След като сложих новата тема, крайно време беше да сменя банерът, който :Йовко: беше сложил към нея с нещо мое.

Е, може далеч да не е толкова красиво и естетично, но донякъде отговаря на “мотото” на блога – Късчета живот.

С времето смятам да го променям. Този банер е версия 1.0, така да се каже. Съвсем в съвременен дух, скоро ще пусна SP1. Надявам се да съм реализирал преливане от една снимка в друга, както и може би по-удачна подредба на снимките, или може би други такива. Идеята обаче ще я запазя.

Даже си мисля да сложа няколко (мога да направя много) различни банери. И всяко презареждане да се избира един от тях.

С две думи – идеи не липсват. Само време и желание да се намерят.

П.П. Google Adsense смърди! Смърди, защото ми върти само някакви социални реклами. Както RaynerApe отбелязва, нещо положението с тази услуга куца, особено когато става въпрос за български сайтове. Дано скоро да се оправи – ще видим! Но ми писна да гледам “дарете на този, дарете на онзи” 🙁 ! Толкова ли няма какво друго да покаже?

И пак нова тема!

От няколко месеца гледам :Йовко: и неговите теми. Гледам и си мисля, че моят блог има нужда от нова тема. Проблемите със старата:

1. Не върви добре под IE – особено коментарите. Очевидно този, който я е писал, не е бил много загрижен какво ще става с коментарното поле, стига кодът да е по стандартите. Не мога да го обвинявам – борбата с IE не е лесна :).

2. Скучна e, oмръзна ми!

Разглеждайки Йовковата Blue Moonlight 2 Rebirth, реших че най-нагло ще си я сложа и на моя блог, а след това ако имам време и желание ще донатъкмявам горния банер, за да не изглежда съвсем като блогът на :Йовко:. Още повече, че Синята Светлина:

1. Работи под IE. Особено след последните Йовкови борби. И то работи добре!

2. Има ценна възможност – preview на коментарът. Човек може да гледа какво ще излезне, докато си пише.

3. Красива е, има много естетика в нея. Направо не я заслужавам, предвид моите възможности в тази област.

4. Все пак, на Йовко не му е за пръв път да му крада темите. Т.е. – има опит човекът, и днес ще натрупаме още повече такъв.

Речено – сторено. Размахах се здраво, взех темата, кърпих, оправях… Преподредих sidebar-а, сложих моите плъгинчета, всичко изглежда работи нормално. След това си оправих грешките… и готово!
Сега не знам какво да правя с пустия header :(. Ще трябва да си измисля мой такъв… с тази “гугутка” прилича твърде много на Йовковия блог, а аз съм далеч от неговия стил и класа. Утре ще помисля какво да сложа – имам някои идеи, но искат пуст дизайнерски опит и стил, а това при мене не само че липсва, ами е и отрицателно – ако седна с някой дизайнер, почвам да му отнемам от аурата :(. Ще видим, има време. Засега ще стои гугутката!

Вече е 01:15. Време е да лягам, защото утре работа ме чака.

Днес беше първия ден след българската пауза. В България днес празнуваме денят на нашите букви, които май все повече забравяме.
Макар че бях 100% в час с настоящите задачи, все пак имаше и някои не особено приятни изненади. Достатъчни за един пълен 9 часов работен ден, който се изниза почти неусетно.

Все пак, всичко на работа беше успешно, Веси вече започва да харесва новата камерка – днес я наблюдавах по едно време каква физиономия може да измисли за сравнително кратко време. Справи се повече от задоволително :).

Вечерта се сетих, че още не съм прехвърлил всичко на новият си, надежден РАИД масив! Започнах с това да си поразархивирам малко пиратски филми, които накопах от България. Предимно Lost и някои класики, като “Черна котка, бял котарак”. Та разархивирайки ги се натъкнах на много грозен проблем, който все още изследвам. Оказа се, че хубавите ми архиви са леко поскапани – в много от файловете 7Zip рапортува CRC грешки, а такова нещо не бях виждал от много време насам.

