Четейки иначе тенденциозния материал в gorichka.bg, попаднах на връзка към веломобили. В Дания съм виждал вече поне 2-3 от тези чудесии, включително и някои са профучавали покрай мен, докато си ходя по тротоара.
Когато не водих Ангел на детска градина (т.е. – не разполагах с кола) ми се щеше да имам нещо подобно. Удобно, екологично, не харчи пари. Застраховка сигурно изискват и за него, но в никакъв случай не е с размерите на автомобилната такава. Иска се и физическа сила, за да го задвижваш, но има и варианти с помощни двигатели.
Обзет от любопитство, граничещо с лудост, започнах да проверявам какви са вариантите човек да придобие такова возило в Дания. Оказа се, че един от производителите на веломобили е точно датски. Не се учудвам, при тази мания за велосипеди тук. Има и шведски производител. Фирмата се казва Leitra и всеки един от моделите се произвежда по индивидуална поръчка. Натъкнах се и на сравнително добро ревю на закупен от тях веломобил. Изчетох го “от кора до кора” и след това пуснах Excel и се замислих.
Базовата цена на това чудо е около €4500. Допълнително ще трябват екстри за около €600. Ако човек иска и класическо “веломобил” изпълнение, ще трябва да заплати допълнително още €3000 (в тази цена махам някои от екстрите, които производителя е дал, но слагам €850 за асистиращ електрически двигател). Като цяло се получава много груба цена от €8000, която обложена с ДДС стига до кръглото €10000.
Значи цената излиза горе-долу на цената на сносен автомобил 2-ра ръка (сносен – за датските разбирания, може би за българските). За тази цена получаваш изключително сносно возило, с което се движиш със стандартна “градска скорост” с цената на усилия, достатъчни да те тонизират, но в никакъв случай да пристигнеш облян в пот на работа.
Ще си каже някой “ами то въобще не си струва”. На пръв поглед и на груба сметка наистина излиза малко странно, но нека да видим сега колко струва един автомобил годишно в Дания. Ще слагам само нещата, които предполагам, че в Дания не се плащат:
* Пътен данък. Годишният пътен данък в Дания за моята лека кола (възможно най-лекия възможен Ситроен) е около €300
* Застраховка. Слагам една кръгла сума от около €800.
* Гориво. Около €30 всеки месец, т.е. €360 годишно.
* Поддръжка. Божа работа, особено при старите коли. Слагам €500 и се прекръствам 5 пъти да не ме чуе дявола и да промени набързо представите ми за годишна поддръжка на стари автомобили
* Технически преглед. Не се смейте, и той е фактор, слагам €60 за година (дори старите автомобили минават двугодишен технически преглед, който обикновено отнема поне 2 пъти по €60, т.е. €120)
Ще каже някой: “ама че кръчмарски сметки”. Наистина не може да се сравни 4 местен автомобил с едноместен веломобил. И понеже наистина не може, разделяме годишната сума на 4, като получаваме, че дефакто автомобилът струва разход около €430/човек/година, при едно четиричленно семейство.
Причината, която би подтикнала някой да си вземе подобно возило (тук изключвам причините на gorichka.bg, които аз лично споделям с много особено мнение), най-вече е необходимостта от втора кола в едно домакинство. Или ако не “автомобил”, то поне “читаво превозно средство”. Градският транспорт е отлична алтернатива, но неговата бавност е притеснителна – с колата стигам до работа за 20 минути, с градския транспорт това време отива към час.
Та ако едно семейство трябва да даде определена сума пари за втори автомобил, нещата вече драстично се променят. По две. Два данъка, две застраховки, абе всичко по две. И именно в такъв случай ми се струва, че веломобилът е една чудесна алтернатива. Защото хем е яко да го караш, хем е евтино, а даже и не замърсява околната среда (чак толкова :)). Така че не се учудвайте, ако след година поведа война за “истински веломобил” с :Веси:, която със сигурност официално ще се разграничи от тези мои щури идеи :)!