам ски и учител. Веси хич не и хареса, но не можеше да прави кой-знае какво. Понеже аз не исках да карам, тя също не взе ски и само се поразходихме. Отидохме го “горната” писта, която беше доста по-голяма от другите, но пък беше и трудно достъпна – няма път, единственият начин е с лифта до горния край на черната писта и от там – по гъз. Не много добра переспектива.

Вторият ден обаче беше друга работа, Ставаше за каране. И аз нахлузих обувките и ските и с помощта на един учител започнах да си припомням забравената стойка. Направи ми впечатление, че пичът не ме учи въобще как се пада (да, ски обучението започва с майсторлъка да падаш, защото ако падаш неправилно, може да ти е за последно). Но той въобще заобиколи това и направо започна с ралото.

Аз се показах добър ученик, напреднах сравнително бързо и след 40 мин той ме качи на влека. На най-лесния разбира се. Показа ми още това-онова и то времето му свърши. Разделихме се с уговорката, че ще практикувам, а след ден-два ще продължим. Допълнително практикуване така и не се случи, аз реших че ще усъвършенствам спускането “на рало”, докато ми омръзне и докато го овладея много добре. Което за тези дни така и не се случи.

Сам, аз започнах като един опитен скиор да се пускам по пистата. С влека догоре, след това рало до долу. И пак. И пак… и така до обяда, когато с Веси отидохме да починем и да ядем. Децата отдавна си бяха тръгнали, тях в 12:30 го прибираха към хотела, за да обядват и да почиват. Ние обаче бяхме решили след обяда да издрапаме до другата писта.

На другата писта нещата бяха по-добре, макар и да отбелязах първите падания и съотвено малко изплют и/или изяден сняг. Но пистата беше по-дълга, по-удобна за каране. И за жалост, на 10 минути бъхтена пеша, в ски обувки, със ските на рамо. Което поне за мен реши нещата веднъж завинаги – така и не стъпих на тази писта повече. Веси обаче посети пистата още 2 пъти. Тя е значително по-опитна от мен, затова следващите пъти тя вземаше влека, който я караше до самото начало на пистата (там пистата е много тъмно червена), след това тя слизаше до нормалната, синьо-зелена писта, и там си караше. Аз не мога така, тъмно червеното го слизам много трудно, без ски (аз и без ски си падам доста добре на заснежена, тъмно червена писта).

Останалите два дни беше направо идеално. Заваля сняг, натрупа, пистата стана значително по-добре. Аз продължих да си усъвършенствам ралото, последния ден бях преодолял повечето колебания, т.е. бях станал опасен за себе си и за околните 🙂 . Но нищо по-сериозно не се случи, и с това ски-лагерът приключи.

Около месец след това, на рожденния ден на Мария бяхме за 2 дни на станцията на БДЖ на Студенец. Оказа се, че на еко хотел “Здравец” са направили зеленичка писта, около 400-500 метра, на която един ден се радвахме много. Точно беше навалял многото сняг и аз, Веси, Ивон и Бойко използвахме момента да покараме ски. Четири часа не слязох от ските. Мислех си, че синият участък на пистата ще е проблем, но се оказа че е направо идеален за мен. Единствено в началото имах проблем, защото едната ска започна всеки път да се откача точно по средата на пистата (единият път доста красиво си пресуках кракът, но нищо фатално, само малко болка). След като вбесен докуцах до гардеробът, хората там провериха автоматите, извиниха се и този път ги регулираха правилно. След което нямах никакви грижи до края на деня. Определено ми се ще да се върнем да караме на тази писта, но май ще е другата година, защото снегът на хижа “Здравец” не е много траен, особено март месец. Но ще видим.

Като цяло, годината беше много успешна за ски уменията ми. Не само си върнах ниво “мега-начинаещ” от предишните години, но и вече спокойно мога да се пиша само “начинаещ” 🙂 . И което е най-доброто, започна да ме кефи да карам, т.е. има светлина в тунела. Току-виж след година-две започна сам да търся това забавление, а не да разчитам само на Веси, както е до сега.

