Снощи имах ужасна нощ :(. Силно главоболие, будех се много често, въртях се като шило цяла нощ. Кошмар :(. Случва ми се, мисля, за първи път – и дано да не се повтаря много често.
Най-лошото е, че не успях да разбера защо – нямах никаква причина да е толкова зле, като изключим това че си легнах с главоболие – дежурното понеделнично главоболие, предизвикано от ставането в 0530, ранното шофиране до София, цял ден работа, и лягане не по-рано от 2300.
Не пожелавам на никой такава нощ. По едно време дори си мислех да стана и да изчакам да се съмне. Ако имах интернет – със сигурност щях така да направя. Но в София все още нямам – квартирни неволи, какво да правиш… Твърдо се надявам скоро да оправя и този “проблем”!

Днес Ирина ми изпрати този картинен разказ. В него се разказва за гр. Припят – градът, който се намира на около 4 км. от Чернобилската АЕЦ. Една зловеща история.
Поводът да споделя това с вас е, че тези дни из блозите на моите приятели, че някой възнамерявал да ходи на екскурзия до Чернобил (за жалост – не помня кой беше, надявам се да чете тук). Прочетете това, и пак си помислете. Истина е, че живота си е ваш, но всеки човек има много познати, за които той е близък и скъп. Та помислете и за тях…
Колкото до материала – гарантирам ви – започнете ли да четете, ще го прочетете целият. Независимо колко страшен е той!

Снощи гледах K-Pax. И интересен, и страшен (чисто усещане за страх, от онова от което те побиват тръпки, когато станеш от леглото, за да загасиш лапмата), и много тъжен, и весел (в един-два изключително кратки момента). Не помня вече кой ми го препоръча, но съм му страшно благодарен. Отдавна не бях гледал филм от такъв тип, който толкова много да ме впечатли.
Сега ми е трудно да пиша за него. Отъде да започна? От това, че в началото бях твърдо убеден че Кевин е извънземен и доктора е класическият консервативен мозък? От това как към средата вече бях сигурен в убеждението си? От това, че едва ли не – подобно на пациентите в клиниката, започнах и аз да си мечтая за место като К-Пакс? Или може би от това, че и досега съм сигурен, че извънземният се беше вселил в тялото на земният си приятел след като той беше загубил безвъзвратно всичко на този свят, включително и душата си… На землянинът му оставаше само да изчака кога най-накраят биологичният му часовник ще спре, за да се раздели и с чисто физическото си съществуване.
Много неща ме впечатлиха, толкова много че все още всичко от този филм се блъска хаотично в главата ми. Може би трябваше да го гледам пак и тогава да пиша? Може би. Но време няма – ежедневието продължава.
С въздишка “rm -R K-Pax/”. До другият път!

Днес не е добър ден за ICQ :(. Особено за моето.
След срещите в ЦИД, като си седнах на работното место, открих че ICQ ме е изключило. Всеки следващ опит водеше то Incorrect Password. Логиката е желязна – очевидно е ясно какво се е случило. Моят хубав номер 818890 вече е собственост на някой друг.
Това, което определено ме притесни беше фактът, че паролата трябва да е разбита чрез сляп алгоритъм. Не е лесно парола като WP4bjnAN да се разбие – това е 8 буквено-цифрова комбинация. Най-елементарната сметка показва, че имаме 60^8 = около 167,961.6 милиарда комбинации.
Според мене – brute force е невъзможен.
Остава някой да е подслушал каналът или да е хакнал сървърите?
Друга идея?
А, да, щях да забравя – “новият” ми номер е 100,917,427.

Днес, докато работех, една моя приятелка ми изпрати този култов флаш (648KB). Флаш, специално направен за разтоварване на нервни или напрегнати хора. Флаш, който като го видиш, няма как да не се усмихнеш!
Специално за всички вас намерих и преведох текстът на тази детска песничка. Споделете я, наистина си струва! За превода за кой ли път ми помогна много Мирослав (и по-точно братовчед му 😉 ).

От улыбки хмурый день светлей
   Усмивката кара мрачният ден да светне
От улыбки в небе радуга проснется
   От усмивката се събужда дъгата
Поделись улыбкою своей
   Сподели своята усмивка
И она к тебе не раз еще вернется
   И тя ще ти се върне неведнъж
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
   И тогава със сигурност ще затанцуват облаците
И кузнечик запиликает на скрипке
   И щурецът ще засвири на цигулката си
С голубого ручейка начинается река
   От синият ручей започва реката
Ну а дружба начинается с улыбки
   а дружбата започва от усмивка

Continue reading ““Улыбка : ) ) )””

Във вторник вечерта гледахме поредният филм…
Карибски пирати: Проклятието на Черната перла
Много, много зрелищно. Скелетите бяха като истински! Пичовете по ефектите са хвърлили доста работа и са се справили отлично (по мое непрофесионално мнение). Компютърът, разбира се, не успя да придаде автентичността на DTS surround-ът на филма, за което само мога да съжалявам. Този филм определено трябваше да се гледа на кино. DivX беше грешка.
Чувствам се изкушен да го взема на DVD (когато излезе) и да си го изгледам пак вкъщи. Но вече няма да е истинско 🙁 … Абе – трябваше да го гледам на кино или DVD 🙁 !

Нов (2002) сръбски филм.
Снощи го гледахме с Веси. Разбира се, по пиратският начин (DivX). Но с добро качество (като за без пари).
Като изключим сръбското, филмът може да се подоби като сюжет на една мноооого стара българска оперета (или мюзикъл – не съм 100% сигурен) – “Взех те, Радке”. Спомням си за тази оперета/мюзикъл още като дете. Защо ли не съм виждал да я пускат по телевизията от тогава? Сюжетът е банален: Двама се обичат, след това не се обичат, след това си въртят номера, като цяло обаче се обичат. Занимателно, стига да не си част от екшъна, т.е. да си от сеирджиите. Още по-занимателно, когато екшъна се развива в следосвобожденческите години на Сърбия (в Ниш) и няма как да си от тях.
Недейте прави паралел между този филм и филмите на Костурица. Общото комай е само сръбският език, и близостта на манталитетът им с нашия :). Другото си е стандартно развлекателно филмче. Но става за гледане – ако имате 2 свободни часа :).
И само някой да ме оплюе – ще му припомня, че имам много “мой” вкус за филмите. Например – харесват ми “Войните”, харесва ми “Пръстена” и т.н. Харесват ми и “Дулата”, и “Underground”. Но ми харесват и “Умирай трудно” N. Правете си изводите.