Обзе ме черно съмнение, и започнах експерименти. Имах три варианта пред себе си:

1. Архивите са скапани, при създаването, прехвърлянето или пренасянето им на 300ГБ-овия Maxtor OneTouch II.
2. Архивите са скапани при прехвърлянето от Maxtor_ът в паметта на комп-а (т.е. – от така или иначе гадното USB или странни драйвери)
3. Архивите са скапани при записването им на чисто новичкият, надежден RAID масив (т.е. – проблем в контролера или неговите драйвери).

Вариант (1) отпадна веднага, защото Maxtor-ът беше вече във фирмата, а за мен беше изключително елементарно да вляза от вкъщи във фирмения комп и да пусна един тест на файловете (които по една случайност още са там – да не забравя утре да ги изтрия). Файловете се изтестваха прекрасно, всичко с тях е наред. “Въжето” започна леко да ми стяга!

Вариант (2) нямаше как да пробвам – диска го няма тук, а и на чакалото ми му омръзна от чакане – 12 ГБ през USB1 хич не е шега работа, добре че имах цялата нощ вчера.

Оставаше да пробвам вариант 3 – т.е. дали RAIDът няма проблеми при четене/записване на голям обем информация. За целта пак помогна Cygwin-ът. :Ангел: беше на компютъра и цъкаше, а на мен не ми се щеше да повеждам война с него. Затова тихо и кротко си влязох по ssh в моят cygwin акаунт, и пуснах с tar (без компресия) създаване на огромен файл (като за начало реших да експериментирам с 5ГБ-ов такъв). Планът беше:

* създавам файлът
* правя му МД5 сума
* откопирам го
* молитва към РАИД-боговете, евентуално и ритуално жертвоприношение, ако успея да открия коза
* МД5 сума на копието
* сравнение с разтреперано сърце и поглед на 256-битовите суми

Тестът мина успешно, слава Богу. МД5 сумите на 5.7ГБ-овия файл съвпаднаха. Сега правя пореден тест с 9.8ГБ-ов такъв, и мисля да направя още един – с около 20ГБ-ов. Ако и те съвпаднат, ще допусна вариант (2) и ще се доверя на РАИД контролера (но ще си имам едно наум още известно време).

Докато пиша това тестът тепърва тече. Стискайте палци (явно и тази нощ няма да се ляга рано)…

Преди няколко дни попаднах на ревюто на новият Canon EOS 350D. Гледах, млясках лакомо, цъках и се чудих.

Точно тези дни имах възможност да направя 10-тина снимки с един пластмасов апарат, който не би ми хванал погледа иначе – Canon PowerShot A75. Уж по-слаб от моя Пентакс, определено изглеждаш доста по-“дървено”, с пластмасов корпус… абе неугледен! Но заби в земята горкото ми апаратче. Значително по-голямият обектив си казва думата. Изключително бързо снима и записва снимката. Много по-читава компресия. Абе с две думи – Канон!

Определено следващият ми апарат ще е Canon. Разбира се, ако не се окаже че докато дойде време да си го купя Canon вече не прави апарати, а нещо друго :).

Този EOS 350D е точно това, което искам. Но много скъп. Към момента ЕУР 900 са просто твърде много пари, за да мога ей-така да ги дам. По-нататък ще видим. Така или иначе обаче – имам си нов фаворит. Засега, докато george не ми е обяснил някои работи. Той и Йовко за мен са изключителни авторитети в областта. Момчета, моля ви, не ме разочаровайте много от новото ми откритие ;).

Вчера открих Open Clip Art Library – една постоянно увеличаваща се колекция от clip art изображения, които са под някаква форма на свободен или безплатен лиценз.

Бидейки естетичен инвалид, аз не мога сам да сторя нищо, което да носи радост на окото (като изключим :Ангел:, но това е една друга тема). И когато трябва да сложа картинка някъде, трябва първо да я намеря, а второ да съм сигурен, че тя е с подходящ лиценз.

Open Clip Art Library ми дава шансът да използвам което си искам изображение в моят сайт. И като за начало аз ожънах една купчина “smiles”, които активно смятам да използвам, за да освежавам моите бъдещи материалчета тук.

Свободените лицензи, под които са тези изображения (масата от тях са public domain, другите са Creative Commons) ми дават право да си ги ползвам в този блог 🙂 !