Ако всичко е ОК, догодина може да отидем до Австрия. Ако намерим с кой. И ако децата и финансите позволят 🙂 .

Cruise – началото

Cruise – началото

Един ден Веси спомена, че говорила с Тянко за круиз. Седем дни по море, 1-8 март. Италия – Тунис – Испания – Италия. Тръгване и пристигане в Геноа. Не ни отне дълго, за да решим че парите си струват. След това трябваше само да чакаме и да се надяваме децата да са здрави.

Е, и това дойде, и децата бяха достатъчно здрави, за да можем да ги оставим на баба им. След почти 17 часа с кола (София – Геноа) положихме морни кокали в един хотел в центъра на Геноа, който наехме ама съвсем в последния момент. Може би другият път трябва да планираме по-добре пътуването си, а може би трябва да направим застраховка, която да не налага калкулирането на допълнителни часове за “риск”. Така или иначе застраховката ще е по-малко от €75 за една вмирисана на пепелник стая, която центърът на Геноа ни предложи за вечерта.

На другия ден пътуването започна. Очаквахме кораб, подобен на круизните, на които бяхме свикнали в Дания. Но останахме приятно изненадани. MSC Fantasia не е просто обикновен круизен кораб. Това чудовище има 16 етажа, достъпни за пътниците. И така, като го гледам, още поне 5 сервизни. Нашата кабина беше на етаж 12, втория жилищен, гледано отгоре. Кабината е с размер на нормална хотелска стая, голямо легло и нелоша тераска. От тераската се виждат редовете спасителни лодки (7 етажа под нас). И понеже сме близо до носът на кораба, когато се движи се вижда как разбива вълните.

Отначало очакванията бяха за вътрешна каюта, без тераса или прозорец. Но определено може да се каже, че имахме късмет – терасата внася съвсем друго усещане в сравнение с това да си затворен между 6 стени (както бяхме в датските круизни кораби).

Едно от нещата, които ме издразни още от самото начало, беше отчайващата липса на качествен и достъпен Интернет. Крайно време е правото на достъп до Интернет да е сред най-важните човешки права! А не да трябва да плащаш €25 за 1 час достъп, и да те мерят на всяка започната минута. Реших да използвам каквото мога през телефона, а когато не съм в европейска мрежа, ща-не ща да си купя.

Друго, но значително по-малко дразнещо нещо е т.нар. “дрес код”, който капитанът определял всеки ден. Наистина, на ежедневните брошурки пише какъв да е дрес-кодът, но аз съм дошъл на почивка и не го разбирам тези “формален, неформален” снобарийщини. Как не съм се изпънал в костюм с вратовръзка (това е неформалният, т.е. по-разпуснатия код, иначе формалният е с фрак и папионка). Идиотщини от едно друго време, imho. Като гледам хората около мен, и те нямат никакво желание да се изтупват в костюми и вратовръзки, само за да отидат да вечерят. Ние се шегувахме първия ден, че като ни видят и ще ни кажат “А за вас има отворен McDonalds в мазето на кораба”, ама и това не се случи – сервират си хората 🙂 . Чудя се, на кой мухлясъл мозък все още му пука за тоя дрес-код, та така старателно да го посочват всеки ден. (Надявам се) Вече не сме в Титаник…

Като изключим това дребно промрънкване, изкарваме си супер. Сега е трети ден от круизът, в момента корабът е на док в Тунис. Вчера бяхме в Палермо, онзи ден – в Неапол. В Палермо беше мега-цигания, имам чувството че тези хора пазят чисто само в катедралите си. Мизерия, боклуци. Ако си мислете, че София е мръсна, елате в Палермо! Ще останете (приятно) изненадани, аз до скоро си мислех, че няма по-зле от нас 🙂 . В Палермо си спретнахме собствен “такси-гид”, който срещу €100 за 3 часа ни разходи четиримата, за да видим всички боклуци отблизо 🙂 .

Предния ден, в Неапол, си бяхме купили една екскурзийка до остров Капри. Още в началото на екскурзията останахме с поуката “не сядай отпред в скоростен кораб”. Петдесет минути яко клатене (общо взето като във виенско колело) и бяхме почти “готови” да викаме всичкото боа наоколо. Слава Богу, изтраяхме, но слязохме порядъчно зелени на брега на Капри. Освен това сюрреалистично преживяване, екскурзията включваше още посещение на вила “Сан Микеле” (не знам дали правилно го пиша на български, на английски е “San Michele”). В тази вила е живял някога комай единственият местен “възрожденец”, който на всичкото отгоре е бил швед. Но местните си го почитат и много се гордеят с него. Името му е Аксел Мунте (Axel Munthe). Човекът е написал книга за острова, която се е оказал мега-бестселър (не само за времето си). Публикувана е 1929 още, преведена е на над 50 езика. Трябва да си я крадна отнякъде, за да я прочета. “The Story of San Michele”. Пише, че била смесица от философски размисли за живота и смъртта, медицинска етика, права на животните. Май няма да я прочета, все пак 🙂 .

Вилата иначе е доста красива, надявам се скоро да публикувам снимките, които направихме там. Самият остров също е красив, представлява туристическа атракция, но е доста настрани от това, което аз разбирам под “място, на което да си почина”. Класическа италианска лудница, тесни улици… абе не е добре. Но като за еднодневна екскурзия – става!

След вилата имахме възможност да се поразходим из центъра на селището. Пак нищо особено, лудница и ремонтни дейности (сезонът вече започва по тези ширини и хората кърпят). Повечето магазинчета се ремонтират все още, но имаше и отворени. Цените – нищо особено, като в нашите курорти Бетонен бряг, или Строителни пясъци. Зеленина и палми обаче имаше.

Мога спокойно да кажа, че засега си почивам добре. Не е точно моя тип ваканция (да кисна с компания и да пийваме дженти и да имам мрежа когато си искам), но става. Дано продължи поне така, ако не и по-добре. Следващия път ще си предвидя предварително €150 за интернет за 7 дни… срамота!

Сега, докато пиша тези редове, Веси, Тянко и Цонка кръстосват из Тунис. Аз категорично отказах да слизам на брега. След “цветето на Арабия” Дубай ми стигат арабски изживявания. След като Дубай е цветето, не мисля че си струва да се навирам из лукът, или краставиците, или може би грахът на Арабия, която Тунис сигурно представлява. Циганията си я виждам и от тук: една цветна сюрия в златно и червено свирят някакви маанета на брега и чужденците им се радват 😉 . Интересно що не им се радват така, когато го правят в Берлин, например?

Надявам се скоро жената и приятелите да се приберат, че нещо почва да ми стърже. От ядене поне човек не може да се оплаче. Това му е “инклузива” на билетите – яденето. Стига човек да си пада по яденето, може да яде до пръсване. За жалост, пиенето е много ексклузив (40 cl draft beer за €5), а това мен лично повече ме притесняваше в началото. Сега вече не ме притеснява толкова, въпрос на свикване с мисълта е 🙂 .

Довечера ще е изчекването, наречено “капитански коктейл във формален дрес код”. Да видим дали официални панталон и риза (без вратовръзка, съжалявам, направете МакДоналдс за мен, ако имате проблем с това). Аз за 18 месеца на работа вратовръзка съм слагал веднъж, те тук на почивката ми ще ме карат да нося.

Ще пиша… сигурно ще е интересно!

Ретроспекция

Ретроспекция

Два месеца от последния път, когато моят блог се радваше на моето внимание. Много неща се случиха от тогава. Ако бяхме в Дания, щеше да е "нищо особено", но за България и по-специално за София това въобще не може да се каже.

Два дълги месеца, завършили с три още по-дълги седмици. 21 дни с един уикенд, през който човек да си поеме малко въздух, преди отново да го погълне 6-дневната официална работна седмица. Споменавал ли съм колко мразя "отработването"? В старата ми фирма (ОБС, мир на праха и, но за това след време в нечии други блогове) шефът въобще не уважаваше това отработване. Не че не беше законово задължен да го спази, просто ни беше обяснявано, че е препоръчително всеки, който иска да почива в съответните "отработени" дни да си вземе отпуск. Разбира се, "отработващите" дни също не се работеха. Поне така беше, преди повече от 4 години.

Няма смисъл да ви казвам, че бях затрупан от работа. Времето, през което не работех, или спях, или уползотворявах в търчане до болница "Токуда" и обратно. Защото Мартин реши, че вече му е време да поостанат с мама в една от тези големи, бели сгради. Слава Богу, оправиха го (дано!) и сега пак са си при нас. Но осемте дни, когато трябваше да се оправяме сами с Ангел и майка ми не бяха от най-спокойните ми. Да кажем, че през тези дни разбрах как работата хич не е така важна. Но пък, иронично или не, точно тогава работата тръгна най-бързо, може би точно защото я почувствах като странична за моя живот дейност (както всъщност винаги би следвало да я чувствам).

Ако се върна още по-назад в ретроспекцията на последните 2 месеца трябва да се похваля, че с Веси имахме шанс да посетим моят стар, стар познат Толис и прекрасното му семейство. Те са (вече) в Аргос и малката расте ли, расте. Имахме два много интензивни дни, през които поскитахме из околностите там и определено взехме решение, че ще се върнем пак и за повече. Дано не им омръзнем :). Снимки от там има в галерията.

Prague Airport Taxies

Prague Airport Taxies

Long time without posting in English. Well.. that’s because I do not have that many English readers, I suppose. Or maybe it’s vice-versa: I do not have many English readers, because I post mainly in Bulgarian 🙂 ?

The story for today is about Prague cabs. The ones, which wait for you at the airport exit. And about a traveler, who does not know which exactly taxi to pick up.

I was such a traveler a week ago, when I arrived in Prague, armed with instructions from my colleagues. The instructions were pretty straight-forward:

You must call SEDOP taxi, because others will cut your head and skin you down alive.

Knowing the sad story from the past regarding Bulgarian airport robberies, also known as “getting taxi at Sofia Airport”, I decided to listen to my colleagues and go with their recommendation. I ordered SEDOP, waited about 15 minutes for it to arrive, and then it cost me about CZK 920 (around EUR 40) to get to Prague 4, where Microsoft office is. When it was time to go back, I again used SEDOP and the price was similar.

These days was my second trip to Prague for this month. I decided to experiment this time and to pick up the Airport Cars, available directly on the airport entrance. I was not only feeling lucky (but not the Goooogle way), I was also asking for price and I was promised a ride for CZK 700 for the same distance as before.

Picking up the taxi was extremely easy: they were waiting for me and I jumped inside almost immediately after leaving the airport and ensuring I know the price in advance. In the cab I discovered that if I decide to order from the same company my trip back, it will cost me 80% off the price, which makes CZK 560. Of course, I wrote the phone and a reminder to order the cab (they want to get the order at least 2 hours in advance, which totally makes sense).

The moral? Never use SEDOP for airport pickup or drop-off. I do not know how are the rest of the companies, but so far I plan to use Airport Cars mainly. Back & forth with them cost me only CZK 1260, while SEDOP took good CZK 1800 for much worse service (their cars sucked more than these ones).

Just for my (and your) future reference:

SEDOP Taxi, Prague
+420 271 722 222
+420 721 666 333
Hint: Do not use these!
Airport Cars, Prague airport taxies
+420 220 117 078
+420 220 113 892
Hint: Use them!
Theme: Overlay by Kaira Extra Text